Пинк Флойд дебютират с албума The Piper at the Gates of Down
На 5 август през 1967 година излиза The Piper At The Gates Of Dawn ( "Свирачът при изгрев слънце ") - дебютният албум на именитата английска група "Пинк Флойд " (Pink Floyd). Той е единственият с първия китарист и водач на групата Сид Барет (Syd Barret) и е характерен образец за психеделичен рок.
Психеделичната музика е музикален род, за който няма строга формулировка. Характерни за него са ладовете, езотеричните текстове, в които постоянно се приказва за сънища, видения или халюцинации, дългите песни и проточените инструментални сола, както и резултати като дисторшън, ривърбове и други. Тази музика постоянно е въодушевена от действието на психоактивни субстанции като канабис, псилоцибин, мескалин и най-много ЛСД. Някои от известните групи, които също са имали психеделични интервали, са "Дорс ", "Лед Цепелин ", "Бийтълс ", "Бийч Бойс ", "Грейтфул Дед ", The Jimi Hendrix Experience, "Ху ", Джанис Джоплин, "Ролинг Стоунс ", Porcupine Tree и други. Психеделичната музика обгръща разнообразни стилове, като психеделичен фолк, психеделичен рок, психеделичен поп, психеделичен соул.
Дебютният албум на британците, с времетраене от 41.52 минути, е публикуван както в Англия (от ColumbiaEMI), по този начин и в Америка (от TowerCapitol). Продуценти са "Пинк Флойд ".
Групата "Пинк Флойд ", наричана изначало "Пинк Флойд Саунд " (The Pink Floyd Sound), е в състав Боб Клоуз (соло китара), Сид Барет (вокал, темп китара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс (бас китара, вокал) и Ник Мейсън (ударни), и е наречена в чест на двама блус музиканти - Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл. В началото групата извършва кавъри на балади в жанр темп енд блус, като да вземем за пример "Луи, Луи ". Тъй като Сид Барет стартира да написа музика, повлияна повече от американския сърф рок, психеделичен рок и английската стремителност, комизъм и литература, твърдо насоченият към джаза Клоуз напуща много стабилната четворка, която остава в тази настройка за няколко години.
През март 1967 година излиза първият сингъл на групата Arnold Layne ( "Арнолд Лейн "), който заема 23-то място в английския хит-парад, само че провокира дребен скандал в пресата и по радиото поради наличието. Песента споделя за човек, който краде нощно време долни дрехи от просторите. Вторият сингъл See Emily Play (1967 година, "Виж по какъв начин играе Емили ") се оказва още по-успешен и доближава 6-то място в английския шлагер церемониал.
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през 1968 година, когато китаристът Дейвид Гилмор се причислява към нея. През 1969 година Сид Барет получава психологично разстройство, дължащо се на продължителна приложимост на халюциногенни средства (особено ЛСД). Състоянието на Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто стопират да вземат Барет на концертите, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соло вокал.
Сид Барет написва множеството композиции за първия албум The Piper at the Gates of Dawn , чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм - "Шумът на върбите ", само че приносът му към втория - A Saucerful of Secrets ( "Чиния, цялостна с секрети ", 1968 г.), е дребен, което кара групата да поеме в нова посока. Със загубата на главния си създател на песни, "Пинк Флойд " се възприема като губеща фокуса и присъщото си звучене
Британско издание включва 11 песни. От страна едно са записани: "Astronomy Domine " (4.12 минути), "Lucifer Sam " (3.07), "Matilda Mother " (3.08), "Flaming " (2.46), "Pow R. Toc H. " (4.26) и "Take Up Thy Stethoscope and Walk " (3.05). Страна две включва: "Interstellar Overdrive " (9.41 минути), "The Gnome " (2.13), "Chapter 24 " (3.42), "The Scarecrow " (2.11) и "Bike " (3.21).
Британската рок група "Пинк Флойд " (Pink Floyd) реализира интернационално самопризнание със своята прогресивна и психедилична музика. Отличават се с потреблението на метафизичен текстове, звукови опити, забавни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от най-комерсиално сполучливите и музикално авторитетни групи в историята на известната музика.
Основана през 1965 година, групата в началото се състои от студентите Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс и Ричард Райт. Тогава те получават известност с осъществяванията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 60-те, и под креативното водачество на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в "Ю Кей Сингълс Чарт " и сполучлив дебютен албум. Дейвид Гилмор се причислява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуща през април 1968-а заради неговото износено психологично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става главен текстописец на групата, а от средата на 70-те на предишния век той господства и в композирането на песните, създава истински концепции в сериозно и търговски приетите им албуми The Dark Side of the Moon (1973 г.), Wish You Were Here (1975 г.), Animals (1977 г.), The Wall (1979 г.) и The Final Cut (1983 г.).
Един от безспорните върхове в дискографията на "Пинк Флойд " е издаденият през 1970 година албум със саундтрака към кино лентата "Забрийски пойнт " на Микеланджело Антониони. Музиката е писана особено за кино лентата, а вид от нея или по-скоро сходна комбинация може да се чуе в първия им албум. Незабравими са финалните фрагменти с музиката на "Пинк Флойд ".
През 1996 година "Пинк Флойд " са признати в Залата на славата на рокендрола , а през 2005-а и в Залата на славата на английската музика . Те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят, в това число над 74.5 милиона сертифицирани бройки в Съединени американски щати.
Психеделичната музика е музикален род, за който няма строга формулировка. Характерни за него са ладовете, езотеричните текстове, в които постоянно се приказва за сънища, видения или халюцинации, дългите песни и проточените инструментални сола, както и резултати като дисторшън, ривърбове и други. Тази музика постоянно е въодушевена от действието на психоактивни субстанции като канабис, псилоцибин, мескалин и най-много ЛСД. Някои от известните групи, които също са имали психеделични интервали, са "Дорс ", "Лед Цепелин ", "Бийтълс ", "Бийч Бойс ", "Грейтфул Дед ", The Jimi Hendrix Experience, "Ху ", Джанис Джоплин, "Ролинг Стоунс ", Porcupine Tree и други. Психеделичната музика обгръща разнообразни стилове, като психеделичен фолк, психеделичен рок, психеделичен поп, психеделичен соул.
Дебютният албум на британците, с времетраене от 41.52 минути, е публикуван както в Англия (от ColumbiaEMI), по този начин и в Америка (от TowerCapitol). Продуценти са "Пинк Флойд ".
Групата "Пинк Флойд ", наричана изначало "Пинк Флойд Саунд " (The Pink Floyd Sound), е в състав Боб Клоуз (соло китара), Сид Барет (вокал, темп китара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс (бас китара, вокал) и Ник Мейсън (ударни), и е наречена в чест на двама блус музиканти - Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл. В началото групата извършва кавъри на балади в жанр темп енд блус, като да вземем за пример "Луи, Луи ". Тъй като Сид Барет стартира да написа музика, повлияна повече от американския сърф рок, психеделичен рок и английската стремителност, комизъм и литература, твърдо насоченият към джаза Клоуз напуща много стабилната четворка, която остава в тази настройка за няколко години.
През март 1967 година излиза първият сингъл на групата Arnold Layne ( "Арнолд Лейн "), който заема 23-то място в английския хит-парад, само че провокира дребен скандал в пресата и по радиото поради наличието. Песента споделя за човек, който краде нощно време долни дрехи от просторите. Вторият сингъл See Emily Play (1967 година, "Виж по какъв начин играе Емили ") се оказва още по-успешен и доближава 6-то място в английския шлагер церемониал.
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през 1968 година, когато китаристът Дейвид Гилмор се причислява към нея. През 1969 година Сид Барет получава психологично разстройство, дължащо се на продължителна приложимост на халюциногенни средства (особено ЛСД). Състоянието на Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто стопират да вземат Барет на концертите, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соло вокал.
Сид Барет написва множеството композиции за първия албум The Piper at the Gates of Dawn , чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм - "Шумът на върбите ", само че приносът му към втория - A Saucerful of Secrets ( "Чиния, цялостна с секрети ", 1968 г.), е дребен, което кара групата да поеме в нова посока. Със загубата на главния си създател на песни, "Пинк Флойд " се възприема като губеща фокуса и присъщото си звучене
Британско издание включва 11 песни. От страна едно са записани: "Astronomy Domine " (4.12 минути), "Lucifer Sam " (3.07), "Matilda Mother " (3.08), "Flaming " (2.46), "Pow R. Toc H. " (4.26) и "Take Up Thy Stethoscope and Walk " (3.05). Страна две включва: "Interstellar Overdrive " (9.41 минути), "The Gnome " (2.13), "Chapter 24 " (3.42), "The Scarecrow " (2.11) и "Bike " (3.21).
Британската рок група "Пинк Флойд " (Pink Floyd) реализира интернационално самопризнание със своята прогресивна и психедилична музика. Отличават се с потреблението на метафизичен текстове, звукови опити, забавни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от най-комерсиално сполучливите и музикално авторитетни групи в историята на известната музика.
Основана през 1965 година, групата в началото се състои от студентите Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс и Ричард Райт. Тогава те получават известност с осъществяванията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 60-те, и под креативното водачество на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в "Ю Кей Сингълс Чарт " и сполучлив дебютен албум. Дейвид Гилмор се причислява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуща през април 1968-а заради неговото износено психологично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става главен текстописец на групата, а от средата на 70-те на предишния век той господства и в композирането на песните, създава истински концепции в сериозно и търговски приетите им албуми The Dark Side of the Moon (1973 г.), Wish You Were Here (1975 г.), Animals (1977 г.), The Wall (1979 г.) и The Final Cut (1983 г.).
Един от безспорните върхове в дискографията на "Пинк Флойд " е издаденият през 1970 година албум със саундтрака към кино лентата "Забрийски пойнт " на Микеланджело Антониони. Музиката е писана особено за кино лентата, а вид от нея или по-скоро сходна комбинация може да се чуе в първия им албум. Незабравими са финалните фрагменти с музиката на "Пинк Флойд ".
През 1996 година "Пинк Флойд " са признати в Залата на славата на рокендрола , а през 2005-а и в Залата на славата на английската музика . Те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят, в това число над 74.5 милиона сертифицирани бройки в Съединени американски щати.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ