На 29-ти юли социалисти от страната се събраха на връх

На 29-ти юли социалисти от страната се събраха на връх Бузлуджа, с цел да отбележат 132 години от основаването на социалистическото придвижване в България. Исторически това става на 2 август 1891 година от създателя Димитър Благоев, именуван още Дядото – политик социалист, учредил Българската социалдемократическа партия на този ден. Дядото е създател на първото марксистко съчинение в страната

„ Що е социализъм и има ли той почва у нас? ”.

Дано правоверните социалисти ми простят перифразировката на творбата на класика болшевик в заглавието ми, само че тъкмо днешният ден е мотив да се замислим над едно от най-масовите (и най-неверни) обвинявания в „ комунизъм ” в обществото през последните над три десетилетия.

Нека първо уточним какво да разбираме под понятието комунизъм – един от най-нелепите причини против левите хрумвания, които съм чувал през целия ни интервал на квази-демокрация.

Понятието “комунизъм ” е въведено за пръв път от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в техния труд “Манифест на комунистическата партия ”, оповестен през 1848 година. Според идеолозите му, комунизъм е

комунално общество

, свободно от класово разделяне или ръководство, в което производството и разпределението на богатства ще се основават на правилото: „ От всекиго съгласно качествата, всекиму – съгласно потребностите ”.

В учебниците по „ Научен комунизъм ” – предмет, който се учеше в гимназиите и университетите по времето на социализма у нас (не на „ комунизма ”!) – това е

теоретически обществено-икономически строй

, възникващ като резултат от развиването на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материални богатства и даващо опция за систематизиране, построено на правилото „ от всекиго съгласно опциите, всекиму съгласно потребностите “. Такъв строй ще е учреден на публичната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане, с което да се обезпечи обществено тъждество и следващо „ отмиране на страната “ като инструмент на политическата насила.

Накратко, това е утопична (нереализирана) социална групировка, предполагаща да смени капитализма. Нека в този момент забележим какво схваща под „ комунизъм ” българската „ Уикипедия ”:

“Комунизъм е обществено и политическо придвижване , поставящо си за цел основаването на безкласово общество, учредено на общата благосъстоятелност на средствата за произвеждане, свободен достъп до предметите за ползване, унищожаване на наемния труд и на страната. В частност „ комунизъм “ се назовава и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, построена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера . ”

Колосално разминаване – от групировка, комунизмът се „ трансформира ” в придвижване и даже във форма на ръководство на страните на някогашния социалистически блок, като се подценява главния му симптом: „ От всеки съгласно качествата, на всеки – съгласно потребностите ”!

А най-непонятното е, че референцията (статията) за комунизма е предпазена от ремонти!? Това пък за какво? Аз персонално съм редактирал няколкократно публикации в „ Уикипедия ” с неверно или неопределено наличие (в българската и британската ѝ версии), даже съм създавал референции, само че тъкмо публикацията за комунизма е неприкосновена? Въпреки че явно е с неопределено наличие. Оставям читателите сами си отговорят на въпроса за какво.

Водих спор и с медийния омбудсман на Националното радио за това що е „ комунизъм ” – тя ми цитира учебника за 10-и клас „ История и цивилизации “ на „ Просвета “, в който „ в частност, комунизъм е наречена и системата на тоталитарните режими в Съюз на съветските социалистически републики и страните от Източния блок. “ Т.е. новоизпеченото определение за Комунизма, представено и в „ Уикипедия ”.

Защо става замяна на базови идеологически понятия?

Според проф. Искра Баева „ новият смисъл на понятието “комунизъм ” следва пропагандното му потребление в Съединените щати от годините на Студената война – посредством него е построен “образът на врага ” посредством концентриране на всички негативи и ограничавания на руската система от 30-те години и тази в Източна Европа от времето на “чистия сталинизъм ”. Ще допълня този мотив с обстоятелства от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „ Премълчаваната история на Съединени американски щати ”. В нея е написано, че обликът на „ комунистическия зложелател ” е основан даже още по-рано за битка с главния вътрешен политически съперник на ръководещите в Съединени американски щати – американската Комунистическа партия за дискредитирането ѝ, а след това сполучливо е употребен и за битка с интернационалните неуместни държавни управления (освен соцстраните) като тези във Виетнам, Чили, Никарагуа и прочие Пак там е казано, че „ в интервала на студената война Уолъс, министър на земеделието при Труман, неведнъж афишира, че „ обвиняванията в комунизъм се употребяват за ограничение на свободата и правата на хората ”.

Като цяло, има една основна разлика сред „ химеричен строй ” и „ придвижване ” – първият не съществува действително,

в никакъв случай и на никое място не е бил осъществен

, до момента в който придвижвания (комунистически) е имало. Е, в случай че нещо не е съществувало, по какъв начин може да се борим против него – та то е призрак!? А когато го е имало (комунистически придвижвания, тоталитарни социалистически режими), към този момент умерено може да се построи облика на врага, против който да мобилизираш обществото. Вкратце, концепцията за битка с комунизма като международен зложелател е овехтяла с цялостен век идеологема, необичайно за какво имаща към момента почва у нас…