На 31 октомври, на 101-годишна възраст от този свят си

На 31 октомври, на 101-годишна възраст от този свят си отиде именитият артист и национален актьор на Русия Владимир Зелдин. Името му бе вписано публично в Книгата на върховете на Гинес като най-възрастният артист, който и на 100 години продължаваше да бъде на сцената. Голямата популярност идва при Зелдин през 1941 година с кино лентата " Свинарка и овчар ". През 1945 година е поканен в Централния спектакъл на съветската войска, където остава до сетните си дни. В театралния си репертоар има над 50 функции – " Укротяване на опърничавата " на Уилям Шекспир, " Законът на Ликург " на Теодор Драйзер, " Средството Макропулос " на Карел Чапек, " Умореният кон " на Франсоаз Саган и доста други. Снима се в над 40 игрални кино лентата. Най-известните му кинороли са в " Сказание за Сибирската земя (1947), " Карнавална нощ (1956), " Вуйчо Ваньо " (1970), " Трийсет и първи юни " (1978), " Жената в бяло " (1981), " Десетте негърчета " (1987), " Класик " (1998). Владимир Зелдин е създател на мемоарната книга " Моята специалност – Дон Кихот ".

За най-ценното в живота, споделено от Владимир Зелдин.

Често хората ме питат, по какъв начин да живеят, по какъв начин да имат дълъг и благополучен живот. Макар това да е огромна отговорност, ще споделя моя съвет – не си губете младостта на вятъра. Младостта отлита доста бързо, повярвайте ми. Човек има единствено шепа младини, с цел да разбере, да реализира, да открие своя път. Каквото и да изберете в живота, отнесете се към него съществено и с огромна обич. Без обич нищо не е допустимо, тъй като две неща дефинират нашия живот – любовта и грешката. Те могат да трансформират хода на всичко. Една неточност може да промени ориста ви, а по какъв начин любовта трансформира и хората, и хода на историята, това знаят цели нации и генерации.

Всеки път излизам на сцената на спектакъла " Човекът от Ла Манча "  като на молитва. Вярващ човек съм. Родил съм се преди Революцията, а мама постоянно ни водеше на черква. Аз имам вяра в Бог. Преживял съм такива обстановки в живота си, и по знамение съм останал жив. И освен по време на Отечествената война. Вярвам, че над мен неразделно бди един ангел-пазител. В спектакъла имам една имитация: " Ако Бог ме пази, значи не всичко съм довършил на тая земя ". Аз можех да остана вкъщи и да не работя, да получавам прилична пенсия и понякога да играя пред фенове. Но моята характерност, моята съвест и продуктивност, ми дават сили и до през днешния ден да излизам на сцената. Благодаря на паметта си, която не ме съобщи.

Вярвам, че доста в живота ни зависи от фамилията. Моята майка беше учителка, баща – музикант. Нас не ни възпитаваха, ние сами наблюдавахме държанието на родителите си и по този начин се възпитахме. Никога не сме чули те да си приказват на всеослушание. Никога не видях татко си с бутилка вино или кутия цигари в ръка. Навярно по тази причина и аз самият, в никакъв случай не пропуших и не пропих.

На сцената споделям: " Не може човек да убива индивида. Не може човек да потиска индивида ". Това са думи от пиесата, която съм изиграл повече от 150 пъти. Защо залата постоянно е цялостна? Защото моят воин приказва за заболяването на днешното време. Какъв нечовечен свят! Как е допустимо това?! Животът е най-ценното нещо. Децата – най-скъпото. Възрастните, минали по пътя на войната – герои, тъй като отвоюваха света от фашизма.

Човек не умира, умира единствено неговата плът. Плът! А душата – тя е жива. Всички души ни гледат. Всички нас. Как ние тук живеем, какъв е животът ни.

Снимки: The Hollywood Reporter, Delfi