Голям празник е днес! Черпят куп красиви имена, а според старо поверие...
На 6 август Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките си възпитаници.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина.
В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: "Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение. Него слушайте. " При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята.
Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: "Станете, не бойте се! " Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование "Начатки овощей ", а в Българската православна черква – "Освещаване на гроздето ". Защото в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.
Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата. Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.
Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.
На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.
Днес имен ден честват Сотир, Спас, както и всички, чието име е обвързвано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и така нататък, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина.
В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: "Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение. Него слушайте. " При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята.
Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: "Станете, не бойте се! " Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование "Начатки овощей ", а в Българската православна черква – "Освещаване на гроздето ". Защото в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.
Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата. Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.
Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.
На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.
Днес имен ден честват Сотир, Спас, както и всички, чието име е обвързвано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и така нататък, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ