118 години от смъртта на Капитан Петко войвода - защитника на Родопите
На 7 февруари се навършват 118 години от гибелта на един от най-забележителните български хайдути, посветил живота си на освобождението на беломорските българи – Капитан Петко челник.
Петко челник е роден на 18 декември 1844 година в българското село Доганхисар, ситуирано на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. Става бунтовник през 1861 година, с цел да отмъсти за убития си брат и братовчед. Още с първите си дейности Капитан Петко челник респектира турците - на няколко пъти разрушава изпратените чети против него и за малко време се трансформира в легенда.
През 1863 година в неравна борба със 130 башибозуци и заптиета Петко и неговите 8 приятели са пленени и хвърлени в турски затвор, където са измъчвани, само че нищо не признават. На път от Солун за Драма те съумяват да избягат.
През 1864 година Капитан Петко челник има към този момент нова чета. Одринският Вали паша, мощно смутен, праща против четата Осман ага, който по-рано е победил. Въпреки че превъзхожда в жива мощ 20 пъти хайдутите, Осман е обичай и компрометиран от Петко челник и пашата го хвърля в пандиза. Следват сполучливи сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в покрайнините на Гюмюрджина.
През есента на 1864 година българският челник, притеглен от гърците за битка против Турция, напуща Беломорието и идва в Атина. Тук става слушател във Военното учебно заведение. Предприема революционна пропагандна обиколка в Македония, след което отпътува за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата провеждат фамозната „ гарибалдийска тайфа “ в състав от 220 италианци и 67 българи, която взе участие в Критското въстание. При идването си на остров Крит, на българския бунтовник е предоставена задача с дребен независим отряд да работи в региона на планината Шилик. Тук Петко челник още веднъж се демонстрира като смел и самоуверен началник и си печели званието „ Капитан “. След потушаването на въстанието напуща острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия.
През 1869 година още веднъж се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г Капитан Петко челник събира четата и от Атина потегля по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами „ вършат ревизия “ на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (Лесбос) и наред 3 юни 1869 година идват в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 година четата пет пъти влиза в пердах с турската жандармерия в покрайнините на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околии) и още веднъж съумява да отблъсне турските сили.
В 1873 година четата става въстаническа. Нарича се „ Първа българска родопска тайфа “, с правилник (от 23 април) и щемпел с надпис „ Тракийска Р. Бълг. тайфа “ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 година Капитан Петко челник продължава интензивно четническата си активност през идващите години. През 1876 заради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа интензивност, четата не подхваща дейни дейности, с цел да не излага на тежка заплаха беломорските българи.
Капитан Петко челник взима интензивно присъединяване и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души интензивно работи в тила на турската войска, обезоръжава цели войскови елементи и пази популацията от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет борби с турските полицейски и военни елементи и откриват превъзходството си над тях.
След освобождението ген. Скобелев кани Петко челник да му гостува и след разпускането на четата войводата отпътува в Русия. Там е показан на император Александър II. Той го създава в чин капитан от съветската войска, дава му Орден за смелост „ Георгиевски кръст “ за присъединяване му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за повторно за Рада Кравкова от Казанлък от котленски жанр на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки литератор и държавник Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското придвижване, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по самодейност на Капитан Петко челник и други родолюбиви българи в град Варна за отбрана ползите на българското население, останало след Освобождението в рамките на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско сдружение „ Странджа “, с което се слага началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име. Петко челник е и измежду създателите на Демократическата партия във Варна
През 1891 година Петко челник, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат против министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който фамилията приело драговолно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а парцелите, купени с парите на татко му, са иззети. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лв. и още скъпи бумаги за към 16 000 златни лв., добити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван 100 и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 година, във варненската цитадела Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След рухването на Стамболов на 18 май 1894 година той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака (сега Асеновград, бел.ред.) Петко челник и Георги Христов Маламата идват, изпратени от Македонския комитет, с цел да набират доброволци за чета. В града е образувана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата взе участие в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска тайфа на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко челник умира на 7 февруари 1900 година и е заровен във Варна. Признателното поданство му е издигнало монумент на площад „ Тракия “ пред постройката на тракийските сдружения. /БГНЕС
Петко челник е роден на 18 декември 1844 година в българското село Доганхисар, ситуирано на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. Става бунтовник през 1861 година, с цел да отмъсти за убития си брат и братовчед. Още с първите си дейности Капитан Петко челник респектира турците - на няколко пъти разрушава изпратените чети против него и за малко време се трансформира в легенда.
През 1863 година в неравна борба със 130 башибозуци и заптиета Петко и неговите 8 приятели са пленени и хвърлени в турски затвор, където са измъчвани, само че нищо не признават. На път от Солун за Драма те съумяват да избягат.
През 1864 година Капитан Петко челник има към този момент нова чета. Одринският Вали паша, мощно смутен, праща против четата Осман ага, който по-рано е победил. Въпреки че превъзхожда в жива мощ 20 пъти хайдутите, Осман е обичай и компрометиран от Петко челник и пашата го хвърля в пандиза. Следват сполучливи сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в покрайнините на Гюмюрджина.
През есента на 1864 година българският челник, притеглен от гърците за битка против Турция, напуща Беломорието и идва в Атина. Тук става слушател във Военното учебно заведение. Предприема революционна пропагандна обиколка в Македония, след което отпътува за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата провеждат фамозната „ гарибалдийска тайфа “ в състав от 220 италианци и 67 българи, която взе участие в Критското въстание. При идването си на остров Крит, на българския бунтовник е предоставена задача с дребен независим отряд да работи в региона на планината Шилик. Тук Петко челник още веднъж се демонстрира като смел и самоуверен началник и си печели званието „ Капитан “. След потушаването на въстанието напуща острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия.
През 1869 година още веднъж се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г Капитан Петко челник събира четата и от Атина потегля по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами „ вършат ревизия “ на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (Лесбос) и наред 3 юни 1869 година идват в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 година четата пет пъти влиза в пердах с турската жандармерия в покрайнините на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околии) и още веднъж съумява да отблъсне турските сили.
В 1873 година четата става въстаническа. Нарича се „ Първа българска родопска тайфа “, с правилник (от 23 април) и щемпел с надпис „ Тракийска Р. Бълг. тайфа “ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 година Капитан Петко челник продължава интензивно четническата си активност през идващите години. През 1876 заради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа интензивност, четата не подхваща дейни дейности, с цел да не излага на тежка заплаха беломорските българи.
Капитан Петко челник взима интензивно присъединяване и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души интензивно работи в тила на турската войска, обезоръжава цели войскови елементи и пази популацията от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет борби с турските полицейски и военни елементи и откриват превъзходството си над тях.
След освобождението ген. Скобелев кани Петко челник да му гостува и след разпускането на четата войводата отпътува в Русия. Там е показан на император Александър II. Той го създава в чин капитан от съветската войска, дава му Орден за смелост „ Георгиевски кръст “ за присъединяване му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за повторно за Рада Кравкова от Казанлък от котленски жанр на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки литератор и държавник Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското придвижване, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по самодейност на Капитан Петко челник и други родолюбиви българи в град Варна за отбрана ползите на българското население, останало след Освобождението в рамките на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско сдружение „ Странджа “, с което се слага началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име. Петко челник е и измежду създателите на Демократическата партия във Варна
През 1891 година Петко челник, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат против министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който фамилията приело драговолно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а парцелите, купени с парите на татко му, са иззети. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лв. и още скъпи бумаги за към 16 000 златни лв., добити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван 100 и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 година, във варненската цитадела Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След рухването на Стамболов на 18 май 1894 година той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака (сега Асеновград, бел.ред.) Петко челник и Георги Христов Маламата идват, изпратени от Македонския комитет, с цел да набират доброволци за чета. В града е образувана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата взе участие в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска тайфа на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко челник умира на 7 февруари 1900 година и е заровен във Варна. Признателното поданство му е издигнало монумент на площад „ Тракия “ пред постройката на тракийските сдружения. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ