`Янините девет братя` открива сезона на Софийската опера на 27 октомври
На 27 октомври от 19,00 ч. и 28 октомври от 16,00 ч., незабавно след турнето си в Япония, Софийската опера ще открие новия сезон 2018/2019 година с най-българската опера, наречена по този начин от наши и непознати музикални критици. Любомир Пипков основава операта „ Янините девет братя " напълно млад - едвам 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го освен едноименният роман на Никола Веселинов, само че също по този начин кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 година Деветоюнският прелом, септемврийските погроми и последвалия гнет.
" В операта желаех да видя предишното на своя народ от модерни позиции, да разкрия правото на един живот, цялостен с мъдрост, опит и религия в бъдещето... Противопоставих светлия облик на резбаря Ангел против облика на Георги Грозника. Помъчих се да насочва упрек към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах модерни задания ", изяснява Любомир Пипков за " Янините девет братя ".
Първата премиера е през 1937 година, само че тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското настъпление от средата на XIV в. провокира спорни реакции най-много поради потискащия сюжет. Някои критици да вземем за пример са на мнение, че сходна ужасяваща драма не е в традициите на оперния род. Пипков, който е наследник на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, дружно с създателя на описа, заимствал сюжетните линии от национални песни като " Песен за Георги Грозника " и " Яна жали девет братя жетвари ". Акад. Пламен Карталов е поставял " Янините девет братя " през 1984 година в Русе, в този момент, в новата режисура надгражда режисьорските си хрумвания благодарение на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на театралния му план е концепцията за галактическата роля на дървото като знак на живота, посредник на светове, пазител и страж на полезности, родова памет и обичаи. Подът на сцената пък носи концепцията за земята - " земьо ле, черна погрешна " с визия за " черната пръст ", която заравя грешника, а на праведника оказва помощ.
Всички събития и спорове сред героите водят към изсъхване на дървото и съсипия на общността, изяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки и добавя:
" На финала на спектакъла основният воин Георги Грозника вижда къщата си почерняла и снишена, изсъхналото посред двора дърво. Така и неговият жанр, издигнал се като мощно плодно дърво, е прояден от неговата братова злоба, злонамерени дейности и морално изтощение и ще падне саморазрушен в неравната битка сред Доброто и Злото. "
В ролята на основната героиня Яна влизат оперните певици Габриела Георгиева и Лилия Кехайова, а най-големият брат, Георги Грозника, се играе от басите Петър Бучков и Светозар Рангелов.
Тенорите Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов се превъплъщават в резбаря Ангел, а останалите седмина братя се извършват от младите попълнения в трупата: Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров. Мецосопраните Иванка Нинова и Румяна Петрова се редуват като Майката.
Част от постановката са достоверни костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като знаци и облици на националната орис и битката с историческото зло.
По думите на режисьора тук те играят роля не на етнографски лекомислен спомен от предишното за народностно възкръсване на фолклорното песенно благосъстояние, а са въображение в драматичен сюжет, отекващ през днешния ден като мрачен камбанен звън - настоящ и приближаващ от най-дълбоки извори на националното ни песенно творчество, митове и легенди, с посланията си в съвремието.
Така хорът играе ролята на коментатор, оплаквач, настойник и съдник на орисите на героите, събитията и процесите на действието - изразител на митинга, скръбта, насладата и рева на земята и родината, която върви " в мрачен път и тоя път е на ориста ".
Директорът на " Опера Европа " Никълъс Пейн акцентира, че " Янините девет братя " е освен чисто българска опера, която може да се роди единствено в този район, само че и че музиката, също по този начин играта на артистите са неповторими и неповторими.
Главният редактор на британското сп. " Опера " Джон Алисън споделя, че този театър се родее с най-големите оперни нещастия в света, а шефът на италианското сп. " Опера " Андреа Мерли предлага " Янините девет братя " откровено поради страхотната режисура и доста положителната актьорска игра.
Австрийският музикален критик доктор Клаус Биланд, член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка, добавя:
" Намирам я за доста забавна творба, с акцент върху речитативния вид пеене. В основата на сюжета в действителност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамичността на действието и страстите на основните настоящи лица. Сценографията е доста красива! Действието е доста динамично! Намирам за доста положително режисьорско решение въвеждането на двамата диктори при започване на творбата. "
Операта „ Янините девет братя " беше играна в Москва, на сцената на Болшой спектакъл, по време на гостуването на Софийската опера и балет в Русия, на 12 май, 2018 година. Докторът на изкуствоведческите науки, Валерия Федотова даде висока оценка на спектакъла и написа: Бих желала незабавно да отбележа, че това комплицирано по своята конструкция и мащаб съчинение е написано през 1930-те години на ХХ век с доста ослепителен, самобитен език. В операта хармонично се сплотяват и националното, и общоевропейското начало, за което способстват годините на обучение на Пипков в България, а също и в Париж, които евентуално са му разрешили да усети новите животворни импулси в българската художествена реалност.
В операта „ Янините девет братя " се разкриват извечните проблеми на човешкото съществуване: добрина, гений, блян към основаване на хубост и злоба, завист, изменничество, разрушение на прелестното. Това съчинение съставлява огромна, комплицирана по конструкция музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе доста точният, премислен режисьорски план на Пламен Карталов, сплотяващ в музикалния континуум повествователните фрагменти, острите сюжетни подиуми, трагичните разговори, сгъстения драматизъм и безкомпромисното сблъскване сред облиците. Случващото се разкрива в героично-трагичен ореол, пораждат и непредвидени комични поврати. Очевидно е, че режисьорът-постановчик владее до съвършенство оперната драматургия, освен това фино реализира и същността на музиката на Пипков. По лично самопризнание на Карталов, още като студент в Софийската консерватория (сега това е Националната музикална академия „ Панчо Владигеров " ) той се е срещал с композитора и Пипков му е разказал по какъв начин е събрал доста облици в съчинението си. Това, без подозрение, е повлияло на режисьорската идея на Пламен Карталов с детайлно изострените, запаметяващи се облици на героите, с ясно издигнатите мизансцени. Обръщат внимание към себе си и всеобщите хорови подиуми, разгръщащи се като пламенно живо деяние, в което се вплитат и националните обреди на кукерите и русалиите.
Много комплицирана задача стоеше пред диригента Жорж Димитров и оркестъра на Софийската опера. Разбира се, на българина, както на никого другиго, е свойствено да извършва прелестно националната класика, само че многоплановата, многослойна фактура, включваща доста преносими вокални, хорови и оркестрови партии, особената ритмическа плътност на този музикален текст, е по силата единствено на високо професионални музиканти, ослепително обхващащи тази непроста оперна партитура. Много значим и строен беше отбор с вокалистите. И би трябвало да се отдаде дължимото на инструменталисте, които безусловно дишаха дружно с артистите!
Най-висока хвалба заслужават и солистите, освен изпявайки партиите на основните герои, самобитни по мелодико-ритмически образ и интонационен строй, само че и достоверно предавайки актьорски тези мощни трагични функции. Габриела Георгиева има красиво ярко сопрано. Нейната вокална интерпретация на партията на Яна разкрива радушност, топлина на характера на прелестната българка, със своето съпреживяване, утешаващо братята-рудничари и резбаря Ангел. Като сестра тя жалее и по жестокия Георги Грозника. В развиването на Яниния облик се чете освен живата прелест на героинята, само че и способността й на уверено деяние, непреклонен темперамент, доста блестящо демонстриращ се в трагичния край, където тя санкционира незаконния си брат. Тук гласът на певицата звучи мощно, с обгръщане на ниските регистри, което разкрива свободното притежаване от Габриела Георгиева на вокалното майсторство.
На партията на Ангел е присъща разпятост на ариозния проект. Трепетния и безсилен облик на надарения с гений художник пресъздаде изпълнителят на партията Костадин Андреев. Темброво богат глас, звучащ изпълнено във всички регистри, свободно насочен във високата теситура, изключително експресивен в последната песен " Църквата е моето леговище ", изобразяваща предсмъртното духовно въздигане на Ангел.
С незабравима изразителност е белязан и обликът на Георги Грозника, показан от баритона Петър Бучков. Затворен в своя тъмен неук свят, Грозникът не може да преодолее неприязънта нито към себе си, нито към обкръжаващите го близки хора. Страшната буря на злото, въплътена в музикалния портрет на най-големия брат, е обрисувана с внезапни мелодически очертания с остро звучащи декламационни ударения. Подобно на Воцек, воин от едноименната опера на Албан Берг, Грозникът „ задържа ужасна двигателна сила към ликвидиране, затворил се в себе си, мъчително самомнителен и постоянно работи неумишлено по силата на необясними инстинктивни подбуди и натрапчиви хрумвания " /Асафиев/. Това доста безапелационно довежда до слушателя Петър Бучков.
Прекрасно е и музикалното и актьорско осъществяване на Румяна Петрова в трагическата партия на Майката. В нейния печален образ се отгатва прилика с картината на Иван Милев „ Нашите майки все в черно вървят ". Няма по какъв начин да не отбележим и Гергана Русекова в ролята на съдбовната циганка, олицетворяваща съдбоносното зло, освен това съчувстваща на бедата на Яна. Както означи Пламен Карталов на конференцията в Болшой спектакъл, в поставения от него театър няма второстепенни функции и има доста значими ансамбли. И фактически, всяка партия, в това число епизодичните, бяха изпети удивително. Това изцяло заслужено е и в оценката на музикалното и трагично осъществяване на ансамблите, а също и на хармонично проведените като рисунък театрални придвижвания, идеално звучащите хорови подиуми, приемайки в операта темперамент на национални мистерии.
Голямо значение в тази грандиозна режисура се пада на сбитата, само че зрително изразителна сценография (художник Свен Йонке) и на тъкмо подбраните за характерите на персонажите костюми (художник Станка Вауда). В този проект значим фактор се оказва разнообразно показаните цветове: топли оттенъци на домашно тъканото платно в одеждите на Ангел и по-хладно по цвят – при братята; светли развяващи се, мъхнати облекла на кукерите; бели хитони на участниците в обряда на русалиите, открояващи се на фона на блестящо зеленото платно, напомнящо на пролетни ливади, където те извършват своите магьоснически игри; топли златисти краски, присъщи на дървото – материала, от който резбарите основават своите шедьоври; злато и пурпур, озаряващи излизането на монарха; червен цвят на финала, като знак на кръвта и пожара, в който гори Самоков. Но в оформлението на спектакъла явно доминират другите оттенъци на черното: въгленово черна почва, покриваща сцената, черен с отблясък на кожа костюм на Георги Грозника, матово черно одеяние на майката и на Яна в сцената на развръзката на операта. И това не е инцидентно, доколкото в текста на либретото постоянно участват думите „ черен ", „ мрак ", „ земя ". Нали братята на Яна са рудничари, прекарващи цялостен живот в тъмните шахти. А първите думи от песента на Яна при започване на операта: „ Мрак над планините, земята е черна, дърветата са страшни в нощта ", предвещават апокалиптичните претекстове, пронизващи творбата на Пипков.
Спектакълът оставя доста мощно прочувствено усещане, предавайки трагичността на музиката, съзвучна с поезията на септемврийските поеми на Гео Милев и Христо Смирненски. Операта „ Янините девет братя ", наситена с мета смисъла на националната просвета, се възприема органично и от актуалните фенове, усещащи в нея импулсивността на актуалното съществуване. В своето изявление режисьорът отбелязва, че злобата, ревността, завистта към гения са свойствени за хората изобщо и че трагическите исблъсъци, зараждащи в операта, са настоящи и в наше време, и освен в България. И тази концептуална концепция с Шекспиров обсег се е удало да въплътят на Пламен Карталов и на солистите, хора и оркестъра на Софийската опера.
" В операта желаех да видя предишното на своя народ от модерни позиции, да разкрия правото на един живот, цялостен с мъдрост, опит и религия в бъдещето... Противопоставих светлия облик на резбаря Ангел против облика на Георги Грозника. Помъчих се да насочва упрек към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах модерни задания ", изяснява Любомир Пипков за " Янините девет братя ".
Първата премиера е през 1937 година, само че тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското настъпление от средата на XIV в. провокира спорни реакции най-много поради потискащия сюжет. Някои критици да вземем за пример са на мнение, че сходна ужасяваща драма не е в традициите на оперния род. Пипков, който е наследник на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, дружно с създателя на описа, заимствал сюжетните линии от национални песни като " Песен за Георги Грозника " и " Яна жали девет братя жетвари ". Акад. Пламен Карталов е поставял " Янините девет братя " през 1984 година в Русе, в този момент, в новата режисура надгражда режисьорските си хрумвания благодарение на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на театралния му план е концепцията за галактическата роля на дървото като знак на живота, посредник на светове, пазител и страж на полезности, родова памет и обичаи. Подът на сцената пък носи концепцията за земята - " земьо ле, черна погрешна " с визия за " черната пръст ", която заравя грешника, а на праведника оказва помощ.
Всички събития и спорове сред героите водят към изсъхване на дървото и съсипия на общността, изяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки и добавя:
" На финала на спектакъла основният воин Георги Грозника вижда къщата си почерняла и снишена, изсъхналото посред двора дърво. Така и неговият жанр, издигнал се като мощно плодно дърво, е прояден от неговата братова злоба, злонамерени дейности и морално изтощение и ще падне саморазрушен в неравната битка сред Доброто и Злото. "
В ролята на основната героиня Яна влизат оперните певици Габриела Георгиева и Лилия Кехайова, а най-големият брат, Георги Грозника, се играе от басите Петър Бучков и Светозар Рангелов.
Тенорите Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов се превъплъщават в резбаря Ангел, а останалите седмина братя се извършват от младите попълнения в трупата: Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров. Мецосопраните Иванка Нинова и Румяна Петрова се редуват като Майката.
Част от постановката са достоверни костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като знаци и облици на националната орис и битката с историческото зло.
По думите на режисьора тук те играят роля не на етнографски лекомислен спомен от предишното за народностно възкръсване на фолклорното песенно благосъстояние, а са въображение в драматичен сюжет, отекващ през днешния ден като мрачен камбанен звън - настоящ и приближаващ от най-дълбоки извори на националното ни песенно творчество, митове и легенди, с посланията си в съвремието.
Така хорът играе ролята на коментатор, оплаквач, настойник и съдник на орисите на героите, събитията и процесите на действието - изразител на митинга, скръбта, насладата и рева на земята и родината, която върви " в мрачен път и тоя път е на ориста ".
Директорът на " Опера Европа " Никълъс Пейн акцентира, че " Янините девет братя " е освен чисто българска опера, която може да се роди единствено в този район, само че и че музиката, също по този начин играта на артистите са неповторими и неповторими.
Главният редактор на британското сп. " Опера " Джон Алисън споделя, че този театър се родее с най-големите оперни нещастия в света, а шефът на италианското сп. " Опера " Андреа Мерли предлага " Янините девет братя " откровено поради страхотната режисура и доста положителната актьорска игра.
Австрийският музикален критик доктор Клаус Биланд, член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка, добавя:
" Намирам я за доста забавна творба, с акцент върху речитативния вид пеене. В основата на сюжета в действителност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамичността на действието и страстите на основните настоящи лица. Сценографията е доста красива! Действието е доста динамично! Намирам за доста положително режисьорско решение въвеждането на двамата диктори при започване на творбата. "
Операта „ Янините девет братя " беше играна в Москва, на сцената на Болшой спектакъл, по време на гостуването на Софийската опера и балет в Русия, на 12 май, 2018 година. Докторът на изкуствоведческите науки, Валерия Федотова даде висока оценка на спектакъла и написа: Бих желала незабавно да отбележа, че това комплицирано по своята конструкция и мащаб съчинение е написано през 1930-те години на ХХ век с доста ослепителен, самобитен език. В операта хармонично се сплотяват и националното, и общоевропейското начало, за което способстват годините на обучение на Пипков в България, а също и в Париж, които евентуално са му разрешили да усети новите животворни импулси в българската художествена реалност.
В операта „ Янините девет братя " се разкриват извечните проблеми на човешкото съществуване: добрина, гений, блян към основаване на хубост и злоба, завист, изменничество, разрушение на прелестното. Това съчинение съставлява огромна, комплицирана по конструкция музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе доста точният, премислен режисьорски план на Пламен Карталов, сплотяващ в музикалния континуум повествователните фрагменти, острите сюжетни подиуми, трагичните разговори, сгъстения драматизъм и безкомпромисното сблъскване сред облиците. Случващото се разкрива в героично-трагичен ореол, пораждат и непредвидени комични поврати. Очевидно е, че режисьорът-постановчик владее до съвършенство оперната драматургия, освен това фино реализира и същността на музиката на Пипков. По лично самопризнание на Карталов, още като студент в Софийската консерватория (сега това е Националната музикална академия „ Панчо Владигеров " ) той се е срещал с композитора и Пипков му е разказал по какъв начин е събрал доста облици в съчинението си. Това, без подозрение, е повлияло на режисьорската идея на Пламен Карталов с детайлно изострените, запаметяващи се облици на героите, с ясно издигнатите мизансцени. Обръщат внимание към себе си и всеобщите хорови подиуми, разгръщащи се като пламенно живо деяние, в което се вплитат и националните обреди на кукерите и русалиите.
Много комплицирана задача стоеше пред диригента Жорж Димитров и оркестъра на Софийската опера. Разбира се, на българина, както на никого другиго, е свойствено да извършва прелестно националната класика, само че многоплановата, многослойна фактура, включваща доста преносими вокални, хорови и оркестрови партии, особената ритмическа плътност на този музикален текст, е по силата единствено на високо професионални музиканти, ослепително обхващащи тази непроста оперна партитура. Много значим и строен беше отбор с вокалистите. И би трябвало да се отдаде дължимото на инструменталисте, които безусловно дишаха дружно с артистите!
Най-висока хвалба заслужават и солистите, освен изпявайки партиите на основните герои, самобитни по мелодико-ритмически образ и интонационен строй, само че и достоверно предавайки актьорски тези мощни трагични функции. Габриела Георгиева има красиво ярко сопрано. Нейната вокална интерпретация на партията на Яна разкрива радушност, топлина на характера на прелестната българка, със своето съпреживяване, утешаващо братята-рудничари и резбаря Ангел. Като сестра тя жалее и по жестокия Георги Грозника. В развиването на Яниния облик се чете освен живата прелест на героинята, само че и способността й на уверено деяние, непреклонен темперамент, доста блестящо демонстриращ се в трагичния край, където тя санкционира незаконния си брат. Тук гласът на певицата звучи мощно, с обгръщане на ниските регистри, което разкрива свободното притежаване от Габриела Георгиева на вокалното майсторство.
На партията на Ангел е присъща разпятост на ариозния проект. Трепетния и безсилен облик на надарения с гений художник пресъздаде изпълнителят на партията Костадин Андреев. Темброво богат глас, звучащ изпълнено във всички регистри, свободно насочен във високата теситура, изключително експресивен в последната песен " Църквата е моето леговище ", изобразяваща предсмъртното духовно въздигане на Ангел.
С незабравима изразителност е белязан и обликът на Георги Грозника, показан от баритона Петър Бучков. Затворен в своя тъмен неук свят, Грозникът не може да преодолее неприязънта нито към себе си, нито към обкръжаващите го близки хора. Страшната буря на злото, въплътена в музикалния портрет на най-големия брат, е обрисувана с внезапни мелодически очертания с остро звучащи декламационни ударения. Подобно на Воцек, воин от едноименната опера на Албан Берг, Грозникът „ задържа ужасна двигателна сила към ликвидиране, затворил се в себе си, мъчително самомнителен и постоянно работи неумишлено по силата на необясними инстинктивни подбуди и натрапчиви хрумвания " /Асафиев/. Това доста безапелационно довежда до слушателя Петър Бучков.
Прекрасно е и музикалното и актьорско осъществяване на Румяна Петрова в трагическата партия на Майката. В нейния печален образ се отгатва прилика с картината на Иван Милев „ Нашите майки все в черно вървят ". Няма по какъв начин да не отбележим и Гергана Русекова в ролята на съдбовната циганка, олицетворяваща съдбоносното зло, освен това съчувстваща на бедата на Яна. Както означи Пламен Карталов на конференцията в Болшой спектакъл, в поставения от него театър няма второстепенни функции и има доста значими ансамбли. И фактически, всяка партия, в това число епизодичните, бяха изпети удивително. Това изцяло заслужено е и в оценката на музикалното и трагично осъществяване на ансамблите, а също и на хармонично проведените като рисунък театрални придвижвания, идеално звучащите хорови подиуми, приемайки в операта темперамент на национални мистерии.
Голямо значение в тази грандиозна режисура се пада на сбитата, само че зрително изразителна сценография (художник Свен Йонке) и на тъкмо подбраните за характерите на персонажите костюми (художник Станка Вауда). В този проект значим фактор се оказва разнообразно показаните цветове: топли оттенъци на домашно тъканото платно в одеждите на Ангел и по-хладно по цвят – при братята; светли развяващи се, мъхнати облекла на кукерите; бели хитони на участниците в обряда на русалиите, открояващи се на фона на блестящо зеленото платно, напомнящо на пролетни ливади, където те извършват своите магьоснически игри; топли златисти краски, присъщи на дървото – материала, от който резбарите основават своите шедьоври; злато и пурпур, озаряващи излизането на монарха; червен цвят на финала, като знак на кръвта и пожара, в който гори Самоков. Но в оформлението на спектакъла явно доминират другите оттенъци на черното: въгленово черна почва, покриваща сцената, черен с отблясък на кожа костюм на Георги Грозника, матово черно одеяние на майката и на Яна в сцената на развръзката на операта. И това не е инцидентно, доколкото в текста на либретото постоянно участват думите „ черен ", „ мрак ", „ земя ". Нали братята на Яна са рудничари, прекарващи цялостен живот в тъмните шахти. А първите думи от песента на Яна при започване на операта: „ Мрак над планините, земята е черна, дърветата са страшни в нощта ", предвещават апокалиптичните претекстове, пронизващи творбата на Пипков.
Спектакълът оставя доста мощно прочувствено усещане, предавайки трагичността на музиката, съзвучна с поезията на септемврийските поеми на Гео Милев и Христо Смирненски. Операта „ Янините девет братя ", наситена с мета смисъла на националната просвета, се възприема органично и от актуалните фенове, усещащи в нея импулсивността на актуалното съществуване. В своето изявление режисьорът отбелязва, че злобата, ревността, завистта към гения са свойствени за хората изобщо и че трагическите исблъсъци, зараждащи в операта, са настоящи и в наше време, и освен в България. И тази концептуална концепция с Шекспиров обсег се е удало да въплътят на Пламен Карталов и на солистите, хора и оркестъра на Софийската опера.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ