Художничката Лили Димкова на 85: Баща ми излекува Людмила Живкова след катастрофата
На 35 години ненадейно изоставя спокойствието на постоянната заплата и стартира да рисува по нов метод, с маслени пастели. За този си избор тя споделя, че й е било изпратено свише. Нейни независими изложения са правени в София, в Ню Йорк, в Музея на Николай Рьорих, в Сан Франциско, Берлин, Виена, Алжир, Мароко, Будапеща. Като щерка на националния врач Петър Димков, тя има същата, попита от татко си, доброта, лъчезарие, успокоение, резистентност. Лили Димкова е приключила сценография в Художествената академия в класа на проф. Георги Каракашев. Работила е в Габровския спектакъл, била е художник на костюмите на филмите „ Рицар без ризница “, „ Шведски крале “, „ Един снимачен ден “, „ Сбогом, другари “, „ Върви в следите “, „ Необходимият виновник “. И през днешния ден работи най-много в техниката на масления пастел. Портретите й на Орфей, Боян Магесник, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски, Ботев, Петър Дънов са допиране до висшата психика. Занимава я аурата на човешкото лъчение. Творчеството й се родее с това на създатели като Николай Рьорих, Борис Георгиев. За своите 85 години Лили Димкова е запазила и физическата си красота, и това меко, духовно лъчение, докосващо ви при другарство с нея. - Лили, посветила си юбилейната си галерия на учителя Петър Дънов?
- Тази галерия ми е доста свидна, поради това, че преди 50 години аз ненадейно започнах да рисувам по нов метод.
- Казваш, че това изобразяване ти е било изпратено свише?
- Дълбоко душевно е, прекомерно персонално, с цел да го описвам в детайли. Но ми бе нашепнато свише, по тази причина и изоставих платената си работа в киното като художник и започнах да рисувам лъчезарието, което ни обгръща, излъчването на човешката душа, положителните послания. Затова и тези 50 години са свързани с определения ми път в рисуването и с учителя Петър Дънов, на който е отдадена юбилейната ми галерия.
- Наистина, в залата отвред ни гледат очите на велики българи, духовни водители?
- В очите е цялата душа на индивида. Не може да водиш цялостен народ, в случай че нямаш дух и сърце.
- Би ли споделила кредотото си на художник?
- Моите портрети са поклонение пред величието на тези българи-титани. Те ни вършат нация. Когато започнах да ги рисувам, соцреализмът не допускаше сходни отклонения от догмата. Но аз си споделях, че в случай че Бог е решил, моето изкуство ще стигне до хората. Така и стана.
Петър Димков
Баща ми доста ни говореше за огромните българи от нашата история. Например за Левски споделяше, че е в една от най-светлите сфери на духовния свят. Той смяташе, че живеем в преходно, ускорено време на разпродажба на вековна карма. Затова страданията по цялата планета са по този начин интензивни. Защото се приготвя влизането ни в епохата на Водолея, идването на шестата раса. Тази раса ще донесе и сложи основите на божествената обич и независимост. Хората ще придобият ново осезание и няма да може да се лъже от никого, тъй като сетивото ще улавя незабавно всяка неистина. Така ще се стигне до космичното схващане на Мировата Любов.
- Как помниш най-много татко си, той се е трансформирал в икона за доста българи?
- От ранни зори до късно пред къщата ни постоянно имаше чакащи хора. Всеки споделяше, „ но дано единствено мене да одобри!” Тази мъчителна преграда се осъществяваше от мама и от мене. Не беше по никакъв начин елементарно. Баща ми даваше желание на децата. Въпреки забрани и наказания по соц времето, тях постоянно преглеждаше. Поне 30 души на ден минаваха на обзор в стаята му. Правеше прегледи и в нечий дом, където също го чакаха събрани хора. Ходеше и в провинцията, където в домове на близки хора преглеждаше болните.
Знаете ли, че
двайсет и пет
души имаха ключ
от входната ни
врата
и можеха да влизат, когато изискат. Домът ни в действителност беше Аврамов дом. Помня, че не можех да отида по нощница в банята, тъй като не знаех в кой миг ще се отвори вратата и ще влязат хора. Но всички у дома приемахме това като даденост и че не може да бъде по различен метод.
Баща ми постоянно приемаше болните в една и съща стая. Нямаше друга опция. Когато се роди Пети, моят наследник, и той спеше в същата стая, където идваха болните, аз веднъж споделих: Татенце, дали е редно това бебенце да живее в тази среда измежду заболели. На което той се усмихна и ми сподели: Ами аз нали върша непрестанно психическо почистване.
Понякога вечер, таман вечеряме, идва непосредствен и води някого: „ Извинявайте, но казусът е незабавен, апелирам ви, прегледайте го”.
Татко постоянно запазваше успокоение и го преглеждаше. Никога не чух да споделя: „ Уморен съм в този момент, няма да мога.”
Затова пък на Петровден, у дома настъпваше същински празник на благодарността. Цялата улица от сутринта до вечерта бе цялостна с прииждащи хора с цветя. Къщата ни се изпълваше с кофи с цветя, нагоре и надолу по стълбите през целия ден се разминаваха хора. Майка ми и вуйна ми черпеха със сладки, соленки и торта.
На последния си имен ден –Петровден – баща посрещаше гостите в стаята на внук си – моят наследник, кръстен на него. Сякаш татко ми искаше да му съобщи своя опит да продължи по-нататък, тъй като Пети към този момент следваше медицина. Така и стана, през днешния ден синът ми е прочут офталмолог.
-Край теб постоянно има котка, май не си оставала без котки в близост?
- Според татко ми, котката е „ астрална прахосмукачка”.Тя поема негативни мисли и усеща, които са в дома, без това да вреди на животното. Котката има витална прана и лечебни сили. Но би трябвало да бъде гледана единствено с обич, на която да отвърне. Тя не търпи крясъци, кавги, доста е интелигентна. Тя усеща, когато господарят й има някъде болежка и сама ляга на това място. След двайсетина минути болката отзвучава. Ще ви дам образец с мен. След гибелта на баща, тъгата в мен сътвори негативни положения, получих съществени и тежки гнойни процеси. Имах един хубав черен котарак и той доста ме обичаше, както и аз. И все лягаше в мен. Забелязах, че на гръбчето му се появи огромна буца. Заведох го на ветеринар и когато го упоиха и резнаха, оттова бликна гной като шадраван. Той просто бе изтеглил целия гноясал развой от мен и ме бе излекувал.
- Баща ти живя в чудесно здраве 94 години. Кои са знаковите изречения, които си запомнила вечно?
- Много са, само че ще кажа: като бях дребна, попитах татко ми за какво нямаме пари да се запиша да изучавам в Американския лицей или в учебното заведение „ Санта Мария”, които бяха доста скъпи. Той ми отговори: „ Ако желаех, можех да стана милионер.” „ А за какво не станеш?”- незабавно попитах аз.
А той: „ За какво ми е тази раница на гърба!?” Това изречение ми остана за цялостен живот.
А той в действителност можеше да е милионер, стотинки да вземаше от всичките хиляди хора, които е лекувал, само че той не вземаше. Казваше: „ За подарък от Бога пари не вземам”.
Цялото семейство Димкови са били постоянно сплотени
- Не ви е било елементарно, като се знае и какъв брой наблюдаван е бил татко ти, задържан през 1965 година, когато нищо не сте знаели за него.
- Имаше и правосъдни каузи, по време на социализма не му бе спестено нищо, назоваха го самозванец, подиграваха се с вярата му, арестуваха го, съдиха го, разпитваха хората, които до един споделяха, че в никакъв случай не им е взел и стотинка.
Не е загадка, че Людмила Живкова постоянно е ходела при Димков. Говори се, че точно посредством него тя е получила прояснение. Тя потърси помощ при татко ми, откакто претърпя доста тежка злополука. Беше й останало ужасно главоболие, с което формалната медицина не можеше да се оправи. Тя се бе лекувала доста и в западни страни, само че без резултат. Разбира се, за всичко това се мълчеше. Сякаш партийните величия са от друга планета, не ги боли нищо, не страдат. Людмила приложи татковото лекуване, което по никакъв начин не е елементарно и изключително в нейния случай беше дълготрайно и мъчно. Прилагаше й го здравната сестра Ани Младенова. След като лекуването завърши, главоболието й изчезна и белегът от челото също. Споделяше, че след тежката злополука в нея е настъпила особена смяна, която я обърнала към духовното. “Ако би трябвало още веднъж да изживея злополуката с всичките й болки и премеждия, бих приела всичко това поради смяната, която се случи в мен “, това споделяше тя вкъщи. Почти постоянно и аз присъствах на срещите. Часове разговаряха с татко ми на духовни тематики. Проявяваше доста огромен интерес към всичко окултно. Бързо усвояваше. Приятелят на татко ми чичо Кольо Нанков също й търсеше книги. Снабдявахме я с всичко - тя изчете цялата теософска литература, йогийски книги, Рудолф Щайнер. Изключително бързо напредваше. Като че ли някаква светла мощ се бе вселила в нея. Имаше забавни и огромни духовни цели, които искаше да осъществя. Онова, което направи, бе прекалено много за късия й живот. Фактът, че децата научиха кой е Леонардо да Винчи, кой е Рьорих, че реализира НДК - Дворецът на културата, събра иконите в Криптата, сътвори Асамблеята „ Знаме на мира “, даде път на международни полезности, излезе от рамките на доктрините.
- Тя ли оказа помощ Петър Димков да излезе от анонимност?
- Да, по този начин е. Баща ми можеше към този момент да оказва помощ на хората безусловно безкористно. Много от властващите, макар идеологията, ходеха при Ванга да им предсказва бъдещето и да ги поучава, а при баща идваха да ги преглежда и лекува. Но никой от тях не направи нищо, с цел да може той свободно да оказва помощ на страдащите. Единствен военачалник Иван Михайлов оказа помощ за издаване на книгите му, за които хората се редяха по цели нощи на опашка, с цел да си ги купят.
Една седмица
преди неговата
кончина се случи
нещо изключително
Получихме известие за колет. Много тежък, над 10 кг. Една наша близка, която по това време беше у дома, предложи да отиде с количка и да вземе колета от пощата. Като го докарахме в градината, там и го отворихме. Обаче се оказа, че вътре имаше остарели парцали, мръсни, грозни, изпокъсани и в средата един голям черен камък. Онемяхме ужасени. Изтичахме горе при баща. Той сподели: „ Изгорете го незабавно, не го внасяйте у дома. Това е магия”. Изгоря доста мъчно, не искаше да гори. Поливахме със алкохол, само че едвам успяхме да се оправим. Кой го беше изпратил? Подателят беше с подправено име, по този начин и не разбрахме.
-Вярно ли е, че татко ти е предиздвикал Брежнев при едно негово идване да се върне назад?
-Журналисти преекспонираха случая. Навремето татко ми дружно с брат ми Владимир отпътува в Русия по покана на първия секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз в Красноярск. Истината е, че татко ми веднъж го е прегледал и си е споделил персоналното мнение. Това става в София, когато Брежнев идва за отмора в Банкя. Баща ми е считал, че климатът там не е удобен за здравето на Брежнев, споделил му го и на процедура тогава Брежнев си потегля за Съветския съюз. Останалите работи са клюки.
Баща ми владееше чудесно съветски, той се е дипломирал като офицер в Петербург и се завръща в България през 1909 година Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война и е раняван осем пъти, от време на време доста тежко. Награждаван е с всички ордени за смелост, които са били давани в България. Днес те се намират в историческия музей във Варна. След като се пенсионира прибързано като полковник през 1936 година поради републиканските си убеждения, се посвещава на използването на националната медицина. Неговата майка е била национална лечителка. Имала е тетрадка с национални предписания. Често е диктувала на дребния Петър, с цел да ги записва. Откакто го помня, той работеше върху своите три книги: „ Съкровищница на българската национална медицина “. До 1944 година книгата е имала четири издания: „ Наръчник по естествено лечение и живеене “, „ Очна диагноза “ и „ Хигиена и лечение на душата “.
- Защо толкоз хора през днешния ден се пишат за негови възпитаници?
- Така беше още по времето, когато баща беше жив. Татко нямаше възпитаници, а не беше и допустимо при гоненията му от властта. За страдание много хора злоупотребяваха и през днешния ден злоупотребяват с името му. Още преди време идваха хора при него с користни планове. Мама имаше мощна вътрешен глас и постоянно го предупреждаваше за този или оня. Баща ми не искаше да повярва. Но след това майка ми излизаше права и чувах татко ми да споделя: „ Ех, Мими, ти беше права”.
Днес е същото. Но няма нищо по-силно от наказването, че знаеш, че не си бил възпитаник на Димков. Така че лъжата на тези хора в никакъв случай няма да им дава мира. Те сами се санкционират.
За мама гибелта на баща се оказа непостижима. Те бяха живели 61 години дружно, претърпели войни и бомбардировки, наслади и компликации. Залиня, като че ли не искаше да се оправи.
Година и половина след неговото тръгване, той един ден ми сподели – ясно и мощно чух гласа му: „ Часът настана, майка ти ще си замине. Аз и дядо ти поп –баща му – ще сме до нея. Веднага по-късно мама се разболя тежко с доста мощни болки в корема. Два месеца продължи страданието й. Знаете ли кои ми помагаха в денонощните ми грижи? Това бяха пациентки на баща, непринудено идваха. Даже една от тях пътуваше, с цел да може в събота и неделя да помогне. Съветите на лечителя За поддържане на имунната система
Всеки може да си я направи от полския бъз. Като млад офицер, той видял по време на военни учения в Дунавската низина, че преди отлитането на прелетните птици през есента те се хранят основно със зрънцата на полския бъз, дребните узрели плодчета. Така съумяват да устоят огромния преход на юг. Наблюдавал също по какъв начин невестулка се биела със змия и понякога прескачала да хапне зърна от бъзовия шубрак. Татко беше извънредно здрав човек и единственото, което съм забелязала, че постоянно имаше на разположение, беше шише с бъзов сироп. Влизаше в стаята си и отпиваше глътка по няколко пъти на ден.
Ето рецептата: в стъклен буркан се подреждат измити добре зърна от полски бъз – към 2 см. Покриват се с слой от 2 см захар и по този начин се редят догоре на 3 см от отвора. Останалото пространство се добавя със захар. Завързва се с тензух и се оставя на слънце 4-5 дни. След това наличието се бърка с лъжица до стопяване на захарта. След като се стопи, сиропът се прецежда и се налива в стъклен съд. Държи се на хладно и се пие по една супена лъжица заран, обед и вечер 30 минути преди хранене.
За облеклата
Баща ми споделяше да се носят светли облекла. Дрехите, които носим, попиват и се изпълват с нашата аура. Тъмните облекла помрачават душевния лазур, а светлите и пъстри дрехи основават въодушевление.
Трябва да се обличаме разноцветно и в никакъв случай да не носим печал. Траурът би трябвало да се носи с креп на ръката. Истинският печал е израз на възпоминание и на респект, а не е в черните облекла. Те са чист фатализъм. Той споделяше, че би трябвало да се разделяме със старите си облекла. Старите облекла внасят в новото ни ежедневие остатъци от остарели кахъри и грижи. Те са напоили тези остарели облекла. И по някакъв метод ни въздействат. Дори и тези облекла, от хубавите ни дни, не би трябвало да се пазят. Защото по този начин се завираме назад в остарялото благополучие, в спомените и не можем да вървим напред. И змията дори не се връща в остарялата си кожа.
За децата това важи в двойна мощ. Те би трябвало да бъдат облечени в бяло и пъстро.
За пеенето
Песента е част от здравето. Баща ми го споделяше. Да слушаш музика е прелестно, само че в случай че не пееш на глас или мислено, не можеш да бъдеш същински здрав. Нямаше пациент, който след прегледа да не му предложи: А в този момент лекувай се и пей „ Цвете благо, цвете красно”, каквото можеш, пей!
Винаги съблюдавам и неговия съвет да се разхождам сред дърветата. Да прегърна дърво. Това успокоява душата.
За сбъдване на желанията
Изпитала съм тази формула нееднократно. Невероятни са резултатите, които дава.
Когато имаме неразбирателство с някого или някой има враждебно отношение към нас, или желаем да призовем положителното към нас, тогава има една доста мощна формула. Обръщаме се мисловно към лицето и му изпращаме мисълта „ Обичам те, обичам те, обичам те. Приеми ме в името на Божията обич “. Казва се три пъти. Казвайки „ обичам те “, ние обичаме божественото в индивида. Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат човешката душа, тя е чиста. Недостатъците са преходни и когато човек доближи по-висока степен на развиване, ще се освободи естествено от тях.
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
- Тази галерия ми е доста свидна, поради това, че преди 50 години аз ненадейно започнах да рисувам по нов метод.
- Казваш, че това изобразяване ти е било изпратено свише?
- Дълбоко душевно е, прекомерно персонално, с цел да го описвам в детайли. Но ми бе нашепнато свише, по тази причина и изоставих платената си работа в киното като художник и започнах да рисувам лъчезарието, което ни обгръща, излъчването на човешката душа, положителните послания. Затова и тези 50 години са свързани с определения ми път в рисуването и с учителя Петър Дънов, на който е отдадена юбилейната ми галерия.
- Наистина, в залата отвред ни гледат очите на велики българи, духовни водители?
- В очите е цялата душа на индивида. Не може да водиш цялостен народ, в случай че нямаш дух и сърце.
- Би ли споделила кредотото си на художник?
- Моите портрети са поклонение пред величието на тези българи-титани. Те ни вършат нация. Когато започнах да ги рисувам, соцреализмът не допускаше сходни отклонения от догмата. Но аз си споделях, че в случай че Бог е решил, моето изкуство ще стигне до хората. Така и стана.
Петър Димков
Баща ми доста ни говореше за огромните българи от нашата история. Например за Левски споделяше, че е в една от най-светлите сфери на духовния свят. Той смяташе, че живеем в преходно, ускорено време на разпродажба на вековна карма. Затова страданията по цялата планета са по този начин интензивни. Защото се приготвя влизането ни в епохата на Водолея, идването на шестата раса. Тази раса ще донесе и сложи основите на божествената обич и независимост. Хората ще придобият ново осезание и няма да може да се лъже от никого, тъй като сетивото ще улавя незабавно всяка неистина. Така ще се стигне до космичното схващане на Мировата Любов.
- Как помниш най-много татко си, той се е трансформирал в икона за доста българи?
- От ранни зори до късно пред къщата ни постоянно имаше чакащи хора. Всеки споделяше, „ но дано единствено мене да одобри!” Тази мъчителна преграда се осъществяваше от мама и от мене. Не беше по никакъв начин елементарно. Баща ми даваше желание на децата. Въпреки забрани и наказания по соц времето, тях постоянно преглеждаше. Поне 30 души на ден минаваха на обзор в стаята му. Правеше прегледи и в нечий дом, където също го чакаха събрани хора. Ходеше и в провинцията, където в домове на близки хора преглеждаше болните.
Знаете ли, че
двайсет и пет
души имаха ключ
от входната ни
врата
и можеха да влизат, когато изискат. Домът ни в действителност беше Аврамов дом. Помня, че не можех да отида по нощница в банята, тъй като не знаех в кой миг ще се отвори вратата и ще влязат хора. Но всички у дома приемахме това като даденост и че не може да бъде по различен метод.
Баща ми постоянно приемаше болните в една и съща стая. Нямаше друга опция. Когато се роди Пети, моят наследник, и той спеше в същата стая, където идваха болните, аз веднъж споделих: Татенце, дали е редно това бебенце да живее в тази среда измежду заболели. На което той се усмихна и ми сподели: Ами аз нали върша непрестанно психическо почистване.
Понякога вечер, таман вечеряме, идва непосредствен и води някого: „ Извинявайте, но казусът е незабавен, апелирам ви, прегледайте го”.
Татко постоянно запазваше успокоение и го преглеждаше. Никога не чух да споделя: „ Уморен съм в този момент, няма да мога.”
Затова пък на Петровден, у дома настъпваше същински празник на благодарността. Цялата улица от сутринта до вечерта бе цялостна с прииждащи хора с цветя. Къщата ни се изпълваше с кофи с цветя, нагоре и надолу по стълбите през целия ден се разминаваха хора. Майка ми и вуйна ми черпеха със сладки, соленки и торта.
На последния си имен ден –Петровден – баща посрещаше гостите в стаята на внук си – моят наследник, кръстен на него. Сякаш татко ми искаше да му съобщи своя опит да продължи по-нататък, тъй като Пети към този момент следваше медицина. Така и стана, през днешния ден синът ми е прочут офталмолог.
-Край теб постоянно има котка, май не си оставала без котки в близост?
- Според татко ми, котката е „ астрална прахосмукачка”.Тя поема негативни мисли и усеща, които са в дома, без това да вреди на животното. Котката има витална прана и лечебни сили. Но би трябвало да бъде гледана единствено с обич, на която да отвърне. Тя не търпи крясъци, кавги, доста е интелигентна. Тя усеща, когато господарят й има някъде болежка и сама ляга на това място. След двайсетина минути болката отзвучава. Ще ви дам образец с мен. След гибелта на баща, тъгата в мен сътвори негативни положения, получих съществени и тежки гнойни процеси. Имах един хубав черен котарак и той доста ме обичаше, както и аз. И все лягаше в мен. Забелязах, че на гръбчето му се появи огромна буца. Заведох го на ветеринар и когато го упоиха и резнаха, оттова бликна гной като шадраван. Той просто бе изтеглил целия гноясал развой от мен и ме бе излекувал.
- Баща ти живя в чудесно здраве 94 години. Кои са знаковите изречения, които си запомнила вечно?
- Много са, само че ще кажа: като бях дребна, попитах татко ми за какво нямаме пари да се запиша да изучавам в Американския лицей или в учебното заведение „ Санта Мария”, които бяха доста скъпи. Той ми отговори: „ Ако желаех, можех да стана милионер.” „ А за какво не станеш?”- незабавно попитах аз.
А той: „ За какво ми е тази раница на гърба!?” Това изречение ми остана за цялостен живот.
А той в действителност можеше да е милионер, стотинки да вземаше от всичките хиляди хора, които е лекувал, само че той не вземаше. Казваше: „ За подарък от Бога пари не вземам”.
Цялото семейство Димкови са били постоянно сплотени
- Не ви е било елементарно, като се знае и какъв брой наблюдаван е бил татко ти, задържан през 1965 година, когато нищо не сте знаели за него.
- Имаше и правосъдни каузи, по време на социализма не му бе спестено нищо, назоваха го самозванец, подиграваха се с вярата му, арестуваха го, съдиха го, разпитваха хората, които до един споделяха, че в никакъв случай не им е взел и стотинка.
Не е загадка, че Людмила Живкова постоянно е ходела при Димков. Говори се, че точно посредством него тя е получила прояснение. Тя потърси помощ при татко ми, откакто претърпя доста тежка злополука. Беше й останало ужасно главоболие, с което формалната медицина не можеше да се оправи. Тя се бе лекувала доста и в западни страни, само че без резултат. Разбира се, за всичко това се мълчеше. Сякаш партийните величия са от друга планета, не ги боли нищо, не страдат. Людмила приложи татковото лекуване, което по никакъв начин не е елементарно и изключително в нейния случай беше дълготрайно и мъчно. Прилагаше й го здравната сестра Ани Младенова. След като лекуването завърши, главоболието й изчезна и белегът от челото също. Споделяше, че след тежката злополука в нея е настъпила особена смяна, която я обърнала към духовното. “Ако би трябвало още веднъж да изживея злополуката с всичките й болки и премеждия, бих приела всичко това поради смяната, която се случи в мен “, това споделяше тя вкъщи. Почти постоянно и аз присъствах на срещите. Часове разговаряха с татко ми на духовни тематики. Проявяваше доста огромен интерес към всичко окултно. Бързо усвояваше. Приятелят на татко ми чичо Кольо Нанков също й търсеше книги. Снабдявахме я с всичко - тя изчете цялата теософска литература, йогийски книги, Рудолф Щайнер. Изключително бързо напредваше. Като че ли някаква светла мощ се бе вселила в нея. Имаше забавни и огромни духовни цели, които искаше да осъществя. Онова, което направи, бе прекалено много за късия й живот. Фактът, че децата научиха кой е Леонардо да Винчи, кой е Рьорих, че реализира НДК - Дворецът на културата, събра иконите в Криптата, сътвори Асамблеята „ Знаме на мира “, даде път на международни полезности, излезе от рамките на доктрините.
- Тя ли оказа помощ Петър Димков да излезе от анонимност?
- Да, по този начин е. Баща ми можеше към този момент да оказва помощ на хората безусловно безкористно. Много от властващите, макар идеологията, ходеха при Ванга да им предсказва бъдещето и да ги поучава, а при баща идваха да ги преглежда и лекува. Но никой от тях не направи нищо, с цел да може той свободно да оказва помощ на страдащите. Единствен военачалник Иван Михайлов оказа помощ за издаване на книгите му, за които хората се редяха по цели нощи на опашка, с цел да си ги купят.
Една седмица
преди неговата
кончина се случи
нещо изключително
Получихме известие за колет. Много тежък, над 10 кг. Една наша близка, която по това време беше у дома, предложи да отиде с количка и да вземе колета от пощата. Като го докарахме в градината, там и го отворихме. Обаче се оказа, че вътре имаше остарели парцали, мръсни, грозни, изпокъсани и в средата един голям черен камък. Онемяхме ужасени. Изтичахме горе при баща. Той сподели: „ Изгорете го незабавно, не го внасяйте у дома. Това е магия”. Изгоря доста мъчно, не искаше да гори. Поливахме със алкохол, само че едвам успяхме да се оправим. Кой го беше изпратил? Подателят беше с подправено име, по този начин и не разбрахме.
-Вярно ли е, че татко ти е предиздвикал Брежнев при едно негово идване да се върне назад?
-Журналисти преекспонираха случая. Навремето татко ми дружно с брат ми Владимир отпътува в Русия по покана на първия секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз в Красноярск. Истината е, че татко ми веднъж го е прегледал и си е споделил персоналното мнение. Това става в София, когато Брежнев идва за отмора в Банкя. Баща ми е считал, че климатът там не е удобен за здравето на Брежнев, споделил му го и на процедура тогава Брежнев си потегля за Съветския съюз. Останалите работи са клюки.
Баща ми владееше чудесно съветски, той се е дипломирал като офицер в Петербург и се завръща в България през 1909 година Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война и е раняван осем пъти, от време на време доста тежко. Награждаван е с всички ордени за смелост, които са били давани в България. Днес те се намират в историческия музей във Варна. След като се пенсионира прибързано като полковник през 1936 година поради републиканските си убеждения, се посвещава на използването на националната медицина. Неговата майка е била национална лечителка. Имала е тетрадка с национални предписания. Често е диктувала на дребния Петър, с цел да ги записва. Откакто го помня, той работеше върху своите три книги: „ Съкровищница на българската национална медицина “. До 1944 година книгата е имала четири издания: „ Наръчник по естествено лечение и живеене “, „ Очна диагноза “ и „ Хигиена и лечение на душата “.
- Защо толкоз хора през днешния ден се пишат за негови възпитаници?
- Така беше още по времето, когато баща беше жив. Татко нямаше възпитаници, а не беше и допустимо при гоненията му от властта. За страдание много хора злоупотребяваха и през днешния ден злоупотребяват с името му. Още преди време идваха хора при него с користни планове. Мама имаше мощна вътрешен глас и постоянно го предупреждаваше за този или оня. Баща ми не искаше да повярва. Но след това майка ми излизаше права и чувах татко ми да споделя: „ Ех, Мими, ти беше права”.
Днес е същото. Но няма нищо по-силно от наказването, че знаеш, че не си бил възпитаник на Димков. Така че лъжата на тези хора в никакъв случай няма да им дава мира. Те сами се санкционират.
За мама гибелта на баща се оказа непостижима. Те бяха живели 61 години дружно, претърпели войни и бомбардировки, наслади и компликации. Залиня, като че ли не искаше да се оправи.
Година и половина след неговото тръгване, той един ден ми сподели – ясно и мощно чух гласа му: „ Часът настана, майка ти ще си замине. Аз и дядо ти поп –баща му – ще сме до нея. Веднага по-късно мама се разболя тежко с доста мощни болки в корема. Два месеца продължи страданието й. Знаете ли кои ми помагаха в денонощните ми грижи? Това бяха пациентки на баща, непринудено идваха. Даже една от тях пътуваше, с цел да може в събота и неделя да помогне. Съветите на лечителя За поддържане на имунната система
Всеки може да си я направи от полския бъз. Като млад офицер, той видял по време на военни учения в Дунавската низина, че преди отлитането на прелетните птици през есента те се хранят основно със зрънцата на полския бъз, дребните узрели плодчета. Така съумяват да устоят огромния преход на юг. Наблюдавал също по какъв начин невестулка се биела със змия и понякога прескачала да хапне зърна от бъзовия шубрак. Татко беше извънредно здрав човек и единственото, което съм забелязала, че постоянно имаше на разположение, беше шише с бъзов сироп. Влизаше в стаята си и отпиваше глътка по няколко пъти на ден.
Ето рецептата: в стъклен буркан се подреждат измити добре зърна от полски бъз – към 2 см. Покриват се с слой от 2 см захар и по този начин се редят догоре на 3 см от отвора. Останалото пространство се добавя със захар. Завързва се с тензух и се оставя на слънце 4-5 дни. След това наличието се бърка с лъжица до стопяване на захарта. След като се стопи, сиропът се прецежда и се налива в стъклен съд. Държи се на хладно и се пие по една супена лъжица заран, обед и вечер 30 минути преди хранене.
За облеклата
Баща ми споделяше да се носят светли облекла. Дрехите, които носим, попиват и се изпълват с нашата аура. Тъмните облекла помрачават душевния лазур, а светлите и пъстри дрехи основават въодушевление.
Трябва да се обличаме разноцветно и в никакъв случай да не носим печал. Траурът би трябвало да се носи с креп на ръката. Истинският печал е израз на възпоминание и на респект, а не е в черните облекла. Те са чист фатализъм. Той споделяше, че би трябвало да се разделяме със старите си облекла. Старите облекла внасят в новото ни ежедневие остатъци от остарели кахъри и грижи. Те са напоили тези остарели облекла. И по някакъв метод ни въздействат. Дори и тези облекла, от хубавите ни дни, не би трябвало да се пазят. Защото по този начин се завираме назад в остарялото благополучие, в спомените и не можем да вървим напред. И змията дори не се връща в остарялата си кожа.
За децата това важи в двойна мощ. Те би трябвало да бъдат облечени в бяло и пъстро.
За пеенето
Песента е част от здравето. Баща ми го споделяше. Да слушаш музика е прелестно, само че в случай че не пееш на глас или мислено, не можеш да бъдеш същински здрав. Нямаше пациент, който след прегледа да не му предложи: А в този момент лекувай се и пей „ Цвете благо, цвете красно”, каквото можеш, пей!
Винаги съблюдавам и неговия съвет да се разхождам сред дърветата. Да прегърна дърво. Това успокоява душата.
За сбъдване на желанията
Изпитала съм тази формула нееднократно. Невероятни са резултатите, които дава.
Когато имаме неразбирателство с някого или някой има враждебно отношение към нас, или желаем да призовем положителното към нас, тогава има една доста мощна формула. Обръщаме се мисловно към лицето и му изпращаме мисълта „ Обичам те, обичам те, обичам те. Приеми ме в името на Божията обич “. Казва се три пъти. Казвайки „ обичам те “, ние обичаме божественото в индивида. Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат човешката душа, тя е чиста. Недостатъците са преходни и когато човек доближи по-висока степен на развиване, ще се освободи естествено от тях.
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ