30 април: Преди 30 г. Меделинският наркокартел започва тотален терор в Колумбия
На 30 април 1984 година мерцедесът на колумбийския правосъден министър Родриго Лара Боня стопира на светофар на една от най-оживените улици в Богота. В този миг доближава мотоциклетист и от упор прави на сито задната част на автомобила откъм страната, където нормално се вози министърът. За първи път колумбийските бандити убиват служител от толкоз висок сан. От този ден в продължение на съвсем 10 година терорът на Меделинския кокаинов картел ще залее цяла Колумбия. Създаване на Меделинския наркокартел
През втората половина на 70-те години производителите на опиати в Колумбия стартират да провеждат картели, в които всичко е проведено на промишлен принцип: развъждане на коката, изкупуване и превозване, преправяне, пласмент в страната и износ по света.
В края на десетилетието в Колумбия се усилва противозаконната търговия с кокаин, която се трансформира в главен източник на облага. През 1982 година кокаинът съставлява 30% от целия колумбийски експорт, като надминава даже кафето.
В края на 1981 и началото на 1982 година се случва нещо невиждано в света: участниците в Меделинския картел, колумбийските въоръжени сили, американската корпорация „ Тексаски нефт”, дребни промишленици и богати земевладелци се сплотяват и образуват военизирана организация Muerte Secuestradores (Смърт на похитителите, МКЛ), с цел да пазят своите стопански ползи, като се борят срещу партизаните и обезпечават отбрана на локалния хайлайф от отвличания и изнудвания.
Към 1983 година са регистрирани 240 политически убийства от батальоните на гибелта МКЛ, на първо място локални ръководители, изборни длъжностни лица и фермери.
През идната година, за да даде юридически образ на другите военизирани групи и за връзки с обществеността, е основана организацията Asociacion Campesina de Ganaderos y Agricultores del Magdalena Medio» (ACDEGAM). ACDEGAM работи, с цел да прокарва антиработническа политика и да притиска всеки, защитаващ правата на селяните. МКЛ заплашва с нахлуване всеки, обвинен в опозиционна активност.
ACDEGAM строи учебни заведения с заявена цел основаване на „ патриотична и антикомунистическа просветителна среда”. Също по този начин построява мостове, пътища и медицински клиники.
Към средата на 1980-те години ACDEGAM и МКЛ значително се разрастват. През 1985 година водачите на наркокартела заплащат големи суми за въоръжение и образование. Организацията придобива компютри и ръководи телекомуникационен център, който работи координирано с държавния телекомуникационен офис. Има над 30 водачи и стабилен парк вертолети. Наети са английски, израелски и американски преподаватели, с цел да организират образование във военизирани образователни центрове. За доставка на опиатите има самолети и даже подводници.
Меделинският наркокартел се трансформира в най-мощната кокаинова империя в света. По време на своя разцвет картелът печели на ден над $60 млн. През втората половина на 80-те години той управлява 80% от международната търговия с кокаин.
Личното благосъстояние на водача на картела Пабло Ескобар се пресмята с милиарди долари. Пабло Ескобар има 34 имения (с 20 изкуствени езера, 6 басейна и писта за самолети), 5 млн. декара земя, 40 скъпи автомобила.
Борба с картела
През 1982 година Пабло Ескобар издига кандидатурата си за Конгреса на Колумбия. Едва на 32 години, той става заместващ в Конгреса, т.е. замества конгресмени при тяхното неявяване от съвещания. Тогава той стартира да мечтае да стане президент на страната.
В Богота последователно научават за Ескобар и то като за подозрителен политик, прокарващ кокаинов път към президентското кресло. Един от най-популярните политици в Колумбия и главен претендент за президент – Луис Карлос Галан – първи намерено осъжда връзката на новия конгесмен с кокаиновия бизнес.
Колумбийската страна усеща малко късно пипалата на кокаиновия октопод. В пандиза обаче влизат „ дребни риби” и то по принцип чужденци. Към средата на 80-те години Меделинския картел управлява съвсем всички сфери на колумбийското общество.
Над картела обаче надвисва сериозна опасност в лицето на американския президент Роналд Регън. Администрацията на Съединени американски щати си дава сметка за нахлуването на картела в страната и му афишира война по целия свят.
Между Съединени американски щати и Колумбия е реализирано съглашение, съгласно което колумбийското държавно управление се задължава да предава на американското правораздаване кокаиновите наркобарони, занимаващи се с превозване на опиати в Съединени американски щати
Това е наложено от събитието, че търговците на опиати във всеки колумбийски затвор могат както и преди гладко от там да управляват своите банди, освен това бързо се оказват на независимост. В Съединени американски щати обаче свободата не може да се купи. Затова наркотърговците издигат лозунг: „ По-добре гроб в Колумбия, в сравнение с килия в Щатите!”
Отначало картелът употребява подкупи, опасност и обособени случаи на насилие; Когато обаче стартира да дава съществени загуби от полицейските интервенции, някои наркобарони напущат Колумбия, заповядвайки да бъдат отстранени основни последователи на съглашението със Съединени американски щати: правосъдният министър Родриго Лара Боня, полицейският началник Хайме Рамирес и мнозина съдии от Върховния съд на Колумбия.
Терорът на картела
Картелът подема акция за убийства на видни политици. Първи в черния лист попада правосъдният министър Родриго Лара Боня, който се стреми към решителни дейности срещу наркокартелите. Той развръща необятна акция срещу влагането на „ мръсни” пари от кокаин в предизборната акция. В резултат Пабло Ескобар през януари 1984 година е изключен от колумбийския Конгрес и вечно завършва с политическата кариера. Това довежда до убийството на Боня.
На започнатата тотална война от държавното управление, картелът отвръща с цялостен гнет. Стратегията е да се тероризира гражданското население. Пабло Ескобар основава терористична група, получила названието „ Лос Екстрадитаблес”. Нейните членове атакуват освен служители и служители на реда, а и всички, които са срещу търговията с опиати.
Картелът заплашва със гибел съдиите във Върховния съд, искайки да анулират контракта за предаване на нарушителите на Съединени американски щати. Предупрежденията са подценени.
През декември 1985 година Ескобар наема огромна група леви партизани „ М-19” за осъществяване на диверсии. Въоръжени с картечници, гранати и портативни ракетни установки, партизаните ненадейно се появяват в центъра на Богота и окупират Двореца на правораздаването, когато в постройката се намират няколко стотици души. Терористите не издигат никакви претенции, отхвърлят да водят договаряния и стартират да стрелят по всичко живо в близост.
Докато партизаните държат в свои ръце Двореца на правораздаването, те унищожават всички документи, засягащи изгонването на нарушители. В Богота са въведени огромни сили от армията и полицията. След през целия ден блокада, щурмови батальони при поддръжка на танкове и бойни вертолети нахлуват в Двореца. В резултат на този терористичен акт умират 97 души, в това число 11 от всичките 24 висши съдии.
След година наплашеният Върховен съд анулира съглашението за изгонване на наркотърговци. Само след няколко дни обаче новият колумбийски президент Верхилио Барко постанова несъгласие на решението на Върховния съд и възобновява действието на съглашението. През февруари 1987 година в Съединени американски щати е екстрадиран Карлос Лейдер, най-близкия асистент на Ескобар.
Още преди този момент, на 15 ноември 1984 година Хорхе Очоа, най-възрастният от братята Очоа, е задържан от испанската полиця в Мадрид. Повдига се въпроса за неговото предаване на Съединени американски щати през Колумбия. Семейството му декларира, че в случай че това стане, ще бъдат убити 10 колумбийскси съдии.
Хорхе Очуа получава условна присъде в Колумбия за подправени документи при приемане на бойни бикове от Испания и на 17 август 1986 година изчезва. Съединени американски щати на вятъра го изискват да бъде съден за контрабанда на кокаин.
На 21 ноември 1987 година Хорхе още веднъж е задържан за прословутите бойни бикове. Ден по-късно тайфа главорези идва в дома на редактора на всекидневника на Меделин „ Колумбиец” Хуан Гомес Мартинес и му дават официално съобщение, подписано от Extraditables, в което заплашват да убият колумбийски политически водачи, в случай че Хорхе Очоа бъде предаден на Съединени американски щати. На 30 декември той е пуснат от пандиза против гаранция, че няма да напуща страната. В същата тази 1987 година съгласно списание Forbes той влиза в листата на 20-те най-богати хора в света.
През 1989 година Пабло Ескобар се пробва да подписа договорка с правораздаването. Той е склонен да се съобщи на полицията, в случай че държавното управление стане поръчител, че няма да бъде предаден на Съединени американски щати. Отговорът е негативен и Ескобар дава отговор с гнет.
На 30 май 1989 година убийци залагат бомба в автомобила на шефа на Административния отдел в Богота Мигел Маркес.
Пикът на терора е през август 1989 година На 16 август умира съдията във Върховния съд Карлос Валенсия. На идващия ден умира полицейският полковник Валдемар Франклин Контеро. Следват редакциите на двата вестника El Espectador in Bogota и Vanguardia Liberal в Букараманга.
На 18 август убийци на картела убиват водещият претендент за президент Луис Карлос Галана, който се зарича, че в случай че бъде определен за президент, ще стартира непримирима война с наркомафията, ще почисти Колумбия от наркобароните, като ги екстрадира в Съединени американски щати.
Пред президентските избори терорът на Меделинския картел придобива необикновен обсег. Ежедневно губят живота си десетки хора.
На 27 ноември 1989 година хора на Пабло Ескобар залагат бомба в пътнически аероплан на колумбийските авиолинии „ Авианка” със 107 души на борда. Сесар Гавирия Трухильо, правоприемник на убития Галана, трябвало да лети в този аероплан, само че по някакви аргументи в последния миг анулира полета си. Самолетът се взривява три минути след излитането. Пластичният експлозив е импортиран от двама мъже, заели кресла тъкмо над горивните резервоари. В последният миг единият съумява да слезе, само че другият умира.
Краят на картела
Полицията прави всеобщи рейдове из страната за заличаване на химически лаборатории и плантации от кока. Десетки членове на наркокартела се оказват зад решетките. В отговор Пабло Ескобар два пъти провежда нападение против шефа на колумбийската загадка полиция военачалник Мигел Маса Маркес. При втория опит (6.12.1989) в следствие от гърмежа на камиона край щаб-квартирата на DAS в Богота умират 52 и са ранени над 600 души.
На 12 декември 1989 година служители на реда обкръжават ранчото, в което се укриват главатарите от картела Хилберто Рендон и Хосе Гонсало Родригес Гача. Рендон и Фреди (син на Родригес) са убити в престрелката с полицията, а Гача се самоубива.
През септември 1990 година колумбийският президент Сезар Гавирия Трухильо предлага на водачите на картела да се предадат на полицията при изискване, че ще си изтърпят присъдите в Колумбия. По-благоразумните братя Очоа се явяват в полицията през януари 1991 година
В началото на 1990-те години група колумбийци основават организацията „ Лос Пепес”, чиято испанска абревиатура значи „ Хора, потърпевши от Пабло Ескобар”. В нея влизат колумбийски жители, чиито родственици са починали по виновност на Ескобар. „ Лос Пепес” стартира да тероризира и да лови всички, които са свързани с картела. За малко време са убити към 300 души.
Към 1993 година арестите на колумбийската полиция, обучавана от Централно разузнавателно управление на САЩ, вкарват в пандиза или са премахнати главните фигури от картела, което унищожава стройната организация.
Установено е местонахождението на Пабло Ескобар. След дълго безмълвие той организира 5-минутен диалог с околните си, който е засечен от полицията. На 2 декември 1993 година къщата, където се укрива, е обкръжена от специфични елементи. Ескобар оказва гневна въоръжена опозиция. Той се пробва да се измъкне през покрива, само че е погубен от снайперист на организацията „ Лос Пепес”.
Така през 1993 година Меделинският картел се разпада. Остатъците от кокаиновата империя се управляват от намиращия се в пандиза Фабио Очоа. През юли 1996 година братята Хорхе Буис Очоа и Хуан Очоа са освободени след изтърпяване на петгодишната присъда за опиати.
През октомври 1999 година правоохранителните органи на Съединени американски щати и Колумбия организират взаимната интервенция „ Хилядолетие”, по време на която в Съединени американски щати, Колумбия, Мексико и Салвадор са задържани над 30 члена на Меделинския картел. В интервенцията вземат участие повече от 200 американски държавни чиновници, подкрепят ги и полициите на страните, където се организира интервенцията. Сред арестуваните са Фабио Очоа и огромният познавач по пране на пари Алехандро Бернал, отговарящ в картела за интернационалните връзки. Бернал водел интервенциите от командния център на картела в южната част на щата Флорида, съоръжен по последната дума на техниката.
Фабио Очоа е екстрадиран в Съединени американски щати и наказан на 30 година затвор за контрабанда на 30 тона кокаин в Щатите в интервала сред 1997 и 1999 година
Счита се, че наркокартелът „ Енвигадо”, преди този момент отделил се от картела на Ескобар, е станал правоприемник на разпадналия се Меделински картел.
/По материали в интернет/
През втората половина на 70-те години производителите на опиати в Колумбия стартират да провеждат картели, в които всичко е проведено на промишлен принцип: развъждане на коката, изкупуване и превозване, преправяне, пласмент в страната и износ по света.
В края на десетилетието в Колумбия се усилва противозаконната търговия с кокаин, която се трансформира в главен източник на облага. През 1982 година кокаинът съставлява 30% от целия колумбийски експорт, като надминава даже кафето.
В края на 1981 и началото на 1982 година се случва нещо невиждано в света: участниците в Меделинския картел, колумбийските въоръжени сили, американската корпорация „ Тексаски нефт”, дребни промишленици и богати земевладелци се сплотяват и образуват военизирана организация Muerte Secuestradores (Смърт на похитителите, МКЛ), с цел да пазят своите стопански ползи, като се борят срещу партизаните и обезпечават отбрана на локалния хайлайф от отвличания и изнудвания.
Към 1983 година са регистрирани 240 политически убийства от батальоните на гибелта МКЛ, на първо място локални ръководители, изборни длъжностни лица и фермери.
През идната година, за да даде юридически образ на другите военизирани групи и за връзки с обществеността, е основана организацията Asociacion Campesina de Ganaderos y Agricultores del Magdalena Medio» (ACDEGAM). ACDEGAM работи, с цел да прокарва антиработническа политика и да притиска всеки, защитаващ правата на селяните. МКЛ заплашва с нахлуване всеки, обвинен в опозиционна активност.
ACDEGAM строи учебни заведения с заявена цел основаване на „ патриотична и антикомунистическа просветителна среда”. Също по този начин построява мостове, пътища и медицински клиники.
Към средата на 1980-те години ACDEGAM и МКЛ значително се разрастват. През 1985 година водачите на наркокартела заплащат големи суми за въоръжение и образование. Организацията придобива компютри и ръководи телекомуникационен център, който работи координирано с държавния телекомуникационен офис. Има над 30 водачи и стабилен парк вертолети. Наети са английски, израелски и американски преподаватели, с цел да организират образование във военизирани образователни центрове. За доставка на опиатите има самолети и даже подводници.
Меделинският наркокартел се трансформира в най-мощната кокаинова империя в света. По време на своя разцвет картелът печели на ден над $60 млн. През втората половина на 80-те години той управлява 80% от международната търговия с кокаин.
Личното благосъстояние на водача на картела Пабло Ескобар се пресмята с милиарди долари. Пабло Ескобар има 34 имения (с 20 изкуствени езера, 6 басейна и писта за самолети), 5 млн. декара земя, 40 скъпи автомобила.
Борба с картела
През 1982 година Пабло Ескобар издига кандидатурата си за Конгреса на Колумбия. Едва на 32 години, той става заместващ в Конгреса, т.е. замества конгресмени при тяхното неявяване от съвещания. Тогава той стартира да мечтае да стане президент на страната.
В Богота последователно научават за Ескобар и то като за подозрителен политик, прокарващ кокаинов път към президентското кресло. Един от най-популярните политици в Колумбия и главен претендент за президент – Луис Карлос Галан – първи намерено осъжда връзката на новия конгесмен с кокаиновия бизнес.
Колумбийската страна усеща малко късно пипалата на кокаиновия октопод. В пандиза обаче влизат „ дребни риби” и то по принцип чужденци. Към средата на 80-те години Меделинския картел управлява съвсем всички сфери на колумбийското общество.
Над картела обаче надвисва сериозна опасност в лицето на американския президент Роналд Регън. Администрацията на Съединени американски щати си дава сметка за нахлуването на картела в страната и му афишира война по целия свят.
Между Съединени американски щати и Колумбия е реализирано съглашение, съгласно което колумбийското държавно управление се задължава да предава на американското правораздаване кокаиновите наркобарони, занимаващи се с превозване на опиати в Съединени американски щати
Това е наложено от събитието, че търговците на опиати във всеки колумбийски затвор могат както и преди гладко от там да управляват своите банди, освен това бързо се оказват на независимост. В Съединени американски щати обаче свободата не може да се купи. Затова наркотърговците издигат лозунг: „ По-добре гроб в Колумбия, в сравнение с килия в Щатите!”
Отначало картелът употребява подкупи, опасност и обособени случаи на насилие; Когато обаче стартира да дава съществени загуби от полицейските интервенции, някои наркобарони напущат Колумбия, заповядвайки да бъдат отстранени основни последователи на съглашението със Съединени американски щати: правосъдният министър Родриго Лара Боня, полицейският началник Хайме Рамирес и мнозина съдии от Върховния съд на Колумбия.
Терорът на картела
Картелът подема акция за убийства на видни политици. Първи в черния лист попада правосъдният министър Родриго Лара Боня, който се стреми към решителни дейности срещу наркокартелите. Той развръща необятна акция срещу влагането на „ мръсни” пари от кокаин в предизборната акция. В резултат Пабло Ескобар през януари 1984 година е изключен от колумбийския Конгрес и вечно завършва с политическата кариера. Това довежда до убийството на Боня.
На започнатата тотална война от държавното управление, картелът отвръща с цялостен гнет. Стратегията е да се тероризира гражданското население. Пабло Ескобар основава терористична група, получила названието „ Лос Екстрадитаблес”. Нейните членове атакуват освен служители и служители на реда, а и всички, които са срещу търговията с опиати.
Картелът заплашва със гибел съдиите във Върховния съд, искайки да анулират контракта за предаване на нарушителите на Съединени американски щати. Предупрежденията са подценени.
През декември 1985 година Ескобар наема огромна група леви партизани „ М-19” за осъществяване на диверсии. Въоръжени с картечници, гранати и портативни ракетни установки, партизаните ненадейно се появяват в центъра на Богота и окупират Двореца на правораздаването, когато в постройката се намират няколко стотици души. Терористите не издигат никакви претенции, отхвърлят да водят договаряния и стартират да стрелят по всичко живо в близост.
Докато партизаните държат в свои ръце Двореца на правораздаването, те унищожават всички документи, засягащи изгонването на нарушители. В Богота са въведени огромни сили от армията и полицията. След през целия ден блокада, щурмови батальони при поддръжка на танкове и бойни вертолети нахлуват в Двореца. В резултат на този терористичен акт умират 97 души, в това число 11 от всичките 24 висши съдии.
След година наплашеният Върховен съд анулира съглашението за изгонване на наркотърговци. Само след няколко дни обаче новият колумбийски президент Верхилио Барко постанова несъгласие на решението на Върховния съд и възобновява действието на съглашението. През февруари 1987 година в Съединени американски щати е екстрадиран Карлос Лейдер, най-близкия асистент на Ескобар.
Още преди този момент, на 15 ноември 1984 година Хорхе Очоа, най-възрастният от братята Очоа, е задържан от испанската полиця в Мадрид. Повдига се въпроса за неговото предаване на Съединени американски щати през Колумбия. Семейството му декларира, че в случай че това стане, ще бъдат убити 10 колумбийскси съдии.
Хорхе Очуа получава условна присъде в Колумбия за подправени документи при приемане на бойни бикове от Испания и на 17 август 1986 година изчезва. Съединени американски щати на вятъра го изискват да бъде съден за контрабанда на кокаин.
На 21 ноември 1987 година Хорхе още веднъж е задържан за прословутите бойни бикове. Ден по-късно тайфа главорези идва в дома на редактора на всекидневника на Меделин „ Колумбиец” Хуан Гомес Мартинес и му дават официално съобщение, подписано от Extraditables, в което заплашват да убият колумбийски политически водачи, в случай че Хорхе Очоа бъде предаден на Съединени американски щати. На 30 декември той е пуснат от пандиза против гаранция, че няма да напуща страната. В същата тази 1987 година съгласно списание Forbes той влиза в листата на 20-те най-богати хора в света.
През 1989 година Пабло Ескобар се пробва да подписа договорка с правораздаването. Той е склонен да се съобщи на полицията, в случай че държавното управление стане поръчител, че няма да бъде предаден на Съединени американски щати. Отговорът е негативен и Ескобар дава отговор с гнет.
На 30 май 1989 година убийци залагат бомба в автомобила на шефа на Административния отдел в Богота Мигел Маркес.
Пикът на терора е през август 1989 година На 16 август умира съдията във Върховния съд Карлос Валенсия. На идващия ден умира полицейският полковник Валдемар Франклин Контеро. Следват редакциите на двата вестника El Espectador in Bogota и Vanguardia Liberal в Букараманга.
На 18 август убийци на картела убиват водещият претендент за президент Луис Карлос Галана, който се зарича, че в случай че бъде определен за президент, ще стартира непримирима война с наркомафията, ще почисти Колумбия от наркобароните, като ги екстрадира в Съединени американски щати.
Пред президентските избори терорът на Меделинския картел придобива необикновен обсег. Ежедневно губят живота си десетки хора.
На 27 ноември 1989 година хора на Пабло Ескобар залагат бомба в пътнически аероплан на колумбийските авиолинии „ Авианка” със 107 души на борда. Сесар Гавирия Трухильо, правоприемник на убития Галана, трябвало да лети в този аероплан, само че по някакви аргументи в последния миг анулира полета си. Самолетът се взривява три минути след излитането. Пластичният експлозив е импортиран от двама мъже, заели кресла тъкмо над горивните резервоари. В последният миг единият съумява да слезе, само че другият умира.
Краят на картела
Полицията прави всеобщи рейдове из страната за заличаване на химически лаборатории и плантации от кока. Десетки членове на наркокартела се оказват зад решетките. В отговор Пабло Ескобар два пъти провежда нападение против шефа на колумбийската загадка полиция военачалник Мигел Маса Маркес. При втория опит (6.12.1989) в следствие от гърмежа на камиона край щаб-квартирата на DAS в Богота умират 52 и са ранени над 600 души.
На 12 декември 1989 година служители на реда обкръжават ранчото, в което се укриват главатарите от картела Хилберто Рендон и Хосе Гонсало Родригес Гача. Рендон и Фреди (син на Родригес) са убити в престрелката с полицията, а Гача се самоубива.
През септември 1990 година колумбийският президент Сезар Гавирия Трухильо предлага на водачите на картела да се предадат на полицията при изискване, че ще си изтърпят присъдите в Колумбия. По-благоразумните братя Очоа се явяват в полицията през януари 1991 година
В началото на 1990-те години група колумбийци основават организацията „ Лос Пепес”, чиято испанска абревиатура значи „ Хора, потърпевши от Пабло Ескобар”. В нея влизат колумбийски жители, чиито родственици са починали по виновност на Ескобар. „ Лос Пепес” стартира да тероризира и да лови всички, които са свързани с картела. За малко време са убити към 300 души.
Към 1993 година арестите на колумбийската полиция, обучавана от Централно разузнавателно управление на САЩ, вкарват в пандиза или са премахнати главните фигури от картела, което унищожава стройната организация.
Установено е местонахождението на Пабло Ескобар. След дълго безмълвие той организира 5-минутен диалог с околните си, който е засечен от полицията. На 2 декември 1993 година къщата, където се укрива, е обкръжена от специфични елементи. Ескобар оказва гневна въоръжена опозиция. Той се пробва да се измъкне през покрива, само че е погубен от снайперист на организацията „ Лос Пепес”.
Така през 1993 година Меделинският картел се разпада. Остатъците от кокаиновата империя се управляват от намиращия се в пандиза Фабио Очоа. През юли 1996 година братята Хорхе Буис Очоа и Хуан Очоа са освободени след изтърпяване на петгодишната присъда за опиати.
През октомври 1999 година правоохранителните органи на Съединени американски щати и Колумбия организират взаимната интервенция „ Хилядолетие”, по време на която в Съединени американски щати, Колумбия, Мексико и Салвадор са задържани над 30 члена на Меделинския картел. В интервенцията вземат участие повече от 200 американски държавни чиновници, подкрепят ги и полициите на страните, където се организира интервенцията. Сред арестуваните са Фабио Очоа и огромният познавач по пране на пари Алехандро Бернал, отговарящ в картела за интернационалните връзки. Бернал водел интервенциите от командния център на картела в южната част на щата Флорида, съоръжен по последната дума на техниката.
Фабио Очоа е екстрадиран в Съединени американски щати и наказан на 30 година затвор за контрабанда на 30 тона кокаин в Щатите в интервала сред 1997 и 1999 година
Счита се, че наркокартелът „ Енвигадо”, преди този момент отделил се от картела на Ескобар, е станал правоприемник на разпадналия се Меделински картел.
/По материали в интернет/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ