София празнува 141 години като столица на България
На 3 април 1879 година София е определена за столица на Княжество България от Учредителното заседание. През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център на града. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание.
Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел “България ”, Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище “Славянска сказка ”, постройките на Българската академия на науките, Българската национална банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му написа БГНЕС.
През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите скулптури на орли върху моста, които са негови алегорични настойници и бранители. Орлов мост е издигнат и като знак на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските пандизчии, борци за религиозна и национална независимост.
След Освобождението Временното съветско ръководство отпред с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се открива в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 година Подписването на Берлинския контракт постанова преместването на ръководството и княз Дондуков през месец октомври същата година се открива в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския контракт, в Търново следва свикването на заседание на българските първенци, с цел да изработят „ Органически устав на Княжеството ”. Учредителното заседание трябваше да реши и въпроса за столичния град на България.
Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел “България ”, Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище “Славянска сказка ”, постройките на Българската академия на науките, Българската национална банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му написа БГНЕС.
През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите скулптури на орли върху моста, които са негови алегорични настойници и бранители. Орлов мост е издигнат и като знак на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските пандизчии, борци за религиозна и национална независимост.
След Освобождението Временното съветско ръководство отпред с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се открива в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 година Подписването на Берлинския контракт постанова преместването на ръководството и княз Дондуков през месец октомври същата година се открива в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския контракт, в Търново следва свикването на заседание на българските първенци, с цел да изработят „ Органически устав на Княжеството ”. Учредителното заседание трябваше да реши и въпроса за столичния град на България.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ