Тръмп и Путин в Аржентина - какво да очакваме?
На 30 ноември в аржентинската столица Буенос Айрес стартира форумът на Г-20. Едно от най-очакваните събития в границите на тази конференция е срещата сред американския президент Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин. Пред двамата водачи стоят доста значими въпроси, на които ще би трябвало да се търси решение, написа Борислав Боев в коментар за.
Очаква се център на полемиките сред Тръмп и Путин да бъде евентуалната оръжейна конкуренция сред Съединени американски щати и Русия. Миналият месец американският президент разгласи, че ще изтегли страната си от Договора за очистване на ракетите със междинен обхват, подписан още в края на 80-те години на 20. век.
Договорът за очистване на ракетите със междинен обхват е подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов тъкмо преди 30 години - през 1987 година Днес Вашингтон и Москва взаимно се упрекват, че отсрещната страна не съблюдава съглашението и отдръпването от контракта е натурален резултат от тези дейности.
Истинските аргументи обаче може би са други. Съществуващият контракт, подписан преди три десетилетия, е стар и не кореспондира на настоящата геополитическа конюнктура. За тези тридесет години военните технологии в двете страни напреднаха извънредно доста, а това постанова и съглашение, което взема поради тъкмо тези техни характерности. В политически проект Съюз на съветските социалистически републики от дълго време не съществува, а на геополитическата сцена към този момент има и други мощни, към този момент единствено в икономическо отношение, страни като Китай, които се стремят и към военно предимство.
В този подтекст Тръмп и Путин безусловно би трябвало да разработят и договорят нов механизъм за надзор на нуклеарните оръжия, тъй че той да бъде адакватен за нашето съвремие. Това може би ще значи и договаряния с Китай, която е третата по величина нуклеарна страна.
Обстановката в Близкия изток няма по какъв начин да бъде пропусната при срещата на двамата водачи в Буенос Айрес. По сирийския въпрос Тръмп и Путин ще би трябвало да вземат решение бъдещето на източната част на страната, която съвсем напълно се владее от подкрепяните от Съединени американски щати кюрдски милиции. За Сирия и нейните съдружници обаче кюрдска автономност е неприемлива. Ако Съединени американски щати се откажат от единствения си сътрудник в страната, това съвсем несъмнено ще значи и изцяло евакуиране на американския боен контингент от Сирия. Дали във Вашингтон са подготвени за такава стъпка, занапред следва да разберем.
Тръмп и Путин най-вероятно ще реализиран базисно единодушие във връзка с цената на петрола, влияеща се от неустойчивостта в близкоизточните страни. И двамата нямат интерес от прекомерно внезапни придвижвания, въпреки че за съветския президент една по-висока цена, арестувана за по-дълъг интервал от време, би била по-изгодна по чисто стопански аргументи. Това обаче от своя страна ще донесе негативи за съветската стопанска система и проектите на Путин за дълбока структурна промяна и понижаване зависимостта на страната от износа на нефт и петролни артикули.
Американските наказания против Иран най-вероятно ще бъдат разкритикувани от съветския президент, вземайки поради обстоятелството, че Техеран е основен съветски съдружник в района. Различията тук не са дребни, тъй като Съединени американски щати поддържат огромния зложелател на Иран – Саудитска Арабия, а това е причина за напрежение и сред двете суперсили. Въпреки това обаче надали ще има огромни разминавания по този проблем, по-скоро двамата президенти ще опитат да запазят статуквото и да не клатят в допълнение лодката.
По отношение на сагата „ Хашоги “ би трябвало да се означи, че и Тръмп, и Путин са декларирали подготвеност да се срещнат със саудитския принц Мохамед Бин Салман. Изглежда, и двете суперсили имат интерес от туширане напрежението в Близкия изток, тъй като от това директно зависят значими районни и геополитически процеси като политическата непоклатимост в района и цените на петрола.
Доналд Тръмп неведнъж е заявявал, че е президентът с най-твърдо отношение към Русия. Администрацията на американския президент освен продължи глобите въведени против Москва след събитията в Крим през 2014 година, само че продължава да вкарва спомагателни ограничения против Русия. През август 2018 година Тръмп разгласи нови наказания поради случая „ Скрипал “, а месец по-късно подписа декрет от общ темперамент, който цели стягане на санкционния режим против Русия.
Санкциите безспорно оказват отрицателно въздействие върху съветската стопанска система, макар че Путин се пробва да компенсира с ускорение на комерсиалното съдействие с огромните стопански системи в Азия. Въпреки че някои от главните макроикономически индикатори на страната са релативно нормализирани след финансовата рецесия от 2014-15 година, съветският напредък е надалеч от мечтаните темпове. Пред Владимир Путин стои нелеката задача да преструктурира тромавата съветска стопанска система, зависеща от експорт на нефт и петролни артикули, а санкционните режими, наложени от значими търговски сътрудници усложняват целия развой.
Въпреки санкционната политика по отношение на Русия, Доналд Тръмп демонстрира, че е подготвен за разговор с съветския си сътрудник, изключително по основни въпроси като неразпространението на нуклеарните оръжия и поддържането на паритет в стратегическия боеприпас на двете страни. Санкциите против Русия са мощен политически инструмент, с който Тръмп удря по съперниците си от Демократическата партия, които непрекъснато го упрекват за съветски сътрудник. В този подтекст надали може да се чакат фрапантни промени във връзка с санкционната политика по отношение на Москва.
Макар че Тръмп и Путин имат предпоставки и за вътрешнополитически проблеми, положителното в тази ситуация е, че двамата са договороспособни и имат допирни точки. Такива срещи единствено потвърждават изгодата от това водачите на двете най-големи нуклеарни сили да си приказват, да договарят и да не позволяват парещ нуклеарен спор между тях.
Очаква се център на полемиките сред Тръмп и Путин да бъде евентуалната оръжейна конкуренция сред Съединени американски щати и Русия. Миналият месец американският президент разгласи, че ще изтегли страната си от Договора за очистване на ракетите със междинен обхват, подписан още в края на 80-те години на 20. век.
Договорът за очистване на ракетите със междинен обхват е подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов тъкмо преди 30 години - през 1987 година Днес Вашингтон и Москва взаимно се упрекват, че отсрещната страна не съблюдава съглашението и отдръпването от контракта е натурален резултат от тези дейности.
Истинските аргументи обаче може би са други. Съществуващият контракт, подписан преди три десетилетия, е стар и не кореспондира на настоящата геополитическа конюнктура. За тези тридесет години военните технологии в двете страни напреднаха извънредно доста, а това постанова и съглашение, което взема поради тъкмо тези техни характерности. В политически проект Съюз на съветските социалистически републики от дълго време не съществува, а на геополитическата сцена към този момент има и други мощни, към този момент единствено в икономическо отношение, страни като Китай, които се стремят и към военно предимство.
В този подтекст Тръмп и Путин безусловно би трябвало да разработят и договорят нов механизъм за надзор на нуклеарните оръжия, тъй че той да бъде адакватен за нашето съвремие. Това може би ще значи и договаряния с Китай, която е третата по величина нуклеарна страна.
Обстановката в Близкия изток няма по какъв начин да бъде пропусната при срещата на двамата водачи в Буенос Айрес. По сирийския въпрос Тръмп и Путин ще би трябвало да вземат решение бъдещето на източната част на страната, която съвсем напълно се владее от подкрепяните от Съединени американски щати кюрдски милиции. За Сирия и нейните съдружници обаче кюрдска автономност е неприемлива. Ако Съединени американски щати се откажат от единствения си сътрудник в страната, това съвсем несъмнено ще значи и изцяло евакуиране на американския боен контингент от Сирия. Дали във Вашингтон са подготвени за такава стъпка, занапред следва да разберем.
Тръмп и Путин най-вероятно ще реализиран базисно единодушие във връзка с цената на петрола, влияеща се от неустойчивостта в близкоизточните страни. И двамата нямат интерес от прекомерно внезапни придвижвания, въпреки че за съветския президент една по-висока цена, арестувана за по-дълъг интервал от време, би била по-изгодна по чисто стопански аргументи. Това обаче от своя страна ще донесе негативи за съветската стопанска система и проектите на Путин за дълбока структурна промяна и понижаване зависимостта на страната от износа на нефт и петролни артикули.
Американските наказания против Иран най-вероятно ще бъдат разкритикувани от съветския президент, вземайки поради обстоятелството, че Техеран е основен съветски съдружник в района. Различията тук не са дребни, тъй като Съединени американски щати поддържат огромния зложелател на Иран – Саудитска Арабия, а това е причина за напрежение и сред двете суперсили. Въпреки това обаче надали ще има огромни разминавания по този проблем, по-скоро двамата президенти ще опитат да запазят статуквото и да не клатят в допълнение лодката.
По отношение на сагата „ Хашоги “ би трябвало да се означи, че и Тръмп, и Путин са декларирали подготвеност да се срещнат със саудитския принц Мохамед Бин Салман. Изглежда, и двете суперсили имат интерес от туширане напрежението в Близкия изток, тъй като от това директно зависят значими районни и геополитически процеси като политическата непоклатимост в района и цените на петрола.
Доналд Тръмп неведнъж е заявявал, че е президентът с най-твърдо отношение към Русия. Администрацията на американския президент освен продължи глобите въведени против Москва след събитията в Крим през 2014 година, само че продължава да вкарва спомагателни ограничения против Русия. През август 2018 година Тръмп разгласи нови наказания поради случая „ Скрипал “, а месец по-късно подписа декрет от общ темперамент, който цели стягане на санкционния режим против Русия.
Санкциите безспорно оказват отрицателно въздействие върху съветската стопанска система, макар че Путин се пробва да компенсира с ускорение на комерсиалното съдействие с огромните стопански системи в Азия. Въпреки че някои от главните макроикономически индикатори на страната са релативно нормализирани след финансовата рецесия от 2014-15 година, съветският напредък е надалеч от мечтаните темпове. Пред Владимир Путин стои нелеката задача да преструктурира тромавата съветска стопанска система, зависеща от експорт на нефт и петролни артикули, а санкционните режими, наложени от значими търговски сътрудници усложняват целия развой.
Въпреки санкционната политика по отношение на Русия, Доналд Тръмп демонстрира, че е подготвен за разговор с съветския си сътрудник, изключително по основни въпроси като неразпространението на нуклеарните оръжия и поддържането на паритет в стратегическия боеприпас на двете страни. Санкциите против Русия са мощен политически инструмент, с който Тръмп удря по съперниците си от Демократическата партия, които непрекъснато го упрекват за съветски сътрудник. В този подтекст надали може да се чакат фрапантни промени във връзка с санкционната политика по отношение на Москва.
Макар че Тръмп и Путин имат предпоставки и за вътрешнополитически проблеми, положителното в тази ситуация е, че двамата са договороспособни и имат допирни точки. Такива срещи единствено потвърждават изгодата от това водачите на двете най-големи нуклеарни сили да си приказват, да договарят и да не позволяват парещ нуклеарен спор между тях.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ