На 40-ия ден след Възкресение Христово Православната църква чества един

На 40-ия ден след Възкресение Христово Православната черква празнува един от най-големите празници - Възнесение Господне, именуван още Спасовден. Според националните вярвания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на независимост измежду хората на Велики четвъртък.

(The Ascension (1305) by Giotto, the Scrovegni Arena-Chapel, Padua, Italy)

╫ Възнесение Господне - наслада в раздялата

Слово на прот. Александър ШМЕМАН

В самата дума „ възнесение “ трепти наслада. В контрастност на зова на по този начин наречения „ закон на природата “, влечащ надолу, постоянно свеждащ ниско, зависим на закона на тежестта, привличането и рухването, тук в противен случай, царува лекост, полет, безпределно въздигане.

Възнесение Господне се чества четиридесет дни след Пасха, в четвъртък на шестата седмица след празника Възкресение Христово. В навечерието на празника, според църковния правилник, в сряда се прави по този начин нареченото Отдание на Пасха, като че ли се прави сбогуване с нея. На този ден началото и краят на службата са същите като на самия ден на празника Пасха. Пеят се радостните стихири: „ Да възкръсне Бог и да се разпилян враговете Му “, „ Тоя ден Господ е сътворил; да се зарадваме и да се развеселим в него... “.

Възгласяйки тези стихири, свещеникът кади целия храм с пасхалния трисвещник в ръка, а в отговор на всеки стих се носи радостното „ Христос воскресе “. Прощаваме се с Пасха, „ отдаваме “ я до идната година. И някак си естествено е да изпитваме горест. Но по едно и също време с нея към нас снизхожда нова наслада. Радост от съзерцанието на празника Възнесение Господне.

За това се приказва и в Евангелието. Давайки на учениците Си последни директиви, Господ „ ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с огромна наслада “.

„ С огромна наслада... “ Откъде идва тази огромна наслада, която продължава и до наши дни и с удивителна светлина пламти в празника Възнесение? Та нали си отива, оставя ги Христос, това е ден на разлъка. Пред тях е дълъг път на проповеди, гонения, мъчения, съблазни, с които е цялостна историята на християнството и Църквата. Свършва насладата на земното всекидневно общение с Христос, с покрова на силите Му, с Неговото провидение.

Но какъв брой вярно един просветител в своята проповед на празника Възнесение го назовава „ наслада в раздялата “. Не заминаването на Христос чества Църквата, тъй като Той е споделил: „ Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. “ Цялата наслада на християнската религия идва от съзнанието за Неговото наличие и Неговите думи: „ Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях. “ Не заминаването на Христос, а Неговото възнесение на небето чества Църквата.

Празникът Възнесение е празник на небето, отворено за индивида, небето като нов и безконечен дом, обител, небето - нашата същинска татковина. Грехът е отделил земята от небето и ни е направил земни, подли, обърнати към земята и живеещи само на нея. Грехът - това е измяната на душата към небето. На този точно ден, на празника Възнесение, не можем да не се ужасим от това отказване. Целият свят е пронизан от него. Човекът гордо и значимо афишира, че е единствено материя, че целият свят е само материя и не съществува нищо друго с изключение на материята. Това даже го радва и той, смятайки ги за простаци и невежи, със страдание и пренебрежение приказва за тези, които още имат вяра в някакво си небе. Та нали небето - това е същата тази материя и нищо друго няма, не е имало и няма да има. Когато умрем, ще изгнием, а до тогава дано строим земния парадайс, забравяйки измислиците на поповете.

Това, казано накратко, само че безусловно правилни, е върхът на нашата просвета, нашата просвета и нашата идеология. Прогресът на едно гробище, напредъкът на червеи, хранещи се с мърша. Но какво оферирате вие, ще ни попитат, какво е това небе, за което говорите вие, и на което се възнася Христос?

Та нали на „ самия връх “ на небето няма нищо такова, за което вие говорите. Но на този въпрос дано отговори християнският просветител св. Йоан Златоуст, живял преди 16 века. Говорейки за небето, за небесното, той възклицава: „ Защо ми е небето, когато аз самичък ставам небе! “ Нека отговорят нашите предшественици, които назовават храма - небе на земята. Всички тези отговори значат едно: небе - това е името на нашето същинско предопределение, небе - това е последната истина на земята.

Тук не става въпрос за извънпланетното пространство или за непознатия космос. А за небето, възвърнато ни посредством Христос, за небето, което сме изгубили заради прегрешението и гордостта, в своите земни, и само земни науки и идеологии. Небето, което Христос ни разкри, дарува и върна. Небето е царството на безконечния живот, царство на истината, положителното и хубостта. Небето е цялостното одухотворяване на индивида, небето е царството Божие, победа над гибелта, празненство на любовта, безусловно предпочитание и управление към това, за което е казано: „ Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на разум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. “ Всичко това ни е разкрил и ни е дарувал Христос. И по тази причина небето пронизва нашия живот тук и в този момент, самата земя става отобраз, отблясък на небесната светлина. Кой е снизходил от небето на земята, с цел да ни върне небето? Бог. Кой от земята се възнася на небето? Човекът Иисус. „ Бог - споделя св. Атанасий Велики - стана Човек, с цел да стане индивидът господ. “ Бог слязъл на земята, с цел да се възнесем ние на небето. Това е празникът Възнесение. В това се състои неговата светлина, неизказаната му наслада. Ако Христос е на небето, в случай че имаме вяра в Него и Го обичаме, то и ние сме там с Него. На Неговата софра, в Неговото царство. Ако посредством Него човек се възнася, а не пада, то в Него и пред мен е намерено възнесението, и към него съм предназначен, и в него се открива пред мен задачата, смисълът и последната наслада на моя живот. Всичко, което ни обкръжава, тегли надолу в низините. Но аз виждам на божествената плът, възнасяща се на небето, на Христос, издигащ се „ во гласе трубнех “, и споделям на себе си и на света: „ Тук е истината за света и индивида, тук е това, към което от безкрайност ни приканва Бог “.

* Прот. Александър Шмеман, „ Воскресные беседы “,
* The Ascension (1305) by Giotto, the Scrovegni Arena-Chapel, Padua, Italy