Чешкият роман за живота на ромите "Момиче, разпали огънчето" вече и в България
На 27 септември 2017 година в Чешкия център в София бе показана книгата " Момиче, разпали огънчето " на чешкия създател Мартин Шмаус. Българският превод на Красимир Проданов се издава от издателство " Изида ".
" Момиче, разпали огънчето " е сантименталната история на една вълнуваща обич. Сюжетът се развива към прекарванията на основния воин Андрейчо, като показва и пъстрота свят на чехословашките роми в интервала към демократичните промени. След излизането на книгата в Чехия през 2005 година създателят Мартин Шмаус получава влиятелната литературна премия " Магнезия литера ".
Основната история в " Момиче, разпали огънчето " се върти към съжителството на чехите с ромите. Преводачът Красимир Проданов споделя, че се насочил към нея, защото, по думите му, тематиката я прави нужна за българския четец. " Когато се зачетох в нея, съзрях паралелите сред чешката и българската действителност. Спомних си по какъв начин израснах в малко градче, най-хубавият ми другар там се споделяше Ангел и беше ром ", споделя Проданов.
Авторът не е професионален публицист
Авторът на " Момиче, разпали огънчето " се споделя Мартин Шмаус. Той обаче не е професионален публицист. Пише книгата сред 1997 и 2000 година, само че я издава чак през 2005 година Мартин Шмаус работи като шеф на болница в дребното чешко градче Одра, където живее настрана от обществената сцена.
© Деница Проданова, Изида
Шмаус споделя, че е почнал да написа " Момиче, разпали огънчето ", търсейки ключ към разбирането на проблемите на ромите: " Пишейки книгата, аз не изхождах от предпоставени тези. Аз просто търсех отговори на тези въпроси ". Самият той дефинира себе си като писател-аматьор.
Екипът на " Дневник " се поинтересува от мнението на ромската общественост в Чехия за романа " Момиче, разпали огънчето ". Свързахме се с Кристина Кохутова, която е отговорник по връзките с обществеността с медиите на Музея за ромската просвета в Бърно, Чехия. Кохутова отговори, че познанията по ромския език на създателя в чешкото издание на книгата ѝ се костват слаби (авторът вплита повествованието си локалния акцент - бел. ред.), добавяйки, че " има огромна разлика сред литературата за роми, писана от ромски създатели, и тази, която е писана от неромски създатели ".
Според преводача на книгата Красимир Проданов полезността на книгата се дължи на обстоятелството, че тя прави опит да показа и двете гледни точки и да изясни някои междукултурни разлики през травматичната орис на чешките роми през XX век. " В нея има както художествени достолепия - един жив и изразителен език, по този начин и документална история ", споделя той. Голямата рамка, в която се разполага разказът, наблюдава разселението на ромите из Европа и съответно идването им в Словакия, лагерите през Втората международна война и след това жестоките способи, с които комунистическото ръководство се пробва да изкорени номадския им метод на живот.
Сюжетът на " Момиче, разпали огънчето " не се базира на действителна история. Но историческите обстоятелства в книгата са изцяло същински. За да сътвори своя разказ, създателят прибягва до помощта на експерти по ромска просвета в родината си.
Историята на чешките роми е тежка
Според последното броене на популацията в Чехия през 2011 година 13 150 души или 0.2% от популацията се показват като роми. Обаче в това време 40 370 души показват ромския като техен майчин език. Според няколко социологически изследвания, извършени през последните години, множеството чехи през днешния ден към момента имат отрицателно мнение във връзка с ромите.
© Деница Проданова, Изида
Около 90% от всички чешки роми са убити в концентрационни лагери по време на Втората международна война. Живеещите през днешния ден в страната роми са главно имигранти от Словакия и Унгария. По време на социализма се организира опит за премахване на техния номадски метод на живот. Много от тях са преместени в панелни блокове, само че постоянно последователно ги унищожават. Тази действителност намира място и в следния откъс от книгата " Момиче, разпали огънчето ": " Веднъж, измежду нощ, съседите изпод чуха звук, като че ли някой пробива дупка към тях, след половин час не се сдържаха и се качиха горе, а там Стефан къртеше с кирка дъските от пода и ги приготвяше за печката, тъй като на сутринта ставало студено... " След 1989 година пък десетки ромски дами настояват, че са били подлагани на дезинфекция без да бъдат осведомени какво тъкмо значи тази дума.
Шмаус: " Музиката е това, с което познаваме най-добре ромите "
" Момиче, разпали огънчето " получава името си от остаряла и прочувствена ромска ария. Според Шмаус точно музиката е това, с което познаваме най-добре ромите: " Чешките деца не пеят на улицата, не е признато. Докато ромските деца пеят. Те носят в себе си способността да не помнят елементарно, да се съсредоточат върху момента. Затова те са доста положителни музиканти. "
Шмаус споделя, че преди излизането на книгата му е имал много опасения, тъй като за тази тематика не е било признато да се приказва. " Мисля, че бях един от първите, които засегнаха тази тематика и по тази причина чаках повече отрицателни реакции ", споделя той. Но в последна сметка те са били по-малко, в сравнение с е очаквал.
Който няма дом, той има доста домове
" В Словакия съм пътувал постоянно като алпинист. И всяко пътешестване до там е било обвързвано с минаване през ромска махала ", споделя Шмаус. Споделя, че доста от историите в книгата му са въодушевени от разказите на неговия тъст, който е словак. Пътуванията му в планините на Словакия и срещите му с тамошните роми са част от аргументите, които са го стимулирали да се интересува в дълбочина от проблемите на този етнос. " Когато аз пътувах имах къде да се върна, аз имах своя дом. Докато моите герои не ", споделя Шмаус.
" Който има един дом – няма дом. Който няма дом – има доста домове " - с това обръщение създателят Мартин Шмаус и преводачът Красимир Проданов завършиха представянето на своята книга в Чешкия център.
Откъс от " Момиче, разпали огънчето " може да прочетете тук.
" Момиче, разпали огънчето " е сантименталната история на една вълнуваща обич. Сюжетът се развива към прекарванията на основния воин Андрейчо, като показва и пъстрота свят на чехословашките роми в интервала към демократичните промени. След излизането на книгата в Чехия през 2005 година създателят Мартин Шмаус получава влиятелната литературна премия " Магнезия литера ".
Основната история в " Момиче, разпали огънчето " се върти към съжителството на чехите с ромите. Преводачът Красимир Проданов споделя, че се насочил към нея, защото, по думите му, тематиката я прави нужна за българския четец. " Когато се зачетох в нея, съзрях паралелите сред чешката и българската действителност. Спомних си по какъв начин израснах в малко градче, най-хубавият ми другар там се споделяше Ангел и беше ром ", споделя Проданов.
Авторът не е професионален публицист
Авторът на " Момиче, разпали огънчето " се споделя Мартин Шмаус. Той обаче не е професионален публицист. Пише книгата сред 1997 и 2000 година, само че я издава чак през 2005 година Мартин Шмаус работи като шеф на болница в дребното чешко градче Одра, където живее настрана от обществената сцена.
© Деница Проданова, Изида
Шмаус споделя, че е почнал да написа " Момиче, разпали огънчето ", търсейки ключ към разбирането на проблемите на ромите: " Пишейки книгата, аз не изхождах от предпоставени тези. Аз просто търсех отговори на тези въпроси ". Самият той дефинира себе си като писател-аматьор.
Екипът на " Дневник " се поинтересува от мнението на ромската общественост в Чехия за романа " Момиче, разпали огънчето ". Свързахме се с Кристина Кохутова, която е отговорник по връзките с обществеността с медиите на Музея за ромската просвета в Бърно, Чехия. Кохутова отговори, че познанията по ромския език на създателя в чешкото издание на книгата ѝ се костват слаби (авторът вплита повествованието си локалния акцент - бел. ред.), добавяйки, че " има огромна разлика сред литературата за роми, писана от ромски създатели, и тази, която е писана от неромски създатели ".
Според преводача на книгата Красимир Проданов полезността на книгата се дължи на обстоятелството, че тя прави опит да показа и двете гледни точки и да изясни някои междукултурни разлики през травматичната орис на чешките роми през XX век. " В нея има както художествени достолепия - един жив и изразителен език, по този начин и документална история ", споделя той. Голямата рамка, в която се разполага разказът, наблюдава разселението на ромите из Европа и съответно идването им в Словакия, лагерите през Втората международна война и след това жестоките способи, с които комунистическото ръководство се пробва да изкорени номадския им метод на живот.
Сюжетът на " Момиче, разпали огънчето " не се базира на действителна история. Но историческите обстоятелства в книгата са изцяло същински. За да сътвори своя разказ, създателят прибягва до помощта на експерти по ромска просвета в родината си.
Историята на чешките роми е тежка
Според последното броене на популацията в Чехия през 2011 година 13 150 души или 0.2% от популацията се показват като роми. Обаче в това време 40 370 души показват ромския като техен майчин език. Според няколко социологически изследвания, извършени през последните години, множеството чехи през днешния ден към момента имат отрицателно мнение във връзка с ромите.
© Деница Проданова, Изида
Около 90% от всички чешки роми са убити в концентрационни лагери по време на Втората международна война. Живеещите през днешния ден в страната роми са главно имигранти от Словакия и Унгария. По време на социализма се организира опит за премахване на техния номадски метод на живот. Много от тях са преместени в панелни блокове, само че постоянно последователно ги унищожават. Тази действителност намира място и в следния откъс от книгата " Момиче, разпали огънчето ": " Веднъж, измежду нощ, съседите изпод чуха звук, като че ли някой пробива дупка към тях, след половин час не се сдържаха и се качиха горе, а там Стефан къртеше с кирка дъските от пода и ги приготвяше за печката, тъй като на сутринта ставало студено... " След 1989 година пък десетки ромски дами настояват, че са били подлагани на дезинфекция без да бъдат осведомени какво тъкмо значи тази дума.
Шмаус: " Музиката е това, с което познаваме най-добре ромите "
" Момиче, разпали огънчето " получава името си от остаряла и прочувствена ромска ария. Според Шмаус точно музиката е това, с което познаваме най-добре ромите: " Чешките деца не пеят на улицата, не е признато. Докато ромските деца пеят. Те носят в себе си способността да не помнят елементарно, да се съсредоточат върху момента. Затова те са доста положителни музиканти. "
Шмаус споделя, че преди излизането на книгата му е имал много опасения, тъй като за тази тематика не е било признато да се приказва. " Мисля, че бях един от първите, които засегнаха тази тематика и по тази причина чаках повече отрицателни реакции ", споделя той. Но в последна сметка те са били по-малко, в сравнение с е очаквал.
Който няма дом, той има доста домове
" В Словакия съм пътувал постоянно като алпинист. И всяко пътешестване до там е било обвързвано с минаване през ромска махала ", споделя Шмаус. Споделя, че доста от историите в книгата му са въодушевени от разказите на неговия тъст, който е словак. Пътуванията му в планините на Словакия и срещите му с тамошните роми са част от аргументите, които са го стимулирали да се интересува в дълбочина от проблемите на този етнос. " Когато аз пътувах имах къде да се върна, аз имах своя дом. Докато моите герои не ", споделя Шмаус.
" Който има един дом – няма дом. Който няма дом – има доста домове " - с това обръщение създателят Мартин Шмаус и преводачът Красимир Проданов завършиха представянето на своята книга в Чешкия център.
Откъс от " Момиче, разпали огънчето " може да прочетете тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ