На 28 юли 1794 г. на Площада на Революцията в

На 28 юли 1794 година на Площада на Революцията в Париж е гилотиниран Максимилиан Робеспиер.
Само ден по-рано той е задържан поради апелите му да бъдат екзекутирани 17 000 „ врагове на Революцията”.
През 1789 година Робеспиер стартира политическа битка по отношение на изборите за Генералните щати. Вотът е призован от краля в опит да се откри излаз от банкрута.
Робеспиер обнародва две брошури, в които потвърждава неправомерността на безспорната монархия като форма на ръководство и отхвърля цялата система на остарелия режим. Третото съсловие в Арас го избира за народен представител на Генералните щати, с дълбокото разбиране, че той ще отстоява поредно неговите ползи. Действително той постоянно взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за националните права. Появата му на трибуната постоянно се предшества от грижлива подготовка: както неговата осанка, по този начин и словото му са безупречни.
Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба той образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се постанова като лидер на тази дребна групичка. Араският правист има ясна безкомпромисна позиция по огромния въпрос за прерогативите на кралската власт, което се разисква дълго в Събранието по отношение на подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е сред депутатите, които отхвърлят да признаят правото на краля на несъгласие. При разглеждане на „ Декларацията за права на индивида и гражданина” той отстоява правилата на буржоазната народна власт, опълчва се на делението на жителите на „ активни” и „ пасивни” съгласно имотното положение, застъпва се за всемирното разширение на политическите свободи за въвеждане на всеобщо изборно право.
Две години след началото на революцията Робеспиер е към този момент утвърден водач на революционно-демократично крило на буржоазията.
През 1792 година след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава рисковата за бъдещето на революцията съглашателска политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Непримиримият бунтовник разобличава желанието им посредством разпалването на революционна война срещу европейските феодално-монархически страни. Той предизвестява, че ще бъде изменничество, в случай че се тръгне по пътя на военна колизия с другите страни преди да се укрепи революцията. Заедно с Марат и други революционери от „ Планината”.
Робеспиер води битка против жирондинците по въпроса за ориста на краля и въпреки да се отнася негативно към обществените хрумвания на „ бесните” през 1793 година той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
След националните въстания от 31 май и 2 юни 1793 година, които поставят завършек на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се открива якобинската тирания с това настава и часът на Максимилиян Робеспиер за реализиране на неговите политически и обществени идеали. Заставайки отпред на Комитета за публично избавление и приемайки управлението на страната той блясва като теоретик, само че и като неоспорим водач на революцията.
Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер обаче е причина той да се лиши от поддръжката на националните маси, а това се оказва съдбовно за якобинците и техният лидер. Той се оказва некадърен да разбере, че като отстрани “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази конюнктура става скрит план на реакционната десница и на крайната левица в Конвента срещу Робеспиер и неговите последователи, който приключва с арестуването му на 27 юни 1794 г./ fakti.bg