Проектът за Свещарската гробница не е вързан с корупционна схема
На 28 септември Министерството на културата разгласява в уеб страницата си "Становище по отношение на изказвания, отнасящи се до плана за консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари "! Целта на упражнението бе да се внесе изясненост по „ няколко разяснения във връзка изявления в медиите на проф. Диана Гергова “.
И тъй като медиите, отворили приказка по тематиката, сме... една - в. „ БАНКЕРЪ “, да си напомним туй онуй към проблема. Отменяйки, естествено, несъществуващата в тази ситуация 30-годишна отминалост!
В началото на 2018 година Фондация „ Кредо Бонум “, с теоретичен началник - проф. Диана Гергова, печели финансиране в размер на 184 000 $. Проектът е титулован „ Консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари “. Дело е на проф. Диана Гергова, а в кандидатстваща организация е Фондация "Кредо Бонум ".
Две години, откакто планът печели финансиране от Посланическия фонд на Съединени американски щати, нещата са си все същите - никакви. С едно изключение - избухва препирня, за която никой не знае нищо, тъй като никой не се интересува от положението на така наречен обекти в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
В дъното е разногласието за експониране на неповторимата археологическа находка, позната като наискос.
Г-н Василев, в мнението на Министерството на културата, огласено във връзка проблемите към плана на "Кредо Бонум " се споделя, че „ намесите, свързани с демонтажа и монтажа на наискоса, бяха избрани като прекомерно рискови, компрометиращи достоверността на оригинала и като ненужни “. Нима мнението на проф. Гергова, която е международно приет траколог, не е меродавно?
В никакъв случай не считам едното мнение за по-меродавно от другото, само че Министерството на културата е притежател на тази гробница и то взима финалните решения за положението й. Тоест - не фондацията взема решение кой е прав в тази полемика - дали проф. Гергова, или Министерството на културата - посредством Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКЦ). Плюсовете и минусите на плана са разисквани по време на двучасово съвещание на този съвет, след което специалистите и министъра излизат със мнение, че демонтирането и отместването на наискоса е прекомерно рисково. В останалата си част няма спънки планът да бъде сбъднат, а ние нямаме различен избор с изключение на да се съобразим с решението на виновните за паметника институции.
Когато кандидатствахте за финансиране пред Посланическия фонд, имахте ли визия, че съществува възможност планът да бъде отритнат или прекроен?
Не. Доверихме се напълно на проф. Гергова, която познава процедурите, структурите, администрацията. Истината е, че в Министерството на културата подадохме едно само искане за поддръжка, само че не бяхме подали детайлно изложение на плана.
Защо?
Защото проф. Гергова не го беше изготвила към оня миг. Ако би трябвало да съм изцяло прям, ние трябваше да подготвим плана в цялостния му размер - задание, оценка, разбор, експертни отзиви и така нататък И едвам по-късно да го представим в Министерството на културата, което да реши дали ни разрешава да аплайваме, или пък ни не разрешава. В случая силата пристигна от проф. Гергова: тя отиде и им сподели "Ще подпишете ли това писмо, че имаме право да аплайваме? " В последна сметка става дума за писмо, а не за план, който е трябвало да се съгласува преди кандидатстването.
Как тогава сте кандидатствали за финансиране на план, който не съществува в цялостен размер?
Кандидатстването към Американския посланически фонд за запазване на културното завещание е посредством апликационна форма, в която описваме какво ще създадем и какви резултати чакаме. Това е просто формуляр, в който попълваш мотивацията за плана. Но не е наличието, което дава отговор на условията на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) за сходни планове.
Искате да кажете, че спорът потегля от проф. Гергова, която е "извоювала " благословията на Министерството и ви е убедила да кандидатствате без финален план?
Не бих нарекъл обстановката по този метод. Но и не бих се съгласил с тезата, че има корупционни схеми и напън проф. Гергова да бъде изхвърлена, след обезпечаване на финансирането. Това, което се случва сега е, че модифицираният план - даже без демонтажа и преместването на наискоса - ще реализира задачата си и ще трансформира Свещарската гробница в атрактивна туристическа дестинация. Разбира се, в някаква степен има накърнено его, има и институционална засегнатост. Но е реалност, че и експертният съвет, и Министерството на културата считат за рисково отлепянето и преместването на наискоса, което беше в основата на нейния план.
Има ли възможност да върнете парите, планувани за дейностите по наискоса? След като те, по думите на проф. Гергова, са към 80% от цената на целия план?
Не. Имаме към този момент утвърждението на Вашингтон за преправяне на плана и включване на спомагателни действия, тъй като процедурата за връщане на пари към държавния бюджет на Съединени американски щати е извънредно сложна. И тъй като всички желаеме да свършим нещо потребно за този монумент на културата от международно значение. От връщането на парите не би спечелил никой, а имиджът на страната ни би единствено потърпевш.
Нещо потребно? Нима положението му е толкоз плачевно?
Музейната експозиция, да вземем за пример, не е променяна от 2004 година, когато е стартирана и е оставена незавършена. Състоянието й е доста неприятно, осветлението също е остаряло. Туристите виждат счупени в ъглите стъкла, празни витрини, избелели пана... Лично на мен това ми прави доста по-силно усещане, в сравнение с залепеният на стената наискос. Разбира се, приказвам от позиция на екскурзиант, а не на академик, на експерт. Това е обстановката, за жал. Ние поканихме проф. Гергова да продължи с нас работата по новия план, защото тя е тази, която го е спечелила преди всичко и тя е моторът да стигнем дотук и изобщо да приказваме за това.. Тя обаче не се съгласи, тъй като той се разграничава от първичното предложение и изключва наискоса.
Доколкото е известно, планът на проф. Гергова, включващ демонтажа на наискоса и възобновяване в истинския му тип, е получило редица позитивни мнения. И като технология, и като оценка на влияние. Защо, съгласно Вас, тези позитивни оценки са подценени?
Да, има такива позитивни рецензии, за които проф. Гергова твърди, че не са били прегледани. Но аз мисля, че в Националния институт за недвижимо културно завещание са ги чели, тъй като те бяха предоставени като документи. Това не е борба на мнения, а решение на специалисти и институции, отговарящи за паметника и подписали се с причини и имената си.
Откъде тогава се взе това близо двугодишно закъснение? Не можеше ли тези проблеми да бъдат решени в по-кратки периоди, откакто става въпрос за монумент на културата от международно значение?
Наистина осъществяването на плана беше забавено. Всички спомагателни условия - оценка на влияние, която се изпраща към ЮНЕСКО, мониторингов отчет от НИНКН и т. н. - лишиха време, само че резултатът е позитивен. Бе формиран доста обстоен "паспорт " на гробницата - нещо, което не беше правено от дълго време. Открит бе и теч в защитната постройка на гробницата, на който би трябвало да се обърне внимание. И още - най-сетне стартира доста значим диалог: Свещарската гробница е част от Историко-архитектурния резерват "Сборяново ", в който са включени над 140 археологически и културни монументи. Някои от тях са в окаяно положение и е нужно да се обезпечат средства за тяхното почтено експониране.
А с музея в Исперих, чието управление години наред е било изрично, че Свещарската гробница няма потребност от никакви поправки и промени, ще работите ли?
Не съм чувал на никое място обществено изразена такава решителност и това звучи прекомерно недостоверно. Ние подписахме контракт за съдействие с тях. Те също желаят да видят гробницата в „ нова светлина”. В един миг ще създадем доклада си обществен, тъй като бюджетът се ръководи от нас, а не от Министерството на културата, нито от Музея в Исперих, нито от НИНКН. Нашата единствена цел е да създадем нещо позитивно за гробницата в Свещари и за нейната социализация.
И тъй като медиите, отворили приказка по тематиката, сме... една - в. „ БАНКЕРЪ “, да си напомним туй онуй към проблема. Отменяйки, естествено, несъществуващата в тази ситуация 30-годишна отминалост!
В началото на 2018 година Фондация „ Кредо Бонум “, с теоретичен началник - проф. Диана Гергова, печели финансиране в размер на 184 000 $. Проектът е титулован „ Консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари “. Дело е на проф. Диана Гергова, а в кандидатстваща организация е Фондация "Кредо Бонум ".
Две години, откакто планът печели финансиране от Посланическия фонд на Съединени американски щати, нещата са си все същите - никакви. С едно изключение - избухва препирня, за която никой не знае нищо, тъй като никой не се интересува от положението на така наречен обекти в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
В дъното е разногласието за експониране на неповторимата археологическа находка, позната като наискос.
Г-н Василев, в мнението на Министерството на културата, огласено във връзка проблемите към плана на "Кредо Бонум " се споделя, че „ намесите, свързани с демонтажа и монтажа на наискоса, бяха избрани като прекомерно рискови, компрометиращи достоверността на оригинала и като ненужни “. Нима мнението на проф. Гергова, която е международно приет траколог, не е меродавно?
В никакъв случай не считам едното мнение за по-меродавно от другото, само че Министерството на културата е притежател на тази гробница и то взима финалните решения за положението й. Тоест - не фондацията взема решение кой е прав в тази полемика - дали проф. Гергова, или Министерството на културата - посредством Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКЦ). Плюсовете и минусите на плана са разисквани по време на двучасово съвещание на този съвет, след което специалистите и министъра излизат със мнение, че демонтирането и отместването на наискоса е прекомерно рисково. В останалата си част няма спънки планът да бъде сбъднат, а ние нямаме различен избор с изключение на да се съобразим с решението на виновните за паметника институции.
Когато кандидатствахте за финансиране пред Посланическия фонд, имахте ли визия, че съществува възможност планът да бъде отритнат или прекроен?
Не. Доверихме се напълно на проф. Гергова, която познава процедурите, структурите, администрацията. Истината е, че в Министерството на културата подадохме едно само искане за поддръжка, само че не бяхме подали детайлно изложение на плана.
Защо?
Защото проф. Гергова не го беше изготвила към оня миг. Ако би трябвало да съм изцяло прям, ние трябваше да подготвим плана в цялостния му размер - задание, оценка, разбор, експертни отзиви и така нататък И едвам по-късно да го представим в Министерството на културата, което да реши дали ни разрешава да аплайваме, или пък ни не разрешава. В случая силата пристигна от проф. Гергова: тя отиде и им сподели "Ще подпишете ли това писмо, че имаме право да аплайваме? " В последна сметка става дума за писмо, а не за план, който е трябвало да се съгласува преди кандидатстването.
Как тогава сте кандидатствали за финансиране на план, който не съществува в цялостен размер?
Кандидатстването към Американския посланически фонд за запазване на културното завещание е посредством апликационна форма, в която описваме какво ще създадем и какви резултати чакаме. Това е просто формуляр, в който попълваш мотивацията за плана. Но не е наличието, което дава отговор на условията на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) за сходни планове.
Искате да кажете, че спорът потегля от проф. Гергова, която е "извоювала " благословията на Министерството и ви е убедила да кандидатствате без финален план?
Не бих нарекъл обстановката по този метод. Но и не бих се съгласил с тезата, че има корупционни схеми и напън проф. Гергова да бъде изхвърлена, след обезпечаване на финансирането. Това, което се случва сега е, че модифицираният план - даже без демонтажа и преместването на наискоса - ще реализира задачата си и ще трансформира Свещарската гробница в атрактивна туристическа дестинация. Разбира се, в някаква степен има накърнено его, има и институционална засегнатост. Но е реалност, че и експертният съвет, и Министерството на културата считат за рисково отлепянето и преместването на наискоса, което беше в основата на нейния план.
Има ли възможност да върнете парите, планувани за дейностите по наискоса? След като те, по думите на проф. Гергова, са към 80% от цената на целия план?
Не. Имаме към този момент утвърждението на Вашингтон за преправяне на плана и включване на спомагателни действия, тъй като процедурата за връщане на пари към държавния бюджет на Съединени американски щати е извънредно сложна. И тъй като всички желаеме да свършим нещо потребно за този монумент на културата от международно значение. От връщането на парите не би спечелил никой, а имиджът на страната ни би единствено потърпевш.
Нещо потребно? Нима положението му е толкоз плачевно?
Музейната експозиция, да вземем за пример, не е променяна от 2004 година, когато е стартирана и е оставена незавършена. Състоянието й е доста неприятно, осветлението също е остаряло. Туристите виждат счупени в ъглите стъкла, празни витрини, избелели пана... Лично на мен това ми прави доста по-силно усещане, в сравнение с залепеният на стената наискос. Разбира се, приказвам от позиция на екскурзиант, а не на академик, на експерт. Това е обстановката, за жал. Ние поканихме проф. Гергова да продължи с нас работата по новия план, защото тя е тази, която го е спечелила преди всичко и тя е моторът да стигнем дотук и изобщо да приказваме за това.. Тя обаче не се съгласи, тъй като той се разграничава от първичното предложение и изключва наискоса.
Доколкото е известно, планът на проф. Гергова, включващ демонтажа на наискоса и възобновяване в истинския му тип, е получило редица позитивни мнения. И като технология, и като оценка на влияние. Защо, съгласно Вас, тези позитивни оценки са подценени?
Да, има такива позитивни рецензии, за които проф. Гергова твърди, че не са били прегледани. Но аз мисля, че в Националния институт за недвижимо културно завещание са ги чели, тъй като те бяха предоставени като документи. Това не е борба на мнения, а решение на специалисти и институции, отговарящи за паметника и подписали се с причини и имената си.
Откъде тогава се взе това близо двугодишно закъснение? Не можеше ли тези проблеми да бъдат решени в по-кратки периоди, откакто става въпрос за монумент на културата от международно значение?
Наистина осъществяването на плана беше забавено. Всички спомагателни условия - оценка на влияние, която се изпраща към ЮНЕСКО, мониторингов отчет от НИНКН и т. н. - лишиха време, само че резултатът е позитивен. Бе формиран доста обстоен "паспорт " на гробницата - нещо, което не беше правено от дълго време. Открит бе и теч в защитната постройка на гробницата, на който би трябвало да се обърне внимание. И още - най-сетне стартира доста значим диалог: Свещарската гробница е част от Историко-архитектурния резерват "Сборяново ", в който са включени над 140 археологически и културни монументи. Някои от тях са в окаяно положение и е нужно да се обезпечат средства за тяхното почтено експониране.
А с музея в Исперих, чието управление години наред е било изрично, че Свещарската гробница няма потребност от никакви поправки и промени, ще работите ли?
Не съм чувал на никое място обществено изразена такава решителност и това звучи прекомерно недостоверно. Ние подписахме контракт за съдействие с тях. Те също желаят да видят гробницата в „ нова светлина”. В един миг ще създадем доклада си обществен, тъй като бюджетът се ръководи от нас, а не от Министерството на културата, нито от Музея в Исперих, нито от НИНКН. Нашата единствена цел е да създадем нещо позитивно за гробницата в Свещари и за нейната социализация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ