На 5 януари 1968 г. Започва Пражката пролет
На 5 януари 1968 година Съюз на съветските социалистически републики и още 4 страни - България, Полша, Унгария и Германска демократична република, окупират Чехословакия, с цел да стабилизират тоталитарния режим, натрапен след Втората международна война от руското държавно управление в прилежащите страни. В актуалната история датата е записана като начало на Пражка пролет.
Като най-приближената до Съюз на съветските социалистически републики България е измежду първите, чиито вождове упорстват за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на визитата на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 година
Недоволството от режима нараства в Чехословакия в средата на 60-те години. Държавата се ръководи от Александър Дубчек. Просъветската политика и принизяването на националната автономия на Чехословакия провокира опозиция измежду свободомислещите жители. Реакцията от ръководещите в Съюз на съветските социалистически републики не закъснява - протестът би трябвало да бъде сподавен, до момента в който не е запалил и другите страни от соцлагера.
През нощта на 20 против 21 август 1968 година войските на Източния блок от 5 страни нахлуват в Чехословакия. Провежда се така наречен интервенция „ Дунав ". Близо 7000 руски танка и от 300 000 до 600 000 бойци от частите на Организация на Варшавския договор окупират чехословашката територия. България изпраща бригада с 33 танка „ Т-34 ". Над 100 души губят живота си по време на нашествието. Александър Дубчек приканва народа да не дава отпор. След потушаването той е хванат и изпратен в Москва дружно с още няколко свои съратници, където е заставен да подпише протокол, признаващ нашествието в Чехословакия.
Окупацията принуждава хиляди будни поданици на Чехословакия да емигрират на Запад. От социалистически режим бягат най-вече висококвалифицирани фрагменти и положителни експерти. Западните страни одобряват без никакви спънки тези емигранти.
Като най-приближената до Съюз на съветските социалистически републики България е измежду първите, чиито вождове упорстват за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на визитата на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 година
Недоволството от режима нараства в Чехословакия в средата на 60-те години. Държавата се ръководи от Александър Дубчек. Просъветската политика и принизяването на националната автономия на Чехословакия провокира опозиция измежду свободомислещите жители. Реакцията от ръководещите в Съюз на съветските социалистически републики не закъснява - протестът би трябвало да бъде сподавен, до момента в който не е запалил и другите страни от соцлагера.
През нощта на 20 против 21 август 1968 година войските на Източния блок от 5 страни нахлуват в Чехословакия. Провежда се така наречен интервенция „ Дунав ". Близо 7000 руски танка и от 300 000 до 600 000 бойци от частите на Организация на Варшавския договор окупират чехословашката територия. България изпраща бригада с 33 танка „ Т-34 ". Над 100 души губят живота си по време на нашествието. Александър Дубчек приканва народа да не дава отпор. След потушаването той е хванат и изпратен в Москва дружно с още няколко свои съратници, където е заставен да подпише протокол, признаващ нашествието в Чехословакия.
Окупацията принуждава хиляди будни поданици на Чехословакия да емигрират на Запад. От социалистически режим бягат най-вече висококвалифицирани фрагменти и положителни експерти. Западните страни одобряват без никакви спънки тези емигранти.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ