Русия-Запад: исторически крайъгълен камък в отношенията при формирането на световния ред
На 27 октомври тази година съветският президент Владимир Путин, изказвайки се на годишната среща на дискусионния клуб „ Валдай “, приказва за изчерпването на настоящия модел на световната система за развиване, за сериозните промени, които в този момент се случват в света, както и за рисковете, свързани с деградацията на международните институции, ерозията на правилата на груповата сигурност и подмяната на интернационалното право с правила, неразбираемо от кого измислени.
От тази позиция като кардинално значима в речта на Владимир Путин би трябвало да се означи тезата, че светът през днешния ден се намира на исторически преломен миг, продължавайки да се развива по отрицателен сюжет, за който Москва неведнъж е предупреждавала груповия Запад. И не става дума единствено за военни закани или стопански провокации.
По негово мнение, през днешния ден има систематична рецесия на международната цивилизация, т.к Западът предприе редица стъпки за изостряне на обстановката в разнообразни райони на света. В същото време страните на Запада са надалеч от единството - сред тях има много несъгласия.
В тази връзка, съгласно съветския президент, Западът има единствено два пътя: да натрупа тежест от проблеми, които неизбежно ще „ смажат “ главните международни играчи, или да взема решение проблемите дружно, въпреки и не идеално, само че по ефикасни способи.
Ако вземем под внимание придвижването на международната общественост по първия път, за който приказва съветският президент, става явно, че този път е обвързван с световните проблеми и провокации, пред които е изправено човечеството през последните десетилетия. Това е и нападателната надмощие на Запада, воден от Съединени американски щати, и нелоялната конкуренция на водещите западни страни на международните пазари, и разпалването на районни спорове. В основата на тези проблеми, съгласно Владимир Путин, е увереността на международните водачи на Запада и на първо място на Съединени американски щати в тяхната безпогрешност и изключителност.
Затова всяка различна позиция от страна на западната общественост се отъждествява с агитация или подкопаване на така наречен демократични полезности. Освен това всяка рецензия на Запада, по думите на Владимир Путин, се възприема от тях като „ интриги или поддръжка на Кремъл “. Стига се до агресивното налагане на своите възгледи, което съгласно него е неправилно, т.к. същинската народна власт се крие в зачитането на правото на всяка страна да избере собствен модел на развиване. Западът се опасява от други възможности, които към този момент през днешния ден потвърждават своята успеваемост.
Със сигурност има излаз от тази обстановка - това е препоръчаният втори метод за решение на международните проблеми с общи старания, чиято същина се състои в това, че новите центрове на власт са в положение освен да се конкурират с водещите западни страни, само че да си сътрудничат и оферират различни способи за излизане от международната рецесия, за решение на зараждащи провокации и закани. Осъществяването на този път е допустимо единствено със основаването на общи интеграционни тактики, които са от изгода за всички страни, а освен за страните от „ златния милиард “.
Вярно, западните идеолози не харесаха това предложение на съветския президент и те видяха в съветския метод следващата „ ръка на Москва “, опитваща се да „ дърпа одеялото “ върху себе си и да „ вбие чеп “ в „ стройните редици “ на западни водачи.
Западът възприема откритостта и доверието на Русия в сътрудниците като уязвимост и това е сериозна неточност. Русия в никакъв случай не се е считала и не се счита за зложелател на западните страни. Освен това Русия не провокира Запада, а единствено пази своето „ право на битие “. Не Русия, а западните страни желаят да я трансфорат в инструмент за реализиране на задачите си, само че Русия няма да бъде подобен инструмент, както доста други страни. В същото време Москва не се пробва да стане хегемон и да размени господството на Запада с господството на Изтока.
Контент-анализа на речта на Владимир Путин на срещата на Валдайския клуб демонстрира, че една от най-важните тематики в актуалния дневен ред е казусът за нуклеарното въздържане и невъзможността за потребление на оръжия за всеобщо заличаване в актуалните действителности. Думите на съветския президент бяха адресирани освен към съветската аудитория и нашите съдружници, те бяха следващ опит да се съобщи съветската позиция на груповия Запад.
В този подтекст съветският президент обърна внимание на обстоятелството, че Русия не е възнамерявала и няма да нанася нуклеарен удар против други страни, в частност против Украйна, т.к. няма боен или политически смисъл. В същото време ръководителят на съветската страна означи, че до момента в който въобще съществуват нуклеарни оръжия, съществува риск от тяхното потребление.
В тази връзка той прикани всички, които упрекват Русия в нападателна нуклеарна изразителност, да проучат военната теория на Руската федерация, която гласи, че нуклеарните оръжия могат да бъдат употребявани за отбрана на техния суверенитет, териториална целокупност и за гарантиране на сигурността на съветския народ.
В тази връзка президентът означи, че Западът съзнателно прокарва тезата за опцията Руската федерация да употребява нуклеарно оръжие, с цел да повлияе на съдружниците на Москва и неутралните страни, само че тази цел е примитивна и няма да приключи с нищо.
Съвсем естествено мненията на американския президент последваха незабавно изказванията на съветския водач за нуклеарните оръжия. Джо Байдън в най-хубавата западна традиция сподели, че споменаването на нуклеарни оръжия в речта на съветския президент опонира на обещанията на Москва да не ги употребява. Според Байдън съветският президент е „ доста рисков в своя метод “ към нуклеарните оръжия. Байдън обаче не изясни каква е заплахата от сходен метод на съветския президент.
Американските специалисти, с които имах опция да беседвам след речта на Владимир Путин във Валдай, бяха съвсем единомислещи в оценките си. Според тях президентът на Русия даде мощен сигнал на международната общественост, че хегемонията на Съединените щати няма място в бъдещата архитектура на света. Нещо повече, зад реториката на Путин се крият истини, които са доста неприятни за американците: първо, еднополюсният свят с неговия изкуствен ред, където Съединените щати господстват, е към своя край.
Второ, те имат вяра, че районните блокове, интензивно подкрепяни от американците, стартират да се разпадат , както се случи по време на Римската империя, когато се стигна до спора с Картаген, тъй че в този момент е пристигнало времето, когато Американската империя в този си тип просто е обречена.
Трето , Владимир Путин в речта си в действителност предизвести своите „ западни сътрудници “, че всякога, когато Съединени американски щати се пробват да запазят своята надмощие, Съединените щати ще би трябвало да заплащат все по-висока и по-висока цена в бъдеще. Наистина, цената на Съединените щати да останат суперсила непрестанно нараства от десетилетия, само че задълженията в този момент са нарастнали до степен, поставяща под въпрос способността им да поддържат статуквото.
Що се отнася до американския президент и изказванията му за нуклеарни оръжия, както и за опцията за потреблението им в Украйна, даже съгласно американски анализатори, Байдън се пробва да възпроизведе единствено това, което неговите анализатори и помощници са му написали на лист хартия.
На фона на препоръчаната от съветския президент холистична гледка на международните проблеми и пътищата за тяхното разрешаване, „ изводите “ на Байдън наподобяват в действителност доста странни. Вместо да показа своята визия за по-нататъшното развиване на международната политическа система, американският президент единствено „ хвърли взор върху казуса с нуклеарните оръжия “ и още веднъж потегли да приказва за по този начин наречената съветска експанзия в Украйна.
Така съгласно Дейвид Игнациус, колумнист на американското издание The Washington Post, сегашният притежател на Белия дом трябваше да премине към договаряния с публична Москва допустимо най-скоро. По мнението на наблюдаващия, от Москва е подаден сигнал към груповия Запад и той не може да бъде подценен, т.к. има крещяща и явна потребност от повече дипломатически старания сред Русия и Съединените щати. И тези старания би трябвало да бъдат ориентирани към попречване на пагубен сюжет сред двете страни.
Британският Independent също обърна внимание на речта на Владимир Путин, като уточни обстоятелството, че западните страни играят рискова и мръсна игра, не отчитайки по никакъв начин ползите на други страни, и заключи, че Путин ясно демонстрира, че има и различен, различнен от американския, метод да се водят международните каузи
Анализът на необятния набор от стратегически позиции, показани от съветския президент по време на образуването на новия международен ред, демонстрира, че даже при забележителната волатилност на методите, главните проблеми са разбалансираността в системата на интернационалните връзки, неустойчивостта на методите за решение на световните проблеми и алтернативността на международното владичество на Запада, т.е. в действителност приказваме за разделяне на международната общественост.
Основните строители на новия различен международен ред ще бъдат съответните центрове на властта - силите-цивилизации и огромните районни обединявания. В тази връзка Русия счита за значимо по-активното задействане на механизми за основаване на огромни пространства, построени върху взаимоотношението на прилежащи страни, чиято стопанска система, обществена система, ресурсна база и инфраструктура се допълват взаимно.
Такива огромни пространства в действителност са основата на многополюсния международен ред – неговата икономическа основа. От техния разговор се ражда същинското единение на човечеството, доста по-сложно, автентично и многоизмерно, в сравнение с в опростените показа на западните идеолози.
В основата на алтернативата за развиване на света Владимир Путин преглежда и страни с обичайни полезности, които съгласно него съществуват на всички континенти – в Европа, Азия, Африка и Америка. По мнението на съветския президент, обичайните полезности са пътят и основата на международната цивилизация, доколкото в актуалния свят нараства смисъла им като солидна опора – морална, етична и ценностна.
Има най-малко два Запада, единият от тях е Западът на „ обичайните, най-вече християнски полезности “, към който руснаците се усещат близки, родственици, само че има и различен Запад, който е нападателен, вселенски и неоколониален. Този различен Запад работи като оръжие на неолибералния хайлайф и се пробва да наложи своите много странни полезности на всички останали нации, подправяйки ги с „ десетки полове “ и „ гей паради с флаговете на дъгата “. Всеки ден, увеличавайки хаоса, той става все по-нетолерантен даже във връзка с западните страни при положение на опит да покаже някаква самостоятелност.
Повечето международни издания, правейки паралел с речта му на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година, показват мнение, че актуалната тирада на съветския водач се е трансформирала в „ крайъгълен камък в основата на бъдещата международна архитектура “. В същото време съветският президент изрази убеденост, че Западът в последна сметка ще бъде заставен да включи Русия и други страни в договарянията за бъдещия международен ред, т.к. той просто няма различен избор.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
От тази позиция като кардинално значима в речта на Владимир Путин би трябвало да се означи тезата, че светът през днешния ден се намира на исторически преломен миг, продължавайки да се развива по отрицателен сюжет, за който Москва неведнъж е предупреждавала груповия Запад. И не става дума единствено за военни закани или стопански провокации.
По негово мнение, през днешния ден има систематична рецесия на международната цивилизация, т.к Западът предприе редица стъпки за изостряне на обстановката в разнообразни райони на света. В същото време страните на Запада са надалеч от единството - сред тях има много несъгласия.
В тази връзка, съгласно съветския президент, Западът има единствено два пътя: да натрупа тежест от проблеми, които неизбежно ще „ смажат “ главните международни играчи, или да взема решение проблемите дружно, въпреки и не идеално, само че по ефикасни способи.
Ако вземем под внимание придвижването на международната общественост по първия път, за който приказва съветският президент, става явно, че този път е обвързван с световните проблеми и провокации, пред които е изправено човечеството през последните десетилетия. Това е и нападателната надмощие на Запада, воден от Съединени американски щати, и нелоялната конкуренция на водещите западни страни на международните пазари, и разпалването на районни спорове. В основата на тези проблеми, съгласно Владимир Путин, е увереността на международните водачи на Запада и на първо място на Съединени американски щати в тяхната безпогрешност и изключителност.
Затова всяка различна позиция от страна на западната общественост се отъждествява с агитация или подкопаване на така наречен демократични полезности. Освен това всяка рецензия на Запада, по думите на Владимир Путин, се възприема от тях като „ интриги или поддръжка на Кремъл “. Стига се до агресивното налагане на своите възгледи, което съгласно него е неправилно, т.к. същинската народна власт се крие в зачитането на правото на всяка страна да избере собствен модел на развиване. Западът се опасява от други възможности, които към този момент през днешния ден потвърждават своята успеваемост.
Със сигурност има излаз от тази обстановка - това е препоръчаният втори метод за решение на международните проблеми с общи старания, чиято същина се състои в това, че новите центрове на власт са в положение освен да се конкурират с водещите западни страни, само че да си сътрудничат и оферират различни способи за излизане от международната рецесия, за решение на зараждащи провокации и закани. Осъществяването на този път е допустимо единствено със основаването на общи интеграционни тактики, които са от изгода за всички страни, а освен за страните от „ златния милиард “.
Вярно, западните идеолози не харесаха това предложение на съветския президент и те видяха в съветския метод следващата „ ръка на Москва “, опитваща се да „ дърпа одеялото “ върху себе си и да „ вбие чеп “ в „ стройните редици “ на западни водачи.
Западът възприема откритостта и доверието на Русия в сътрудниците като уязвимост и това е сериозна неточност. Русия в никакъв случай не се е считала и не се счита за зложелател на западните страни. Освен това Русия не провокира Запада, а единствено пази своето „ право на битие “. Не Русия, а западните страни желаят да я трансфорат в инструмент за реализиране на задачите си, само че Русия няма да бъде подобен инструмент, както доста други страни. В същото време Москва не се пробва да стане хегемон и да размени господството на Запада с господството на Изтока.
Контент-анализа на речта на Владимир Путин на срещата на Валдайския клуб демонстрира, че една от най-важните тематики в актуалния дневен ред е казусът за нуклеарното въздържане и невъзможността за потребление на оръжия за всеобщо заличаване в актуалните действителности. Думите на съветския президент бяха адресирани освен към съветската аудитория и нашите съдружници, те бяха следващ опит да се съобщи съветската позиция на груповия Запад.
В този подтекст съветският президент обърна внимание на обстоятелството, че Русия не е възнамерявала и няма да нанася нуклеарен удар против други страни, в частност против Украйна, т.к. няма боен или политически смисъл. В същото време ръководителят на съветската страна означи, че до момента в който въобще съществуват нуклеарни оръжия, съществува риск от тяхното потребление.
В тази връзка той прикани всички, които упрекват Русия в нападателна нуклеарна изразителност, да проучат военната теория на Руската федерация, която гласи, че нуклеарните оръжия могат да бъдат употребявани за отбрана на техния суверенитет, териториална целокупност и за гарантиране на сигурността на съветския народ.
В тази връзка президентът означи, че Западът съзнателно прокарва тезата за опцията Руската федерация да употребява нуклеарно оръжие, с цел да повлияе на съдружниците на Москва и неутралните страни, само че тази цел е примитивна и няма да приключи с нищо.
Съвсем естествено мненията на американския президент последваха незабавно изказванията на съветския водач за нуклеарните оръжия. Джо Байдън в най-хубавата западна традиция сподели, че споменаването на нуклеарни оръжия в речта на съветския президент опонира на обещанията на Москва да не ги употребява. Според Байдън съветският президент е „ доста рисков в своя метод “ към нуклеарните оръжия. Байдън обаче не изясни каква е заплахата от сходен метод на съветския президент.
Американските специалисти, с които имах опция да беседвам след речта на Владимир Путин във Валдай, бяха съвсем единомислещи в оценките си. Според тях президентът на Русия даде мощен сигнал на международната общественост, че хегемонията на Съединените щати няма място в бъдещата архитектура на света. Нещо повече, зад реториката на Путин се крият истини, които са доста неприятни за американците: първо, еднополюсният свят с неговия изкуствен ред, където Съединените щати господстват, е към своя край.
Второ, те имат вяра, че районните блокове, интензивно подкрепяни от американците, стартират да се разпадат , както се случи по време на Римската империя, когато се стигна до спора с Картаген, тъй че в този момент е пристигнало времето, когато Американската империя в този си тип просто е обречена.
Трето , Владимир Путин в речта си в действителност предизвести своите „ западни сътрудници “, че всякога, когато Съединени американски щати се пробват да запазят своята надмощие, Съединените щати ще би трябвало да заплащат все по-висока и по-висока цена в бъдеще. Наистина, цената на Съединените щати да останат суперсила непрестанно нараства от десетилетия, само че задълженията в този момент са нарастнали до степен, поставяща под въпрос способността им да поддържат статуквото.
Що се отнася до американския президент и изказванията му за нуклеарни оръжия, както и за опцията за потреблението им в Украйна, даже съгласно американски анализатори, Байдън се пробва да възпроизведе единствено това, което неговите анализатори и помощници са му написали на лист хартия.
На фона на препоръчаната от съветския президент холистична гледка на международните проблеми и пътищата за тяхното разрешаване, „ изводите “ на Байдън наподобяват в действителност доста странни. Вместо да показа своята визия за по-нататъшното развиване на международната политическа система, американският президент единствено „ хвърли взор върху казуса с нуклеарните оръжия “ и още веднъж потегли да приказва за по този начин наречената съветска експанзия в Украйна.
Така съгласно Дейвид Игнациус, колумнист на американското издание The Washington Post, сегашният притежател на Белия дом трябваше да премине към договаряния с публична Москва допустимо най-скоро. По мнението на наблюдаващия, от Москва е подаден сигнал към груповия Запад и той не може да бъде подценен, т.к. има крещяща и явна потребност от повече дипломатически старания сред Русия и Съединените щати. И тези старания би трябвало да бъдат ориентирани към попречване на пагубен сюжет сред двете страни.
Британският Independent също обърна внимание на речта на Владимир Путин, като уточни обстоятелството, че западните страни играят рискова и мръсна игра, не отчитайки по никакъв начин ползите на други страни, и заключи, че Путин ясно демонстрира, че има и различен, различнен от американския, метод да се водят международните каузи
Анализът на необятния набор от стратегически позиции, показани от съветския президент по време на образуването на новия международен ред, демонстрира, че даже при забележителната волатилност на методите, главните проблеми са разбалансираността в системата на интернационалните връзки, неустойчивостта на методите за решение на световните проблеми и алтернативността на международното владичество на Запада, т.е. в действителност приказваме за разделяне на международната общественост.
Основните строители на новия различен международен ред ще бъдат съответните центрове на властта - силите-цивилизации и огромните районни обединявания. В тази връзка Русия счита за значимо по-активното задействане на механизми за основаване на огромни пространства, построени върху взаимоотношението на прилежащи страни, чиято стопанска система, обществена система, ресурсна база и инфраструктура се допълват взаимно.
Такива огромни пространства в действителност са основата на многополюсния международен ред – неговата икономическа основа. От техния разговор се ражда същинското единение на човечеството, доста по-сложно, автентично и многоизмерно, в сравнение с в опростените показа на западните идеолози.
В основата на алтернативата за развиване на света Владимир Путин преглежда и страни с обичайни полезности, които съгласно него съществуват на всички континенти – в Европа, Азия, Африка и Америка. По мнението на съветския президент, обичайните полезности са пътят и основата на международната цивилизация, доколкото в актуалния свят нараства смисъла им като солидна опора – морална, етична и ценностна.
Има най-малко два Запада, единият от тях е Западът на „ обичайните, най-вече християнски полезности “, към който руснаците се усещат близки, родственици, само че има и различен Запад, който е нападателен, вселенски и неоколониален. Този различен Запад работи като оръжие на неолибералния хайлайф и се пробва да наложи своите много странни полезности на всички останали нации, подправяйки ги с „ десетки полове “ и „ гей паради с флаговете на дъгата “. Всеки ден, увеличавайки хаоса, той става все по-нетолерантен даже във връзка с западните страни при положение на опит да покаже някаква самостоятелност.
Повечето международни издания, правейки паралел с речта му на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година, показват мнение, че актуалната тирада на съветския водач се е трансформирала в „ крайъгълен камък в основата на бъдещата международна архитектура “. В същото време съветският президент изрази убеденост, че Западът в последна сметка ще бъде заставен да включи Русия и други страни в договарянията за бъдещия международен ред, т.к. той просто няма различен избор.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ