Най-голямата водна битка в историята
На 4 октомври 1363 година, съгласно китайски историци и хронисти, приключила най-голямата морска борба в международната история – в случай че се мери по брой на участниците и дълготрайност във времето. По-точно казано, това била езерна борба, тъй като се състояла в най-голямото езеро на Китай – Поянг, което има повърхност от над 3 хиляди квадратни километра. За да са точни, през днешния ден историците употребяват за нея определението „ водна “ или „ езерна борба “.
Сражението траяло повече от два месеца. В него взели участие флотилиите на двама кандидати за китайския престол – някогашния риболовец Чен-ю Лян и някогашния селяндур Чжу-юан Чжан. Интересното е, че борбата се провела в разгара на националноосвободителната битка против монголските завоеватели – а Чен-ю Лян и Чжу-юан Чжан били водачите на тази битка. Но, както постоянно се случва, след първите триумфи и освобождението на големи територии в южната част на страната, сред съратниците почнала битка за власт, която довела до кървава вътрешна война и ги предиздвикала да не помнят за монголите.
Сражението било предшествано от дълга, само че несполучлива блокада, извършена от армията и флотата на Чън-ю Лян против град Хунду на брега на езерото Поянху, където се били укрепили поддръжниците на Чжу-юан. По време на тази блокада войските на Чън-ю изгубили към 50 хиляди убити, ранени и заболели от общо 650-хилядната войска. Останалите били изтощени и страдали от дефицит на храна, което изиграло значима роля в бъдещата борба.
В края на юли 1363 година флотът на Чжу-юан пристигнал на помощ на гарнизона на Хунду. Това били (според китайските хроники) съвсем 1000 ветроходно-гребни кораби с сбор на екипажите 250 хиляди души. Виждайки приближаването на врага, Чън-ю също качил съвсем цялата си войска на кораби и се отправил отсреща му.
По този метод броят на бойците и моряците на неговите кораби надхвърлял половин милион души, а общият брой на участниците в борбата достигнал 750 хиляди.
Ако се има вяра на китайските хроники, на този декор фамозните морски сражения при Лепанто, Трафалгар, Наварин, Ютланд, Цушима наподобяват като дребни битки.
Самите кораби били големи, по стандартите на онази ера, 3-4 палубни „ плаващи замъци “ с високи стрелкови кули, в които се помещавали стрелци с лъкове и арбалети, също и артилеристи, които употребявали основно гърнета със запалителна примес. Екипажът на такава джонка достигал 2 хиляди души.
Флотът на Чен-ю се сражавал под червени флагове, а корабите му също били боядисани в алено. Флотът на Чжу-юан се състоял от по-малки, само че по-маневрени, най-вече двупалубни кораби, боядисани в бяло, които необятно употребявали запалителни оръжия. Много от тях били оборудвани с „ мо-най чи “ – дълги греди, закрепени към мачтите, на чиито краища висели тръстикови кошове, напълнени с горима примес. Когато се приближавали към противников транспортен съд, гредата благодарение на въжета се насочвала към него, кошът се възпламенявал със запалителни стрели и падал на противниковата палуба, причинявайки пожар.
С помощта на тези устройства, както и посредством огнени ракети, ръчни гранати (гърнета) и запалителни кораби, моряците на Чжу-юан още първия ден от борбата – 1 август 1363 година, съумели да изгорят няколко противников кораба.
После битките били съвсем ежедневни. Понякога се стигало до абордаж, когато обособени кораби прекосявали от ръце в ръце. Според китайския историк У Хан, кулминационната точка на борбата била на 30 август, когато флотът на Чен-ю изгубил няколко десетки кораба и 60 хиляди бойци, а на корабите на Чжу-юан били убити 7 хиляди души.
Хората на Чен-ю слабеели от апетит, тъй като бързоходните джонки на Чжу-юан обикаляли езерото и блокирали доставката на храна, като пленявали транспортните кораби. В края на септември няколко кораба на Чен-ю се предали, само че останалите траяли да се бият, въпреки да останали напълно малко и резултатът от борбата към този момент бил явен.
Накрая, на 4 октомври, до момента в който гледал от прозореца на каютата си, Чен-ю бил улучен в лицето от арбалетна стрела и починал същия ден.
Това послужило като сигнал за предаването на останалите кораби от неговия флот. Най-голямата борба по вода, в която починали няколкостотин хиляди души, завършила, отбелязвайки края на гражданската война. Всички анти-монголски сили на Китай се обединили под командването на Чжу-юан, който през 1368 година се оповестил за император и по този начин основал фамозната китайска династия Мин, управлявала Китай чак до 1644 г.
