На този ден през 1988 година Желю учредява Клуба за гласност
На 3 ноември 1988 година в 65-а публика на Софийския университет е основан Клубът за поддръжка на гласността и преустройството. Заедно с Обществения комитет за екологична отбрана на Русе той е измежду първите дисидентски организации в социалистическа България. Инициатор на плана е Желю Желев, който намира поддръжка в съперници на тоталитарната система.
Учредителите са общо 80 души, като на самото основаване се причисляват още 40. От тях 39 души са членове на Българска комунистическа партия. През септември 1988 година Желев приготвя Програмната декларация. През октомври тя е разисквана, като за секретари на Клуба първи са определени Евгения Иванова и Росица Антонова. Определено е, че ръководителите ще управляват на ротационен принцип по азбучен ред за по два месеца. На 3 ноември е призната Учредителната (програмната) декларация, определен е Управителен съвет (УС), поставят се правилата на действие на Клуба.
Учредителната декларация е изпратена до Централен комитет на Българска комунистическа партия, креативните съюзи и средствата за всеобща информация. Основната активност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на заявления и мнения по общополитически въпроси, в които внезапно се подлага на критика властта на Тодор Живков. Клубът, дружно с другите неформали, застава в отбрана на правата на българските мюсюлмани и се афишира срещу по този начин наречения Възродителен развой. Членовете на Клуба демонстрират огромна интензивност по западните радиостанции, като необикновен отзив имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.
Централен комитет на Българска комунистическа партия разисква Клуба и се пробва да окаже напън на членовете му посредством потребление на разнообразни начини. На 16 декември при съвещание на УС в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са задържани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск и са иззети материали на Клуба. Осъществяват се редица репресивни ограничения против членовете.
На 19 януари Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти, част от които са членове на клуба: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев. На 17 март на съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков визира въпроса за отношението към Клуба като съпротива. В партийните организации в цялата страна стартира акция срещу членовете на Клуба, за които се пускат съзнателно неистини.
На съвещание на Политбюрото Тодор Живков изяснява по какъв начин на идни манифестации и събрания той обществено ще разгласи членовете на Клуба за предатели и демагози. На 5 май Държавна сигурност прави най-мащабната си акция против членове на Клуба, мнозина са задържани. В София и в други градове на 31 май, 1 и 2 юни властта провежда казионни манифестации срещу активността на Клуба под лозунга " Съд за родоотстъпниците и предателите ". Членовете на Клуба и техните фамилии изпадат в изолираност.
На 2 ноември в кино " Петър Берон " се организира първото обществено заседание на Клуба на тематика " Екология и народна власт ". На него е призната " Харта’89 " за запазване на българското естествено завещание. Това заседание има огромен резултат. В идващите дни са подадени десетки молби за участие в Клуба.
На 10 ноември на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков е свален от поста си началник на страната. На 17 ноември неформалите се сплотяват и основават Съюз на демократичните сили. На 7 декември Управителният съвет взема решение Клубът да стане съучредител на Съюз на демократичните сили. Членовете, които остават в Българска комунистическа партия, са срещу. На 17 февруари е извършено последното съвещание на Управителния съвет на Клуба.
Учредителите са общо 80 души, като на самото основаване се причисляват още 40. От тях 39 души са членове на Българска комунистическа партия. През септември 1988 година Желев приготвя Програмната декларация. През октомври тя е разисквана, като за секретари на Клуба първи са определени Евгения Иванова и Росица Антонова. Определено е, че ръководителите ще управляват на ротационен принцип по азбучен ред за по два месеца. На 3 ноември е призната Учредителната (програмната) декларация, определен е Управителен съвет (УС), поставят се правилата на действие на Клуба.
Учредителната декларация е изпратена до Централен комитет на Българска комунистическа партия, креативните съюзи и средствата за всеобща информация. Основната активност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на заявления и мнения по общополитически въпроси, в които внезапно се подлага на критика властта на Тодор Живков. Клубът, дружно с другите неформали, застава в отбрана на правата на българските мюсюлмани и се афишира срещу по този начин наречения Възродителен развой. Членовете на Клуба демонстрират огромна интензивност по западните радиостанции, като необикновен отзив имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.
Централен комитет на Българска комунистическа партия разисква Клуба и се пробва да окаже напън на членовете му посредством потребление на разнообразни начини. На 16 декември при съвещание на УС в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са задържани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск и са иззети материали на Клуба. Осъществяват се редица репресивни ограничения против членовете.
На 19 януари Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти, част от които са членове на клуба: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев. На 17 март на съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков визира въпроса за отношението към Клуба като съпротива. В партийните организации в цялата страна стартира акция срещу членовете на Клуба, за които се пускат съзнателно неистини.
На съвещание на Политбюрото Тодор Живков изяснява по какъв начин на идни манифестации и събрания той обществено ще разгласи членовете на Клуба за предатели и демагози. На 5 май Държавна сигурност прави най-мащабната си акция против членове на Клуба, мнозина са задържани. В София и в други градове на 31 май, 1 и 2 юни властта провежда казионни манифестации срещу активността на Клуба под лозунга " Съд за родоотстъпниците и предателите ". Членовете на Клуба и техните фамилии изпадат в изолираност.
На 2 ноември в кино " Петър Берон " се организира първото обществено заседание на Клуба на тематика " Екология и народна власт ". На него е призната " Харта’89 " за запазване на българското естествено завещание. Това заседание има огромен резултат. В идващите дни са подадени десетки молби за участие в Клуба.
На 10 ноември на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков е свален от поста си началник на страната. На 17 ноември неформалите се сплотяват и основават Съюз на демократичните сили. На 7 декември Управителният съвет взема решение Клубът да стане съучредител на Съюз на демократичните сили. Членовете, които остават в Българска комунистическа партия, са срещу. На 17 февруари е извършено последното съвещание на Управителния съвет на Клуба.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ