Започва войната в Южна Осетия
На 5 януари 2008 година в Грузия е извършен необвързващ референдум за участие на кавказката република в НАТО, на които 77% от гласувалите се афишират за присъединение към евро-атлантическите структури.
Напрежението в района се ускорява директно след оповестената самостоятелност на Косово,[17] когато на 6 март Русия се отдръпва от глобите на Оперативно-наблюдателно дело, наложени на Абхазия през 1996.[18] Именно в отговор на косовската самостоятелност Руската федерация декларира, че „ ще премисли връзките си със самообявили се републики “.[19] Абхазия и Южна Осетия изпращат апел за интернационално самопризнание, повлияни от протичащото се на Балканите.[20] Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните връзки на Европейски Съюз Бенита Фереро-Валднер „ показват терзание по отношение на дейностите на Русия “ и „ поддържат териториалната целокупност на Грузия “.
На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отложиха приемането на Грузия в НАТО.
Напрежението се повишава на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили смъкват грузински безпилотен аероплан Хермес 450 с изтребител L-39.На идващия ден грузинското министерство на защитата разгласява видео, на което се вижда по какъв начин МиГ-29 смъква безпилотния аероплан.[14]. Впоследствие Русия отхвърля обвиняването и твърди, че по това време в региона не е имало съветски изтребители.[24][25] Москва упреква и Грузия, че нарушава съглашението сред двете страни от 1994 година и резолюцията на Организация на обединените нации за Абхазия, разполагайки и употребявайки безпилотни самолети в региона, които могат да се употребяват за артилерийска навигация.
През май 2008 Русия изпраща над 300 бойци в Абхазия от така наречен железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в употреба железопътната инфраструктура в региона. В отговор Грузия упреква Русия, че съветските войски подготвят маршрут за вероятно нахлуване в Грузия и привежда своята войска в нараснала бойна подготвеност.
През юни ОССЕ оповестява за съвсем всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, подхванати от двете страни.
От 15 юли 58-ма войска, дружно с 4-та военновъздушна войска на съветските въоръжени сили организират с 8000 бойци и 700 бройки военна техника огромно обучение в Северен Кавказ „ Кавказ 2008 “ покрай границата с Грузия, което води до спомагателна ескалация на ситуацията [28][29] В учението взимат тези войскови елементи на съветската войска, които по-късно са употребявани в съветската атака в Грузия.
На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат постоянните си взаимни учения (Immediate Response) към грузинската база Вазиани.
На 27 юли 2008 на наблюдаващи на ОССЕ е неразрешено от южноосетински елементи достъп до зона, за инспекция на изказване за създаване и разширение на незаконни позиции.
Късно на 1 август избухва спор сред грузински и осетински бойци. Грузия твърди, че южноосетинската войска е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отхвърля изказванията. На 3 август Южна Осетия афишира готовност и евакуация на популацията. На 5 август съветският дипломат Юри Попов декларира, че при положение на спор Русия ще се намеси. Президентът Михаил Саакашвили подрежда на грузинските войски да прекратят огъня, само че сраженията продължава. Грузинската страна оповестява за 10 починали, в това число цивилни и грузински миротворци, в резултат на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти. Едва часове след оповестеното от него преустановяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно послание, в което декларира желанието си да върне Южна Осетия под грузински надзор.
Грузинско нахлуване
Грузия стартира обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа локално време с елементарна и ракетна артилерия от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25. нарушавайки съглашението от 1992. Тежката бомбардировка стартира с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия. Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили оповестява, че Цхинвали е обкръжен от грузинската войска.
При щурма над Цхинвали грузинската страна употребява гаубици и установки RM-70. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските елементи настъпват с танкове и бронетранспортьори, изгубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във групировка на извърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подкрепени от артилерия и 2. бригада като запас. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е високомерен от грузинските сили. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили декларира, че градът е обкръжен и се управлява над две трети от грузинските елементи.
Според първичните съветски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се оповестява за над 2000 цивилни починали и повече от 10 съветски миротворци, убити от грузинските войски.. Впоследствие броят на починалите цивилни е занижен до 1400, само че подложена на критика от няколко самостоятелни организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма починали, докарани в болничното заведение на града (моргата по това време не е работела, заради проблеми с електроснабдяването).
Малко по-късно Грузия афишира превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските елементи.
Руска контраатака
През Южна Осетия в Централна Грузия
Според публични грузински източници 150 съветски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и стартират нахлуване в посока Цхинвали.. За щурма на Цхинвали са употребявани с изключение на частите на 58-ма съветска войска, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 бойци от Ивановно [46], „ спецназ “ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.и 22-и „ спецназ “ батальон. Атаката е подкрепена от на 4. военновъздушна войска и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска войска военачалник Анатолий Хрульов. Грузински елементи се пробват да спрат съветското нахлуване, като приготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от съветски елементи в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции.
След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, съветските военни придвижват бойните дейности на територията на Грузия. Първоначално съветски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани, а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси. При въздушния удар над Марнеули умират 4 души, а при Вазиани – трима военни.В хода на дейностите са извършени въздушни офанзиви против цели в и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.
Междувременно в Абхазия съветски и абхазки военни елементи отварят втори фронт.
През Абхазия в Западна Грузия
В Абхазия съветските елементи са трансферирани посредством влакове по ремонтираната през май от съветски бойци жп линия. Освен елементи на 58-руска войска настъпват, чеченските специфични елементи „ Изток “ и „ Запад “ и абхазкото опълчение, под командването на министъра на защитата на Абхазия Алексадър Мелник.
Настъплението се извърша в две направления: към Зугдиди в Западна Грузия и в кодорското дефиле – единственият район от Абхазия, останал под контрола на централната власт на Грузия след Абхазката война от 1992 – 1993 година, както и седалище на законното Правителство на Абхазката Автономна Област, ръководено от Малхас Акишбая. В резултат държавните елементи са прогонени от Абхазия в заточение и сега реализират активността си от Тбилиси.
Морска обсада в Черно море
Според съветски медии на 9 август съветският черноморски флот прави морска обсада на Грузия, като освен това потапя един ракетен катер на грузинския ВМФ. Според съветските ВМФ, посредством блокадата би трябвало да бъдат спрени възможни оръжейни доставки. Според РИА Новости, блокадата е осъществена на 10 август. Руският флот прави и десант в абхазки пристанища.
Войната в мрежата
Атаките в кибер пространството започнаха още преди да стартират военните дейности. Така в края на юли за повече от 24-часа беше блокиран уеб сайтът на грузинския президент Саакашвили.
Последствия
Френски кротичък проект
да не се прибягва до потребление на мощ,
да се прекратят военните дейности,
свободен достъп до филантропична помощ,
въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на непрекъснатото им дислоциране,
въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните дейности и до основаването на интернационалните механизми съветските миротворчески сили да вземат спомагателни ограничения за сигурност,
начало на интернационално разискване на въпросите на бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия и пътищата за обезпечаване на трайната им сигурност.
След примирието
На 20 август 2008 година съветски войски управляват към момента огромни част от Грузия, черноморския град Поти и района, където унищожават военна инфраструктура и са потопили минимум седем, дебаркирали в пристанището кораби на грузинската брегова защита.
Въпреки оповестеното евакуиране на съветските военни, на 19 август Русия управлява към момента огромна част от централна Грузия, американски източници оповестяват за разполагането на тактически ракети с дребен обхват ОТР-21 в Южна Осетия, а репортери на ББС за съветски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси.
Бежанци и жертви
След първичните сведения за 1 600 починали в Южна Осетия, Русия в последна сметка афишира, че починалите цивилни са 13. Южноосетинското държавно управление оповестява за 1 492 убити, само че съгласно организацията Хюман Райтс Уотч тези данни са мощно повишени.
В отчет на същата организация има данни за осъществени закононарушения против цивилни, както от съветска по този начин и от грузинска страна във войната.
Напрежението в района се ускорява директно след оповестената самостоятелност на Косово,[17] когато на 6 март Русия се отдръпва от глобите на Оперативно-наблюдателно дело, наложени на Абхазия през 1996.[18] Именно в отговор на косовската самостоятелност Руската федерация декларира, че „ ще премисли връзките си със самообявили се републики “.[19] Абхазия и Южна Осетия изпращат апел за интернационално самопризнание, повлияни от протичащото се на Балканите.[20] Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните връзки на Европейски Съюз Бенита Фереро-Валднер „ показват терзание по отношение на дейностите на Русия “ и „ поддържат териториалната целокупност на Грузия “.
На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отложиха приемането на Грузия в НАТО.
Напрежението се повишава на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили смъкват грузински безпилотен аероплан Хермес 450 с изтребител L-39.На идващия ден грузинското министерство на защитата разгласява видео, на което се вижда по какъв начин МиГ-29 смъква безпилотния аероплан.[14]. Впоследствие Русия отхвърля обвиняването и твърди, че по това време в региона не е имало съветски изтребители.[24][25] Москва упреква и Грузия, че нарушава съглашението сред двете страни от 1994 година и резолюцията на Организация на обединените нации за Абхазия, разполагайки и употребявайки безпилотни самолети в региона, които могат да се употребяват за артилерийска навигация.
През май 2008 Русия изпраща над 300 бойци в Абхазия от така наречен железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в употреба железопътната инфраструктура в региона. В отговор Грузия упреква Русия, че съветските войски подготвят маршрут за вероятно нахлуване в Грузия и привежда своята войска в нараснала бойна подготвеност.
През юни ОССЕ оповестява за съвсем всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, подхванати от двете страни.
От 15 юли 58-ма войска, дружно с 4-та военновъздушна войска на съветските въоръжени сили организират с 8000 бойци и 700 бройки военна техника огромно обучение в Северен Кавказ „ Кавказ 2008 “ покрай границата с Грузия, което води до спомагателна ескалация на ситуацията [28][29] В учението взимат тези войскови елементи на съветската войска, които по-късно са употребявани в съветската атака в Грузия.
На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат постоянните си взаимни учения (Immediate Response) към грузинската база Вазиани.
На 27 юли 2008 на наблюдаващи на ОССЕ е неразрешено от южноосетински елементи достъп до зона, за инспекция на изказване за създаване и разширение на незаконни позиции.
Късно на 1 август избухва спор сред грузински и осетински бойци. Грузия твърди, че южноосетинската войска е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отхвърля изказванията. На 3 август Южна Осетия афишира готовност и евакуация на популацията. На 5 август съветският дипломат Юри Попов декларира, че при положение на спор Русия ще се намеси. Президентът Михаил Саакашвили подрежда на грузинските войски да прекратят огъня, само че сраженията продължава. Грузинската страна оповестява за 10 починали, в това число цивилни и грузински миротворци, в резултат на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти. Едва часове след оповестеното от него преустановяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно послание, в което декларира желанието си да върне Южна Осетия под грузински надзор.
Грузинско нахлуване
Грузия стартира обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа локално време с елементарна и ракетна артилерия от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25. нарушавайки съглашението от 1992. Тежката бомбардировка стартира с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия. Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили оповестява, че Цхинвали е обкръжен от грузинската войска.
При щурма над Цхинвали грузинската страна употребява гаубици и установки RM-70. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските елементи настъпват с танкове и бронетранспортьори, изгубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във групировка на извърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подкрепени от артилерия и 2. бригада като запас. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е високомерен от грузинските сили. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили декларира, че градът е обкръжен и се управлява над две трети от грузинските елементи.
Според първичните съветски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се оповестява за над 2000 цивилни починали и повече от 10 съветски миротворци, убити от грузинските войски.. Впоследствие броят на починалите цивилни е занижен до 1400, само че подложена на критика от няколко самостоятелни организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма починали, докарани в болничното заведение на града (моргата по това време не е работела, заради проблеми с електроснабдяването).
Малко по-късно Грузия афишира превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските елементи.
Руска контраатака
През Южна Осетия в Централна Грузия
Според публични грузински източници 150 съветски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и стартират нахлуване в посока Цхинвали.. За щурма на Цхинвали са употребявани с изключение на частите на 58-ма съветска войска, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 бойци от Ивановно [46], „ спецназ “ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.и 22-и „ спецназ “ батальон. Атаката е подкрепена от на 4. военновъздушна войска и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска войска военачалник Анатолий Хрульов. Грузински елементи се пробват да спрат съветското нахлуване, като приготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от съветски елементи в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции.
След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, съветските военни придвижват бойните дейности на територията на Грузия. Първоначално съветски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани, а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси. При въздушния удар над Марнеули умират 4 души, а при Вазиани – трима военни.В хода на дейностите са извършени въздушни офанзиви против цели в и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.
Междувременно в Абхазия съветски и абхазки военни елементи отварят втори фронт.
През Абхазия в Западна Грузия
В Абхазия съветските елементи са трансферирани посредством влакове по ремонтираната през май от съветски бойци жп линия. Освен елементи на 58-руска войска настъпват, чеченските специфични елементи „ Изток “ и „ Запад “ и абхазкото опълчение, под командването на министъра на защитата на Абхазия Алексадър Мелник.
Настъплението се извърша в две направления: към Зугдиди в Западна Грузия и в кодорското дефиле – единственият район от Абхазия, останал под контрола на централната власт на Грузия след Абхазката война от 1992 – 1993 година, както и седалище на законното Правителство на Абхазката Автономна Област, ръководено от Малхас Акишбая. В резултат държавните елементи са прогонени от Абхазия в заточение и сега реализират активността си от Тбилиси.
Морска обсада в Черно море
Според съветски медии на 9 август съветският черноморски флот прави морска обсада на Грузия, като освен това потапя един ракетен катер на грузинския ВМФ. Според съветските ВМФ, посредством блокадата би трябвало да бъдат спрени възможни оръжейни доставки. Според РИА Новости, блокадата е осъществена на 10 август. Руският флот прави и десант в абхазки пристанища.
Войната в мрежата
Атаките в кибер пространството започнаха още преди да стартират военните дейности. Така в края на юли за повече от 24-часа беше блокиран уеб сайтът на грузинския президент Саакашвили.
Последствия
Френски кротичък проект
да не се прибягва до потребление на мощ,
да се прекратят военните дейности,
свободен достъп до филантропична помощ,
въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на непрекъснатото им дислоциране,
въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните дейности и до основаването на интернационалните механизми съветските миротворчески сили да вземат спомагателни ограничения за сигурност,
начало на интернационално разискване на въпросите на бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия и пътищата за обезпечаване на трайната им сигурност.
След примирието
На 20 август 2008 година съветски войски управляват към момента огромни част от Грузия, черноморския град Поти и района, където унищожават военна инфраструктура и са потопили минимум седем, дебаркирали в пристанището кораби на грузинската брегова защита.
Въпреки оповестеното евакуиране на съветските военни, на 19 август Русия управлява към момента огромна част от централна Грузия, американски източници оповестяват за разполагането на тактически ракети с дребен обхват ОТР-21 в Южна Осетия, а репортери на ББС за съветски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси.
Бежанци и жертви
След първичните сведения за 1 600 починали в Южна Осетия, Русия в последна сметка афишира, че починалите цивилни са 13. Южноосетинското държавно управление оповестява за 1 492 убити, само че съгласно организацията Хюман Райтс Уотч тези данни са мощно повишени.
В отчет на същата организация има данни за осъществени закононарушения против цивилни, както от съветска по този начин и от грузинска страна във войната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ