Чехите и словаците отбелязват Деня на пристигане на Кирил и Методий във Велика Моравия
На 5 юли в Чехия и Словакия се отбелязва Денят на идване на Кирил и Методий във Велика Моравия (около 863 г.).
Моравската задача (863-867 г.) е по покана на моравския княз Ростислав (846-870 г.), който решил да освободи земята си от непознатата немско-латинска църковна и просветна агитация, проправяща път към господство на немските феодали. Ростислав желал да славянизира църквата, като сътвори славянско духовенство и славянско свещенодействие върху основата на една славянска книжовност. По това време християнството е проникнало в страната, само че се проповядва на немски. През 862 година той се обръща с молба за помощ към византийския император Михаил ІІІ. Византийските управници удовлетворяват молбата на княз Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите към този момент като мисионери и като работили измежду славянството Константин-Кирил Философ и Методий. Във Великоморавия двамата основават книжовност и свещенодействие на славянски език. Озовавайки се измежду великоморавските славяни, братята стартират да построяват с възторг славянската църка и учебно заведение, да популяризират славянската книжовност. Светите братя Кирил и Методий проповядват на славянски, понятен за локалните език, и образоват доста възпитаници.
Натъкнали се на компликации в своята активност, те отиват при папата в Рим. На 14 февруари 869 година в Рим умира Кирил. Той е заровен е в Базиликата Св. Клемент.
Четири години по-късно Методий е ръкоположен от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Връщайки се там, той продължана битката против интригите на немското монашество и на римското духовенство против богослужението на славянски език.
Методий се открива във Велеград - основният град, епископски и архиепископски център на страната, където остава до гибелта си. Тук той е служил на славянски, т. е. на старобългарски език, и се е борил с триезичната разкол откакто е ръкоположен от папата за архиепископ на Моравия и Панония в 869 година. Оттук Методий поема в 884 година към Прага, с цел да християнизара Бохемия, където покръства владетеля ѝ Боривой (Боржива) и брачната половинка му Людмила. Методий е добре прочут измежду западните славяни и с българското си име Страхота. На 6 април 885 година той умира във Велеград и най-вероятно е заровен в епископската черква, която се издигала там.
През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която не разрешава богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий - Горазд, Клиемнт, Сава, Наум и Ангеларий, са изгонени от страната, като някои даже са продадени в иго на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от свещенодействие на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската писменост.
По-късно Климент, Наум и Ангеларий намират дружелюбен банкет в България от княз Борис.
Св. св. Кирил и Методий са родени в Солун през IX век. Те развиват мисионерска активност като проповедници на християнството измежду разнообразни нации. За своята работа, която доста ще повлияе на културното развиване на славяните, са наречени апостоли на славяните . На тях се дължи основаването на глаголицата - първата писменост, която служи като основа староцърковния славянски език. Кирилицата, основана на основата на тази глаголица, се употребява и до през днешния ден в разнообразни славянски езици.
Солунските братя , както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил известност като староцърковнославянски език) и разпространение на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство), папа Йоан Павел II ги афишира за съпокровители на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Велеград е едно от най-известните духовни места за поклонение в Централна Европа, изключително измежду католиците от Чехия, Словакия и Хърватско. Първият цистерциански манастир в Моравия е учреден тук в 1205 година, в XIX век йезуитите устройват в него учебно заведение. Поклоническата базилика и самият манастир са отдадени на св. св. Кирил и Методий и успението на св. Богородица. Поклонниците отиват в манастира, с цел да отдадат респект на св. св. Кирил и Методий, оповестени от църквата за настойници на християнска Европа. В 1990 година поклонението се управлява персонално от папа Йоан Павел II.
Моравската задача (863-867 г.) е по покана на моравския княз Ростислав (846-870 г.), който решил да освободи земята си от непознатата немско-латинска църковна и просветна агитация, проправяща път към господство на немските феодали. Ростислав желал да славянизира църквата, като сътвори славянско духовенство и славянско свещенодействие върху основата на една славянска книжовност. По това време християнството е проникнало в страната, само че се проповядва на немски. През 862 година той се обръща с молба за помощ към византийския император Михаил ІІІ. Византийските управници удовлетворяват молбата на княз Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите към този момент като мисионери и като работили измежду славянството Константин-Кирил Философ и Методий. Във Великоморавия двамата основават книжовност и свещенодействие на славянски език. Озовавайки се измежду великоморавските славяни, братята стартират да построяват с възторг славянската църка и учебно заведение, да популяризират славянската книжовност. Светите братя Кирил и Методий проповядват на славянски, понятен за локалните език, и образоват доста възпитаници.
Натъкнали се на компликации в своята активност, те отиват при папата в Рим. На 14 февруари 869 година в Рим умира Кирил. Той е заровен е в Базиликата Св. Клемент.
Четири години по-късно Методий е ръкоположен от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Връщайки се там, той продължана битката против интригите на немското монашество и на римското духовенство против богослужението на славянски език.
Методий се открива във Велеград - основният град, епископски и архиепископски център на страната, където остава до гибелта си. Тук той е служил на славянски, т. е. на старобългарски език, и се е борил с триезичната разкол откакто е ръкоположен от папата за архиепископ на Моравия и Панония в 869 година. Оттук Методий поема в 884 година към Прага, с цел да християнизара Бохемия, където покръства владетеля ѝ Боривой (Боржива) и брачната половинка му Людмила. Методий е добре прочут измежду западните славяни и с българското си име Страхота. На 6 април 885 година той умира във Велеград и най-вероятно е заровен в епископската черква, която се издигала там.
През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която не разрешава богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий - Горазд, Клиемнт, Сава, Наум и Ангеларий, са изгонени от страната, като някои даже са продадени в иго на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от свещенодействие на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската писменост.
По-късно Климент, Наум и Ангеларий намират дружелюбен банкет в България от княз Борис.
Св. св. Кирил и Методий са родени в Солун през IX век. Те развиват мисионерска активност като проповедници на християнството измежду разнообразни нации. За своята работа, която доста ще повлияе на културното развиване на славяните, са наречени апостоли на славяните . На тях се дължи основаването на глаголицата - първата писменост, която служи като основа староцърковния славянски език. Кирилицата, основана на основата на тази глаголица, се употребява и до през днешния ден в разнообразни славянски езици.
Солунските братя , както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил известност като староцърковнославянски език) и разпространение на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство), папа Йоан Павел II ги афишира за съпокровители на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Велеград е едно от най-известните духовни места за поклонение в Централна Европа, изключително измежду католиците от Чехия, Словакия и Хърватско. Първият цистерциански манастир в Моравия е учреден тук в 1205 година, в XIX век йезуитите устройват в него учебно заведение. Поклоническата базилика и самият манастир са отдадени на св. св. Кирил и Методий и успението на св. Богородица. Поклонниците отиват в манастира, с цел да отдадат респект на св. св. Кирил и Методий, оповестени от църквата за настойници на християнска Европа. В 1990 година поклонението се управлява персонално от папа Йоан Павел II.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ