Зловещата история на Плъха, който бе убит от лекар в Пловдив
На 5 март Пловдив осъмна блокиран от хиляди хора, които скандираха „ Свобода за доктор Димитров ”. Шествие, дълго съвсем 2 километра, мина по булевардите „ Васил Априлов ” и „ Шести септември ”, с цел да се окаже пред вратите на прокуратурата, пише " ТрафикНюз ".
Причината за гражданското неодобрение бе карцерът на пловдивския анестезиолог доктор Иван Димитров, който два дни по-рано бе задържан за убийството на Георги Джевизов. На 1 против 2 март през нощта Джевизов, който измежду престъпния контингент е прочут като Жоро Плъха, влиза в парцела на лекаря и влиза в гаража, с цел да краде.
Димитров бил самичък в къщи и чул недоверчив звук. От терасата видял мъжа, който се подготвял да изнесе набелязаните движимости от гаража и по-късно слязъл, въоръжен с Валтер на двора. Извикал „ Стой, полиция! ”, а бандитът, който явно не за първи път бил изненадван от жертвата си, не побягнал а почнал да хвърля по лекаря железни предмети, а по-късно и ножа, с който бил въоръжен. Димитров паднал и стрелял по нападателя. Уцелил го в гърдите, а той побягнал. Успял да пробяга стотина метра, паднал до беемве зад Областната администрация и умрял.
Докторът се обадил на собствен другар, с който обиколили региона да търсят ранения апаш, само че откакто не го намерили решили, че е избягал. Тогава Димитров вместо да звънне в полицията, решил, че е по-добре да заличи следите. Отървал се от противозаконния револвер, почистил ръцете си, превързал раната си и помолил съседите да изтрият записите от видеокамерите. Въпреки положените старания обаче, по-късно същия ден той бе задържан. Задържането му поради дебелото престъпно досие на крадеца, влезнал в парцела му, провокира съществено неодобрение измежду пловдивчани. Още повече, че Доктора се оказа човек с престиж в разнообразни обществени кръгове и доста пациенти.
Четири дни по-късно мярката за неотклонение на Доктора бе изменена и той излезе на независимост. Това пък от своя страна провокира недоволството на няколко правозащитни организации, а околните на Плъха заплашиха със съд в Страсбург., защото съгласно тях той не бил влезнал в гаража да краде, а да се облекчи!
Срещу Иван Димитров бяха повдигнати две обвинявания - за причиняване на гибел, превишавайки рамките на неизбежната защита и нелегално владение на муниции и оръжие. В жилището му бяха открити 17 патрона без разрешителни. 16 от тях са за “Макаров ”. Първото обвиняване планува до 5 година отнемане от независимост, а за второто - от 2 до 8 година
Разследването бе удължено от прокуратурата, защото бяха назначени голям брой експертизи. Крайният период, подложен от наблюдаващия прокурор Георги Пенев, е 2 септември. Дали ще следва ново удължение или на обвиненият ще бъдат предявени материалите по делото, зависи от това дали експертизите са подготвени.
За времето от разкриването на закононарушението до деня, в който прокуратурата изнесе цялостни детайлности за закононарушението, настроенията по отношение на Доктора минаха през различни положения - от канонизиране до разтягане на кръста. Ясно се обрисуваха две трендове, а именно липсата на доверие в институциите - правоохранителни и правораздавателни, както и изострено възприятие за неправда във връзка с несъизмеримост сред закононарушенията и наказванията. И, несъмнено, тлеещия етнически спор.
За сметка на това злополучният свършек на живота на Джевизов, не провокира огромно страдание. Дори откакто се появиха детайлности за дейностите на Доктора по заличаването на следите, това не промени фрапантно публичното мнение.
Престъпната кариера на Джевизов стартира, когато е на 22 години. Специализира се е в извънредно сложни за доказван. Джевизов се ориентира към кражбите от жилища на ниски етажи, до които се изкатерва. Взломява прозорци и порти на тераси нощем, като в ранните си години като нарушител краде всичко, до което успее да се докопа. Първоначално работи по този начин, че да влезе и излезе неусетен от притежателите на жилището. По незнайни аргументи избира жилищата към центъра и в кв. „ Мараша ”. Има си и сътрудник, който му оказва помощ в изкатерването и в изнасянето на крадените движимости. Така през 2002 и 2003 година, двамата се регистрират с голям брой обири, от които обаче оперативните служащи съумяват да потвърдят към 10, включително и две, квалифицирани като обир.
На 10 ноември 2003 година, Плъха и сътрудникът му съумяват да „ ударят ” 530 лв. и 100 $ от апартамент в кв. „ Мараша ”. Отмъкват и остарял радиоприемник, за който няма да получат съвсем никакви пари. Апартаментът, в който влизат, е на първия етаж и въпреки блокът да е с лице към многолюден бул., двамата сортират тераса, обърната към тиха и пуста градинка. Достатъчно смели са и правят кражбата преди 22:00 часа, когато притежателят се прибира и намира жилището си ограбено. Ноември е мрачен и леден и времето оказва помощ на причинителите да останат незабелязани.
Късметът продължава да следва Джевизов и спътника му и в края на месец ноември, на разсъмване, влизат през терасата на къща, зад учебно заведение „ Антим I ”. От къщата на тогава 33-годишния Петър Ш. и младата му брачна половинка Стоянка, крадците си потеглят с съвременно зимно яке, мобилен телефон, 100 лв., както и със служебната карта и револвера на притежателя, който е боен. Макар и усетени от жителите, двамата съумяват да избягат.
След „ триумфите ” смелостта на Плъха и съратника му нараства. Апетитите им – също. Ценностите, които могат да намерят, до момента в който ровят безшумно в шкафовете в жилища, под носа на спящите притежатели, към този момент не са им задоволителни. Вероятно по тази причина, когато на 2 декември 2003 година, след среднощ, влизат в къща на улица „ Авксентий Велишки ”, не се задоволяват единствено с откритите дребни пари. Те разсънват стопанката на къщата – 86-годишната баба Виолета, настаняват я в един от фотьойлите и я завързват. Настояват да им каже къде е скрила парите си и с цел да бъдат по-убедителни, съучастникът на Джевизов увива кожен колан към врата на бабата, аДжевизов поредно прави сечения по ръцете ѝ. Възрастната жена остава полужива, като преди този момент им дава всичките си пари – 650 лв.. /В тези години времето е такова, че заплата от 400 лв. се счита за повече от добра/. Двамата роми, единствено за една вечер, си докарват порядъчен месечен приход, на цената на неописуемия смут и страдалчество, породени на пенсионерката.
И въпреки в следствието на кражбата от жилището на Петър Ш. и на бруталния обир на баба Виолета да са впрегнати едни от най-хубавите оперативни служащи, напредъкът в следствието е муден. Описанията на причинителите са бегли, очевидците – ужасени и не искащи да си спомнят, следите и другите доказателства – нищожни. Двамата роми са смели, само че хитри, а по това време контингентът от нарушители е прекомерно огромен. Липсва и запас – най-много информативен и софтуерен – по това време компютри в полицията на процедура липсват, а за масиви от персонални данни още е рано да се приказва.
А до момента в който полицията към момента търси незнайните причинители, кошмарът на среднощното нахлуване чака различен пенсионер. Плъха и приятелят му си набелязват апартамент в един от блоковете на бул. „ Васил Априлов ” и в ранната студена заран на 10 декември 2003 година разрушават вратата на терасата на жилището. Обитава го 78-годишен пенсионер. Измъкнат е от леглото, а по-късно обичай и е изтезаван – крадците не имат вяра, че няма пари в жилището. Находката им този път не е огромна – 150 лв., две видеокасети и четири аудиокасети. Пребитият и оцапан с кръв пенсионер резервира задоволително схващане и хладнокръвие и след задържането на нарушителите, решително ще ги уточни в редицата за различаване.
Разследването продължава съвсем година, в която Джевизов и съратникът извършват още няколко обири от жилища, работилници и магазинчета. Крадат на пакост, без оглед на цената на движимостите – от златни бижута, през принадлежности, до заготовки от бронз и алуминий. Материалите по кражбите се натрупат, а полицията последователно събира доказателство след доказателство и сглобява свидетелски показания парче по парче. Целта на оперативните служащи е задържането да е „ на несъмнено ”, без риск Джевизов да бъде освободен след задържането поради липса на доказателства.
Пробивът е изработен през месец септември 2004 година и служителите на реда пристъпват към ареста на Джевизов. В населяваното от него тогава жилище в „ Столипиново ”, на адрес, на който не е регистриран и който самият Джевизов пази в загадка от всички, намират револвера, откраднат от къщата на военния, както и няколко дреболии, които обаче потвърждават връзката на Плъха с други обири. За шанс, разпознаванията от двамата пенсионери също минават повече от сполучливо. Джевизов и съучастникът му получават присъди, които, въпреки и тежки по мярка, едва ли подхождат на всичко осъществено от двамата.
По своя волност или по съвет на юрист, през есента на 2004 година, Джевизов подава молба за смяна на персоналните си данни. Твърди, че датата на раждане, записана в персоналните му документи, не подхожда на същинската. След подобаващ акт, въпреки и към този момент обвиняем, получава нова дата на раждане в документите си, а оттова – и нов обединен цивилен номер. Кражбите, грабежите и изтезанията остават на сметката на предходния му ЕГН и дълго време Джевизов се води с чисто досие. На нова сметка, до злополучното си вървене „ на лекар ”, Джевизов съумява да натрупа потвърдени седем взломни обири, една опозиция при арест и едно владеене на наркотични субстанции. Дори и с напредъка на технологиите, прилагани в Министерство на вътрешните работи, някой по- разсеян служител на реда, при инспекция единствено на новополученото ЕГН на Джевизов, може да не види историята на незаконната му активност.
Двамата пенсионери, жертва на жестоките грабежи, не доживяват окончателния завършек на незаконната активност на Плъха – Виолета доживява до 2010 година, когато Джевизов излиза от пандиза и още веднъж се захваща с обири от жилища, а Никола напуща умира през 2016 година.
Децата им евентуално се усещат възмездени.
Причината за гражданското неодобрение бе карцерът на пловдивския анестезиолог доктор Иван Димитров, който два дни по-рано бе задържан за убийството на Георги Джевизов. На 1 против 2 март през нощта Джевизов, който измежду престъпния контингент е прочут като Жоро Плъха, влиза в парцела на лекаря и влиза в гаража, с цел да краде.
Димитров бил самичък в къщи и чул недоверчив звук. От терасата видял мъжа, който се подготвял да изнесе набелязаните движимости от гаража и по-късно слязъл, въоръжен с Валтер на двора. Извикал „ Стой, полиция! ”, а бандитът, който явно не за първи път бил изненадван от жертвата си, не побягнал а почнал да хвърля по лекаря железни предмети, а по-късно и ножа, с който бил въоръжен. Димитров паднал и стрелял по нападателя. Уцелил го в гърдите, а той побягнал. Успял да пробяга стотина метра, паднал до беемве зад Областната администрация и умрял.
Докторът се обадил на собствен другар, с който обиколили региона да търсят ранения апаш, само че откакто не го намерили решили, че е избягал. Тогава Димитров вместо да звънне в полицията, решил, че е по-добре да заличи следите. Отървал се от противозаконния револвер, почистил ръцете си, превързал раната си и помолил съседите да изтрият записите от видеокамерите. Въпреки положените старания обаче, по-късно същия ден той бе задържан. Задържането му поради дебелото престъпно досие на крадеца, влезнал в парцела му, провокира съществено неодобрение измежду пловдивчани. Още повече, че Доктора се оказа човек с престиж в разнообразни обществени кръгове и доста пациенти.
Четири дни по-късно мярката за неотклонение на Доктора бе изменена и той излезе на независимост. Това пък от своя страна провокира недоволството на няколко правозащитни организации, а околните на Плъха заплашиха със съд в Страсбург., защото съгласно тях той не бил влезнал в гаража да краде, а да се облекчи!
Срещу Иван Димитров бяха повдигнати две обвинявания - за причиняване на гибел, превишавайки рамките на неизбежната защита и нелегално владение на муниции и оръжие. В жилището му бяха открити 17 патрона без разрешителни. 16 от тях са за “Макаров ”. Първото обвиняване планува до 5 година отнемане от независимост, а за второто - от 2 до 8 година
Разследването бе удължено от прокуратурата, защото бяха назначени голям брой експертизи. Крайният период, подложен от наблюдаващия прокурор Георги Пенев, е 2 септември. Дали ще следва ново удължение или на обвиненият ще бъдат предявени материалите по делото, зависи от това дали експертизите са подготвени.
За времето от разкриването на закононарушението до деня, в който прокуратурата изнесе цялостни детайлности за закононарушението, настроенията по отношение на Доктора минаха през различни положения - от канонизиране до разтягане на кръста. Ясно се обрисуваха две трендове, а именно липсата на доверие в институциите - правоохранителни и правораздавателни, както и изострено възприятие за неправда във връзка с несъизмеримост сред закононарушенията и наказванията. И, несъмнено, тлеещия етнически спор.
За сметка на това злополучният свършек на живота на Джевизов, не провокира огромно страдание. Дори откакто се появиха детайлности за дейностите на Доктора по заличаването на следите, това не промени фрапантно публичното мнение.
Престъпната кариера на Джевизов стартира, когато е на 22 години. Специализира се е в извънредно сложни за доказван. Джевизов се ориентира към кражбите от жилища на ниски етажи, до които се изкатерва. Взломява прозорци и порти на тераси нощем, като в ранните си години като нарушител краде всичко, до което успее да се докопа. Първоначално работи по този начин, че да влезе и излезе неусетен от притежателите на жилището. По незнайни аргументи избира жилищата към центъра и в кв. „ Мараша ”. Има си и сътрудник, който му оказва помощ в изкатерването и в изнасянето на крадените движимости. Така през 2002 и 2003 година, двамата се регистрират с голям брой обири, от които обаче оперативните служащи съумяват да потвърдят към 10, включително и две, квалифицирани като обир.
На 10 ноември 2003 година, Плъха и сътрудникът му съумяват да „ ударят ” 530 лв. и 100 $ от апартамент в кв. „ Мараша ”. Отмъкват и остарял радиоприемник, за който няма да получат съвсем никакви пари. Апартаментът, в който влизат, е на първия етаж и въпреки блокът да е с лице към многолюден бул., двамата сортират тераса, обърната към тиха и пуста градинка. Достатъчно смели са и правят кражбата преди 22:00 часа, когато притежателят се прибира и намира жилището си ограбено. Ноември е мрачен и леден и времето оказва помощ на причинителите да останат незабелязани.
Късметът продължава да следва Джевизов и спътника му и в края на месец ноември, на разсъмване, влизат през терасата на къща, зад учебно заведение „ Антим I ”. От къщата на тогава 33-годишния Петър Ш. и младата му брачна половинка Стоянка, крадците си потеглят с съвременно зимно яке, мобилен телефон, 100 лв., както и със служебната карта и револвера на притежателя, който е боен. Макар и усетени от жителите, двамата съумяват да избягат.
След „ триумфите ” смелостта на Плъха и съратника му нараства. Апетитите им – също. Ценностите, които могат да намерят, до момента в който ровят безшумно в шкафовете в жилища, под носа на спящите притежатели, към този момент не са им задоволителни. Вероятно по тази причина, когато на 2 декември 2003 година, след среднощ, влизат в къща на улица „ Авксентий Велишки ”, не се задоволяват единствено с откритите дребни пари. Те разсънват стопанката на къщата – 86-годишната баба Виолета, настаняват я в един от фотьойлите и я завързват. Настояват да им каже къде е скрила парите си и с цел да бъдат по-убедителни, съучастникът на Джевизов увива кожен колан към врата на бабата, аДжевизов поредно прави сечения по ръцете ѝ. Възрастната жена остава полужива, като преди този момент им дава всичките си пари – 650 лв.. /В тези години времето е такова, че заплата от 400 лв. се счита за повече от добра/. Двамата роми, единствено за една вечер, си докарват порядъчен месечен приход, на цената на неописуемия смут и страдалчество, породени на пенсионерката.
И въпреки в следствието на кражбата от жилището на Петър Ш. и на бруталния обир на баба Виолета да са впрегнати едни от най-хубавите оперативни служащи, напредъкът в следствието е муден. Описанията на причинителите са бегли, очевидците – ужасени и не искащи да си спомнят, следите и другите доказателства – нищожни. Двамата роми са смели, само че хитри, а по това време контингентът от нарушители е прекомерно огромен. Липсва и запас – най-много информативен и софтуерен – по това време компютри в полицията на процедура липсват, а за масиви от персонални данни още е рано да се приказва.
А до момента в който полицията към момента търси незнайните причинители, кошмарът на среднощното нахлуване чака различен пенсионер. Плъха и приятелят му си набелязват апартамент в един от блоковете на бул. „ Васил Априлов ” и в ранната студена заран на 10 декември 2003 година разрушават вратата на терасата на жилището. Обитава го 78-годишен пенсионер. Измъкнат е от леглото, а по-късно обичай и е изтезаван – крадците не имат вяра, че няма пари в жилището. Находката им този път не е огромна – 150 лв., две видеокасети и четири аудиокасети. Пребитият и оцапан с кръв пенсионер резервира задоволително схващане и хладнокръвие и след задържането на нарушителите, решително ще ги уточни в редицата за различаване.
Разследването продължава съвсем година, в която Джевизов и съратникът извършват още няколко обири от жилища, работилници и магазинчета. Крадат на пакост, без оглед на цената на движимостите – от златни бижута, през принадлежности, до заготовки от бронз и алуминий. Материалите по кражбите се натрупат, а полицията последователно събира доказателство след доказателство и сглобява свидетелски показания парче по парче. Целта на оперативните служащи е задържането да е „ на несъмнено ”, без риск Джевизов да бъде освободен след задържането поради липса на доказателства.
Пробивът е изработен през месец септември 2004 година и служителите на реда пристъпват към ареста на Джевизов. В населяваното от него тогава жилище в „ Столипиново ”, на адрес, на който не е регистриран и който самият Джевизов пази в загадка от всички, намират револвера, откраднат от къщата на военния, както и няколко дреболии, които обаче потвърждават връзката на Плъха с други обири. За шанс, разпознаванията от двамата пенсионери също минават повече от сполучливо. Джевизов и съучастникът му получават присъди, които, въпреки и тежки по мярка, едва ли подхождат на всичко осъществено от двамата.
По своя волност или по съвет на юрист, през есента на 2004 година, Джевизов подава молба за смяна на персоналните си данни. Твърди, че датата на раждане, записана в персоналните му документи, не подхожда на същинската. След подобаващ акт, въпреки и към този момент обвиняем, получава нова дата на раждане в документите си, а оттова – и нов обединен цивилен номер. Кражбите, грабежите и изтезанията остават на сметката на предходния му ЕГН и дълго време Джевизов се води с чисто досие. На нова сметка, до злополучното си вървене „ на лекар ”, Джевизов съумява да натрупа потвърдени седем взломни обири, една опозиция при арест и едно владеене на наркотични субстанции. Дори и с напредъка на технологиите, прилагани в Министерство на вътрешните работи, някой по- разсеян служител на реда, при инспекция единствено на новополученото ЕГН на Джевизов, може да не види историята на незаконната му активност.
Двамата пенсионери, жертва на жестоките грабежи, не доживяват окончателния завършек на незаконната активност на Плъха – Виолета доживява до 2010 година, когато Джевизов излиза от пандиза и още веднъж се захваща с обири от жилища, а Никола напуща умира през 2016 година.
Децата им евентуално се усещат възмездени.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ