28 октомври 312 г. Битката при Малвийския мост
На 28 октомври 312 година се е състояла борбата при Малвийския мост. Сражението предопределя развиването на Европа като християнска цивилизация.
Борбата сред Максенций и Константин навлиза в своята крайна фаза към 312 година Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан потвърждава, че моделът на споделената власт е прекомерно несъответствуващ за късната римска империя, обградена с външни врагове и следена от амбициозни и честолюбиви мъже.
Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенций, убеден в численото си предимство избира да пресрещне врага край Милвийския мост. Силите на Максенций минават Тибър по понтонен мост, защото самият Милвийски мост е бил развален. Силите на Максенций се разполагат прекомерно покрай реката и това им коства успеха. На идващия ден, Константин стартира борбата като нападна вражеската конница със своята и я разрушава.
Следва комбинирана офанзива против центъра на Максенций, който стартира да се огъва. Максенций взема решение да се изтегли към Рим и да брани града, само че е прекомерно късно. Понтонният мост рухва и доста от бойците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин.
Самият Максенций е измежду тези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го трансформира в едноличен държател на Запада, а в следствие и на цялата Римска империя. Триумфът му приготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо, че в следствие християните основават мита, за божественото събитие в съня на Константин преди борбата, в което се споделя, че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се трансформира в неразлъчен детайл от символиката на късната Римска империя и наследилата я Византия.
Борбата сред Максенций и Константин навлиза в своята крайна фаза към 312 година Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан потвърждава, че моделът на споделената власт е прекомерно несъответствуващ за късната римска империя, обградена с външни врагове и следена от амбициозни и честолюбиви мъже.
Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенций, убеден в численото си предимство избира да пресрещне врага край Милвийския мост. Силите на Максенций минават Тибър по понтонен мост, защото самият Милвийски мост е бил развален. Силите на Максенций се разполагат прекомерно покрай реката и това им коства успеха. На идващия ден, Константин стартира борбата като нападна вражеската конница със своята и я разрушава.
Следва комбинирана офанзива против центъра на Максенций, който стартира да се огъва. Максенций взема решение да се изтегли към Рим и да брани града, само че е прекомерно късно. Понтонният мост рухва и доста от бойците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин.
Самият Максенций е измежду тези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го трансформира в едноличен държател на Запада, а в следствие и на цялата Римска империя. Триумфът му приготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо, че в следствие християните основават мита, за божественото събитие в съня на Константин преди борбата, в което се споделя, че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се трансформира в неразлъчен детайл от символиката на късната Римска империя и наследилата я Византия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ