На 3 октомври 1990 година официално се подписва Обединението на

На 3 октомври 1990 година публично се подписва Обединението на Германия. Процесът, довел до обединяването на „ двете Германии” - западната Федерална Република Германия и източната Германска демократична република, обаче стартира по-рано.

Почти четири десетилетия Германия беше разграничена, когато през юни 1987 година при едно посещаване в опасания със стена Западен Берлин тогавашният американски президент Роналд Рейгън прикани: "Мистър Горбачов, разрушете тази стена! ". Това напомня "Дойче веле ".

Това обръщение провокира повече вдъхновение, в сравнение с вяра, че може да бъде чуто. Макар в множеството прилежащи на Германска демократична република страни от Източния блок по това време да е почнала демократизацията и политическото отваряне, източногерманският водач Ерих Хонекер отхвърля да следва перестройката на Горбачов.

През януари 1989 година той даже заплашва: "Стената ще си остане и след 50 и след 100 години, в случай че не бъдат отстранени аргументите за нейното битие. "

Събитията валят едно след друго

През 1989 едвам три % от западногерманците имат вяра, че ще доживеят Обединението. Точно тогава обаче изселническа вълна и всеобщи улични демонстрации слагат държавното управление на Германска демократична република под напън.

В началото на ноември то е насила да одобри правилник за лимитирана независимост на пътуванията. Вечерта на 9 ноември 1989 година членът на Политбюро Гюнтер Шабовски афишира решението за неотложно отваряне на границите, което обаче се интерпретира неправилно: "Решихме да приемем наредба, която позволява на всеки жител на Германска демократична република да пресича свободно държавните граници и да напуща страната. "

Същата нощ големи тълпи от хора щурмуват Берлинската стена и без нито един изстрел рухва граничният режим на Германска демократична република. Падането на стената съставлява успех за хората от уличните митинги в Лайпциг, Берлин и Дрезден, повлияни от триумфите на полското придвижване Солидарност, реформаторите от Унгария и не на последно място - от промените на Горбачов.

Падането на Берлинската стена разкрива пътя за Обединението на Германия. Без стената социалистическата страна се разпада, а апелите за суверенна и демократична Германска демократична република биват пометени от мощното предпочитание на хората за обединяване: "Ние сме един народ... "

На първите свободни избори за национална камара в Германска демократична република побеждава Алиансът за Германия отпред с източногерманския ХДС, който се афишира за бързо присъединение към Федералната република.

Хелмут Кол от дълго време е прозрял звездния час

На Запад с поддръжката на всички фракции в Бундестага държавното управление на канцлера - християндемократ Кол води трескаво договаряния с новото източногерманско държавно управление и редом с това със страните - победителки във Втората международна война. Подготвя се възобновяване на немското единение. Хелмут Кол:

"Ние германците се поучихме от историята. Ние сме народ, който обича мира и свободата. И в никакъв случай към този момент няма да оставим демокрацията изцяло беззащитна в ръцете на враговете на мира и свободата. "

През лятото на 1990 година в Германска демократична република се вкарва западногерманската марка като законно платежно средство, а през август Народната камара взема решение за присъединение към Федералната република. Малко по-късно е подписан договорът за Обединението, а в нощта против 3 октомври 1990 година цяла Германия чества своето Обединение.