Тайните служби и техните убийства
На 3 януари тази година Съединени американски щати убиха иранския военачалник Касем Сюлеймани. На 23 август предходната година в Берлин пък беше погубен чеченският бежанец Зелимхан Хангошвили - най-вероятно от съветските секрети служби. На 2 октомври 2018 година тайните служби на Саудитска Арабия убиха в Истанбул журналиста Джамал Кашоги.
Тази серия от убийства може да бъде продължена с още атентати, отвличания и покушения. Включително и в Германия.
Очевидно Европа е застигната от една шокираща вълна убийства, зад които стоят секрети служби. И като че ли няма вяра ситуацията скоро да се усъвършенства.
"В близко бъдеще ще има по-скоро повече, в сравнение с по-малко такива убийства ", предвижда някогашният началник на немското външно разузнаване BND Герхард Шиндлер в границите на полемика, извършена в Германския музей на шпионажа, прецизира dir.bg.
Една от аргументите се крие в разпадането на интернационално открития ред. Великите сили Съединени американски щати, Русия и Китай се конкурират с амбициозни районни водачи като Иран и Саудитска Арабия. И към този момент се пипа много жестоко.
"Познатите механизми за спокойно споразумяване на спорове, все по-често отхвърлят. Изправени сме пред заплахата от нормализиране на убийствата, осъществявани от секрети служби ", предизвестява немският народен представител от ХДС Патрик Зензбург.
Редица страни употребяват убийствата напълно умишлено
Нека въпреки всичко не забравяме, че страните от много време употребяват инструмента на целенасочените убийства. Русия, Израел и Съединени американски щати през последните 30 години постоянно посягаха към него. В Европа след края на Студената война всичко изглеждаше умерено, само че тези времена очевидно са отминали.
Тайните служби правят убийства по разнообразни аргументи. Операции като убийството на Сюлеймани или израелските акции против Хамас и Хизбула имат за цел да навредят на евентуален боен съперник. Обикновено концепцията е да се предотвратят бъдещи офанзиви, без да се влиза в същинска война.
Но от време на време такива убийства се правят и като акт на възмездие или отмъщение. Това важи за убийствата на Кашоги и Хангошвили, за покушението против Скрипал или пък за израелските атентати против нацистки военнопрестъпници. В тези случаи задачата е да се накаже някой, да се запуши нечия уста и в същото време да се насочи алегорично обществено предизвестие.
Кои лица са застрашени от сходни покушения? Те могат да бъдат групирани по този начин: военни съперници, политически дисиденти или опозиционери, секрети сътрудници, сменили фронта.
Съществува и един характерен проблем. "Целенасочени убийства " - това звучи като нещо точно, само че в действителност доста постоянно умират и напълно почтени хора.
Едно британско семейство по случайност влиза в контакт с нервно-паралитичното вещество, предопределено за някогашния съветски сътрудник Сергей Скрипал - и умира. В Норвегия израелските секрети служби убиват един напълно почтен минувач, тъй като го считат за рисков ислямист.
А при офанзивата, осъществена с американски дрон, беше погубен освен военачалник Сюлеймани, само че и други хора, оказали се на неуместно място в неуместно време. При "целенасочените убийства " постоянно съществува сериозна заплаха от колатерални вреди.
Не всички осъждат целенасочените убийства
Каква е поуката? В страни като Германия, където смъртното наказване е неразрешено, моралното отвращение против такива убийства е изключително огромно. Организация на обединените нации също най-редовно осъжда сходни целенасочени убийства, както направи с случаите с Кашоги и Сюлеймани.
САЩ, Израел или Русия обаче изповядват един по-различен юридически мироглед: че битката против тероризма и против други рискове им дава правото да правят убийства зад граница.
Още повече, че таман тези страни през множеството време са забъркани в разнообразни военни спорове, които заплашват сигурността им. Това е сериозен проблем, от чието решение през днешния ден сме по-далеч след като и да било преди.
Германия към момента остава релативно настрани от новата наклонност. Целенасочени убийства се правят най-много в спешните райони на света - в Близкия изток, в Афганистан или в Украйна. Но глобализацията, миграцията и възходящото напрежение сред Запада и Русия последователно придвижват казуса и към Германия. Убийството на Хангошвили и отвличането на виетнамския функционер Трин Ксюан Тан през 2017 година в Берлин са предвестници на неприятни времена.
*Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейскаи нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата "77-те най-големи легенди в шпионажа ".
Тази серия от убийства може да бъде продължена с още атентати, отвличания и покушения. Включително и в Германия.
Очевидно Европа е застигната от една шокираща вълна убийства, зад които стоят секрети служби. И като че ли няма вяра ситуацията скоро да се усъвършенства.
"В близко бъдеще ще има по-скоро повече, в сравнение с по-малко такива убийства ", предвижда някогашният началник на немското външно разузнаване BND Герхард Шиндлер в границите на полемика, извършена в Германския музей на шпионажа, прецизира dir.bg.
Една от аргументите се крие в разпадането на интернационално открития ред. Великите сили Съединени американски щати, Русия и Китай се конкурират с амбициозни районни водачи като Иран и Саудитска Арабия. И към този момент се пипа много жестоко.
"Познатите механизми за спокойно споразумяване на спорове, все по-често отхвърлят. Изправени сме пред заплахата от нормализиране на убийствата, осъществявани от секрети служби ", предизвестява немският народен представител от ХДС Патрик Зензбург.
Редица страни употребяват убийствата напълно умишлено
Нека въпреки всичко не забравяме, че страните от много време употребяват инструмента на целенасочените убийства. Русия, Израел и Съединени американски щати през последните 30 години постоянно посягаха към него. В Европа след края на Студената война всичко изглеждаше умерено, само че тези времена очевидно са отминали.
Тайните служби правят убийства по разнообразни аргументи. Операции като убийството на Сюлеймани или израелските акции против Хамас и Хизбула имат за цел да навредят на евентуален боен съперник. Обикновено концепцията е да се предотвратят бъдещи офанзиви, без да се влиза в същинска война.
Но от време на време такива убийства се правят и като акт на възмездие или отмъщение. Това важи за убийствата на Кашоги и Хангошвили, за покушението против Скрипал или пък за израелските атентати против нацистки военнопрестъпници. В тези случаи задачата е да се накаже някой, да се запуши нечия уста и в същото време да се насочи алегорично обществено предизвестие.
Кои лица са застрашени от сходни покушения? Те могат да бъдат групирани по този начин: военни съперници, политически дисиденти или опозиционери, секрети сътрудници, сменили фронта.
Съществува и един характерен проблем. "Целенасочени убийства " - това звучи като нещо точно, само че в действителност доста постоянно умират и напълно почтени хора.
Едно британско семейство по случайност влиза в контакт с нервно-паралитичното вещество, предопределено за някогашния съветски сътрудник Сергей Скрипал - и умира. В Норвегия израелските секрети служби убиват един напълно почтен минувач, тъй като го считат за рисков ислямист.
А при офанзивата, осъществена с американски дрон, беше погубен освен военачалник Сюлеймани, само че и други хора, оказали се на неуместно място в неуместно време. При "целенасочените убийства " постоянно съществува сериозна заплаха от колатерални вреди.
Не всички осъждат целенасочените убийства
Каква е поуката? В страни като Германия, където смъртното наказване е неразрешено, моралното отвращение против такива убийства е изключително огромно. Организация на обединените нации също най-редовно осъжда сходни целенасочени убийства, както направи с случаите с Кашоги и Сюлеймани.
САЩ, Израел или Русия обаче изповядват един по-различен юридически мироглед: че битката против тероризма и против други рискове им дава правото да правят убийства зад граница.
Още повече, че таман тези страни през множеството време са забъркани в разнообразни военни спорове, които заплашват сигурността им. Това е сериозен проблем, от чието решение през днешния ден сме по-далеч след като и да било преди.
Германия към момента остава релативно настрани от новата наклонност. Целенасочени убийства се правят най-много в спешните райони на света - в Близкия изток, в Афганистан или в Украйна. Но глобализацията, миграцията и възходящото напрежение сред Запада и Русия последователно придвижват казуса и към Германия. Убийството на Хангошвили и отвличането на виетнамския функционер Трин Ксюан Тан през 2017 година в Берлин са предвестници на неприятни времена.
*Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейскаи нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата "77-те най-големи легенди в шпионажа ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ