Офелия Кънева: България е знакът на независимото детско мнение и участието му в политическите решения
На 7,8 и 9 ноември в София се организира 17-ят неофициален семинар на форума „ Азия-Европа ", отдаден на човешките права и децата. По този мотив организация БГНЕС беседва с ръководителя на Държавната организация за протекция на детето (ДАЗД) Офелия Кънева, както и с Галина Вълчева и Жанин Алшаргаби от Съвета на децата към ДАЗД за задачите на форума и методите за справяне с проблемите, пред които децата са изправени.
БГНЕС: Можете ли да ни разкажете малко повече за задачите на форума и дали във втория му ден те към този момент са почнали да се извършват.
Офелия Кънева: Целите на евроазиатския конгрес са извънредно високи. За първи път фокусът на евроазиатското обединяване, в което има 53 члена, е върху правата на децата. За България задачите са още по-амбициозни. Ние желаеме да представим една концепция по-добре българския прогрес и българския опит. Така че задачите, които България като хазаин има, с изключение на да очарова представителите на 51 страни от Евросъюза и Азиатския съюз, и те вечно да станат най-хубави посланици на България по света, отнасяйки парченце от нея в сърцето си, е също по този начин да промотира на оптимално високо равнище напредъка, който България има във връзка с детското присъединяване, във връзка с разгръщането на политиката за деца към всички и във връзка с актуалния взор в областта на правата на децата. В конкретика евроазиатското обединяване съставлява един формат на деен разговор, който най-много е ориентиран към интереса на хората - регистрира се свободното придвижване на хора, регистрира се световната конюнктура в 21 в., както и разликите, които всяка една страна има по отношение на останалите страни.
В момента България дава една неповторима опция на страни от Азия и от Европа да се опитат да намерят директни пътища между тях, както в двустранно, по този начин и в многостранно съдействие, като най-много подсигуряват категорично закрилата и насърчаването на детските права на територията на Азия и на Европа, само че и на целия свят. В момента на събитието има наблюдаващи от всички континенти, въпреки и то да е отдадено главно на евроазиатския разговор. Три са главните посоки, по които специалисти на международно равнище сега дебатират и се пробват да изведат насоки. Това са направленията на междудържавното съдействие, за дейна поддръжка на деца в риск и това на включването на децата във взимането на решения, които директно ги касаят. Българският опит във връзка с включването на деца във взимането на решения, които директно ги касаят, е на международно равнище и България с право и с горделивост може да се назова международен водач във връзка с детското присъединяване. Това, в границите на втория ден, към този момент се акцентира и от азиатските, и от европейските страни с особена възхита.
За първи път България е хазаин на подобен конгрес, който се организира за първи път и на територията на Централна и Източна Европа. За първи път в интернационален конгрес изобщо присъединяване на децата е обвързвано с окончателните изводи на дебатите, които се водят. България е знакът на самостоятелното детско мнение и присъединяване му във взимането на политическите решения. Ние сме дали опция като възрастни отговорно да се ангажираме с рекомендациите, които децата ще изработят. В момента България е хазаин на деца от над 30 страни, които пълноценно, интензивно и гордо споделят своето мнение и своето виждане за бъдещето на света и аз доста се веселя, че точно България им даде тази опция.
БГНЕС: Говорейки за дейното присъединяване на децата, какво съгласно вас можем да научим от тях и какво очаквате от днешните полемики.
Галина Вълчева: Децата ни оферират едно свежо виждане, което е в такт с проблематиката на нашето време. Ние сме иноваторите, които - може би, трябват на по-възрастните и които ще предложат решения на някои от въпросите, по които те се спъват. Точно по тази причина тази последователност, която срещаме тук, е толкоз потребна. Работата тече редом, ние имаме правото да се изричаме по същите тематики, по които и възрастните и да оставяме същото завещание, както и те.
Жанин Алшаргаби: Аз персонално се веселя доста, че ние - представителите на съвета, и българските деца водим тези полемики и даваме глас на представителите на други страни. Споделихме доста опит и забавни практики, които се ползват по света. Успяхме да установим доста мултинационални проблеми и считам, че успяхме да намерим новаторски и забавни решения за тях. Със своя опит в съвета съм разкрила, че българската страна чува нашите претенции, чува нашите визии в лицето на ДАЗД и на други органи и институции. Надявам се на този конгрес да успеем да представим своите хрумвания и визии на едно интернационално равнище и в действителност да реализираме една международна смяна в интерес на децата и на младежите.
Офелия Кънева: Чувствам се привилегирована да имам опцията да ръководя процесите, свързани с политиките за правата на децата в България, взаимно с децата. Те са непрекъснати мой съветници и аз не си разрешавам да взема нито едно решение без преди този момент да съм го съветвала с тях. Трябва да ви призная, че до момента в никакъв случай не е имало обстановка, в която те да не са ме изненадвали с по-сериозна деловитост в метода си и с изключителна проницателност в предложенията си. Безспорно аз съм в една привилегирована обстановка, в която на мен ми се икономисват доста неточности, тъй като децата ми оказват помощ да ги заобиколя. А другояче самата аз доста бих се радвала да науча по какъв начин наподобява един по-добър човек в погледа на едно дете.
БГНЕС: А по какъв начин съгласно вас наподобява един по-добър човек?
Галина Вълчева: Той би трябвало да приема децата като възрастни, да ги приема като равни, като хора, които имат правото на глас и са задоволително дорасли, с цел да взимат решения за себе си. Перфектният възрастен би трябвало да осведоми децата, с цел да може да имаме правото на осведомен избор. Той би трябвало да поддържа това решение и да дава публичност, когато има случаи, в които мнението на децата не е признато, той би трябвало да огласява тяхното мнение.
Жанин Алшаргаби: Да бъдеш добър човек не е нещо мъчно и непостижимо. Просто значи, че би трябвало да проявяваш почитание, приемливост, схващане и достолепие. Именно такива хора търсим ние и във възрастните и в своите връстници - хора, които са подготвени да прегледат един проблем от доста страни, да се вслушат във всички отзиви и да намерят действително и дейно решение.
БГНЕС: Говорихме за права на децата и техните проблеми. Кои съгласно вас са най-големите провокации пред децата във връзка с техните права и какво още е належащо да създадем ние като възрастни?
Офелия Кънева: За мен най-голямото предизвикателство е правата на децата да не са политически акт, а да са част от всекидневието ни - на всеки един от нас като човек. Най-силното приложение на Конвенцията за правата на детето - най-активно подкрепяния интернационален акт в международната история, е това, че той е и най-човешкият акт. Ако всички ние възприемем правата на децата не като доктрина, а като свое персонално виждане за света, то ще станем по-добри в оправянето с провокациите по правата на децата.
Жанин Алшаргаби: Както казахме тъкмо даването на публичност на детските проблеми и решения е нещо доста значимо. Същевременно с това, има и доста опити да се реши този проблем - една друга държавна политика, която има ДАЗД и която би трябвало да бъде зачетена на международно равнище, е точно мултисекционалността на проблемите и това, че деца може да са представители освен на една рискова или ощетена група, а на няколко. Повечето проблеми, които засягат децата, са многоаспектни и многофакторни и би трябвало да се преглеждат по по-сложен и подробен метод, вместо посредством един по-обобщен взор.
Галина Вълчева: Друго, което срещаме като спънка, е неструктурираността на детските препоръки в другите страни. Нашите другари споделят, че нямат връзка на регионално и национално равнище, че не са толкоз публикувани правата им и там откриваме в действителност положителните практики и положителният български модел - ние знаем, че от ученическия съвет следва регионалния, а оттова връзката с нас - националния съвет на децата.
БГНЕС: Стана въпрос и за медиите и технологиите. Как смятате, че можем да превърнем технологиите и медиите в асистент и другар на родителите във възпитанието на децата и надлежно асистент и другар на децата в това те да знаят по-добре своите права и отговорности.
Офелия Кънева: Аз в действителност се считам за един цифров преселник, до момента в който децата към мен са цифрови деца и се пробвам да се вслушвам повече в препоръките на моя наследник, когато става въпрос за осведомителни технологии, както и на младежите, с които споделям всекидневието си в работен и персонален проект. Безспорно новата бавачка на новия родител не е тв приемникът, а електронното устройство - смарт телефона и компютъра. Така че ние в действителност би трябвало да бъдем малко по-взискателни за това по какъв начин тези устройства в ръцете на младежите могат да бъдат инвестиция в тяхното личностно развиване, а не преграда. Мисля, че ние сме длъжници на децата във връзка с положителни практики в тази сфера, само че също по този начин сме длъжници и на родителите. Затова би трябвало да поставим доста старания, започвайки от през днешния ден. Трябва да създадем по-мощно съдействие и серия от положителни образци, от които да се възползват и родители, и младежи, и експерти, работещи с деца. Трябва от една страна да лансираме артикули, които да са в поддръжка на младежите и в поддръжка на родителите, а въпреки това фактически да бъдем по-стриктни в регулацията на онлайн пространството, с цел да може опциите за деца да не се трансформират автоматизирано в рискове.
Жанин Алшаргаби: Със Съвета на децата се събираме постоянно четири пъти в годината и на съвсем всяка среща по някакъв метод обсъждаме и онлайн пространството - по какъв метод то може да бъде рисково за младата персона, само че и по какъв начин можем да го използваме по един положителен метод и да стигнем по-лесно до децата и да им помогнем да се развият като персони. Смятаме, че технологиите фактически са се трансформирали в основна част от живота на младите, само че това не би трябвало да бъде нещо неприятно и се стараем да убедим и останалите, че това е по този начин.
Галина Вълчева: Нека просто наблегнем на позитивните практики. Съветът на децата заседава четири пъти годишно, както беше казано, само че ние непрекъснато работим в нашите общи чатове. Нека търсим позитивното в медиите и дано ги използваме по този начин, че да се развиваме.
БГНЕС: Можете ли да ни разкажете малко повече за задачите на форума и дали във втория му ден те към този момент са почнали да се извършват.
Офелия Кънева: Целите на евроазиатския конгрес са извънредно високи. За първи път фокусът на евроазиатското обединяване, в което има 53 члена, е върху правата на децата. За България задачите са още по-амбициозни. Ние желаеме да представим една концепция по-добре българския прогрес и българския опит. Така че задачите, които България като хазаин има, с изключение на да очарова представителите на 51 страни от Евросъюза и Азиатския съюз, и те вечно да станат най-хубави посланици на България по света, отнасяйки парченце от нея в сърцето си, е също по този начин да промотира на оптимално високо равнище напредъка, който България има във връзка с детското присъединяване, във връзка с разгръщането на политиката за деца към всички и във връзка с актуалния взор в областта на правата на децата. В конкретика евроазиатското обединяване съставлява един формат на деен разговор, който най-много е ориентиран към интереса на хората - регистрира се свободното придвижване на хора, регистрира се световната конюнктура в 21 в., както и разликите, които всяка една страна има по отношение на останалите страни.
В момента България дава една неповторима опция на страни от Азия и от Европа да се опитат да намерят директни пътища между тях, както в двустранно, по този начин и в многостранно съдействие, като най-много подсигуряват категорично закрилата и насърчаването на детските права на територията на Азия и на Европа, само че и на целия свят. В момента на събитието има наблюдаващи от всички континенти, въпреки и то да е отдадено главно на евроазиатския разговор. Три са главните посоки, по които специалисти на международно равнище сега дебатират и се пробват да изведат насоки. Това са направленията на междудържавното съдействие, за дейна поддръжка на деца в риск и това на включването на децата във взимането на решения, които директно ги касаят. Българският опит във връзка с включването на деца във взимането на решения, които директно ги касаят, е на международно равнище и България с право и с горделивост може да се назова международен водач във връзка с детското присъединяване. Това, в границите на втория ден, към този момент се акцентира и от азиатските, и от европейските страни с особена възхита.
За първи път България е хазаин на подобен конгрес, който се организира за първи път и на територията на Централна и Източна Европа. За първи път в интернационален конгрес изобщо присъединяване на децата е обвързвано с окончателните изводи на дебатите, които се водят. България е знакът на самостоятелното детско мнение и присъединяване му във взимането на политическите решения. Ние сме дали опция като възрастни отговорно да се ангажираме с рекомендациите, които децата ще изработят. В момента България е хазаин на деца от над 30 страни, които пълноценно, интензивно и гордо споделят своето мнение и своето виждане за бъдещето на света и аз доста се веселя, че точно България им даде тази опция.
БГНЕС: Говорейки за дейното присъединяване на децата, какво съгласно вас можем да научим от тях и какво очаквате от днешните полемики.
Галина Вълчева: Децата ни оферират едно свежо виждане, което е в такт с проблематиката на нашето време. Ние сме иноваторите, които - може би, трябват на по-възрастните и които ще предложат решения на някои от въпросите, по които те се спъват. Точно по тази причина тази последователност, която срещаме тук, е толкоз потребна. Работата тече редом, ние имаме правото да се изричаме по същите тематики, по които и възрастните и да оставяме същото завещание, както и те.
Жанин Алшаргаби: Аз персонално се веселя доста, че ние - представителите на съвета, и българските деца водим тези полемики и даваме глас на представителите на други страни. Споделихме доста опит и забавни практики, които се ползват по света. Успяхме да установим доста мултинационални проблеми и считам, че успяхме да намерим новаторски и забавни решения за тях. Със своя опит в съвета съм разкрила, че българската страна чува нашите претенции, чува нашите визии в лицето на ДАЗД и на други органи и институции. Надявам се на този конгрес да успеем да представим своите хрумвания и визии на едно интернационално равнище и в действителност да реализираме една международна смяна в интерес на децата и на младежите.
Офелия Кънева: Чувствам се привилегирована да имам опцията да ръководя процесите, свързани с политиките за правата на децата в България, взаимно с децата. Те са непрекъснати мой съветници и аз не си разрешавам да взема нито едно решение без преди този момент да съм го съветвала с тях. Трябва да ви призная, че до момента в никакъв случай не е имало обстановка, в която те да не са ме изненадвали с по-сериозна деловитост в метода си и с изключителна проницателност в предложенията си. Безспорно аз съм в една привилегирована обстановка, в която на мен ми се икономисват доста неточности, тъй като децата ми оказват помощ да ги заобиколя. А другояче самата аз доста бих се радвала да науча по какъв начин наподобява един по-добър човек в погледа на едно дете.
БГНЕС: А по какъв начин съгласно вас наподобява един по-добър човек?
Галина Вълчева: Той би трябвало да приема децата като възрастни, да ги приема като равни, като хора, които имат правото на глас и са задоволително дорасли, с цел да взимат решения за себе си. Перфектният възрастен би трябвало да осведоми децата, с цел да може да имаме правото на осведомен избор. Той би трябвало да поддържа това решение и да дава публичност, когато има случаи, в които мнението на децата не е признато, той би трябвало да огласява тяхното мнение.
Жанин Алшаргаби: Да бъдеш добър човек не е нещо мъчно и непостижимо. Просто значи, че би трябвало да проявяваш почитание, приемливост, схващане и достолепие. Именно такива хора търсим ние и във възрастните и в своите връстници - хора, които са подготвени да прегледат един проблем от доста страни, да се вслушат във всички отзиви и да намерят действително и дейно решение.
БГНЕС: Говорихме за права на децата и техните проблеми. Кои съгласно вас са най-големите провокации пред децата във връзка с техните права и какво още е належащо да създадем ние като възрастни?
Офелия Кънева: За мен най-голямото предизвикателство е правата на децата да не са политически акт, а да са част от всекидневието ни - на всеки един от нас като човек. Най-силното приложение на Конвенцията за правата на детето - най-активно подкрепяния интернационален акт в международната история, е това, че той е и най-човешкият акт. Ако всички ние възприемем правата на децата не като доктрина, а като свое персонално виждане за света, то ще станем по-добри в оправянето с провокациите по правата на децата.
Жанин Алшаргаби: Както казахме тъкмо даването на публичност на детските проблеми и решения е нещо доста значимо. Същевременно с това, има и доста опити да се реши този проблем - една друга държавна политика, която има ДАЗД и която би трябвало да бъде зачетена на международно равнище, е точно мултисекционалността на проблемите и това, че деца може да са представители освен на една рискова или ощетена група, а на няколко. Повечето проблеми, които засягат децата, са многоаспектни и многофакторни и би трябвало да се преглеждат по по-сложен и подробен метод, вместо посредством един по-обобщен взор.
Галина Вълчева: Друго, което срещаме като спънка, е неструктурираността на детските препоръки в другите страни. Нашите другари споделят, че нямат връзка на регионално и национално равнище, че не са толкоз публикувани правата им и там откриваме в действителност положителните практики и положителният български модел - ние знаем, че от ученическия съвет следва регионалния, а оттова връзката с нас - националния съвет на децата.
БГНЕС: Стана въпрос и за медиите и технологиите. Как смятате, че можем да превърнем технологиите и медиите в асистент и другар на родителите във възпитанието на децата и надлежно асистент и другар на децата в това те да знаят по-добре своите права и отговорности.
Офелия Кънева: Аз в действителност се считам за един цифров преселник, до момента в който децата към мен са цифрови деца и се пробвам да се вслушвам повече в препоръките на моя наследник, когато става въпрос за осведомителни технологии, както и на младежите, с които споделям всекидневието си в работен и персонален проект. Безспорно новата бавачка на новия родител не е тв приемникът, а електронното устройство - смарт телефона и компютъра. Така че ние в действителност би трябвало да бъдем малко по-взискателни за това по какъв начин тези устройства в ръцете на младежите могат да бъдат инвестиция в тяхното личностно развиване, а не преграда. Мисля, че ние сме длъжници на децата във връзка с положителни практики в тази сфера, само че също по този начин сме длъжници и на родителите. Затова би трябвало да поставим доста старания, започвайки от през днешния ден. Трябва да създадем по-мощно съдействие и серия от положителни образци, от които да се възползват и родители, и младежи, и експерти, работещи с деца. Трябва от една страна да лансираме артикули, които да са в поддръжка на младежите и в поддръжка на родителите, а въпреки това фактически да бъдем по-стриктни в регулацията на онлайн пространството, с цел да може опциите за деца да не се трансформират автоматизирано в рискове.
Жанин Алшаргаби: Със Съвета на децата се събираме постоянно четири пъти в годината и на съвсем всяка среща по някакъв метод обсъждаме и онлайн пространството - по какъв метод то може да бъде рисково за младата персона, само че и по какъв начин можем да го използваме по един положителен метод и да стигнем по-лесно до децата и да им помогнем да се развият като персони. Смятаме, че технологиите фактически са се трансформирали в основна част от живота на младите, само че това не би трябвало да бъде нещо неприятно и се стараем да убедим и останалите, че това е по този начин.
Галина Вълчева: Нека просто наблегнем на позитивните практики. Съветът на децата заседава четири пъти годишно, както беше казано, само че ние непрекъснато работим в нашите общи чатове. Нека търсим позитивното в медиите и дано ги използваме по този начин, че да се развиваме.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ