Карта на безработицата показва и инвестициите
На 4 нови работни места на юг се пада едно на север
През 2017 година трудовият пазар у нас продължи експанзията си. Наред с рекордния коефициент на претовареност от 66,9% при 15-64 годишните на национално равнище, в страната към този момент няма области, в които заетостта е под 55%. Въпреки че голямата част от новите работни места са съсредоточени в Южна България (по 4 нови работни места на юг за всяко едно на север), усъвършенстване има и в някои северни области.
Безработицата по общини
Подобрение е видно освен по линия на увеличаващата се претовареност на национално и регионално равнище, само че и по линия на намаляващата безработица на равнище община. Според последните годишни данни на Агенция по заетостта (АЗ), в страната към този момент има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5% (в мрачно синьо на картата), както и 80 общини, в които той е сред 5% и 10% (в ярко синьо).
През 2013 година, в разгара на рецесията на трудовите пазари, броят на тези общини е бил в пъти по-нисък – надлежно 3 и 43. Компактни групи от общини с ниска безработица в Северна България се виждат към Варна, както и в региона на Троян, Габрово и Велико Търново, а на юг – към столицата, Пловдив и Пазарджик, Бургас, Стара Загора и Казанлък. Именно непрекъснатата „ синя ” линия от общини с ниска безработица по оста София-Пловдив-Стара Загора-Бургас демонстрира къде е съсредоточена голяма част от икономическата интензивност в страната. Все повече граничещи с тези мощни стопански центрове общини се включват в процеса на възобновяване и записват намаление на безработицата.
Спрямо 2016 година безработицата се усилва в едвам 4 общини – Брезово (+6 процентни пункта), Бобов дол (+2,8 прочие п.), Лесичово (+0,8 прочие п.) и Трявна (+0,2 прочие п.). Въпреки цялостното усъвършенстване, не престават да вършат усещане компактни клъстери от общини с високи равнища на безработица (над 25%). Огромната част от Северозападна България продължава да свети в алено, а същото важи и за смесените региони, както и множеството крайдунавски общини. В множеството случаи общините с висока безработица са или прекомерно отдалечени от водещите стопански центрове и обичайните потоци на ежедневна трудова миграция (обхващащи над 400 хиляди души), или се характеризират с ниско равнище на обучение и подготовка на работната мощ. Тази композиция от неподходящи фактори не допуска скорошно решение на проблемите им, даже в противен случай – пренебрежимо слабият резултат на общия стопански напредък върху локалните трудови пазари приказва за трайна изолираност от протичащите на национално равнище процеси.
От данните на АЗ се вижда още, че:
– Видин е единственият регионален център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 година Безработица над 5% в Северна България се следи във всички северозападни регионални центрове, както и в Разград, Силистра и Търговище.
– В Южна България регионалните центрове с безработица над 5% са единствено четири – Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%).
– Правят усещане положителните резултати на доста от курортните общини – през 2017 година безработицата в Банско, Приморско и Несебър е под 5%, а в Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%.
– Сравнително ниски равнища на безработица се следят още в общините с огромни предприятия като Панагюрище (7,3%), Етрополе (7,8%) и Сопот (2,6%).
Структурните проблеми остават
Сред несъмнено позитивните данни на АЗ не престават да се виждат и някои продължително отрицателни трендове. Първичният пазар в редица области на страната продължава да изпитва компликации в основаването на подобен брой работни места, който да докара до по-бърз и осезателен спад на безработицата.
В допълнение, данните на АЗ за профила на безработните лица през 2017 година демонстрира, че:
– 54,6% от безработните лица са без подготовка, като този дял (достъпен само на регионално ниво) е най-голям в Сливен (75,8%), Шумен (71,7%) и Пазарджик (66,6%) и най-нисък в столицата (23,4%), Габрово (28,2%) и Перник (40,2%);
– С начално или никакво обучение са 27,8% от всички безработни, като най-голям е делът в Сливен (52,7%), Шумен (44,2%) и Ямбол (43,8%), а най-нисък – в столицата (4,4%), Габрово (6,7%) и Смолян (11,3%);
– Без работа от най-малко 1 година са 37% от записаните в бюрата по труда безработни, което е с 4,5 процентни пункта под равнището от 2016 година Най-значителен спад на дълготрайно безработните се следи в Габрово и Пловдив, като равнищата през 2017 година са към този момент надлежно 17,3% и 28,3%. Има обаче и области, в които се следи растеж на относителния дял на дълготрайно безработните лица, като той доближава надлежно 58% във Видин, 56% в Монтана и 48% в Силистра.
На фона на тези индикатори, оценките, че предлаганият в стопанската система труд не дава отговор на потребностите на работодателите, не наподобяват изненадващи. В отговор на този проблем през последните няколко месеца държавното управление предприе промени в посока облекчение на наемането на задгранични служащи – значима стъпка в поддръжка на продължаващата агресия на трудовия пазар, която обаче би трябвало да бъде подкрепена и с по-решителни дейности в други сфери:
– С доближаване на междинните за Европейски Съюз стойности на икономическата интензивност и заетостта, българският пазар на труда стартира да изпитва все по-силно някои добре познати в другите европейски страни проблеми (като увеличаващия се дефицит на труд). Въпреки това и през 2018 година страната залага на ограничения за субсидирана претовареност, а не на преквалификацията и образованието на безработните, каквато е практиката в множеството европейски страни. В изискванията на рекордна претовареност и дефицит на работна ръка този метод не оказва помощ изключително, даже в противен случай – възпира качествената интеграция на работещите по тези ограничения в действителния бранш. Последното е витално значима причина за придобиването на на практика ценени от бизнеса умения и построяването на „ квалификационен буфер ” против бъдещи разтърсвания на трудовия пазар.
– Все още липсва одобрен механизъм за установяване на равнището на минималната работна заплата. Процесът на сделки сред синдикати, работодатели и държавно управление е извънредно непрогледен, само че дребното проправила пътя си информация, не дава индикации, че районните разлики са част от дебата. Последното е значимо, тъй като равнището на минималната заплата касае най-много бедните общини с ниска претовареност и висока безработица. Покачване на нейното равнище по инерция, което се обрисува и за следващата година, може да убие така и така слабите трендове към възобновяване.
– Фрази като „ учене през целия живот ” и „ дуално обучение ” не престават да са по-скоро лишени от смисъл изречения, а не процедура. Включването на повече хора в учене през целия живот е значима причина за запазването на конкурентоспособността на стопанската система ни, а дуалното обучение е един от дребното принадлежности за задържане в учебно заведение на някои от най-рисковите групи учащи се. Моментът е подобаващ акцентът да бъде подложен точно там.
През 2017 година трудовият пазар у нас продължи експанзията си. Наред с рекордния коефициент на претовареност от 66,9% при 15-64 годишните на национално равнище, в страната към този момент няма области, в които заетостта е под 55%. Въпреки че голямата част от новите работни места са съсредоточени в Южна България (по 4 нови работни места на юг за всяко едно на север), усъвършенстване има и в някои северни области.
Безработицата по общини
Подобрение е видно освен по линия на увеличаващата се претовареност на национално и регионално равнище, само че и по линия на намаляващата безработица на равнище община. Според последните годишни данни на Агенция по заетостта (АЗ), в страната към този момент има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5% (в мрачно синьо на картата), както и 80 общини, в които той е сред 5% и 10% (в ярко синьо). През 2013 година, в разгара на рецесията на трудовите пазари, броят на тези общини е бил в пъти по-нисък – надлежно 3 и 43. Компактни групи от общини с ниска безработица в Северна България се виждат към Варна, както и в региона на Троян, Габрово и Велико Търново, а на юг – към столицата, Пловдив и Пазарджик, Бургас, Стара Загора и Казанлък. Именно непрекъснатата „ синя ” линия от общини с ниска безработица по оста София-Пловдив-Стара Загора-Бургас демонстрира къде е съсредоточена голяма част от икономическата интензивност в страната. Все повече граничещи с тези мощни стопански центрове общини се включват в процеса на възобновяване и записват намаление на безработицата.
Спрямо 2016 година безработицата се усилва в едвам 4 общини – Брезово (+6 процентни пункта), Бобов дол (+2,8 прочие п.), Лесичово (+0,8 прочие п.) и Трявна (+0,2 прочие п.). Въпреки цялостното усъвършенстване, не престават да вършат усещане компактни клъстери от общини с високи равнища на безработица (над 25%). Огромната част от Северозападна България продължава да свети в алено, а същото важи и за смесените региони, както и множеството крайдунавски общини. В множеството случаи общините с висока безработица са или прекомерно отдалечени от водещите стопански центрове и обичайните потоци на ежедневна трудова миграция (обхващащи над 400 хиляди души), или се характеризират с ниско равнище на обучение и подготовка на работната мощ. Тази композиция от неподходящи фактори не допуска скорошно решение на проблемите им, даже в противен случай – пренебрежимо слабият резултат на общия стопански напредък върху локалните трудови пазари приказва за трайна изолираност от протичащите на национално равнище процеси.
От данните на АЗ се вижда още, че:
– Видин е единственият регионален център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 година Безработица над 5% в Северна България се следи във всички северозападни регионални центрове, както и в Разград, Силистра и Търговище.
– В Южна България регионалните центрове с безработица над 5% са единствено четири – Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%).
– Правят усещане положителните резултати на доста от курортните общини – през 2017 година безработицата в Банско, Приморско и Несебър е под 5%, а в Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%.
– Сравнително ниски равнища на безработица се следят още в общините с огромни предприятия като Панагюрище (7,3%), Етрополе (7,8%) и Сопот (2,6%).
Структурните проблеми остават
Сред несъмнено позитивните данни на АЗ не престават да се виждат и някои продължително отрицателни трендове. Първичният пазар в редица области на страната продължава да изпитва компликации в основаването на подобен брой работни места, който да докара до по-бърз и осезателен спад на безработицата. В допълнение, данните на АЗ за профила на безработните лица през 2017 година демонстрира, че:
– 54,6% от безработните лица са без подготовка, като този дял (достъпен само на регионално ниво) е най-голям в Сливен (75,8%), Шумен (71,7%) и Пазарджик (66,6%) и най-нисък в столицата (23,4%), Габрово (28,2%) и Перник (40,2%);
– С начално или никакво обучение са 27,8% от всички безработни, като най-голям е делът в Сливен (52,7%), Шумен (44,2%) и Ямбол (43,8%), а най-нисък – в столицата (4,4%), Габрово (6,7%) и Смолян (11,3%);
– Без работа от най-малко 1 година са 37% от записаните в бюрата по труда безработни, което е с 4,5 процентни пункта под равнището от 2016 година Най-значителен спад на дълготрайно безработните се следи в Габрово и Пловдив, като равнищата през 2017 година са към този момент надлежно 17,3% и 28,3%. Има обаче и области, в които се следи растеж на относителния дял на дълготрайно безработните лица, като той доближава надлежно 58% във Видин, 56% в Монтана и 48% в Силистра.
На фона на тези индикатори, оценките, че предлаганият в стопанската система труд не дава отговор на потребностите на работодателите, не наподобяват изненадващи. В отговор на този проблем през последните няколко месеца държавното управление предприе промени в посока облекчение на наемането на задгранични служащи – значима стъпка в поддръжка на продължаващата агресия на трудовия пазар, която обаче би трябвало да бъде подкрепена и с по-решителни дейности в други сфери:
– С доближаване на междинните за Европейски Съюз стойности на икономическата интензивност и заетостта, българският пазар на труда стартира да изпитва все по-силно някои добре познати в другите европейски страни проблеми (като увеличаващия се дефицит на труд). Въпреки това и през 2018 година страната залага на ограничения за субсидирана претовареност, а не на преквалификацията и образованието на безработните, каквато е практиката в множеството европейски страни. В изискванията на рекордна претовареност и дефицит на работна ръка този метод не оказва помощ изключително, даже в противен случай – възпира качествената интеграция на работещите по тези ограничения в действителния бранш. Последното е витално значима причина за придобиването на на практика ценени от бизнеса умения и построяването на „ квалификационен буфер ” против бъдещи разтърсвания на трудовия пазар.
– Все още липсва одобрен механизъм за установяване на равнището на минималната работна заплата. Процесът на сделки сред синдикати, работодатели и държавно управление е извънредно непрогледен, само че дребното проправила пътя си информация, не дава индикации, че районните разлики са част от дебата. Последното е значимо, тъй като равнището на минималната заплата касае най-много бедните общини с ниска претовареност и висока безработица. Покачване на нейното равнище по инерция, което се обрисува и за следващата година, може да убие така и така слабите трендове към възобновяване.
– Фрази като „ учене през целия живот ” и „ дуално обучение ” не престават да са по-скоро лишени от смисъл изречения, а не процедура. Включването на повече хора в учене през целия живот е значима причина за запазването на конкурентоспособността на стопанската система ни, а дуалното обучение е един от дребното принадлежности за задържане в учебно заведение на някои от най-рисковите групи учащи се. Моментът е подобаващ акцентът да бъде подложен точно там.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ