Съединението прави силата!
На 6 септември означаваме Деня на Съединението през 1885 година сред Княжество България и Източна Румелия.
Съединението на България е актът на фактическо обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември нов стил) 1885 година, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник "Борба ") и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона, само че той, въпреки да утвърждава концепцията за обединяването, е песимистичен към неналичието на реалистични проекти на комитета.
Планира се Съединението да се организира при започване на септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той им дава уверения за поддръжката си, само че не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното желание на БТЦРК е Съединението да се разгласи на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище стартира протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година. Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В контракта съумяват да се защитят принадлежността на Бургас и региона към Княжеството, само че се лишават Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Съединението на България е актът на фактическо обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември нов стил) 1885 година, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник "Борба ") и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона, само че той, въпреки да утвърждава концепцията за обединяването, е песимистичен към неналичието на реалистични проекти на комитета.
Планира се Съединението да се организира при започване на септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той им дава уверения за поддръжката си, само че не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното желание на БТЦРК е Съединението да се разгласи на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище стартира протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година. Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В контракта съумяват да се защитят принадлежността на Бургас и региона към Княжеството, само че се лишават Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ