На 5 септември 2017 година българската журналистика получи неочакван, много

На 5 септември 2017 година българската публицистика получи непредвиден, доста тежък и сложен за поверие удар – напусна ни колежката Петя Петрова. Напусна ни един от най-слънчевите и положителни хора в нашата специалност.

Трудно е да се написа в подобен миг. Трудно е, тъй като болката е огромна. Трудно е, тъй като никой не желае да повярва. Телефоните на всеки един в нашата специалност звъняха при новината на кончината ѝ. „ Не е истина “, „ не мога да допускам “. Това бяха думите, които се чуваха.

Петя дълги години бе един от най-хубавите спортни публицисти. Петя бе един от най-хубавите, слънчеви и усмихнати хора. Повечето сме имали удоволствието да работим с нея и ще я помним постоянно.

Влизаше заран усмихната, разказваше нейните радостни истории, караше ни да се смеем и правеше деня ни по-добър. Петя бе човек, който искаше да прави положително на всички. Спасяваше животни, помагаше на хора. Тя бе това нещо, което ни караше и нас да бъдем по-добри. Питайте футболните почитатели, питайте футболните ръководители, спортните деятели, футболисти и спортисти. Няма да има човек, който да каже даже една неприятна дума за нея.

Освен добър човек, Петя бе и доста добър публицист. Всички я познаваха, а това е същинското самопризнание за работата ти. Новините идваха при нея, те я търсеха, а не тя тях. Петя бе страховит експерт и знаеше по какъв начин да сервира информацията. Много постоянно със своето фино възприятие за комизъм.

Веселите истории, подадените ръце към младите в специалността, репортажите, делата. Те приказват задоволително за Петя и не е нужно ние даже да ги описваме или пишем. Всеки един публицист си нося своя спомен от нея и ще го носи вечно.

„ Петя не е човек, Петя е институция! “. Това са думи на огромния публицист Сашо Диков. С тези думи ще приключим и ние.

Почивай в мир, Петя. Ние няма да те забравим!
Екипът на БЛИЦ СПОРТ!