Тържествено ще бъде отбелязана 55-годишнината от канонизация на свети Софроний Врачански
На 31 декември във Враца тържествено ще бъде маркирана 55-годишнината от канонизирането на покровителя на града свети Софроний Врачански. По този мотив във възнесенския храм, носещ името на светеца, в 9 часа ще стартира отслужването на празнична света литургия. Богослужението ще предстоява персонално Врачанският митрополит Григорий. Точно на тази дата през 1964 година, е било взето решение Софроний Врачански да бъде присъединен към сонма на светиите.
През 2019 година признателните врачани означиха още две значими годишнини, свързани с живота и делото на свети Софроний - 280 години от рождението му и 225 години от ръкополагането му за свещеник.
Светското име на свети Софроний Врачански било Стойко. Той се родил през 1739 година в тогавашното село Котел, което в този момент е град. На единадесетгодишна възраст той останал кръговиден сирак, само че Бог не го оставил, а го обдарил с разнообразни способности. Сред тях било и преодоляването на непознати езици. За малко време той научил гръцки език и църковните книги Октоих и Псалтир. Негови близки го придумали и той се оженил едвам 18-годишен. Този брак обаче не бил благополучен. От рано го споходили неволите и сиромашията, и с цел да изхрани своята брачна половинка и деца, той бил заставен да отиде да работи отвън родното си място. Местните първенци обаче добре познавали скромния му темперамент, естествената даровитост, неговото усърдие и почтеност. Така те предложили и на 1 септември 1762 година, на 23-годишна възраст, той бил ръкоположен за енорийски духовник в Котел. Скоро той се прочул в цялата околия, както с пастирското си обгрижване на енориашите, по този начин също с учителските си способности.
През януари 1765 година атонският духовник св. Паисий Хилендарски пристигнал в Котел със своята „ История славяноболгарская “, а поп Стойко я преписал с огромно старание. През 1774 година той посетил Света Гора, където останал шест месеца. Там придобил скъпи познания, които по-късно му били потребни при неговото служение като просветител, преподавател и преводач от гръцки на приказваме български език.
Бъдещият светец бил ръкоположен за свещеник на 17 септември 1794 година във Велико Търново. Свети Софроний дошъл в поверената му Врачанска епархия още в същата зима, в навечерието на Рождество Христово.
В интервала сред 1804 и 1805 година написал своята забележителна и трогателна автобиография, наречена от самия него „ Житие и премеждия грешнаго Софрония”. През 1806 година свещеник Софроний съставил проповеднически алманах от всякакви поуки и проповеди, преведени от старобългарски и гръцки на новобългарски език. Този алманах, озаглавен „ Кириакодромион, сиречь Неделник “ бил отпечатан в Римник (Румъния) и до 1904 година претърпял осем издания. В него на понятен език се проповядвали евангелските истини и нравствено се укрепявали вярващите. Неуморният христов деец написал и други книги с проповеди, които се употребяват и до през днешния ден в храмовете.
Епископ Софроний Врачански минал последните си земни дни в Румъния, където се показал блажено в Господа, след двумесечно боледуване, на 22 (или 23) септември 1813 година
През 2019 година признателните врачани означиха още две значими годишнини, свързани с живота и делото на свети Софроний - 280 години от рождението му и 225 години от ръкополагането му за свещеник.
Светското име на свети Софроний Врачански било Стойко. Той се родил през 1739 година в тогавашното село Котел, което в този момент е град. На единадесетгодишна възраст той останал кръговиден сирак, само че Бог не го оставил, а го обдарил с разнообразни способности. Сред тях било и преодоляването на непознати езици. За малко време той научил гръцки език и църковните книги Октоих и Псалтир. Негови близки го придумали и той се оженил едвам 18-годишен. Този брак обаче не бил благополучен. От рано го споходили неволите и сиромашията, и с цел да изхрани своята брачна половинка и деца, той бил заставен да отиде да работи отвън родното си място. Местните първенци обаче добре познавали скромния му темперамент, естествената даровитост, неговото усърдие и почтеност. Така те предложили и на 1 септември 1762 година, на 23-годишна възраст, той бил ръкоположен за енорийски духовник в Котел. Скоро той се прочул в цялата околия, както с пастирското си обгрижване на енориашите, по този начин също с учителските си способности.
През януари 1765 година атонският духовник св. Паисий Хилендарски пристигнал в Котел със своята „ История славяноболгарская “, а поп Стойко я преписал с огромно старание. През 1774 година той посетил Света Гора, където останал шест месеца. Там придобил скъпи познания, които по-късно му били потребни при неговото служение като просветител, преподавател и преводач от гръцки на приказваме български език.
Бъдещият светец бил ръкоположен за свещеник на 17 септември 1794 година във Велико Търново. Свети Софроний дошъл в поверената му Врачанска епархия още в същата зима, в навечерието на Рождество Христово.
В интервала сред 1804 и 1805 година написал своята забележителна и трогателна автобиография, наречена от самия него „ Житие и премеждия грешнаго Софрония”. През 1806 година свещеник Софроний съставил проповеднически алманах от всякакви поуки и проповеди, преведени от старобългарски и гръцки на новобългарски език. Този алманах, озаглавен „ Кириакодромион, сиречь Неделник “ бил отпечатан в Римник (Румъния) и до 1904 година претърпял осем издания. В него на понятен език се проповядвали евангелските истини и нравствено се укрепявали вярващите. Неуморният христов деец написал и други книги с проповеди, които се употребяват и до през днешния ден в храмовете.
Епископ Софроний Врачански минал последните си земни дни в Румъния, където се показал блажено в Господа, след двумесечно боледуване, на 22 (или 23) септември 1813 година
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ