В новия брой на списание “Спринт: Детайлен разказ за изключването на Батето от олимпизма
На 4 август 2004 година Би Би Си 1 излъчи документалния филм „ Да купиш игрите”. Олимпийският лобист Горан Такач и Иван Славков, член на МОК, са снимани със скрита камера да приказват с журнаристи, представящи се за хора от британска компания, която желае Лондон да завоюва игрите през 2012 година Историята приключи с изключването на Батето от олимпийското придвижване. Стана преди близо 15 години – на 7 юли 2005 година на сесия на МОК в Сингапур.
Въпреки сложното за всички време, новият брой 21 на спортното списание „ Спринт “ към този момент е на пазара с две приложения от по 40 страници („ Бъдеще “ за детско-юношески спорт и „ Формула 1 “), а водещата тематика е - подробен и просторен прорез на драмата на Славков, изработен единствено от очевидци в Сингапур.
Авторът Николай Кръстев споделя и за осведомителното затъмнение, наложено от МОК, и по какъв начин Батето даже е прекаран през кухнята на ресторант, с цел да се избегне среща с публицисти. Но пратениците на българските медии провалят проектите на олимпийските началства и засичат Славков, който в изявлението си споделя: “Аз съм като Ирак – първо удариха, след това доказваха “.
Изпъкват също по този начин мнението на Виталий Смирнов от МОК и прочувствен роман от... Христо Крушарски. Да, актуалният притежател на футболния „ Локомотив “ (Пловдив) бе най-близо до Батето в Сингапур. Двамата още през 1994-а вършат партията „ Напред България “, която за стотни не влиза в Народното събрание. Чуйте част от споделеното от Крушарски:
“По това време повече от десетилетие бяхме доста близки с Иван Славков. Прибирам се аз от Аржентина. Кацнах в България същия ден, когато той трябваше да лети за Сингапур. Питах го с кого ще пътува и той ми отговори „ Сам “. Как по този начин самичък? Взех си билет и тръгнахме двамата.
Питам го: “С какво ще се движим в Сингапур? “. Отговаря: “С такси “. Ама по какъв начин с такси? По това време бях още в първи клас с британския и го помолих да пристигна с мен да наема кола. Каза: “Оправяй се. “ И се качи в хотелската стая да чете. Криво-ляво, взех един автомобил.
Бяха споделили в 16 часа да стартира да приказва на сесията. Бяха му дали 20 минути.
Очаквах, че в Сингапур той ще направи срещи, ще беседва с сътрудници, ще лобира. Нямаше такова нещо – чете от самото начало. Каза ми: „ Който желае да ме види, може да пристигна. Аз няма да диря никого. На който му дотрябвам, знае къде съм, МОК знае в кой хотел съм..” Държеше се доста твърдо и умерено. Все eдно не му предстоеше значима борба.
Когато стигнахме пред хотела за сесията, стана забавното. Бяха поставили бариери по сигурността. Не пускаха коли отвън организацията, което означаваше, че би трябвало да влезем от друго място. Просто не ни чакаха на този вход очевидно. Но в един миг бариерата се подвигна и се мушнах вътре с колата. Както се споделя – изненадахме ги. Минахме им в тил,.
На пункта за легитимиране Славков се показа. Даде си паспорта – против краткотраен пропуск за сесията. Когато му го дадоха, видях по какъв начин в лобито екраните, на които излъчваха полемиките в залата, внезапно потъмняха всичките. Разбрах, че стана, тъй като са разбрали - Батето е пристигнал. Той сподели „ В 16,20 излизам “. Да, но не. Нещо се объркал графикът и се наложило за изчака до 18 часа...
Така вместо в 16,20 часа, излезе в 18,20. Журналистите очевидно го чакаха от другата страна. Излезе от залата с огромна защита, горили го пазеха, с цел да може да се качи напряко в колата и да си тръгне. Но тогава стартира въпреки всичко едно изявление, след това пристигна огромна група кореспонденти и се разбра – хората на медиите няма по какъв начин да бъдат спрени от гардовете. Въпреки явното предпочитание на МОК да няма изказвания.
Иван, несъмнено, се държа доста мъжки. Имахме няколко часа до самолета за връщане и се качихме до най-високата точка на Сингапур. Вижда се целият град. Попитах го по какъв начин мина сесията. Защото се очакваше да каже тежки неща, да извади балтията против тези, които желаят да го санкционират. А в действителност той не е споделил една неприятна дума против никого... Като седнахме горе, ми рече „ Казах им нещата в прав текст. Че нашето семейство – на членовете на МОК, е предадено от вътрешната страна. Че става въпрос за огромни пари. Днес съм аз, на следващия ден ще сте вие... “
Иван не усещаше виновност. В това, което му спретнаха англичаните от Би Би Си, нямаше нито дума за пари. Когато съм го питал за пари, той постоянно ми е казвал „ Аз постоянно съм имал задоволително пари. Толкова, колкото са ми трябвали, и по тази причина не съм крал. На мен в никакъв случай не са ми трябвали пари, с цел да се постанова да извършвам кражба. “
В новия брой на “Спринт “ изпъква и изявление с Пламен Гетов, който споделя по какъв начин на Световното в Мексико през 1986 година Диего Марадона чака пред българската съблекалня, с цел да поздрави един по един всички наши национали.
Сред десетките тематики в списанието личат още:
- Отбор на властта или съпротива е „ Левски “?
- Румънската звезда Флорин Радучою проговори на български: Съединението прави силата
- Какво става с децата-чудо в нашия футбол?
- Ако Роналдо и Меси бяха родени в България
- Безбройните „ кулинарни “ прякори във футбола ни – Картофа, Зелето, Пирожката, Пастата...
- Целият сексапил на фигуристката Александра Фейгин в покоряваща фотосесия
В брой 2 на приложението за детско-юношески спорт “Бъдеще “ европейският първенец по битка типичен жанр Едуард Назарян споделя: “В нашето семейство има стойност единствено златният орден. Научил съм го от татко ми Армен. “
А легендата на Левски Христо Йовов споделя по какъв начин още през 1992-а отива в школата на Байерн (Мюнхен) и какви немски футболни чудеса омайват съзнанието му като дребен.
Може да намерите “Спринт “ и във вериги за хранителни артикули и бензиностанции. А с оглед апела „ Останете си у дома “ списанието се поръчва елементарно и в офиса, получава се по пощата, по какъв начин – ще разберете във фейсбук страницата на списанието.
Снимки и текст: списание " Спринт "
Въпреки сложното за всички време, новият брой 21 на спортното списание „ Спринт “ към този момент е на пазара с две приложения от по 40 страници („ Бъдеще “ за детско-юношески спорт и „ Формула 1 “), а водещата тематика е - подробен и просторен прорез на драмата на Славков, изработен единствено от очевидци в Сингапур.
Авторът Николай Кръстев споделя и за осведомителното затъмнение, наложено от МОК, и по какъв начин Батето даже е прекаран през кухнята на ресторант, с цел да се избегне среща с публицисти. Но пратениците на българските медии провалят проектите на олимпийските началства и засичат Славков, който в изявлението си споделя: “Аз съм като Ирак – първо удариха, след това доказваха “.
Изпъкват също по този начин мнението на Виталий Смирнов от МОК и прочувствен роман от... Христо Крушарски. Да, актуалният притежател на футболния „ Локомотив “ (Пловдив) бе най-близо до Батето в Сингапур. Двамата още през 1994-а вършат партията „ Напред България “, която за стотни не влиза в Народното събрание. Чуйте част от споделеното от Крушарски:
“По това време повече от десетилетие бяхме доста близки с Иван Славков. Прибирам се аз от Аржентина. Кацнах в България същия ден, когато той трябваше да лети за Сингапур. Питах го с кого ще пътува и той ми отговори „ Сам “. Как по този начин самичък? Взех си билет и тръгнахме двамата.
Питам го: “С какво ще се движим в Сингапур? “. Отговаря: “С такси “. Ама по какъв начин с такси? По това време бях още в първи клас с британския и го помолих да пристигна с мен да наема кола. Каза: “Оправяй се. “ И се качи в хотелската стая да чете. Криво-ляво, взех един автомобил.
Бяха споделили в 16 часа да стартира да приказва на сесията. Бяха му дали 20 минути.
Очаквах, че в Сингапур той ще направи срещи, ще беседва с сътрудници, ще лобира. Нямаше такова нещо – чете от самото начало. Каза ми: „ Който желае да ме види, може да пристигна. Аз няма да диря никого. На който му дотрябвам, знае къде съм, МОК знае в кой хотел съм..” Държеше се доста твърдо и умерено. Все eдно не му предстоеше значима борба.
Когато стигнахме пред хотела за сесията, стана забавното. Бяха поставили бариери по сигурността. Не пускаха коли отвън организацията, което означаваше, че би трябвало да влезем от друго място. Просто не ни чакаха на този вход очевидно. Но в един миг бариерата се подвигна и се мушнах вътре с колата. Както се споделя – изненадахме ги. Минахме им в тил,.
На пункта за легитимиране Славков се показа. Даде си паспорта – против краткотраен пропуск за сесията. Когато му го дадоха, видях по какъв начин в лобито екраните, на които излъчваха полемиките в залата, внезапно потъмняха всичките. Разбрах, че стана, тъй като са разбрали - Батето е пристигнал. Той сподели „ В 16,20 излизам “. Да, но не. Нещо се объркал графикът и се наложило за изчака до 18 часа...
Така вместо в 16,20 часа, излезе в 18,20. Журналистите очевидно го чакаха от другата страна. Излезе от залата с огромна защита, горили го пазеха, с цел да може да се качи напряко в колата и да си тръгне. Но тогава стартира въпреки всичко едно изявление, след това пристигна огромна група кореспонденти и се разбра – хората на медиите няма по какъв начин да бъдат спрени от гардовете. Въпреки явното предпочитание на МОК да няма изказвания.
Иван, несъмнено, се държа доста мъжки. Имахме няколко часа до самолета за връщане и се качихме до най-високата точка на Сингапур. Вижда се целият град. Попитах го по какъв начин мина сесията. Защото се очакваше да каже тежки неща, да извади балтията против тези, които желаят да го санкционират. А в действителност той не е споделил една неприятна дума против никого... Като седнахме горе, ми рече „ Казах им нещата в прав текст. Че нашето семейство – на членовете на МОК, е предадено от вътрешната страна. Че става въпрос за огромни пари. Днес съм аз, на следващия ден ще сте вие... “
Иван не усещаше виновност. В това, което му спретнаха англичаните от Би Би Си, нямаше нито дума за пари. Когато съм го питал за пари, той постоянно ми е казвал „ Аз постоянно съм имал задоволително пари. Толкова, колкото са ми трябвали, и по тази причина не съм крал. На мен в никакъв случай не са ми трябвали пари, с цел да се постанова да извършвам кражба. “
В новия брой на “Спринт “ изпъква и изявление с Пламен Гетов, който споделя по какъв начин на Световното в Мексико през 1986 година Диего Марадона чака пред българската съблекалня, с цел да поздрави един по един всички наши национали.
Сред десетките тематики в списанието личат още:
- Отбор на властта или съпротива е „ Левски “?
- Румънската звезда Флорин Радучою проговори на български: Съединението прави силата
- Какво става с децата-чудо в нашия футбол?
- Ако Роналдо и Меси бяха родени в България
- Безбройните „ кулинарни “ прякори във футбола ни – Картофа, Зелето, Пирожката, Пастата...
- Целият сексапил на фигуристката Александра Фейгин в покоряваща фотосесия
В брой 2 на приложението за детско-юношески спорт “Бъдеще “ европейският първенец по битка типичен жанр Едуард Назарян споделя: “В нашето семейство има стойност единствено златният орден. Научил съм го от татко ми Армен. “
А легендата на Левски Христо Йовов споделя по какъв начин още през 1992-а отива в школата на Байерн (Мюнхен) и какви немски футболни чудеса омайват съзнанието му като дребен.
Може да намерите “Спринт “ и във вериги за хранителни артикули и бензиностанции. А с оглед апела „ Останете си у дома “ списанието се поръчва елементарно и в офиса, получава се по пощата, по какъв начин – ще разберете във фейсбук страницата на списанието.
Снимки и текст: списание " Спринт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ