Как съветските затворници се хвърлят да се бият за родината си
На 6 април се навършват 80 години от заповедта на Народния комисариат на защитата (НКО) за унищожаване на загубата на права от лица, които са изтърпели главната мярка за наказване, и да ги призове в армията. Подобно на други документи от руската ера, този декрет опровергава редица легенди за „ пандизчиите на ГУЛАГ, изпратени от Сталин на фронта “. А измежду някогашните пандизчии в редиците на Червената войска са да вземем за пример такива именити фигури като Александър Матросов.
Още на 23 юни 1941 година в Съюз на съветските социалистически републики стартира наборна работа, която попълня Червената войска до 1 юли с повече от 5 милиона наборници. Но големите загуби от първите месеци на войната изискват ново попълване. Затова са извършени още две мобилизационни талази, които не са планувани от предвоенния мобилизационен проект.
Затворници за война
В резултат на това до октомври 1941 година над 14 милиона души са привлечени в армията, някои от които са някогашни пандизчии. Причината за последното е указът на Президиума на Върховния съвет (ПВС) на Съюз на съветските социалистически републики от 12 юли 1941 година за освобождение от наказване на наказани за избрани категории закононарушения от региони с военно състояние.
Тези категории включват наказани на 2-4 месеца за неразрешено овакантяване на предприятия и институции и неразрешено пренасяне от едно дружество в друго, както и лица, наказани за безчинство и дребни обири (с изключение на злонамерени хулигани и рецидивисти). На освобождение подлежат и наказаните за маловажни битови закононарушения (с оставаща по-малко от година престой), бременни дами и дами с дребни деца, извършители на дисциплината от трудово-възпитателните учебни заведения. Постановлението стопира хода на наказателни каузи, в случай че те би трябвало да бъдат лишени от независимост за период не повече от една година.
Този факт допуска, че при започване на войната за държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики нуждата от окомплектоване на армията е била по-висок приоритет от осъществяването на задачите на наказването. Общо 260 хиляди души са освободени с декрет, като лицата в военна възраст са изпратени в Червената войска.
Но държавното управление не стопира дотук. На 4 ноември 1941 година и. прокурорът на Съюз на съветските социалистически републики Сафонов изпраша писмо до Централния комитет на ВКП(б) с предложение да се разшири действието на декрета в региони, където не е оповестено военно състояние. Сафонов отбелязва, че измежду излежаващите присъди има доста лица в военна възраст, от които постъпват молби за предварително освобождение за зачисляване в редиците на Червената войска. Особено доста са заявките на военнослужещи, наказани за отсъствия и несвоевременно явяване в частта и други Сталин поддържа предлагането. На 24 ноември 1941 година Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики уголемява действието на своя декрет върху тиловите региони.
Докладвайки на държавното управление за хода на осъществяването на постановлението, на 11 февруари 1942 година Бочков написа, че от подлежащите на освобождение 350 хиляди души към този момент са освободени 279 068. От тях 82 хиляди души на военна възраст са преместени. във военните служби след предварителна инспекция.
Например, в един от лагерите в региона на Куйбишев, от 9500 души, минали комисията, 6500 са призвани в армията. В същото време прокурорът означи, че „ има многочислени случаи, когато някогашни пандизчии, които здравната комисия, приета за негодни за работа в Червената войска, мощно се стремят да ги запишат в редиците “.
В бъдеще държавното управление продължава да употребява тази процедура, както се вижда от отчета на ръководителя на ГУЛАГ Наседкин до ръководителя на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Берия на 14 август 1944 година В него Наседкин отбелязва, че съгласно решенията на Държавния комитет по защита (ДКО) през 1942–1943 година 157 хиляди души от наказаните за леки закононарушения са освободени предварително с прехвърлянето им в Червената войска.
Освен това всички пандизчии, годни за военна работа след излежаване на присъдите, също са трансферирани в армията. Общо, съгласно Наседкин, през трите години на войната 975 хиляди души са трансферирани от ГУЛАГ в Червената войска.
Освобождаването на пандизчиите продължава до края на войната. И по този начин, на 8 декември 1944 година Държавният комитет по защита взема решение да освободи до 1 януари 1945 година 10 хиляди души, наказани за леки закононарушения, годни за военна работа, от лагери и колонии, с цел да ги трансферира в щатни елементи на Червената войска.
Правото на отбрана на родината
Съгласно настоящите закони лишаването от независимост попречва набора в армията. Но войната принуди да преразгледа този въпрос.
На 7 януари 1943 година Върховният съд (ВС) на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане „ Относно процедурата за предварително унищожаване на загубата на права във връзка с лица, които са изтърпели главната мярка за наказване и подлежат на военна работа или готовност заради възрастта им. " Отбелязва се, че във военно време би било несвоевременно да се лишават от опцията да извършват воинския си дълг наказаните и лишените от права, изтърпели присъдите си за закононарушения, които не съставляват изключителна социална заплаха. В резултат на това Върховният съд на Съюз на съветските социалистически републики показва, че въз основа на член 8 от Наказателен кодекс на РСФСР съдилищата могат прибързано да отстранен загубата на права от някогашни наказани във военна възраст.
Това решение е повода за появяването на заповед на НКО №158/24 от 6 април 1943 година, съгласно която службите за военна регистрация и регистриране би трябвало да разпознават мъже под 50 години, които не са призвани в армията заради загуба на права, като се изключи лицата, наказани за контрареволюционни закононарушения и бандитизъм. За разпознатите жители, приети от здравната комисия за годни за работа и небойна работа, военните комисари би трябвало да създадат показване пред локалните съдилища за унищожаване на загубата на права. След като съдилищата вземат такова решение, някогашните " пораженци " са регистрирани в армията и вземани общо съображение.
Равно ли е наказан на щрафбат?
Като се има поради нуждата от непрекъснато попълване на армията, през годините на войната отлагането на осъществяването на присъдата, въз основа на член 28 от Наказателен кодекс на РСФСР, стартира да се употребява необятно. В приложената към нея записка се показва, че присъда, която във военно време осъжда военнослужещ на отнемане от независимост без загуба на права, може да бъде отсрочена до края на военните дейности, до момента в който самият военнослужещ е изпратен в настоящата войска. Това става основа за още две решения на Червената войска.
На 8 януари 1942 година пленумът на Въоръжените сили издава решение за изпращане на висящи каузи против лица, призвани в Червената войска, до военния арбитражен съд по мястото на работа на обвинените. Това решение се основава на Указа на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики „ За смяна на юрисдикцията на военните трибунали “ от 13 декември 1940 година, който разрешава всички случаи на закононарушения на военнослужещи, както и на военнослужещи по време на военно образование, да бъдат предадени на трибуналите, без значение от члена на Наказателен кодекс, който квалифицира закононарушението. И в случай че все още на влизане в действие на присъдата за отнемане от независимост наказаният към този момент е бил свикан в армията, тогава съдът, постановил присъдата, може да спре нейното деяние по член 28 от Наказателния кодекс.
Също на 22 януари 1942 година Върховният съд на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане за използването на този член към военнослужещите, наказани за закононарушение за период не повече от две години. Така Върховният съд преценя, че осъждането за подобен период не е спънка за наборна работа или готовност. Тоест, в случай че съдът осъди такава мярка за наказване, тогава влиза в действие член 28 и наказаният отива да служи в Червената войска.
Забавянето на осъществяването на присъдата дава опция на Червената войска да измие петното на наказаните. През годините на войната е в действие разпореждане на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики за унищожаване на съдимост от лица с годна пролонгация, които са се потвърдили като " правилни бранители на Родината ". Фактът, че боецът има престъпно досие обаче доста условно и даже му разрешава да носи значката на гвардеец. И по този начин, на 31 май 1942 година командирът на 26-та гвардейска стрелкова дивизия отбелязва в отчета си, че съгласно резултатите от инспекцията на персоналния състав и пристигналото попълване са разпознати 447 наказани и единствено 258 от тях не могат да бъдат оставени на служат в гвардейските елементи.
Самият факт, че член 28 се ползва за наказаните от началото на войната, допуска, че даже в този статут бойците на Червената войска са били в елементи наедно с тези, които не са престъпно проявени. Ситуацията се трансформира със заповед №323 на НКО от 16 октомври 1942 година, съгласно която всички военнослужещи, наказани от военни трибунали с потребление на условна присъда, би трябвало да бъдат изпратени в наказателни елементи за интервал от 1-3 месеца. А снемането на удостоверение за съдимост от тях е следвало да се извърши по общ ред по искане на началника на наказателното или военното отделение, където наказаният е дошъл след освобождението му от наказателните елементи.
Митът си остава мит
По време на войната към 1 милион пандизчии са освободени с укази на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и постановления на Държавния комитет по защита, някои от тях са призвани в армията. В отчета на Наседкин Берия има цифра от 975 хиляди освободени, трансферирани в Червената войска през 1941-1944 година, в това число наказани, които към този момент са излежали присъдите си. Това допуска, че в армията не са взети пандизчии, а освободени лица, които не са били лишени от права. Тоест свободни руски жители, които могат да изпълнят воинския си дълг.
Същото може да се каже и за лица, които преди този момент са били лишени от правата си, само че са им възобновени от април 1943 година По този метод някогашните пандизчии, привлечени в армията, се бият в елементи наедно с останалите руски военнослужещи.
Много от тях на фронта демонстрират героизъм и храброст, за което са наградени с ордени и медали. И такива някогашни пандизчии като Алексей Оставнов, Иван Сержантов, Владимир Бреусов и Александър Матросов са удостоени със званието Герой на Съветския съюз. Всичко това свидетелства, че те са пълноправни жители, които пазят родината си.
Заслужава да се означи, че огромен брой хора, освободени с укази през 1941-1942 година, се причислиха към редиците на Червената войска преди появяването на наказателни елементи в нея. Въпреки това, със основаването им, заповедите на НКО, регламентиращи активността им, не предлагат да се запълват фрагментите с някогашни пандизчии. Това се потвърждава и от упоменатата Заповед №323, която разпорежда военнослужещите, наказани от боен арбитражен съд с условна присъда, да бъдат изпратени в наказателните елементи. Така от цитираните документи излиза наяве, че на фронта не е имало наказателни батальони със пандизчии от ГУЛАГ и сходно изказване е мит.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още на 23 юни 1941 година в Съюз на съветските социалистически републики стартира наборна работа, която попълня Червената войска до 1 юли с повече от 5 милиона наборници. Но големите загуби от първите месеци на войната изискват ново попълване. Затова са извършени още две мобилизационни талази, които не са планувани от предвоенния мобилизационен проект.
Затворници за война
В резултат на това до октомври 1941 година над 14 милиона души са привлечени в армията, някои от които са някогашни пандизчии. Причината за последното е указът на Президиума на Върховния съвет (ПВС) на Съюз на съветските социалистически републики от 12 юли 1941 година за освобождение от наказване на наказани за избрани категории закононарушения от региони с военно състояние.
Тези категории включват наказани на 2-4 месеца за неразрешено овакантяване на предприятия и институции и неразрешено пренасяне от едно дружество в друго, както и лица, наказани за безчинство и дребни обири (с изключение на злонамерени хулигани и рецидивисти). На освобождение подлежат и наказаните за маловажни битови закононарушения (с оставаща по-малко от година престой), бременни дами и дами с дребни деца, извършители на дисциплината от трудово-възпитателните учебни заведения. Постановлението стопира хода на наказателни каузи, в случай че те би трябвало да бъдат лишени от независимост за период не повече от една година.
Този факт допуска, че при започване на войната за държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики нуждата от окомплектоване на армията е била по-висок приоритет от осъществяването на задачите на наказването. Общо 260 хиляди души са освободени с декрет, като лицата в военна възраст са изпратени в Червената войска.
Но държавното управление не стопира дотук. На 4 ноември 1941 година и. прокурорът на Съюз на съветските социалистически републики Сафонов изпраша писмо до Централния комитет на ВКП(б) с предложение да се разшири действието на декрета в региони, където не е оповестено военно състояние. Сафонов отбелязва, че измежду излежаващите присъди има доста лица в военна възраст, от които постъпват молби за предварително освобождение за зачисляване в редиците на Червената войска. Особено доста са заявките на военнослужещи, наказани за отсъствия и несвоевременно явяване в частта и други Сталин поддържа предлагането. На 24 ноември 1941 година Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики уголемява действието на своя декрет върху тиловите региони.
Докладвайки на държавното управление за хода на осъществяването на постановлението, на 11 февруари 1942 година Бочков написа, че от подлежащите на освобождение 350 хиляди души към този момент са освободени 279 068. От тях 82 хиляди души на военна възраст са преместени. във военните служби след предварителна инспекция.
Например, в един от лагерите в региона на Куйбишев, от 9500 души, минали комисията, 6500 са призвани в армията. В същото време прокурорът означи, че „ има многочислени случаи, когато някогашни пандизчии, които здравната комисия, приета за негодни за работа в Червената войска, мощно се стремят да ги запишат в редиците “.
В бъдеще държавното управление продължава да употребява тази процедура, както се вижда от отчета на ръководителя на ГУЛАГ Наседкин до ръководителя на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Берия на 14 август 1944 година В него Наседкин отбелязва, че съгласно решенията на Държавния комитет по защита (ДКО) през 1942–1943 година 157 хиляди души от наказаните за леки закононарушения са освободени предварително с прехвърлянето им в Червената войска.
Освен това всички пандизчии, годни за военна работа след излежаване на присъдите, също са трансферирани в армията. Общо, съгласно Наседкин, през трите години на войната 975 хиляди души са трансферирани от ГУЛАГ в Червената войска.
Освобождаването на пандизчиите продължава до края на войната. И по този начин, на 8 декември 1944 година Държавният комитет по защита взема решение да освободи до 1 януари 1945 година 10 хиляди души, наказани за леки закононарушения, годни за военна работа, от лагери и колонии, с цел да ги трансферира в щатни елементи на Червената войска.
Правото на отбрана на родината
Съгласно настоящите закони лишаването от независимост попречва набора в армията. Но войната принуди да преразгледа този въпрос.
На 7 януари 1943 година Върховният съд (ВС) на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане „ Относно процедурата за предварително унищожаване на загубата на права във връзка с лица, които са изтърпели главната мярка за наказване и подлежат на военна работа или готовност заради възрастта им. " Отбелязва се, че във военно време би било несвоевременно да се лишават от опцията да извършват воинския си дълг наказаните и лишените от права, изтърпели присъдите си за закононарушения, които не съставляват изключителна социална заплаха. В резултат на това Върховният съд на Съюз на съветските социалистически републики показва, че въз основа на член 8 от Наказателен кодекс на РСФСР съдилищата могат прибързано да отстранен загубата на права от някогашни наказани във военна възраст.
Това решение е повода за появяването на заповед на НКО №158/24 от 6 април 1943 година, съгласно която службите за военна регистрация и регистриране би трябвало да разпознават мъже под 50 години, които не са призвани в армията заради загуба на права, като се изключи лицата, наказани за контрареволюционни закононарушения и бандитизъм. За разпознатите жители, приети от здравната комисия за годни за работа и небойна работа, военните комисари би трябвало да създадат показване пред локалните съдилища за унищожаване на загубата на права. След като съдилищата вземат такова решение, някогашните " пораженци " са регистрирани в армията и вземани общо съображение.
Равно ли е наказан на щрафбат?
Като се има поради нуждата от непрекъснато попълване на армията, през годините на войната отлагането на осъществяването на присъдата, въз основа на член 28 от Наказателен кодекс на РСФСР, стартира да се употребява необятно. В приложената към нея записка се показва, че присъда, която във военно време осъжда военнослужещ на отнемане от независимост без загуба на права, може да бъде отсрочена до края на военните дейности, до момента в който самият военнослужещ е изпратен в настоящата войска. Това става основа за още две решения на Червената войска.
На 8 януари 1942 година пленумът на Въоръжените сили издава решение за изпращане на висящи каузи против лица, призвани в Червената войска, до военния арбитражен съд по мястото на работа на обвинените. Това решение се основава на Указа на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики „ За смяна на юрисдикцията на военните трибунали “ от 13 декември 1940 година, който разрешава всички случаи на закононарушения на военнослужещи, както и на военнослужещи по време на военно образование, да бъдат предадени на трибуналите, без значение от члена на Наказателен кодекс, който квалифицира закононарушението. И в случай че все още на влизане в действие на присъдата за отнемане от независимост наказаният към този момент е бил свикан в армията, тогава съдът, постановил присъдата, може да спре нейното деяние по член 28 от Наказателния кодекс.
Също на 22 януари 1942 година Върховният съд на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане за използването на този член към военнослужещите, наказани за закононарушение за период не повече от две години. Така Върховният съд преценя, че осъждането за подобен период не е спънка за наборна работа или готовност. Тоест, в случай че съдът осъди такава мярка за наказване, тогава влиза в действие член 28 и наказаният отива да служи в Червената войска.
Забавянето на осъществяването на присъдата дава опция на Червената войска да измие петното на наказаните. През годините на войната е в действие разпореждане на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики за унищожаване на съдимост от лица с годна пролонгация, които са се потвърдили като " правилни бранители на Родината ". Фактът, че боецът има престъпно досие обаче доста условно и даже му разрешава да носи значката на гвардеец. И по този начин, на 31 май 1942 година командирът на 26-та гвардейска стрелкова дивизия отбелязва в отчета си, че съгласно резултатите от инспекцията на персоналния състав и пристигналото попълване са разпознати 447 наказани и единствено 258 от тях не могат да бъдат оставени на служат в гвардейските елементи.
Самият факт, че член 28 се ползва за наказаните от началото на войната, допуска, че даже в този статут бойците на Червената войска са били в елементи наедно с тези, които не са престъпно проявени. Ситуацията се трансформира със заповед №323 на НКО от 16 октомври 1942 година, съгласно която всички военнослужещи, наказани от военни трибунали с потребление на условна присъда, би трябвало да бъдат изпратени в наказателни елементи за интервал от 1-3 месеца. А снемането на удостоверение за съдимост от тях е следвало да се извърши по общ ред по искане на началника на наказателното или военното отделение, където наказаният е дошъл след освобождението му от наказателните елементи.
Митът си остава мит
По време на войната към 1 милион пандизчии са освободени с укази на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и постановления на Държавния комитет по защита, някои от тях са призвани в армията. В отчета на Наседкин Берия има цифра от 975 хиляди освободени, трансферирани в Червената войска през 1941-1944 година, в това число наказани, които към този момент са излежали присъдите си. Това допуска, че в армията не са взети пандизчии, а освободени лица, които не са били лишени от права. Тоест свободни руски жители, които могат да изпълнят воинския си дълг.
Същото може да се каже и за лица, които преди този момент са били лишени от правата си, само че са им възобновени от април 1943 година По този метод някогашните пандизчии, привлечени в армията, се бият в елементи наедно с останалите руски военнослужещи.
Много от тях на фронта демонстрират героизъм и храброст, за което са наградени с ордени и медали. И такива някогашни пандизчии като Алексей Оставнов, Иван Сержантов, Владимир Бреусов и Александър Матросов са удостоени със званието Герой на Съветския съюз. Всичко това свидетелства, че те са пълноправни жители, които пазят родината си.
Заслужава да се означи, че огромен брой хора, освободени с укази през 1941-1942 година, се причислиха към редиците на Червената войска преди появяването на наказателни елементи в нея. Въпреки това, със основаването им, заповедите на НКО, регламентиращи активността им, не предлагат да се запълват фрагментите с някогашни пандизчии. Това се потвърждава и от упоменатата Заповед №323, която разпорежда военнослужещите, наказани от боен арбитражен съд с условна присъда, да бъдат изпратени в наказателните елементи. Така от цитираните документи излиза наяве, че на фронта не е имало наказателни батальони със пандизчии от ГУЛАГ и сходно изказване е мит.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ