За да си герой, не е нужно да се „възпламениш“, понякога е достатъчно да издържиш
На 6 май - Гергьовден, означаваме Деня на храбростта и празника на Българската войска, когато обществото има настройката да насочва систематизиран взор към значимите неща.
Зад същността на Гергьовден, като знак на държавната ни мощност - въпреки всичко без войска няма самостоятелност, стоят орисите на милиони. Българските воини вземат участие във войните, водени за отбрана на националните дела, а в спокойно време се приготвят за бъдещи борби.
Да, решенията да стартира една война се вземат, най-често, в уютни кабинети, измежду скъпи мебели, евентуално на чаша скъпо пиво. Икономически ползи и политически кроежи съпътстват всяка война. Материалните изгоди от нея са за стеснен кръг лица.
Музей „ Етър ”
Цената се заплаща от останалите. В всеобщото схващане обаче не остават спекулантите, нито облагодетелстваните. Запазват се облиците на героите. За да стане човек подобен, не е належащо безусловно да се „ възпламени “.
Понякога е задоволително да издържи. Много бързо всеобщото схващане обобщава такива облици в един, с цел да се роди националното схващане за героичност. Символите, с които свързваме Деня на храбростта и празника на Българската войска, са родени от персоналните ориси на милиони хора. Един от тях е юрист Никола Сокеров.
„ От предварителната информация за Никола Сокеров - човек на дълга, въздържан перфекционалист и експерт, следящ педантично закона, си бях основала облика на буквояд, чийто персонален фонд е цялостен с преписки от служебната му активност.
От дребното персонални документи и фотоси, непокътнати в Държавен списък, не се виждаше нищо грабващо, нищо, говорещо за ползите и душевността на юриста. Отвсякъде „ крещеше “ юристът и съвсем на никое място не прозираше индивидът.
Музей „ Етър ”
Едва откакто се срещнах с изданията, свързани с извънпрофесионалните ползи на юрист Сокеров, пред мен изникна обликът на патриота, ерудита с разностранни ползи "
Уредникът на музей „ Етър “ Румяна Денчева разказва тези свои усещания в публикацията си „ Библиотеката - незнайното лице на юрист Сокеров “. През 1978 година музеят се снабдява с 1392 книги, лекции, списания, бюлетини, вестници от наследниците на видния габровски юрист Никола Сокеров (1884-1945). От тях 630 са изплатени, останалите 763 - дарени.
В публикацията си Румяна Денчева наблюдава житейския път на Никола Сокеров, в това число и връзката му с Българската войска. Той приключва Школата за запасни офицери през 1906 година с чин подпоручик. Участва в Балканската война като запасен офицер и е тежко ранен при обсадата на Одрин.
През 1913 година е нараснал в чин поручик, а през 1918 година - в капитан. „ Скорошните войни, в които директно взе участие, вълнуват юриста, карат го да потърси аргументите и виновниците за тях. Болката на всички българи - откъснатата Македония, е болежка и на патриота Сокеров.
В библиотеката му се срещат заглавия като: „ Балканската война 1912-1913 година “ на ген. Ив. Фичев, „ Възраждането на Македония “ на Г. Константинов, „ Балканските войни “ на А. Тошев, „ Освободителни битки на Македония “ на Хр. Силянов, „ Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912-1913 “, „ Македония в Българската история “ на Ив. Дуйчев, „ Македония - минало и нови битки “, „ Престъпното безумство и анкетата по него “ на Иван Евст. Гешов и други.
Историята на актуалност - политиката също е възбуждала интереса на Сокеров, като основа на бъдещата българска история. Запазени са: „ Странички от нашата нова политическа история “ на Ал. Малинов, „ Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски по отговора на тронното слово “, „ Кризата в актуалния парламентаризъм “ на С. Баламезов, „ Пътят на България “ - тирада на Б. Филов, произнесена в националното заседание през 1941 година. “
Краят на земния живот на Никола Сокеров не е обвързван с Българската войска . Умира след боледуване на 12 март 1945 година в София. Погребан е в габровските гробища. Всяка човешка орис е невероятна сама по себе си.
Във фамилната памет на милиони български фамилии са непокътнати мемоари. В историите има и геройства, и разбираеми човешки недостатъци. Както е в живота на елементарните хора.
Но точно техните тествания дават съображение на обществото да приема алегорично Гергьовден за Ден на храбростта и за празник на Българската войска.
Зад същността на Гергьовден, като знак на държавната ни мощност - въпреки всичко без войска няма самостоятелност, стоят орисите на милиони. Българските воини вземат участие във войните, водени за отбрана на националните дела, а в спокойно време се приготвят за бъдещи борби.
Да, решенията да стартира една война се вземат, най-често, в уютни кабинети, измежду скъпи мебели, евентуално на чаша скъпо пиво. Икономически ползи и политически кроежи съпътстват всяка война. Материалните изгоди от нея са за стеснен кръг лица.
Музей „ Етър ” Цената се заплаща от останалите. В всеобщото схващане обаче не остават спекулантите, нито облагодетелстваните. Запазват се облиците на героите. За да стане човек подобен, не е належащо безусловно да се „ възпламени “.
Понякога е задоволително да издържи. Много бързо всеобщото схващане обобщава такива облици в един, с цел да се роди националното схващане за героичност. Символите, с които свързваме Деня на храбростта и празника на Българската войска, са родени от персоналните ориси на милиони хора. Един от тях е юрист Никола Сокеров.
„ От предварителната информация за Никола Сокеров - човек на дълга, въздържан перфекционалист и експерт, следящ педантично закона, си бях основала облика на буквояд, чийто персонален фонд е цялостен с преписки от служебната му активност.
От дребното персонални документи и фотоси, непокътнати в Държавен списък, не се виждаше нищо грабващо, нищо, говорещо за ползите и душевността на юриста. Отвсякъде „ крещеше “ юристът и съвсем на никое място не прозираше индивидът.
Музей „ Етър ” Едва откакто се срещнах с изданията, свързани с извънпрофесионалните ползи на юрист Сокеров, пред мен изникна обликът на патриота, ерудита с разностранни ползи "
Уредникът на музей „ Етър “ Румяна Денчева разказва тези свои усещания в публикацията си „ Библиотеката - незнайното лице на юрист Сокеров “. През 1978 година музеят се снабдява с 1392 книги, лекции, списания, бюлетини, вестници от наследниците на видния габровски юрист Никола Сокеров (1884-1945). От тях 630 са изплатени, останалите 763 - дарени.
В публикацията си Румяна Денчева наблюдава житейския път на Никола Сокеров, в това число и връзката му с Българската войска. Той приключва Школата за запасни офицери през 1906 година с чин подпоручик. Участва в Балканската война като запасен офицер и е тежко ранен при обсадата на Одрин.
През 1913 година е нараснал в чин поручик, а през 1918 година - в капитан. „ Скорошните войни, в които директно взе участие, вълнуват юриста, карат го да потърси аргументите и виновниците за тях. Болката на всички българи - откъснатата Македония, е болежка и на патриота Сокеров.
В библиотеката му се срещат заглавия като: „ Балканската война 1912-1913 година “ на ген. Ив. Фичев, „ Възраждането на Македония “ на Г. Константинов, „ Балканските войни “ на А. Тошев, „ Освободителни битки на Македония “ на Хр. Силянов, „ Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912-1913 “, „ Македония в Българската история “ на Ив. Дуйчев, „ Македония - минало и нови битки “, „ Престъпното безумство и анкетата по него “ на Иван Евст. Гешов и други.
Историята на актуалност - политиката също е възбуждала интереса на Сокеров, като основа на бъдещата българска история. Запазени са: „ Странички от нашата нова политическа история “ на Ал. Малинов, „ Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски по отговора на тронното слово “, „ Кризата в актуалния парламентаризъм “ на С. Баламезов, „ Пътят на България “ - тирада на Б. Филов, произнесена в националното заседание през 1941 година. “
Краят на земния живот на Никола Сокеров не е обвързван с Българската войска . Умира след боледуване на 12 март 1945 година в София. Погребан е в габровските гробища. Всяка човешка орис е невероятна сама по себе си.
Във фамилната памет на милиони български фамилии са непокътнати мемоари. В историите има и геройства, и разбираеми човешки недостатъци. Както е в живота на елементарните хора.
Но точно техните тествания дават съображение на обществото да приема алегорично Гергьовден за Ден на храбростта и за празник на Българската войска.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ