На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите

На 6 май означаваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо даже Ивановците . Празникът предвещава идващото лято и е обвързван с новата стопанска година - по тази причина денят е изпълнен с доста традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. " Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи ", счита народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

Светията е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, рязък с копие дракон - по тази причина се назовава и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец, починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя . Затова светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.

Може би един от най-характерните традиции за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата наложително участва печеното агне и обредният гергьовски самун. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни артикули, варено жито, зелен лук и свеж чесън, баница, винце. А млечни артикули назаем да не се дават.

Днес тези ритуали на Гергьовден се правят най-често по селата, където към момента връзката на индивида с природата и земята е по-дълбока. В градски условия съумяваме да сложим най-вече агнешка плешка на масата, само че е добре да знаем, че курбан се назовава, единствено в случай че си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно в действителност, само че пък това е наследството на прародителите ни. Ако не да съблюдаваме цялата традиция, то най-малко да я помним.

През деня на Гергьовден се правят разнообразни традиции свързани със здравето . На този ден се заравя в земята и великденското алено яйце, с цел да е плодородна равнищата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички вкъщи по ходилата - да не ги настига злото през годината.

На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките . Болните се къпят в " лява вода " - там където реката завива на ляво, с цел да се излекуват.

Младите дами и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици срещу " неприятни очи " и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки непосредствен да пийне, друга част се изсипва в реката да е щедро млякото.
Приготвя се специфичен ритуален самун декориран с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на огромни трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А след това костите от курбана заравят в земята.

Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - с цел да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е постоянно първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - с цел да не стопира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

Според едно българско поверие Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И в случай че на Димитровден се разпускат служащите, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, прислужници и стартира да кипи интензивен труд.

На Гергьовден честват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо