Излиза биография на Кралицата по случай 70-ия ѝ юбилей
На 6 февруари 2022 година кралица Елизабет II стана първият английски монарх, който чества платинен празник, отбелязвайки 70 години на трона в работа на Обединеното кралство и Страните на английската общественост. Това я прави и вторият най-дълго ръководещ държател в света – единствено две години я разделят от френския крал Луи XIV.
В чест на това историческо събитие на български език се появява изчерпателното издание „ Кралицата “ от известния биограф Матю Денисън – модерна биография на Елизабет II, която наблюдава живота и ръководството ѝ в един невиждан интервал, изпълнен с бурни и трагични обществени и политически промени.
За милиони хора по света Елизабет II е просто „ Кралицата “ – въплъщение на английската монархия, страж на старите полезности и константна фигура, без която светът просто не би бил същият. Образът ѝ е обект на голям брой книги, кино и телевизионни екранизации, а животът ѝ, както и този на фамилията ѝ, вълнува фенове от целия свят.
Но коя е дамата оттатък митичния ореол, който я обкръжава?
В своята детайлна, информативна и деликатна биография прецизният хроникьор Матю Денисън търси точно отговора на този въпрос и разказва триумфите и насладите, разочарованията и подводните камъни на един незабравим кралски живот.
Авторът прави скъпа и трезва оценка на достиженията на Елизабет II, която се възкачва на престола в несигурните времена след Втората международна война и още тогава се трансформира в знак и обединител на нацията със своята невзискателност, безрезервност и посветеност на потребностите на елементарните хора. До ден сегашен остава почитана от милиони хора като бранител на старите английски полезности – дълг, неотстъпчивост, щедрост и издръжливост.
Из „ Кралицата “ от Матю Денисън
Къщата, в която се родила Елизабет II, като доста детайли от света на детството ѝ, не е оживяла. Номер 17 на Брутън Стрийт се намирал на една другояче незабележителна необятна улица, свързваща Бонд Стрийт с Бъркли Скуеър (по това време по-тих и по-аристократичен, в сравнение с сега). От 1920 година той бил дом на нейните добросърдечни, стандартни, държащи на фамилията, неамбициозни, аристократични дядо и баба по майчина линия, 14-ите граф и графиня на Стратмор и Кингхорн. Новинарската му значителност предхождала раждането на Елизабет. Три години по-рано, в един също толкоз заоблачен априлски ден, майка ѝ, по това време лейди Елизабет Боус-Лайън, излязла от високата сива къща по цветна тъкана пътека, с цел да се омъжи за своя умерено прекрасен и общо взето, скромен принц Албърт Фредерик Артър Джордж, херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Киларни. Тъмно боядисани парапети на улицата удържали любопитните на разстояние, спускащи се щори закривали високите прозорци. Сградата не била толкоз луксозна, колкото предходната лондонска къща на фамилията на Сейнт Джеймс Скуеър 20, само че била задоволително импозантна – пететажна, с извисяващи се пиластри, увенчани от коринтски капители, типични за жилищата на земевладелските фамилии в Мейфеър като неособено модерните Стратмор, които живеели основно в именията си в провинцията и през 1926 година запазвали собствеността си върху диспропорционален % от националното благосъстояние. Вътре била готова стая за раждането на бебето.
През 1926 година членовете на кралското семейство не раждали в болница. Кралските особи посещавали лечебни заведения поради другите – с цел да ги открият и осветят, да поощрят благотворителните начинания в една Англия отпреди Националната здравна работа, където доброволните дарения строяли болнични отделения, купували кревати, одеяла и бинтове и спасявали хора. Майките от кралски генезис раждали вкъщи – този случай не бил изключение. До късното определяне на седалищното предлежание на бебето, което наложило намесата на хирурга сър Хенри Симсън, бременността протичала умерено. Късно наесен херцогът уведомил родителите си. Херцогинята удостоверила назначението на следродилна помощница, Ан Бийвърс, на 8 януари. Към средата на април тя удостоверила приемането на бебешки облекла и най-фино долни дрехи – поръчки, надзиравани от грижливата кралица Мери. Много от тях били направени от сръчни, само че финансово затруднени дами, работната мощ на Кралското учебно заведение по бродерия, чийто патрон била херцогинята. Други одежди били дело на самата херцогиня, нейната майка и кралица Мери, задушевни детайлности, оставени да изтекат към пресата. След като детската стая към този момент била подготвена, едно решение, взето предходния уикенд от кралския доктор сър Бъртранд Досън, може би е било признато с облекчение – Досън изискал разрешението на краля да форсира раждането. В писмо, написано на 12 април, херцогинята се оплаквала от досада, раздразнена „ просто да седнал съм тук и да очаквам “. Три дни по-късно тя потърсила мимолетно забавление в RSVP на Арчи де Беър, шоупрограма във Водевилния спектакъл. Подобно на водно конче, тя се плъзгала по повърхността на живота.
Тогава, както и в този момент, раждането на кралско бебе предизвиквало внезапни пикове на благополучие в националната кардиограма – приветствени телеграми от провинциални кметове, колониални губернатори, „ ръководещите принцове на Индия “. Бюлетинът, обнародван от Симсън и акушера Уолтър Джагър, съветник в Самарянската болница за дами, че „ Нейно Кралско Височество херцогинята на Йорк роди наред принцеса в 2:40 ч. тази заран “, и обявлението на идната заран, че „ двете прекараха отлична нощ; напредъкът им е във всяко отношение естествен и задоволителен “, предложили на вестникарските читатели забавление, а на редакторите – катализатор за сладникави излияния.
За болшинството жители на Джордж V първородното дете на херцога и херцогинята на Йорк не означавало нищо повече от това. Кралят имал четирима синове. Имал и двама внуци, родените надлежно през 1923 и 1924 година Джордж и Джералд Ласелс, синове на единствената му щерка Мери, кралска принцеса. На монархията не ѝ липсвали наследници. За Бърти и Елизабет – „ такава сладка дребна двойка и толкоз привързани един към различен “ – раждането на щерка им представлявало разцвет в един брак, благополучен и преди този момент. С надигащо се неспокойствие те били издържали трите години брачно бездетие. Предния август Бърти писал на най-големия си брат, принца на Уелс, прочут в фамилията като Дейвид: „ Все още копнея за едно нещо, досещаш се какво “. Чувствата на Елизабет били същите като на брачна половинка ѝ. Бърти бил доста под напрежение. Неговата раздразнителност и мълниеносните му експлоадирания, наричани неговите „ скръцвания “, набраздявали спокойната повърхнина на брака им. Елизабет го описвала меко като „ доста нервна персона “. Той подозирал клюки за личното си неплодородие, приписвано на заушка в детството му. Правел си заключения за напън от страна на кралското семейство като отговора на вуйна му, принцеса Алис, графиня на Атлоун: „ Въодушевена съм от твоята новина за очакванията на Елизабет; популярност богу “. Но неговото вцепенение вечерта на 20 април, неспокойното му, „ доста обезпокоеното и разтревожено “ кръстосване из къщата на тъста и тъщата му не били заради нормалните подбуди, отражение на освен това от елементарна обвързаност към жена му. Както писал по-късно на майка си, той постоянно бил хранил убеждението, че „ едно дете [ще] направи щастието ни напълно “. Щял да открие, че това в действителност било по този начин.
В чест на това историческо събитие на български език се появява изчерпателното издание „ Кралицата “ от известния биограф Матю Денисън – модерна биография на Елизабет II, която наблюдава живота и ръководството ѝ в един невиждан интервал, изпълнен с бурни и трагични обществени и политически промени.
За милиони хора по света Елизабет II е просто „ Кралицата “ – въплъщение на английската монархия, страж на старите полезности и константна фигура, без която светът просто не би бил същият. Образът ѝ е обект на голям брой книги, кино и телевизионни екранизации, а животът ѝ, както и този на фамилията ѝ, вълнува фенове от целия свят.
Но коя е дамата оттатък митичния ореол, който я обкръжава?
В своята детайлна, информативна и деликатна биография прецизният хроникьор Матю Денисън търси точно отговора на този въпрос и разказва триумфите и насладите, разочарованията и подводните камъни на един незабравим кралски живот.
Авторът прави скъпа и трезва оценка на достиженията на Елизабет II, която се възкачва на престола в несигурните времена след Втората международна война и още тогава се трансформира в знак и обединител на нацията със своята невзискателност, безрезервност и посветеност на потребностите на елементарните хора. До ден сегашен остава почитана от милиони хора като бранител на старите английски полезности – дълг, неотстъпчивост, щедрост и издръжливост.
Из „ Кралицата “ от Матю Денисън
Къщата, в която се родила Елизабет II, като доста детайли от света на детството ѝ, не е оживяла. Номер 17 на Брутън Стрийт се намирал на една другояче незабележителна необятна улица, свързваща Бонд Стрийт с Бъркли Скуеър (по това време по-тих и по-аристократичен, в сравнение с сега). От 1920 година той бил дом на нейните добросърдечни, стандартни, държащи на фамилията, неамбициозни, аристократични дядо и баба по майчина линия, 14-ите граф и графиня на Стратмор и Кингхорн. Новинарската му значителност предхождала раждането на Елизабет. Три години по-рано, в един също толкоз заоблачен априлски ден, майка ѝ, по това време лейди Елизабет Боус-Лайън, излязла от високата сива къща по цветна тъкана пътека, с цел да се омъжи за своя умерено прекрасен и общо взето, скромен принц Албърт Фредерик Артър Джордж, херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Киларни. Тъмно боядисани парапети на улицата удържали любопитните на разстояние, спускащи се щори закривали високите прозорци. Сградата не била толкоз луксозна, колкото предходната лондонска къща на фамилията на Сейнт Джеймс Скуеър 20, само че била задоволително импозантна – пететажна, с извисяващи се пиластри, увенчани от коринтски капители, типични за жилищата на земевладелските фамилии в Мейфеър като неособено модерните Стратмор, които живеели основно в именията си в провинцията и през 1926 година запазвали собствеността си върху диспропорционален % от националното благосъстояние. Вътре била готова стая за раждането на бебето.
През 1926 година членовете на кралското семейство не раждали в болница. Кралските особи посещавали лечебни заведения поради другите – с цел да ги открият и осветят, да поощрят благотворителните начинания в една Англия отпреди Националната здравна работа, където доброволните дарения строяли болнични отделения, купували кревати, одеяла и бинтове и спасявали хора. Майките от кралски генезис раждали вкъщи – този случай не бил изключение. До късното определяне на седалищното предлежание на бебето, което наложило намесата на хирурга сър Хенри Симсън, бременността протичала умерено. Късно наесен херцогът уведомил родителите си. Херцогинята удостоверила назначението на следродилна помощница, Ан Бийвърс, на 8 януари. Към средата на април тя удостоверила приемането на бебешки облекла и най-фино долни дрехи – поръчки, надзиравани от грижливата кралица Мери. Много от тях били направени от сръчни, само че финансово затруднени дами, работната мощ на Кралското учебно заведение по бродерия, чийто патрон била херцогинята. Други одежди били дело на самата херцогиня, нейната майка и кралица Мери, задушевни детайлности, оставени да изтекат към пресата. След като детската стая към този момент била подготвена, едно решение, взето предходния уикенд от кралския доктор сър Бъртранд Досън, може би е било признато с облекчение – Досън изискал разрешението на краля да форсира раждането. В писмо, написано на 12 април, херцогинята се оплаквала от досада, раздразнена „ просто да седнал съм тук и да очаквам “. Три дни по-късно тя потърсила мимолетно забавление в RSVP на Арчи де Беър, шоупрограма във Водевилния спектакъл. Подобно на водно конче, тя се плъзгала по повърхността на живота.
Тогава, както и в този момент, раждането на кралско бебе предизвиквало внезапни пикове на благополучие в националната кардиограма – приветствени телеграми от провинциални кметове, колониални губернатори, „ ръководещите принцове на Индия “. Бюлетинът, обнародван от Симсън и акушера Уолтър Джагър, съветник в Самарянската болница за дами, че „ Нейно Кралско Височество херцогинята на Йорк роди наред принцеса в 2:40 ч. тази заран “, и обявлението на идната заран, че „ двете прекараха отлична нощ; напредъкът им е във всяко отношение естествен и задоволителен “, предложили на вестникарските читатели забавление, а на редакторите – катализатор за сладникави излияния.
За болшинството жители на Джордж V първородното дете на херцога и херцогинята на Йорк не означавало нищо повече от това. Кралят имал четирима синове. Имал и двама внуци, родените надлежно през 1923 и 1924 година Джордж и Джералд Ласелс, синове на единствената му щерка Мери, кралска принцеса. На монархията не ѝ липсвали наследници. За Бърти и Елизабет – „ такава сладка дребна двойка и толкоз привързани един към различен “ – раждането на щерка им представлявало разцвет в един брак, благополучен и преди този момент. С надигащо се неспокойствие те били издържали трите години брачно бездетие. Предния август Бърти писал на най-големия си брат, принца на Уелс, прочут в фамилията като Дейвид: „ Все още копнея за едно нещо, досещаш се какво “. Чувствата на Елизабет били същите като на брачна половинка ѝ. Бърти бил доста под напрежение. Неговата раздразнителност и мълниеносните му експлоадирания, наричани неговите „ скръцвания “, набраздявали спокойната повърхнина на брака им. Елизабет го описвала меко като „ доста нервна персона “. Той подозирал клюки за личното си неплодородие, приписвано на заушка в детството му. Правел си заключения за напън от страна на кралското семейство като отговора на вуйна му, принцеса Алис, графиня на Атлоун: „ Въодушевена съм от твоята новина за очакванията на Елизабет; популярност богу “. Но неговото вцепенение вечерта на 20 април, неспокойното му, „ доста обезпокоеното и разтревожено “ кръстосване из къщата на тъста и тъщата му не били заради нормалните подбуди, отражение на освен това от елементарна обвързаност към жена му. Както писал по-късно на майка си, той постоянно бил хранил убеждението, че „ едно дете [ще] направи щастието ни напълно “. Щял да открие, че това в действителност било по този начин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ