Културният туризъм у нас - вода гази, жаден ходи
На 27 септември туристи, туроператори и екскурзоводи честват. Честват Световния ден на туризма. Тази година, поради COVID-19, надали ще се леят хвалебствени речи. Ако не броим, несъмнено, благодарностите за отпуснатите на туроператорите 10 млн. лева, пренасочени от Оперативната стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ и за обещаните на екскурзоводите - отново по същата стратегия - 3 млн. лв.. Така че тазгодишният празник би трябвало да не е мотив за всенародно забавление, а за невъзмутима равносметка.
Преди четири години, по случай Световния ден на туризма, Министерството на туризма разгласява интерактивни карти на осем културно-исторически дестинации :
- „ Богатствата на Северозапада “ - общо 26 обекта;
- „ Долината на розите и тракийските царе “ - общо 17 „ спирки “, измежду които Казанлъшката гробница - един от най-знаковите монументи на тракийската просвета, включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО през 1979 г.;
- „ Морските замъци на България “ - общо 22 дестинации, измежду които остарелият Несебър с неговите 44 църкви, също в Списъка на ЮНЕСКО от 1983 г;
- „ Столиците и градовете на българските царе и патриарси “ - общо 19 „ спирки “, измежду които три обекта от Списъка на ЮНЕСКО - Мадарският конник (1979 г.), Скалните църкви в Иваново (1979 г.) и Свещарската гробница (1983 година).
- „ Българската архитектура и занаятчийство “ - общо 35 „ спирки “, измежду които и Боянската черква „ Св. Николай и Св. Пантелеймон “, включена в Списъка на ЮНЕСКО през 1979 г.;
- „ Магията на източните Родопи “ - общо 19 „ спирки “, измежду които са Александровската гробница и Перперикон;
- „ Софийската света гора “ - общо 13 „ спирки “, разхвърляни сред Боянската черква и Цари Мали град край самоковското село Белчин;
- „ Струма “ - общо 32 „ спирки “, първата от които е Рилският манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО през 1983 година, а 13-ата е... Байкушевата мура, която се намира в Национален парк "Пирин " - също по егидата на ЮНЕСКО и чиято възраст се пресмята на над 1340 години.
Маршрутите са интерактивни. Тоест - избирате един и се отварят маркировките на всички обекти, включени в него. А след това, като се спрете на съответно място, на екрана се появява малко тематично изложение и сбито поднесена информация, систематизирана в три категории:
- досегаемост за посещаване - платено, целогодишно, има екскурзовод;
- транспортна досегаемост - среща се на еди-колко си километра, минава се по еди-кой си път, има или няма паркинг, най-близкото летище е на 100 и няколко километра;
- туристическа инфраструктура – наоколо има места за настаняване, заведения за хранене, магазини и туристически информативен център.
Четири години по-късно, въпросните интерактивни направления са си все същите. Нито наличието им е обогатено, нито съпътстващата информация в интерес на туристите е обновена. Не съществуват никакви данни и за броя на туристите, "бродещи " по въпросните направления всяка година.
И още - в интерактивните карти няма:
- данни за жп връзки и междуградски автобусен превоз,
- линкове към съответни места за настаняване;
- данни за времето, належащо за пътешестване от една "спирка " до друга;
- данни за времето, належащо за цялостната обиколка на всеки един маршрут, примерно - едно, две или пет денонощия;
- алтернатива, която да те ориентира дали би трябвало да се движиш еднопосочно - от "спирка " на "спирка ", или можеш да си избереш "базов лагер " и всеки ден да посещаваш по друг обект.
Освен това интерактивните карти не са преведени - нито на британски, нито френски, нито на съветски, за японски и китайски - да не приказваме.
И най-после - бърза информация в най-големите и най-популярни туристически уеб сайтове демонстрира, че нито един от осемте маршрута не попада в офертите на българските туроператори.
С други думи - общо 183 културни и естествени забележителности, от които девет под егидата на ЮНЕСКО, не престават да се "продават под масата " - от ухо на ухо, по разкази на очевидци или против пари в брой. Сякаш ни е позор или вършим нещо неразрешено...
Според статистиката, през последните три години туристопотокът от чужбина се движи в следните параметри:
- 2017 година - 11.6 млн. души;
- 2018 година - 12.4 млн. души
- 2019 година - 12.6 млн. души.
Едва ли някой би възразил, че за тях от огромен интерес биха били седемте ни обекта в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО. За страдание обаче статистиката сочи тъкмо противоположното.
През същите тези три отчетни години, Казанлъшката гробница е била посетена общо от към 120 000 души. Дали българи или чужденци - никой не знае. А и никой не се интересува.
Горе-долу такова е ситуацията и с другия културен феномен - Боянската черква: приблизително по към 70 000 гости годишно.
Ако съдим по формалната информация, в най-хубава кондиция би трябвало да е Рилският манастир. За последно, туристопотокът там е закрепен през 2017 година - над 1 милион души. Прекрасно, само че в случай че това е истина, за какво рилската света обител я закъса предходната година по този начин, че преди три месеца министър председателят Борисов персонално обезпечи 1.6 млн. лева от бюджета за построяването на местна пречиствателна станция за потребностите на манастира? Сметките са обикновени: 1 млн. гости годишно, вход 5 лева на човек, общо доходи - 5 милиона лв.! На всеки 365 календарни дни, естествено...
С останалите обекти от Списъка на ЮНЕСКО ситуацията е същото - плачевно.
От 2016 година, в по този начин одуманите интерактивни направления, за Мадарския конник се споделя все едно и също - „ Неподходящ достъп за хора с увреждания “.
За Скалните църкви в Иваново и Свещарската гробница към момента липсва каквато и да било информация за намиращи се наоколо места за хранене и настаняване.
За Несебър обстановката е обърната: данни за 170-те хотела (с над 70 000 легла) и близо 1100-те заведенията за хранене има, само че по какъв метод това се отразява на опазването и реставрирането на 44-те църкви, поради които градът е наименуван „ Енциклопедия на християнското църковно строителство " - нула и половина.
И най-после - Боянската черква! От 2014 година в така наречен интерактивна карта на маршрута „ Българската архитектура и занаятчийство “ за този обект се споделя едно и също "нещо " - указателните табели са незадоволителни. Факт, който звучи по-абсурдно даже от реставрацията на църквата, траяла близо три десетилетия и завършена (поне засега) едвам след дарителска акция, проведена през 2006 година.
През 2019 година така наречен способени ведомства се похвалиха, че Боянската черква била посетена от близо 80 000 души. Колко са приходите обаче продължава да е е цялостна загадка...
Всъщност, като теглим чертата, изгодата на България от седемте обекта в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО е повече от смехотворна - годишно в тях вървят най-вече 1% от задграничните туристи, а регистрираните доходи са по-скоро мизерни.
Как стават тези работи по други географски ширини?
С идея и координирани дейности сред страна и частен бизнес, т.е. с политика. Два образеца единствено:
Всяка година Венеция е посещавана от към 25 милиона туристи. И най-малко 97-98% от тях са приходящи, т.е. идват, обикалят, снимат се и си отиват. И всеки от тях оставя най-малко по 100 евро.
Годишно, посетителите на феномена „ Памуккале “ в Турция рядко падат под 2 млн. души, нищо че хотелите в близост се броят на пръсти. Цена на един входен билет - 10 евро.
На всяко тримесечие, администрацията на истанбулския замък "Топкапъ сарай " регистрира по към 3.5-4 милиона гости. Цена на един билет - 20 евро!
Да ни е цветущ Световният ден на туризма!
Преди четири години, по случай Световния ден на туризма, Министерството на туризма разгласява интерактивни карти на осем културно-исторически дестинации :
- „ Богатствата на Северозапада “ - общо 26 обекта;
- „ Долината на розите и тракийските царе “ - общо 17 „ спирки “, измежду които Казанлъшката гробница - един от най-знаковите монументи на тракийската просвета, включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО през 1979 г.;
- „ Морските замъци на България “ - общо 22 дестинации, измежду които остарелият Несебър с неговите 44 църкви, също в Списъка на ЮНЕСКО от 1983 г;
- „ Столиците и градовете на българските царе и патриарси “ - общо 19 „ спирки “, измежду които три обекта от Списъка на ЮНЕСКО - Мадарският конник (1979 г.), Скалните църкви в Иваново (1979 г.) и Свещарската гробница (1983 година).
- „ Българската архитектура и занаятчийство “ - общо 35 „ спирки “, измежду които и Боянската черква „ Св. Николай и Св. Пантелеймон “, включена в Списъка на ЮНЕСКО през 1979 г.;
- „ Магията на източните Родопи “ - общо 19 „ спирки “, измежду които са Александровската гробница и Перперикон;
- „ Софийската света гора “ - общо 13 „ спирки “, разхвърляни сред Боянската черква и Цари Мали град край самоковското село Белчин;
- „ Струма “ - общо 32 „ спирки “, първата от които е Рилският манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО през 1983 година, а 13-ата е... Байкушевата мура, която се намира в Национален парк "Пирин " - също по егидата на ЮНЕСКО и чиято възраст се пресмята на над 1340 години.
Маршрутите са интерактивни. Тоест - избирате един и се отварят маркировките на всички обекти, включени в него. А след това, като се спрете на съответно място, на екрана се появява малко тематично изложение и сбито поднесена информация, систематизирана в три категории:
- досегаемост за посещаване - платено, целогодишно, има екскурзовод;
- транспортна досегаемост - среща се на еди-колко си километра, минава се по еди-кой си път, има или няма паркинг, най-близкото летище е на 100 и няколко километра;
- туристическа инфраструктура – наоколо има места за настаняване, заведения за хранене, магазини и туристически информативен център.
Четири години по-късно, въпросните интерактивни направления са си все същите. Нито наличието им е обогатено, нито съпътстващата информация в интерес на туристите е обновена. Не съществуват никакви данни и за броя на туристите, "бродещи " по въпросните направления всяка година.
И още - в интерактивните карти няма:
- данни за жп връзки и междуградски автобусен превоз,
- линкове към съответни места за настаняване;
- данни за времето, належащо за пътешестване от една "спирка " до друга;
- данни за времето, належащо за цялостната обиколка на всеки един маршрут, примерно - едно, две или пет денонощия;
- алтернатива, която да те ориентира дали би трябвало да се движиш еднопосочно - от "спирка " на "спирка ", или можеш да си избереш "базов лагер " и всеки ден да посещаваш по друг обект.
Освен това интерактивните карти не са преведени - нито на британски, нито френски, нито на съветски, за японски и китайски - да не приказваме.
И най-после - бърза информация в най-големите и най-популярни туристически уеб сайтове демонстрира, че нито един от осемте маршрута не попада в офертите на българските туроператори.
С други думи - общо 183 културни и естествени забележителности, от които девет под егидата на ЮНЕСКО, не престават да се "продават под масата " - от ухо на ухо, по разкази на очевидци или против пари в брой. Сякаш ни е позор или вършим нещо неразрешено...
Според статистиката, през последните три години туристопотокът от чужбина се движи в следните параметри:
- 2017 година - 11.6 млн. души;
- 2018 година - 12.4 млн. души
- 2019 година - 12.6 млн. души.
Едва ли някой би възразил, че за тях от огромен интерес биха били седемте ни обекта в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО. За страдание обаче статистиката сочи тъкмо противоположното.
През същите тези три отчетни години, Казанлъшката гробница е била посетена общо от към 120 000 души. Дали българи или чужденци - никой не знае. А и никой не се интересува.
Горе-долу такова е ситуацията и с другия културен феномен - Боянската черква: приблизително по към 70 000 гости годишно.
Ако съдим по формалната информация, в най-хубава кондиция би трябвало да е Рилският манастир. За последно, туристопотокът там е закрепен през 2017 година - над 1 милион души. Прекрасно, само че в случай че това е истина, за какво рилската света обител я закъса предходната година по този начин, че преди три месеца министър председателят Борисов персонално обезпечи 1.6 млн. лева от бюджета за построяването на местна пречиствателна станция за потребностите на манастира? Сметките са обикновени: 1 млн. гости годишно, вход 5 лева на човек, общо доходи - 5 милиона лв.! На всеки 365 календарни дни, естествено...
С останалите обекти от Списъка на ЮНЕСКО ситуацията е същото - плачевно.
От 2016 година, в по този начин одуманите интерактивни направления, за Мадарския конник се споделя все едно и също - „ Неподходящ достъп за хора с увреждания “.
За Скалните църкви в Иваново и Свещарската гробница към момента липсва каквато и да било информация за намиращи се наоколо места за хранене и настаняване.
За Несебър обстановката е обърната: данни за 170-те хотела (с над 70 000 легла) и близо 1100-те заведенията за хранене има, само че по какъв метод това се отразява на опазването и реставрирането на 44-те църкви, поради които градът е наименуван „ Енциклопедия на християнското църковно строителство " - нула и половина.
И най-после - Боянската черква! От 2014 година в така наречен интерактивна карта на маршрута „ Българската архитектура и занаятчийство “ за този обект се споделя едно и също "нещо " - указателните табели са незадоволителни. Факт, който звучи по-абсурдно даже от реставрацията на църквата, траяла близо три десетилетия и завършена (поне засега) едвам след дарителска акция, проведена през 2006 година.
През 2019 година така наречен способени ведомства се похвалиха, че Боянската черква била посетена от близо 80 000 души. Колко са приходите обаче продължава да е е цялостна загадка...
Всъщност, като теглим чертата, изгодата на България от седемте обекта в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО е повече от смехотворна - годишно в тях вървят най-вече 1% от задграничните туристи, а регистрираните доходи са по-скоро мизерни.
Как стават тези работи по други географски ширини?
С идея и координирани дейности сред страна и частен бизнес, т.е. с политика. Два образеца единствено:
Всяка година Венеция е посещавана от към 25 милиона туристи. И най-малко 97-98% от тях са приходящи, т.е. идват, обикалят, снимат се и си отиват. И всеки от тях оставя най-малко по 100 евро.
Годишно, посетителите на феномена „ Памуккале “ в Турция рядко падат под 2 млн. души, нищо че хотелите в близост се броят на пръсти. Цена на един входен билет - 10 евро.
На всяко тримесечие, администрацията на истанбулския замък "Топкапъ сарай " регистрира по към 3.5-4 милиона гости. Цена на един билет - 20 евро!
Да ни е цветущ Световният ден на туризма!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ