На 31 януари 2011 г., поради намаленото търсене на шистов

" На 31 януари 2011 година, заради пониженото търсене на шистов камък, компанията US Gypsum затвори завода си в Импайър, Невада, след 88 години. През юли пощенският код 89405 на Импайър беше закрит… "

Така стартира " Земя на номади ", а тя губи в живота си освен своя мъж, другари и цялото провинциално градче, където живее и работи - все сложни загуби, които могат да те докарат до тежка меланхолия - само че взема решение да не загуби най-малко себе си.

Първото чувство при стъпването в " Земя на номади ", което е изписано и върху лицето на Фърн, героинята на двукратната носителка на " Оскар " Франсис Макдорманд (дано сте я гледали във " Фарго " и " Три билборда отвън града " ), е за стряскащата самотност пред безпътицата и измежду мъглата - едно изцяло друго възприятие от блаженството на усамотението, с което сме привикнали да свързваме пейзажите, ширещи се около прашните пътища на Америка.

Нещо, което в края на кино лентата към този момент не ще бъде същото, а даже противоположното, тъй като Фърн ще преоткрие тази " Земя на номади ", опознавайки живота отвън границите на стандартно познатото ни общество.

Първата й спирка по пътя, откакто изоставя предишното, е паркът за каравани " Пустинна роза ", където попада с вана си " Вангард " като чиновник в складовете на " Амазон ". Мястото, където ще срещне Линда Мей - блъснала дъното в живота, тя гледа филм в интернет на Боб Уелс (добродушен беловлас дъртак с брада, който наподобява на Дядо Коледа от рекламите на " Кока-Кола " ) и научава по какъв начин може да живее във ван и да не работи повече до края на живота си.

" Не съм бездомна - просто съм без къща. А това са разнообразни неща, нали по този начин? ", чуваме да пита Фърн. Точно по този начин, несъмнено, и както гласи татусът на една от работничките, с които тя се среща в складовете: " Домът - това просто дума ли е, или нещо, което носиш със себе си? ".

Така Фърн научава от Линда за Дома за скитници на колела в пустинята на Аризона. И потегля - " по пътя на изцелението ", с цел да се срещнат по-късно - още веднъж по пътя, към места непознати, към места, които може да не зърнат повече...

Решението, с което да не губи повече време, с цел да не пристигна моментът, в който няма да може да промени към този момент нищо. И потегля - като пионер, като като част от първите заселници на Америка, като част от американската традиция.

За да открие свободата, хубостта, контакта с природата, хармонията със Земята - пребивавайки в общественост от сърдечни хора, практикуващи тайнствените придвижвания на тай-чи в напъпващите лъчи на изгрева, който разцъфва като оранжев лотос в небето над хоризонта, нашепвайки: " Всичко е обвързвано, грижете се едни за други ".

Дори атомите на взривените звезди от време на време прекосяват Вселената, с цел да се трансфорат в част от живота на Земята - какво му остава на човек, с изключение на да протегне ръка под небето, с цел да ги улови? Какво друго му остава в този живот, с изключение на да се рее като атом измежду медитативните пейзажи на Майката Природа? Не го мислете толкоз по какъв начин ще се справите с това или това. Просто вървете. И бъдете. Докато не стигнете до най-малко едно място, където може да си кажете: " Щастлив съм, даже в случай че би трябвало да умра в този момент ".

" Земя на номади " е Земя на вярата - че можеш да живееш свободен, все пак " дупки " по пътя дотук… Зарязваш ли всичко, когато хванеш пътя? Или отказваш да си завързан към каквото и да било, с цел да се чувстваш обвързван с всичко? Занимание на странните ли е това - или на смелите? Едно естествено странствуване през тъгата, прошката и изцелението, " Земя на номади " може да бъде място за равносметка в живота на всеки дотук - време за преосмисляне и, може би, смяна.

Вижте повече за " Земя на номади " в.