Китайският фактор: призивът на Байдън и проблемите на съюзника
На 28 юли Байдън се обади на Си Цзинпин. Пекин не отхвърли да беседва с Вашингтон и два часа понасям безсмислените излияния на индивида, който официално заема длъжността президент на Съединени американски щати.
Формално и безсмислено, тъй като за всеки безпристрастен наблюдаващ е ясно, че възрастен човек, чиято душeвност е толкоз унищожена от голям брой заболявания, че не може да запомни процедурата за осъществяване на петминутен пресбрифинг, просто не е в положение да се концентрира задоволително, с цел да води двама часа съдържателна полемика по настоящи въпроси на двустранните връзки.
Разбираемо е, че екипът на Байдън трябваше да импровизира в придвижване, с цел да продължи да работи тяхния президентски елемент. Малко евентуално е многочислените повече или по-малко дълги паузи, нужни за превъзмогване на „ увисванията “, да са харесали на Си Цзинпин, само че той търпеше.
Защо търпеше се вижда от китайските известия за същността на диалога. Китайският представител акцентира, че диалогът е засягал казуса с Тайван. Американците, без да отхвърлят (би било неуместно да отхвърлят съществуването на тайванския въпрос), подчертаха, че водачите разискаха съветската специфична интервенция и обвързваните с нея проблеми, а също по този начин засегнаха необятен набор от двустранните стопански проблеми.
Не се колебая, че това беше по този начин. Тоест Байдън би трябвало да е показал основни несъгласия по въпросите на икономическото съдействие сред двете страни, което от дълго време се е трансформирало в икономическа война. И трябваше да изложи американската позиция по съветската специфична интервенция - съвсем всеки ден Съединени американски щати се възмущават от неприятното държание на Китай, който поддържа Русия по този въпрос и пренебрегва настояванията на Вашингтон да се причисли към „ изолаторите “ на Кремъл.
Но всичко това е маловажно - общият декор. Не се знае дали Байдън въобще си спомня какво или кои са тези Китай и Русия - може би ги счита за нови герои на Дисни или за " неприятните " от следващия " шедьовър " на Бонд.
Но тези от американска страна, които са търсили и провеждали телефонни диалози, добре знаят, че през днешния ден е невероятно да се реализира от Китай промени в икономическата политика в удобна за Съединени американски щати посока или отвод на Пекин прагматично да сътрудничи с Москва.
Първо, китайците знаят хиляди по-малко мъчителни способи за самоубийство. Второ, те въобще не възнамеряват да се самоубият. Именно това изискват от тях Съединени американски щати: да вземат образец от Европа, да отхвърлят да пазят националните си ползи и да вадят гратис кестени от огъня за Вашингтон. Спомняме си, че и от нас желаеха същото.
Следователно всички тематики, като се изключи въпроса за Тайван, могат да се смятат за свързани. Белият дом трябваше да ги спомене, с цел да не попадне под обвиняването на екипа на Пелоси, че президентът на Съединени американски щати, зад тила на Конгреса и народа, заговорничи с водача на враждебна мощ против ръководителя на Камарата на представителите, помагайки да блокира оповестеното й посещаване в Тайван.
Разбира се, американците трябваше да загатнат на китайците, че в случай че създадат обилни отстъпки по съветския въпрос или при решаването на стопански проблеми, тогава Белият дом ще има спомагателни причини против визитата на Пелоси. Тя прави пътешестване до Азия и в това време в последните часове заобикаля да отговори на въпроса дали е подготвена да се жертва по отношение на авансово оповестеното си посещаване в Тайван. Което може би значи, че тя има такива проекти.
Но китайците добре знаят, че обстановката с умствената адекватност на остарялата жена не е по-добра от стареца и в случай че на нея „ й влезе в главата някаква волност, няма да я избиеш от там и с прът... “ Освен това Пелоси не е сама - в желанието си да се утежни ситуацията към Тайван, тя е подкрепена от близо половината от американския истаблишмънт. А най-бесни са републиканците.
Наистина, подарък за тях: двамата сенилни старци (президентът и ръководителят на Камарата на представителите) - и двамата демократи, с безспорен либерален надзор над всички клонове на държавното управление, в навечерието на междинните избори за Конгреса, довеждат нещата до прага на пълномащабна война с Китай.
Тогава демократите губят надзор над Камарата на представителите, републиканците получават устойчиво болшинство и в двете камари, Байдън се трансформира в „ куца патица “ (и дано се радва, в случай че републиканският Конгрес не стартира процедурата по импийчмънт).
В последна сметка придобилите републиканци ще вземат решение дали да продължат да вървят по острието на бръснача с Китай, надявайки се, че той ще мине първи по него, или да си измият ръцете и да хвърлят виновността за неуспеха на тайванската случка на несъответстващите демократи, които съвсем доведоха света до нуклеарна война, добре че са републиканците да ги поправят вовреме.
Общо взето всичко е красиво, с едно изключение - може да пламне преди изборите. Китайците схващат, че обострянето към Тайван не е персонална самодейност на Пелоси, а стратегическа линия на Съединени американски щати. Знаят също, че Вашингтон няма доста време за силово решение, само че няма да го откаже. Следователно не може да се чака, до момента в който Съединените щати преценяват, че моментът е удобен за тях, а да се нанесе предпазен удар. Сега моментът е удобен за Китай - американският хайлайф и общество са разграничени по всички въпроси от вътрешния и външния дневен ред, без изключение, в това число Тайван. Ще бъде мъчно за държавното управление да активизира старания за по-нататъшно увеличение на ставките.
В същото време самият Китай има безграничен избор за реакция на визитата на Пелоси. Можете да смъкват, само че въобще не е належащо да смъкват нейния аероплан. Американците ще създадат герой-мъченик от остарялата никому ненужна мумия и ще разнасят нейното плашило още двеста години, измъквайки сълза от лековерната аудитория.
Ако в действителност свалите нещо, тогава можете да свалите съпътстващия изтребител, тъй че сърцето на остарялата жена да отиде в петите. Или можете въобще да не сваляте никого, а просто да пандизите небето над Тайван след идването й - и да я оставите да седи на острова шест месеца, до момента в който Китай се смили и я пусне да се прибере вкъщи.
Можете да изчакате, до момента в който тя дойде и отлети и да нанесете сигнален ракетен удар по Тайван. Възможно е да хвърлите на пазара двеста или триста милиарда американски дългови скъпи бумаги от китайските запаси и да видите по какъв начин доларът пада (въпреки че вие сами ще би трябвало да платите скъпо за това).
Като цяло Китай има море от силови и несилови, политически, стопански и финансови благоприятни условия за реакция. Заедно с другите им комбинации, описът в действителност е безконечен.
Ситуацията за Съединени американски щати явно е губеща. Убеждавайки Китай, че войната за Тайван не може да бъде избегната, с визитата на Пелоси, те ще дадат опция на Китай да избере момента и формата на борбата. А това значи, че даже в случай че Пекин реши да спре и отговорът не последва незабавно, Съединени американски щати ще би трябвало да задържат непотребни сили в Азиатско-тихоокеанския район и да натрупат непотребни запаси в тази посока при положение на война.
Или самите те по лична самодейност откриват втори фронт против Китай редом с антируската си военна интервенция в Украйна. Войната на два фронта не е довела никого до положително (Вилхелм и Адолф няма да разрешат да лъжа).
Байдън се обади, с цел да се отхвърли безшумно от палавата бабичка. Като се оправдае, че това е нейна частна самодейност, ние не я поддържаме, само че не можем да я спрем, тъй като у нас е народна власт, а не като вас - заплашителен тоталитаризъм. Китайците чуха и замълчаха. За решението на Пекин да остави свободни ръцете си за възможна реакция свидетелства фактът, че по време на диалога те подчертаха обсебеността на Байдън от тайванската рецесия, само че не регистрираха реализиране на съгласие.
От една страна, Байдън не можеше да не се обади. Ситуацията е в действителност сериозна и най-много за Съединени американски щати, където вътрешнополитическите дрязги от дълго време обезсмислиха опцията за водене на поредна национално насочена външна политика.
От друга страна, той се обади на вятъра - китайците са наясно с прогресивната уязвимост на Вашингтон, само че не забравяйте, че в случай че оставите този звяр да легне и да се съвземе, той още веднъж ще се опита да хапе. Следователно отстъпки няма да има. Пекин, дружно с Русия постепенно, само че несъмнено ще удушават звяра в леговището му.
За Москва, несъмнено, също са от изгода новите американски проблеми в Далечния изток, само че не бих желал рецесията да ескалира в нуклеарна война, която в този случай няма да заобиколи Русия.
Докато американската заплаха не изчезне, съюзът сред Русия и Китай ще бъде мъчно разрушен - съществуването на общ рисков зложелател ги сближава повече от всички други проблеми. Но даже и след изгубването на американската опасност, в случай че Русия и Китай не трансформират метода си на работа - постигайки сложен компромис посредством дълги договаряния, в подмяна на борба, нищо не заплашва техния съюз. Ако страна, която управлява повече от половината запаси на планетата и е способна да унищожи цивилизацията с едно придвижване, само че е подготвена да договаря, то с нея се договаря, тъй като борбата постоянно ще бъде по-скъпа.
Примерът със Съединени американски щати, които изгубиха международната си надмощие в борба с Русия, е друга просвета.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Формално и безсмислено, тъй като за всеки безпристрастен наблюдаващ е ясно, че възрастен човек, чиято душeвност е толкоз унищожена от голям брой заболявания, че не може да запомни процедурата за осъществяване на петминутен пресбрифинг, просто не е в положение да се концентрира задоволително, с цел да води двама часа съдържателна полемика по настоящи въпроси на двустранните връзки.
Разбираемо е, че екипът на Байдън трябваше да импровизира в придвижване, с цел да продължи да работи тяхния президентски елемент. Малко евентуално е многочислените повече или по-малко дълги паузи, нужни за превъзмогване на „ увисванията “, да са харесали на Си Цзинпин, само че той търпеше.
Защо търпеше се вижда от китайските известия за същността на диалога. Китайският представител акцентира, че диалогът е засягал казуса с Тайван. Американците, без да отхвърлят (би било неуместно да отхвърлят съществуването на тайванския въпрос), подчертаха, че водачите разискаха съветската специфична интервенция и обвързваните с нея проблеми, а също по този начин засегнаха необятен набор от двустранните стопански проблеми.
Не се колебая, че това беше по този начин. Тоест Байдън би трябвало да е показал основни несъгласия по въпросите на икономическото съдействие сред двете страни, което от дълго време се е трансформирало в икономическа война. И трябваше да изложи американската позиция по съветската специфична интервенция - съвсем всеки ден Съединени американски щати се възмущават от неприятното държание на Китай, който поддържа Русия по този въпрос и пренебрегва настояванията на Вашингтон да се причисли към „ изолаторите “ на Кремъл.
Но всичко това е маловажно - общият декор. Не се знае дали Байдън въобще си спомня какво или кои са тези Китай и Русия - може би ги счита за нови герои на Дисни или за " неприятните " от следващия " шедьовър " на Бонд.
Но тези от американска страна, които са търсили и провеждали телефонни диалози, добре знаят, че през днешния ден е невероятно да се реализира от Китай промени в икономическата политика в удобна за Съединени американски щати посока или отвод на Пекин прагматично да сътрудничи с Москва.
Първо, китайците знаят хиляди по-малко мъчителни способи за самоубийство. Второ, те въобще не възнамеряват да се самоубият. Именно това изискват от тях Съединени американски щати: да вземат образец от Европа, да отхвърлят да пазят националните си ползи и да вадят гратис кестени от огъня за Вашингтон. Спомняме си, че и от нас желаеха същото.
Следователно всички тематики, като се изключи въпроса за Тайван, могат да се смятат за свързани. Белият дом трябваше да ги спомене, с цел да не попадне под обвиняването на екипа на Пелоси, че президентът на Съединени американски щати, зад тила на Конгреса и народа, заговорничи с водача на враждебна мощ против ръководителя на Камарата на представителите, помагайки да блокира оповестеното й посещаване в Тайван.
Разбира се, американците трябваше да загатнат на китайците, че в случай че създадат обилни отстъпки по съветския въпрос или при решаването на стопански проблеми, тогава Белият дом ще има спомагателни причини против визитата на Пелоси. Тя прави пътешестване до Азия и в това време в последните часове заобикаля да отговори на въпроса дали е подготвена да се жертва по отношение на авансово оповестеното си посещаване в Тайван. Което може би значи, че тя има такива проекти.
Но китайците добре знаят, че обстановката с умствената адекватност на остарялата жена не е по-добра от стареца и в случай че на нея „ й влезе в главата някаква волност, няма да я избиеш от там и с прът... “ Освен това Пелоси не е сама - в желанието си да се утежни ситуацията към Тайван, тя е подкрепена от близо половината от американския истаблишмънт. А най-бесни са републиканците.
Наистина, подарък за тях: двамата сенилни старци (президентът и ръководителят на Камарата на представителите) - и двамата демократи, с безспорен либерален надзор над всички клонове на държавното управление, в навечерието на междинните избори за Конгреса, довеждат нещата до прага на пълномащабна война с Китай.
Тогава демократите губят надзор над Камарата на представителите, републиканците получават устойчиво болшинство и в двете камари, Байдън се трансформира в „ куца патица “ (и дано се радва, в случай че републиканският Конгрес не стартира процедурата по импийчмънт).
В последна сметка придобилите републиканци ще вземат решение дали да продължат да вървят по острието на бръснача с Китай, надявайки се, че той ще мине първи по него, или да си измият ръцете и да хвърлят виновността за неуспеха на тайванската случка на несъответстващите демократи, които съвсем доведоха света до нуклеарна война, добре че са републиканците да ги поправят вовреме.
Общо взето всичко е красиво, с едно изключение - може да пламне преди изборите. Китайците схващат, че обострянето към Тайван не е персонална самодейност на Пелоси, а стратегическа линия на Съединени американски щати. Знаят също, че Вашингтон няма доста време за силово решение, само че няма да го откаже. Следователно не може да се чака, до момента в който Съединените щати преценяват, че моментът е удобен за тях, а да се нанесе предпазен удар. Сега моментът е удобен за Китай - американският хайлайф и общество са разграничени по всички въпроси от вътрешния и външния дневен ред, без изключение, в това число Тайван. Ще бъде мъчно за държавното управление да активизира старания за по-нататъшно увеличение на ставките.
В същото време самият Китай има безграничен избор за реакция на визитата на Пелоси. Можете да смъкват, само че въобще не е належащо да смъкват нейния аероплан. Американците ще създадат герой-мъченик от остарялата никому ненужна мумия и ще разнасят нейното плашило още двеста години, измъквайки сълза от лековерната аудитория.
Ако в действителност свалите нещо, тогава можете да свалите съпътстващия изтребител, тъй че сърцето на остарялата жена да отиде в петите. Или можете въобще да не сваляте никого, а просто да пандизите небето над Тайван след идването й - и да я оставите да седи на острова шест месеца, до момента в който Китай се смили и я пусне да се прибере вкъщи.
Можете да изчакате, до момента в който тя дойде и отлети и да нанесете сигнален ракетен удар по Тайван. Възможно е да хвърлите на пазара двеста или триста милиарда американски дългови скъпи бумаги от китайските запаси и да видите по какъв начин доларът пада (въпреки че вие сами ще би трябвало да платите скъпо за това).
Като цяло Китай има море от силови и несилови, политически, стопански и финансови благоприятни условия за реакция. Заедно с другите им комбинации, описът в действителност е безконечен.
Ситуацията за Съединени американски щати явно е губеща. Убеждавайки Китай, че войната за Тайван не може да бъде избегната, с визитата на Пелоси, те ще дадат опция на Китай да избере момента и формата на борбата. А това значи, че даже в случай че Пекин реши да спре и отговорът не последва незабавно, Съединени американски щати ще би трябвало да задържат непотребни сили в Азиатско-тихоокеанския район и да натрупат непотребни запаси в тази посока при положение на война.
Или самите те по лична самодейност откриват втори фронт против Китай редом с антируската си военна интервенция в Украйна. Войната на два фронта не е довела никого до положително (Вилхелм и Адолф няма да разрешат да лъжа).
Байдън се обади, с цел да се отхвърли безшумно от палавата бабичка. Като се оправдае, че това е нейна частна самодейност, ние не я поддържаме, само че не можем да я спрем, тъй като у нас е народна власт, а не като вас - заплашителен тоталитаризъм. Китайците чуха и замълчаха. За решението на Пекин да остави свободни ръцете си за възможна реакция свидетелства фактът, че по време на диалога те подчертаха обсебеността на Байдън от тайванската рецесия, само че не регистрираха реализиране на съгласие.
От една страна, Байдън не можеше да не се обади. Ситуацията е в действителност сериозна и най-много за Съединени американски щати, където вътрешнополитическите дрязги от дълго време обезсмислиха опцията за водене на поредна национално насочена външна политика.
От друга страна, той се обади на вятъра - китайците са наясно с прогресивната уязвимост на Вашингтон, само че не забравяйте, че в случай че оставите този звяр да легне и да се съвземе, той още веднъж ще се опита да хапе. Следователно отстъпки няма да има. Пекин, дружно с Русия постепенно, само че несъмнено ще удушават звяра в леговището му.
За Москва, несъмнено, също са от изгода новите американски проблеми в Далечния изток, само че не бих желал рецесията да ескалира в нуклеарна война, която в този случай няма да заобиколи Русия.
Докато американската заплаха не изчезне, съюзът сред Русия и Китай ще бъде мъчно разрушен - съществуването на общ рисков зложелател ги сближава повече от всички други проблеми. Но даже и след изгубването на американската опасност, в случай че Русия и Китай не трансформират метода си на работа - постигайки сложен компромис посредством дълги договаряния, в подмяна на борба, нищо не заплашва техния съюз. Ако страна, която управлява повече от половината запаси на планетата и е способна да унищожи цивилизацията с едно придвижване, само че е подготвена да договаря, то с нея се договаря, тъй като борбата постоянно ще бъде по-скъпа.
Примерът със Съединени американски щати, които изгубиха международната си надмощие в борба с Русия, е друга просвета.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ