Илин Димитров: Имахме тежък летен сезон, а туризмът трябва да е на върха на пирамидата на Маслоу
На 27 септември означаваме Световния ден на туризма. Той се празнува от 1980 година насам. Датата отбелязва годишнината от приемането на Устава на Световната организация по туризъм през 1970 година А през 2023 година Световното организация по туризъм акцентира нуждата от повече и по-добре ориентирани вложения за хората, за планетата и за просперитета.
Световният ден на туризма през актуалната година ще бъде апел за деяние за развиване. И вложителите също по този начин от частния бранш са на фокус – да се обединят към нова тактика за зелени вложения в бранша. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " Илин Димитров, секретар на президента Румен Радев по туризъм, обучение и просвета, както и някогашен министър на туризма.
Г-н Димитров, първо дано да си поговорим за днешния ден, за смисъла на туризма, за Световния ден – за какво би трябвало да го има и на какво би трябвало да се обърне внимание в действителност? Знаем, че туризмът е изчерпателен, той има обществена, културна, политическа, икономическа стойност.
Туризмът е изчерпателен. Той е директно обвързван с доста други браншове – и с превоз, и с логистика, в строителство, лека индустрия. Реално той се намира на върха може би на стълбичката на Маслоу, в случай че би трябвало да разсъждаваме в тази посока. Би било забавно съгласно мен малко цифри да дадем.
Разбира се, да.
Какво съставляват туризмът за света, след това можем към България. Всеки десети в света работи в областта на туризма, всеки десети. 9,2% от международния БВП е основан от туризма. 7,7 трилиона $ са това – големи суми. И по данни на Световната организация по туризъм, с която започнахте, секторът ще се възвърне на предковидните равнища от 2019 през тази година. Затова и надписът на тези празнувания е тъкмо това – мъдро вложение, вложения в фрагменти, вложения в планове, които са зелени, които ще имат добавена стойност.
Ще има и неотдавна събирания даже, където съм поканен и аз, в Самарканд на Световната организация по туризъм. Ще бъдем там дружно с представители на още 73 страни. За България картинката е долу-горе сходна. Имаме към 200 000 заети директно в туризма, което е отново към един на 10. 8% от брутния ни артикул е директно от туризма, като непряко това е може би двойно като количество, отново съпътстващи браншове, в случай че включим. И 70% при нас приходите идват от летния туризъм, като това число се трансформира в интерес на зимния и на балнео и СПА.
България е пълновръстен член на Световната организация по туризъм и тук желая да подчертая, че по времето на служебния кабинет бяхме определени за член на Изпълнителния съвет в оспорвана конкуренция с още 11 страни тук, в София, с рекорден брой делегати – 41, и 21 министри на туризма участваха и заместник-министри. Така че България е добре показана, уважавана страна, която развива своя туризъм.
Споменахте служебния кабинет. Миналия път, когато бяхте тук, при мен, нямаше още 100 дни от сегашния кабинет и ръководството министър Зарица Динкова. Вие се заканихте, че ще извършите една оценка на нейната активност. Е, към този момент има 100 дни, господин Димитров. Обикновено тогава чуваме какви са и оценките на някогашни министри, на бизнеса като цяло. Какво можем да си кажем по отношение на ръководството на министъра на туризма – госпожа Зарица Динкова?
В първите 100 дни е добре да бъдем доброжелателни, само че по-късно би трябвало да бъдем справедливи, рано или късно. Оценките в туризма няма по какъв начин да ги дам аз. Те се дават първо от потребителите, второ – от бизнеса. Бизнесът се изрече. За страдание, оценката, която бяха дали на министъра, беше 3 – ниска оценка. Имаше и много апели за нейна оставка още първоначално. Аз доста се надявам тя да се стегне и да продължи напред. Оценката на потребителите също е забавна. Потребителите дават своята оценка посредством паспортите си. Ако останат в България, значи, че им е харесала работата на министъра. Ако не, в случай че са излезли – за жалост, и тук нямаме добра вест. Имаме 8% спад на нощувките по отношение на 2019 година, което не е добър сигнал. Т.е. и там имаме неща, които да подобрим. Аз персонално почивах в България и бях удовлетворен от качеството на услугата. И като умозаключение, в случай че би трябвало да затворим тази тематика, бих желал да кажа, че имаме доста, доста съществено поле за възстановяване.
Имаме, да. А летният ни сезон като че ли беше много проблематичен. Вие ще ме опровергаете, в случай че това не е по този начин, само че имаше доста, които още веднъж се сътвориха.
Този сезон на хартия беше добър. На хартия, тъй като още в самото му начало бяхме планували един растеж на туристите, който да стигне до равнищата на 2019 година Той се случи. Но имаме един доста сериозен дисбаланс – нощувките са намалели с 8% по отношение на 2019 година, което какво значи – по-ниска доходност, по-кратък престой, по-високи разноски за обслужване, една недобра междинна дневна цена. И това го приписвам на няколко събития, които в случай че имаме време, можем да ги погледнем.
Първото, най-важно, което беляза сезона, беше Нова Каховка – събитието, което взривиха язовирната стена. Този случай се отрази основно на румънските и българските туристи, и то при започване на сезона. Вие Видяхте, че месец юни имахме празни паркинги. Тук желая да насочва една рецензия към кабинета, тъй като той реагира късно. На втората седмица започнаха акция те, до момента в който нашите съседи, Турция, стартира ежедневно. И се получи един вакуум – в първите 15 дни нямаше страна. Съответно бизнесът стартира да взима нещата в свои ръце. Те се стреснаха за поминака си и направиха редица акции. Помните – газиха до колена във водата, чиста е, след това ядоха голи живи миди.
Дори в Албена бяха създали лаборатория, която страната не я направи – всеки час да демонстрира цената на чистотата на водата, какви примеси има, в случай че има. И тук две седмици загубихме, които бяха основни и които действително се отразиха доста съществено на бранша. Какво направиха от хотелиерите – внезапно смъкнаха цената надолу поради нерешителност. Това промени профила на туристите, промени престоя им. И най-после по тази причина споделяме, че на хартия сезонът може да е добър, само че в реалност той беше доста тежък. Последваха други кавги – абсурдът със стековете, в случай че помните – отново народен скандал се получи. Там се тиражираше надали не, че нашето Черноморие е безумно скъпо. Това не е по този начин, изрично.
600 лв. ли беше цената?
Не желая да си спомня какъв брой беше, само че беше голям PR-ски фал беше. Много тежка тематика имахме – измерванията през август на " Активните консуматори “ и неналичието, и по какъв начин реагира в действителност министерството. Не знам, вие помните ли реакцията каква беше?
Ами, нямаше май реакция.
Не, нямаше никаква реакция, да. Там даже доцент Ангел Кунчев се зае да брани туризма, защото липсваше министерството там още веднъж. Поздравявам го, благодаря му, тъй като това е една постъпка, само че няма потребност
Министерството на здравеопазването да иззема нашите функции като Министерство на туризма. И последното, което беше може би пиронът, беше трагичният случай в Царево, наводнението, където – съболезнования за фамилиите, имахме и починали, там пък се отвори още веднъж тематиката с чистотата на водата. Знаете, тръби се разравяха. После пък гръмнаха други кавги – кой бил облечен, по какъв начин бил облечен. И нещата не завършиха добре. Сезонът беше тежък, сложен и аз приветствам всички, тъй като се оправиха.
Така е, господин Димитров, в действителност беше сложен и тежък сезонът. Хората се оправят по този начин, както могат. Необходими са може би обаче и законодателни промени – основно значими. Вие ще кажете в този момент какви и по какъв начин. Знаем, че на фокус сега при политиците е един план за смяна в Конституцията. Но туризмът от какво се е нуждае, от какви законодателни промени се нуждае той?
Добре е да създадем едно разграничаване сред служебните и постоянните кабинети. Нашата задача беше да не вършим законодателни промени, тъй като просто нямаме болшинство в Народното събрание. Ние трябваше да стабилизираме бранша и успяхме. Бяхме на шесто място в света съгласно Световната организация по туризъм по възобновяване – по време на служебния кабинет. Рекордния зимен сезон.
Допълнително трябваше да създадем няколко други неща – да покажем, че се отваряме към западните пазари. Евроинтеграцията ни беше засилена. В София имаше 21 министри и заместник-министри на туризма. Всичко това работеше добре. Да помогнем с промотирането на страната, хубави щандове. Проф. Бетани Хюз беше даже в България – тя е доста огромна звезда. 200 милиона фенове има публика и тя ще прави филми за България. Това го свършихме. Редовният кабинет обаче би трябвало да направи законодателни промени и да извърши промени. И това тук е основно. Ключово е какво тъкмо би трябвало да бъде променено. И всичко може да бъде простено на един министър, свършено дотук, в случай че той си свърши работата с промените. Браншът желае да види няколко неща, върху които да се подчертава.
Като една от най-важните тематики – и тя е настояща, това са данъчните закони. Колко да бъде това Данък добавена стойност? От ден едно аз дублирам, че то би трябвало да остане 9%. Браншът го желае.
Ама по този начин ни убеждаваше и Кирил Петков, в случай че не се неистина, по време на КОВИД пандемията.
За страдание, в този момент, сега, се върти сходно видео, където той убеждава.
Да.
Аз не знам дали това е някакъв вид шизофрения, или просто е подвел гласоподавателите, или е неистина, само че не може да обещаеш едно и след това да тръгнеш напълно друго да правиш.
Да, тъй като знам какво сподели Асен Василев. Министерство на финансите е готово с пакета от данъчни закони, като в него се предлага връщането на Данък добавена стойност ставката за ресторантьорите на 20%.
Не е нито почтено, нито вярно. Най-малкото, че ще се вдигне цената на ресторантьорската услуга. Ще има вълна от банкрути. В момента ние договаряме идващия сезон. Ние не знаем каква ни е данъчната политика. Не можем година за година да си променяме данъчните ставки. И по тази причина нашите оферти, още като бях народен представител в 47-то Народно заседание, пък като длъжностен министър съм защитавал тезата това да остане за непрекъснато за целия бранш. Дали ще бъде въведен Патентен налог – това, което също се разяснява, това е хубава тематика, припозната в Европа тематика, не е нещо нечувано, нито невиждано. Напротив, добре употребен механизъм е, оказва помощ за изсветляването на бранша, само че би трябвало да се разиска в елементи. Това е единствено една от точките за данъчното облагане.
А другите? Кажете няколко думи и за тях.
Другите са заплащане по банка. Знаете, че в бранш " Туризъм “ имаме задгранични служащи. Как плащаме по банка, когато банките не желаят да откриват сметки? Много затруднено, недомислено. Направиха го за земеделието, дано да стане дума и за туризма. Имаше изключение. Трябва да се напишат няколко наредби: За националните курорти – сериозно значима наредба; За дивото къмпингуване; За туристическата маркировка – там нямаме никакво придвижване, чакаме. Имаме още Закон за Гаранционния фонд за туроператорите – нещо, което стартирахме. Пак не виждам аз някакво придвижване.
Имаме повишение на средствата за реклама. В момента ние сме 20 пъти по-малко реклама от страните към нас. Направи се една постъпка и е добре да й го признаем на министърката – тя се опита иновативно да промени една програма, но една птичка пролет не прави, разбиратели.
Това е тактически хода, а ние имаме потребност от стратегия. Браншът желае да види и обособяването на обособени ваучери за туризъм. И тук може да ви е забавно, само че 1 евро, което е обещано за предварителна защита – приказвам за туризъм и за медикъл и СПА, икономисва 7 евро от лекуване. Това е метод да имаме първо един по-подпомогнат бранш, второ – едно население, което е крепко и трудоспособно, пламенно. Много, доста други неща би трябвало да се създадат, тъй като сега ние нямаме визия какъв брой ще костват храните следващата година, какъв брой ще костват горивата. Всичко скача ужасно доста.
Заплатите, които се подвигат на 933 лв. минимална, още веднъж са доста тежък удар за туризма, което беше решение надали не през вчерашния ден. Шенген – доста се надявах да ни одобряват до края на годината и не преставам да се надявам, само че като виждам, тая тематика се отдалечава и вместо да отиваме към нея, ние се връщаме обратно. И еврозоната също – това е сериозно значимо за туризма.
Имаме нова целева дата – 1 януари 2025 година за Шенген.
Надявам се, уповавам се да се случи това. Но това са доста, доста съществени промени, които би трябвало да бъдат направени, които са предстоящи от бранша, които ще реалокират туризма ни в посока по този начин, че той да бъде конкурентноспособен на нашите съседи, които развиват превъзходен туризъм. И тук е основно значимо министърът да го направи това, да има поддръжката. А когато браншът ти желае оставката през един месец, доста ще й е мъчно. Надявам се да се оправи, това в действителност от сърце го споделям, само че битката тук ще бъде сложна, тъй като промените се вършат с присъединяване и на бизнеса.
С оглед на летния сезон, какво очаквате за зимния туристически сезон – като за край на нашия диалог, накратко, господин Димитров?
По данните, които имаме, чакаме един добър зимен сезон, в случай че имаме сняг. Продуктът ни е на доста положително съответствие цена-качество. Зимните ни курорти са положителни, те са от международна големина. Рекламата беше добре направена, тъй че аз се надявам в действителност да имаме добър туристопоток. И тук към този момент в действителност би трябвало да приказваме и за опция за целогодишен туризъм в Банско и в другите места, тъй като това действително прави разликата. Сезонният туризъм е доста тежък от позиция на менажиране, на заплати, на първокласен артикул. Там, където имаме целогодишен, нещата се ръководят по-лесно. Така че с две думи – един по-успешен зимен сезон чакаме и гледаме с вярата натам.
Световният ден на туризма през актуалната година ще бъде апел за деяние за развиване. И вложителите също по този начин от частния бранш са на фокус – да се обединят към нова тактика за зелени вложения в бранша. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " Илин Димитров, секретар на президента Румен Радев по туризъм, обучение и просвета, както и някогашен министър на туризма.
Г-н Димитров, първо дано да си поговорим за днешния ден, за смисъла на туризма, за Световния ден – за какво би трябвало да го има и на какво би трябвало да се обърне внимание в действителност? Знаем, че туризмът е изчерпателен, той има обществена, културна, политическа, икономическа стойност.
Туризмът е изчерпателен. Той е директно обвързван с доста други браншове – и с превоз, и с логистика, в строителство, лека индустрия. Реално той се намира на върха може би на стълбичката на Маслоу, в случай че би трябвало да разсъждаваме в тази посока. Би било забавно съгласно мен малко цифри да дадем.
Разбира се, да.
Какво съставляват туризмът за света, след това можем към България. Всеки десети в света работи в областта на туризма, всеки десети. 9,2% от международния БВП е основан от туризма. 7,7 трилиона $ са това – големи суми. И по данни на Световната организация по туризъм, с която започнахте, секторът ще се възвърне на предковидните равнища от 2019 през тази година. Затова и надписът на тези празнувания е тъкмо това – мъдро вложение, вложения в фрагменти, вложения в планове, които са зелени, които ще имат добавена стойност.
Ще има и неотдавна събирания даже, където съм поканен и аз, в Самарканд на Световната организация по туризъм. Ще бъдем там дружно с представители на още 73 страни. За България картинката е долу-горе сходна. Имаме към 200 000 заети директно в туризма, което е отново към един на 10. 8% от брутния ни артикул е директно от туризма, като непряко това е може би двойно като количество, отново съпътстващи браншове, в случай че включим. И 70% при нас приходите идват от летния туризъм, като това число се трансформира в интерес на зимния и на балнео и СПА.
България е пълновръстен член на Световната организация по туризъм и тук желая да подчертая, че по времето на служебния кабинет бяхме определени за член на Изпълнителния съвет в оспорвана конкуренция с още 11 страни тук, в София, с рекорден брой делегати – 41, и 21 министри на туризма участваха и заместник-министри. Така че България е добре показана, уважавана страна, която развива своя туризъм.
Споменахте служебния кабинет. Миналия път, когато бяхте тук, при мен, нямаше още 100 дни от сегашния кабинет и ръководството министър Зарица Динкова. Вие се заканихте, че ще извършите една оценка на нейната активност. Е, към този момент има 100 дни, господин Димитров. Обикновено тогава чуваме какви са и оценките на някогашни министри, на бизнеса като цяло. Какво можем да си кажем по отношение на ръководството на министъра на туризма – госпожа Зарица Динкова?
В първите 100 дни е добре да бъдем доброжелателни, само че по-късно би трябвало да бъдем справедливи, рано или късно. Оценките в туризма няма по какъв начин да ги дам аз. Те се дават първо от потребителите, второ – от бизнеса. Бизнесът се изрече. За страдание, оценката, която бяха дали на министъра, беше 3 – ниска оценка. Имаше и много апели за нейна оставка още първоначално. Аз доста се надявам тя да се стегне и да продължи напред. Оценката на потребителите също е забавна. Потребителите дават своята оценка посредством паспортите си. Ако останат в България, значи, че им е харесала работата на министъра. Ако не, в случай че са излезли – за жалост, и тук нямаме добра вест. Имаме 8% спад на нощувките по отношение на 2019 година, което не е добър сигнал. Т.е. и там имаме неща, които да подобрим. Аз персонално почивах в България и бях удовлетворен от качеството на услугата. И като умозаключение, в случай че би трябвало да затворим тази тематика, бих желал да кажа, че имаме доста, доста съществено поле за възстановяване.
Имаме, да. А летният ни сезон като че ли беше много проблематичен. Вие ще ме опровергаете, в случай че това не е по този начин, само че имаше доста, които още веднъж се сътвориха.
Този сезон на хартия беше добър. На хартия, тъй като още в самото му начало бяхме планували един растеж на туристите, който да стигне до равнищата на 2019 година Той се случи. Но имаме един доста сериозен дисбаланс – нощувките са намалели с 8% по отношение на 2019 година, което какво значи – по-ниска доходност, по-кратък престой, по-високи разноски за обслужване, една недобра междинна дневна цена. И това го приписвам на няколко събития, които в случай че имаме време, можем да ги погледнем.
Първото, най-важно, което беляза сезона, беше Нова Каховка – събитието, което взривиха язовирната стена. Този случай се отрази основно на румънските и българските туристи, и то при започване на сезона. Вие Видяхте, че месец юни имахме празни паркинги. Тук желая да насочва една рецензия към кабинета, тъй като той реагира късно. На втората седмица започнаха акция те, до момента в който нашите съседи, Турция, стартира ежедневно. И се получи един вакуум – в първите 15 дни нямаше страна. Съответно бизнесът стартира да взима нещата в свои ръце. Те се стреснаха за поминака си и направиха редица акции. Помните – газиха до колена във водата, чиста е, след това ядоха голи живи миди.
Дори в Албена бяха създали лаборатория, която страната не я направи – всеки час да демонстрира цената на чистотата на водата, какви примеси има, в случай че има. И тук две седмици загубихме, които бяха основни и които действително се отразиха доста съществено на бранша. Какво направиха от хотелиерите – внезапно смъкнаха цената надолу поради нерешителност. Това промени профила на туристите, промени престоя им. И най-после по тази причина споделяме, че на хартия сезонът може да е добър, само че в реалност той беше доста тежък. Последваха други кавги – абсурдът със стековете, в случай че помните – отново народен скандал се получи. Там се тиражираше надали не, че нашето Черноморие е безумно скъпо. Това не е по този начин, изрично.
600 лв. ли беше цената?
Не желая да си спомня какъв брой беше, само че беше голям PR-ски фал беше. Много тежка тематика имахме – измерванията през август на " Активните консуматори “ и неналичието, и по какъв начин реагира в действителност министерството. Не знам, вие помните ли реакцията каква беше?
Ами, нямаше май реакция.
Не, нямаше никаква реакция, да. Там даже доцент Ангел Кунчев се зае да брани туризма, защото липсваше министерството там още веднъж. Поздравявам го, благодаря му, тъй като това е една постъпка, само че няма потребност
Министерството на здравеопазването да иззема нашите функции като Министерство на туризма. И последното, което беше може би пиронът, беше трагичният случай в Царево, наводнението, където – съболезнования за фамилиите, имахме и починали, там пък се отвори още веднъж тематиката с чистотата на водата. Знаете, тръби се разравяха. После пък гръмнаха други кавги – кой бил облечен, по какъв начин бил облечен. И нещата не завършиха добре. Сезонът беше тежък, сложен и аз приветствам всички, тъй като се оправиха.
Така е, господин Димитров, в действителност беше сложен и тежък сезонът. Хората се оправят по този начин, както могат. Необходими са може би обаче и законодателни промени – основно значими. Вие ще кажете в този момент какви и по какъв начин. Знаем, че на фокус сега при политиците е един план за смяна в Конституцията. Но туризмът от какво се е нуждае, от какви законодателни промени се нуждае той?
Добре е да създадем едно разграничаване сред служебните и постоянните кабинети. Нашата задача беше да не вършим законодателни промени, тъй като просто нямаме болшинство в Народното събрание. Ние трябваше да стабилизираме бранша и успяхме. Бяхме на шесто място в света съгласно Световната организация по туризъм по възобновяване – по време на служебния кабинет. Рекордния зимен сезон.
Допълнително трябваше да създадем няколко други неща – да покажем, че се отваряме към западните пазари. Евроинтеграцията ни беше засилена. В София имаше 21 министри и заместник-министри на туризма. Всичко това работеше добре. Да помогнем с промотирането на страната, хубави щандове. Проф. Бетани Хюз беше даже в България – тя е доста огромна звезда. 200 милиона фенове има публика и тя ще прави филми за България. Това го свършихме. Редовният кабинет обаче би трябвало да направи законодателни промени и да извърши промени. И това тук е основно. Ключово е какво тъкмо би трябвало да бъде променено. И всичко може да бъде простено на един министър, свършено дотук, в случай че той си свърши работата с промените. Браншът желае да види няколко неща, върху които да се подчертава.
Като една от най-важните тематики – и тя е настояща, това са данъчните закони. Колко да бъде това Данък добавена стойност? От ден едно аз дублирам, че то би трябвало да остане 9%. Браншът го желае.
Ама по този начин ни убеждаваше и Кирил Петков, в случай че не се неистина, по време на КОВИД пандемията.
За страдание, в този момент, сега, се върти сходно видео, където той убеждава.
Да.
Аз не знам дали това е някакъв вид шизофрения, или просто е подвел гласоподавателите, или е неистина, само че не може да обещаеш едно и след това да тръгнеш напълно друго да правиш.
Да, тъй като знам какво сподели Асен Василев. Министерство на финансите е готово с пакета от данъчни закони, като в него се предлага връщането на Данък добавена стойност ставката за ресторантьорите на 20%.
Не е нито почтено, нито вярно. Най-малкото, че ще се вдигне цената на ресторантьорската услуга. Ще има вълна от банкрути. В момента ние договаряме идващия сезон. Ние не знаем каква ни е данъчната политика. Не можем година за година да си променяме данъчните ставки. И по тази причина нашите оферти, още като бях народен представител в 47-то Народно заседание, пък като длъжностен министър съм защитавал тезата това да остане за непрекъснато за целия бранш. Дали ще бъде въведен Патентен налог – това, което също се разяснява, това е хубава тематика, припозната в Европа тематика, не е нещо нечувано, нито невиждано. Напротив, добре употребен механизъм е, оказва помощ за изсветляването на бранша, само че би трябвало да се разиска в елементи. Това е единствено една от точките за данъчното облагане.
А другите? Кажете няколко думи и за тях.
Другите са заплащане по банка. Знаете, че в бранш " Туризъм “ имаме задгранични служащи. Как плащаме по банка, когато банките не желаят да откриват сметки? Много затруднено, недомислено. Направиха го за земеделието, дано да стане дума и за туризма. Имаше изключение. Трябва да се напишат няколко наредби: За националните курорти – сериозно значима наредба; За дивото къмпингуване; За туристическата маркировка – там нямаме никакво придвижване, чакаме. Имаме още Закон за Гаранционния фонд за туроператорите – нещо, което стартирахме. Пак не виждам аз някакво придвижване.
Имаме повишение на средствата за реклама. В момента ние сме 20 пъти по-малко реклама от страните към нас. Направи се една постъпка и е добре да й го признаем на министърката – тя се опита иновативно да промени една програма, но една птичка пролет не прави, разбиратели.
Това е тактически хода, а ние имаме потребност от стратегия. Браншът желае да види и обособяването на обособени ваучери за туризъм. И тук може да ви е забавно, само че 1 евро, което е обещано за предварителна защита – приказвам за туризъм и за медикъл и СПА, икономисва 7 евро от лекуване. Това е метод да имаме първо един по-подпомогнат бранш, второ – едно население, което е крепко и трудоспособно, пламенно. Много, доста други неща би трябвало да се създадат, тъй като сега ние нямаме визия какъв брой ще костват храните следващата година, какъв брой ще костват горивата. Всичко скача ужасно доста.
Заплатите, които се подвигат на 933 лв. минимална, още веднъж са доста тежък удар за туризма, което беше решение надали не през вчерашния ден. Шенген – доста се надявах да ни одобряват до края на годината и не преставам да се надявам, само че като виждам, тая тематика се отдалечава и вместо да отиваме към нея, ние се връщаме обратно. И еврозоната също – това е сериозно значимо за туризма.
Имаме нова целева дата – 1 януари 2025 година за Шенген.
Надявам се, уповавам се да се случи това. Но това са доста, доста съществени промени, които би трябвало да бъдат направени, които са предстоящи от бранша, които ще реалокират туризма ни в посока по този начин, че той да бъде конкурентноспособен на нашите съседи, които развиват превъзходен туризъм. И тук е основно значимо министърът да го направи това, да има поддръжката. А когато браншът ти желае оставката през един месец, доста ще й е мъчно. Надявам се да се оправи, това в действителност от сърце го споделям, само че битката тук ще бъде сложна, тъй като промените се вършат с присъединяване и на бизнеса.
С оглед на летния сезон, какво очаквате за зимния туристически сезон – като за край на нашия диалог, накратко, господин Димитров?
По данните, които имаме, чакаме един добър зимен сезон, в случай че имаме сняг. Продуктът ни е на доста положително съответствие цена-качество. Зимните ни курорти са положителни, те са от международна големина. Рекламата беше добре направена, тъй че аз се надявам в действителност да имаме добър туристопоток. И тук към този момент в действителност би трябвало да приказваме и за опция за целогодишен туризъм в Банско и в другите места, тъй като това действително прави разликата. Сезонният туризъм е доста тежък от позиция на менажиране, на заплати, на първокласен артикул. Там, където имаме целогодишен, нещата се ръководят по-лесно. Така че с две думи – един по-успешен зимен сезон чакаме и гледаме с вярата натам.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ