София чества 141 години като столица
На 3 април 1879 година София е определена за столица на Княжество България от Учредителното заседание.
След Освобождението Временното съветско ръководство отпред с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се открива в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 година Подписването на Берлинския контракт постанова преместването на ръководството и Дондуков се открива в София през месец октомври същата година.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския контракт, в Търново следва свикването на заседание на българските първенци, с цел да изработят „ Органически устав на Княжеството ”. Учредителното заседание трябваше да реши и въпроса и кой да бъде столичният град на нова България.
Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Българският академик, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е причислен към канцеларията на началника на гражданското ръководство в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с персоналните благосклонности на княз Дондуков.
Според Дринов преимуществата на София за столичен град са няколко: среща се в центъра на българските земи и заема значимо стратегическо състояние, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обстойно поле, което обезпечава комфортен терен за уголемение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която незабавно след Освобождението стартира да доставя елементарно и бързо въглища за промишлеността, превоза и отоплението.
Когато на съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 година, Найден Геров изрича мисълта, че е „ нужно да се дефинира столицата на Княжеството ” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единомислещо и с вдъхновение.
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание. Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище " Славянска сказка ", постройките на Българска академия на науките, Българска народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му. През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост - символичната врата на града.
След Освобождението Временното съветско ръководство отпред с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се открива в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 година Подписването на Берлинския контракт постанова преместването на ръководството и Дондуков се открива в София през месец октомври същата година.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския контракт, в Търново следва свикването на заседание на българските първенци, с цел да изработят „ Органически устав на Княжеството ”. Учредителното заседание трябваше да реши и въпроса и кой да бъде столичният град на нова България.
Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Българският академик, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е причислен към канцеларията на началника на гражданското ръководство в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с персоналните благосклонности на княз Дондуков.
Според Дринов преимуществата на София за столичен град са няколко: среща се в центъра на българските земи и заема значимо стратегическо състояние, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обстойно поле, което обезпечава комфортен терен за уголемение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която незабавно след Освобождението стартира да доставя елементарно и бързо въглища за промишлеността, превоза и отоплението.
Когато на съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 година, Найден Геров изрича мисълта, че е „ нужно да се дефинира столицата на Княжеството ” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единомислещо и с вдъхновение.
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание. Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище " Славянска сказка ", постройките на Българска академия на науките, Българска народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му. През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост - символичната врата на града.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ