На 30 август 2013 г. легендарната рок звезда Роджър Уотърс

...
На 30 август 2013 г. легендарната рок звезда Роджър Уотърс
Коментари Харесай

Майор Томпсън остана завинаги в България

На 30 август 2013 година именитата рок звезда Роджър Уотърс изнесе трогателен концерт пред 50 000-на аудитория на Националния стадион “В. Левски ” в София. Един ден преди този момент - на 29 август, той пожела да отиде на гроба на майор Томпсън в отстоящото на 74 км от София село Литаково. Поднесе венец, поклони се и по негово предпочитание, уединен 20 минути, отдаде респект към паметта на героя антифашист, офицер от въоръжените сили на Англия майор Томпсън и неговите български приятели. Сегашното потомство не знае съвсем нищо за този млад воин, умрял на българска земя.

Уилям Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в гр. Даржилинг, Индия. Той е първороден син на световноизвестния историк проф. Едуард Томпсън, работил в Индия, и Теодосия Томпсън - дъщеря на американски мисионер. Има и брат Едуард Палмър Томпсън - професор по история.

В изпълнение решенията на Техеранската конференция на съюзените държави - 1943 г.,

в помощ на въоръжената съпротива
срещу фашизма на територията на
България са изпратени
две английски мисии


Замисълът е да действат в два партизански отряда. Първата е в състав: ръководител майор Мостин Дейвис - аристократ с блестящ външен вид, дисциплиниран и самоотвержен, и членове: капитан Гьок (Джек), сержант Шейн и преводачът Монро Ник (канадец). При боеве между части на Първа българска окупационна армия и партизаните в района на село Църна трава (7-28 март 1944 г.) загиват майор Дейвис, капитан Джек и сержант Шейн.

Втората мисия е спусната през януари 1944 г. с ръководител Франк Томпсън (тогава капитан) и членове: сержант Сетън Уотсън и сержант Кенет Алън Скот. Томпсън слиза с парашут в Албания, а след това, чрез сръбските партизани, отива в отряда на Денчо Знеполски. Преминал е специални школи и от 1 септември 1939 г. се записва доброволец в армията, сражава се в Либия, Египет и др., владее няколко езика, поддържа радиовръзка с командването в Кайро и

насочва самолети
с оръжие, дрехи, обувки,
храни и др. за партизаните


След гибелта на майор Дейвис английската мисия (”Клариджис”) е в състав: ръководител произведеният майор Томпсън, фелдфебел Н. Монро, Ж. К. Уокър, Р. Г. Уотс и радистът Кенет Алън Скот. Задачите на двете мисии се сливат в една. Поддържат връзка с Кайро за снабдителни акции с използване на английската авиация.

В бригадата на Денчо Знеполски английската мисия участва в боеве с окупационните войски в района на Ново село, Сливница, Трън, Осоговска планина и др. Връх на неговия героизъм е оставането заедно с Гочо Гопин в скривалище-тунел в снежна преспа две денонощия в блокада на окупационни войници, като спасяват не само своя живот, но и необходимата радиостанция.

Там стават свидетели
на садистичната сеч от озверели садисти


С окопни инструменти разсичат телата на младежите партизани Асен Агаин от село Драгун, Радомирско, и Илия Зашев от Трънско Краище.

След боя под връх Тумба мисията начело с майор Томпсън се присъединява към Втора бригада, наброяваща 250 партизани. Участва в акции, като например на митинг в село Дълги дол, след слова на Владо Тричков и Гочо Гопин от името на английските съюзници говори Томпсън - вълнуващо, съдържателно, и приковава вниманието на хората. Той е високообразован, обещаващ поет, нравствен, дисциплиниран. В резултат на връзките му с Кайро в района на Осоговска планина англичаните спускат със 7 самолета оръжие, боеприпаси, храни, дрехи, обувки и пари. В своята дейност майор Томпсън успешно и многократно си служи със своята топографска карта и компас за определяне координатите на местонахождението.


Роджър Уотърс се поклони на гроба на майор Томпсън.

Партизанското формирование предприело труден поход за снабдяване с оръжие на врачанските партизани. Връзката не се осъществява поради ред трудности. Тогава бригадата предприема рискован поход към Средногорието. Към Арабаконашкия проход в района на село Елешница се натъкват на войска и жандармерия. При боя се разпръскват на групи. Томпсън е в близка връзка с Владо Тричков, Йорданка Чанкова, Начо Иванов, Гочо Гопин, Валентин Андреев, Бонка Ешкенази и др. При Батулия поради предателство загиват 13 бойци. Загиват и Н. Монро, Ж. К. Уокър и Р. Г. Уотс. При село Ребърково се режат мъртви партизански глави и става гавра с трупове.

Двама братя, на които Владо Тричков и Благой Иванов дават пари да купят храна от Своге, отиват и предават партизанската бригада на прокурора. Единият от братята завежда жандармерията на около 150 м от партизаните. Започва жестоко сражение. Загиват 13 души, 44 са пленени - някои ранени, инквизирани и убити при “опит за бягство”. На 30 юни 1944 г. са заловени майор Томпсън и радистът Скот.
Изтезавани и унижавани, те стават свидетели на жестоките изтезания на ранената в главата Йорданка Чанкова От двамата англичани са взети английски лири, лични вещи, радиостанция и др. принадлежности.

Радистът Кенет Скот е взет от българското военно разузнаване и е закаран във вила на изселени евреи в кв. Павлово, край София. Успява да заблуди с шифъра на радиостанцията. След три месеца - на 9 септември, е освободен, веднага отива в Турция и там написва спомени за случилите се събития.

Майор Томпсън е докаран в община Литаково с офицерска униформа, с вързани ръце и е разпитван. Говори на български и иска да се държат с него в ареста като с пленен офицер, тъй като България и Англия са в състояние на война. Изправен до стената е строен и висок мъж с висок дух. Пуши с лула. Разпитващият го капитан не се съобразява с правата на пленения офицер, произтичащи от Хагската конвенция и гарантиращи живота му. Не му дават възможност да се обърне за съдействие към Червения кръст.

След седмица разпити, изтезания и обиди английският офицер е разстрелян лично от разследващия капитан Янко Стоянов, заедно с още 12 партизани. На 12 ноември 1944 г. тленните останки на всички избити партизани са положени в некропол над село Литаково.

От семейството на майор Томпсън идват в България майката Теодосия и брат му проф. Едуард Томпсън на 5 юли 1947 г. след двукратна кореспонденция с министър-председателя Г. Димитров.

Донасят шепа
пръст от родната Великобритания за гроба
на своя близък човек


Те се придружават от ген. Оксли - шеф на Британската военна мисия в България, г-н Бенет от Британското политическо представителство, Денчо Знеполски, Благой Иванов и др. Английските ръководители искали да се докаже ликвидирането на капитана убиец на Томпсън, според изискванията на примирието между Царство България и Великобритания от 18 октомври 1944 г. След поклонението в Литаково братът на майор Томпсън - проф. Едуард Томпсън, остава да работи три дни с бригадирите на строящата се жп линия Перник-Волуяк. Завръщайки се в Англия, той пише труда “Отвън границата”, в който отразява окупацията на Югославия и антифашистката борба в този район, където воюва и загива брат му.

С разстрела на майор Томпсън се прекъсва една младежка съдба, устремена към научна дейност, хуманизъм и обещаващ поет. Същевременно българските власти пренебрегват важни международни норми за правата на военнослужещите, попаднали в плен.

На гроба на майор Томпсън е рецитиран пред множеството поклонници негов стих:

Над гроба ни
недейте плака тъжно,
А радвайте се,
радвайте се с нас.
Най-много от живота
ние искахме,
Но най-готови бяхме
в жертвен час!

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ, Севлиево
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР