Историята на петия бийтълс – Джими Никол
На 3 юни 1964 година Ринго Стар е откаран в болница откакто припада. Докторите откриват, че барабанистът на най-великата музикална група в историята има инфектиране на сливиците и се нуждае от незабавна интервенция. За страдание обаче това се случва ден преди началото на международното турне на Бийтълс.
Мениджърът на групата, Брайън Епщайн, не губи време и незабавно урежда различен барабанист, който да свири вместо Ринго. Това не се харесало на Джордж Харисън: „ Ако Ринго не пристигна, и аз няма да дойда. Търси двама заместници. “ Джон Ленън и Пол Маккартни обаче не били срещу някой да свири вместо Стар и съумяват да убедят Джордж да не се противи като акцентират какъв брой разочаровани ще са почитателите, в случай че се отсрочи първият стадий от турнето.
Името на Джими Никол в началото се загатва от продуцента Джордж Мартин, който е работил с него и знае, че той свири в албум с кавъри на Бийтълс – „ Beatlemania “.
Джими получава предложение да се яви на прослушване и откакто изсвирва няколко песни, към този момент е ясно – ще се върви на турне. Той облича костюм особено юридически за него, както и се подстригва в стила на бандата по това време, тъй като към този момент е, въпреки и краткотрайно, част от The Beatles.
Няма публична информация за заплащането му, само че в изявление той споделя, че продуцентите му предложили 2 500 паунда (102 237 днешни лева) на концерт плюс спомагателни 2 500, с цел да подпише със звукозаписния лейбъл на групата. „ Тази нощ не съумях да мигна! Бях станал част от Бийтълс! “
24 часа след срещата му с Епщайн, Никол към този момент свири на сцена в Копенхаген пред хиляди крещящи почитатели. „ Деня преди да се причисля към групата, нито едно момиче не ме поглеждаше. На идващия ден, когато към този момент бях с костюм и се возех в лимузина с Джон Ленън и Пол Маккартни, умираха единствено да ме пипнат. Беше доста необичайно и малко плашещо. “
Ленън споделя за този миг в Дания: „ Когато пристигнахме в града (Амстердам), купонясвахме – и купонясвахме мощно. Има фотоси по какъв начин лазя из целия град, излизам от всякакви бардаци и такива неща. Полицията ме ескортираше до сходни места, тъй като не желаеха кавги. “
През двете седмици, в които са дружно, Никол споделя, че бийтълсите постоянно са били доброжелателни и гостоприемни с него. Всеки ден го питали по какъв начин се оправя със обстановката, на което той постоянно отговарял, че става все по-добре. Според Едуард Хънтър Дейвис, създателят на единствената оторизирана автобиография на групата, точно от там идва вдъхновението за песента „ Getting better “.
Никол споделя и нещо друго за живота на хиперизвестните: „ Чувствах се като шарлатанин, тъй като бях влезнал в нещо като най-елитния клуб на света. Бийтълсите имаха лична атмосфера, лично възприятие за комизъм. Те са дребна клика, в която хора извън не могат да влязат просто по този начин. Обожавам всяка минута с тях, само че откакто видях защо става въпрос, не съм уверен, че желая да съм в Бийтълс! Щях да се побъркам! Те прекарват животите си на закрито – по летища, хотели и гримьорни.
Аз постоянно излизах самичък. Почти никой не ме разпознаваше и можех да се смотавам. В Хонконг отидох до пристанището да видя хората, които живеят в лодки там. Видях бежанците от Коулун и бях в няколко нощни заведения. Харесва ми да виждам живота. Един бийтълс в никакъв случай няма да може да прави такива неща. “
Въпреки че свири единствено на 8 концерта, критиците са впечатлени от Никол. Джим Беркенщад, създател на „ The Beatle Who Vanished “, написа: „ В Холандия и Дания беше малко нервозен. Ленън от време на време се обръщаше към него, с цел да му покаже ритъма, в който свири, тъй като публиката крещеше пъклен мощно и Никол не чуваше нищо. Той правеше тъкмо по този начин и с Ринго. В Хонконг и след това в Аделаида, Австралия, Джими към този момент се справяше отлично и даже стартира да прибавя от себе си. Когато някоя ария свърши и Джон, Пол и Джордж се покланят, той изсвирваше нещо на барабаните, с цел да подтиква публиката за повече овации. Това в никакъв случай нямаше да се случи с Ринго. Той свършваше песента дружно с останалите и се покланяше с тях. Но Джими вкара собствен личен жанр. “
След съвсем 2 седмици в болничното заведение, Ринго Стар се завръща в групата за концерта им в Мелбърн на 14 юни. Той идва малко преди останалите и е съвсем смачкат от почитатели. Когато най-накрая се събират и петимата, изпиват дружно по едно и си лягат. На идната заран Никол дава последното си изявление като формален член на Бийтълс преди да го откарат към летището. Преди да замине, Епщайн му подарява златен часовник гравиран с думите: „ От Бийтълс и Брайън Епщайн за Джими – с благодарност и признателност “. Епщайн му дава и бонус от 500 паунда. И това е…
Животът на Джими след двете седмици с най-влиятелната група в историята на музиката не e толкоз приятen. Той събира „ The Shubdubs “ – остаряла тайфа, в която свири – и я преименува на „ Jimmie Nicol & The Shubdubs “. Те пускат два сингъла, които срещат порядъчен триумф и по-късно още веднъж се разделят.
Когато Маккартни схваща за обстановката, скрито урежда да свири дружно с него. „ Не беше елементарно за Джими да свири на мястото на Ринго и да поеме цялата тежест на известността. И сега, в който напусна, към този момент не беше прочут. “
След като свири с няколко групи, нещата поемат нагоре и известната шведска тайфа The Spotnicks му предлага място. За жал, Никол се замесва с опиати и в последна сметка напуща, до момента в който са на турне в Мексико.
През 1975 година той към този момент дефинитивно се е отказал от музиката и работи като строител. Избягва медиите като едно от последните му изявленията е частно – за почитател на Бийтълс – през 1984 година. „ След като парите ми свършиха, желаех да монетаризирам тази част от кариерата си по някакъв метод. Но не беше подобаващият миг. Не желаех и да тормозя групата – те бяха положителни с мен. “
