Дали въздушно-космическият пробив в Русия на бъдещия американски SR-72 ще отнеме само няколко минути?
На 27 май 1987 година американски стратегически шпионин SR-71A Blackbird нарушил въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики и против него е изпратен тежкият прехващач МиГ-31, който съпроводил нарушителя до овакантяване на въздушното пространство на страната. И защото това било към този момент втори триумф на МиГ-31 против Blackbird, Съединени американски щати прекратили разследващите полети, а към есента на 1989 година е взето решение за снемането му от въоръжение, напомня topwar.ru. Формални мотиви станали високата аварийност, скъпата употреба, недостиг на аварийните елементи, само че в действителност повода била софтуерната загуба на преобладаващите позиции над руската Противовъздушна отбрана.
През 1995 година потреблението на SR-71A е обновено, само че през есента на 1998 година самолетът завършва забележителната си кариера. Това станало след тестванията на стратегическия дрон RQ-4A с радиус на деяние 4445 км и баражиране над 10 ч покрай разузнаваната територия. Малката крейсерска скорост до 700 км/час и таван от 16-19 км обаче правели апарата уязвим като далечния му предходник U-2.
В началото на 21 век намерено се заприказва, че още в близка вероятност би трябвало да се създаде отдалечен височинен шпионин, който по главните си параметри да превъзхожда SR-71A. Всъщност казусът в Съединени американски щати е подложен още при започване на 90-те години и е образуван план за перспективен стратегически височинен шпионин.
На 1 ноември 2013 година американското списание Aviation Week & Space Technology разгласява публикацията на Гай Норис Exclusive: Skunk Works Reveals SR-71 Successor Plan, където с позоваване на представители на секретното поделение на „ Лохийд” Skunk Works, където се съобщаваше за дейното планиране на перспективния 6М височинен шпионин SR-72: машина с хибриден турбореактивно-правопоточен мотор за ускорение до 3100 км/час и хиперзвуков ПВРД занимателен преход на скорости до 5500-6400 км/час.
Според изданието topwar.ru, прототипът от първия стадий (Flight Research Vehicle) би трябвало да се издигне във въздуха през 2020 година Той ще съставлява летателен уред с дължина към 20 м и обсег на крилото до 10 м. Изделието би трябвало да се форсира до скорости 5,5-6М и да я поддържа няколко минути. Окончателна фаза ще станат тестванията на пълноразмерния първообраз с дължина 30-35 м, с който би трябвало да стартира серийното произвеждане на височинния шпионин. Това ще стане не по-рано от 2025-2030 година
Изданието topwar.ru проучва нивото на закани, които съставлява новият стратегически шпионин за Русия.
Ако се проучват главните тактико-технически параметри на сегашните и перспективни съветски ЗРК, се обрисува, че те ще имат единствено отчасти предимство над известните към този момент характерности на новия шпионин на Щатите. Първо, всички ЗРК от фамилията С-300В и С-300ПМ1 могат д поразяват цели в скоростния диапазон от 2,8 до 4,8 км/сек. което разрешава без усложнения свалянето на SR-72.
Проблемите идват от височината на задачите. Да доближат летящите на височина 45-50 км SR-72 ще могат единствено тези модификации на С-300 и С-400, които имат в арсенала си ЗУР-прехващачи като 48Н6ДМ, 40Н6 и 9М82МВ. Качествено се открояват единствено последните две ракети, притежаващи висока скорост на полета до 10 000 км/час, защото могат да настигнат стратосферния или мезосферния извършител даже като го догонват. Следователно най-разпространените боеви ЗРС С-300ПМ-1 не са задоволително подготвени за среща с толкоз височинни и скоростни средства за въздушно нахлуване като разузнавача SR-72 и разработваните от за него от Lockheed Martin профилирани хиперзвукови бойни блокове. Проблемът обаче е в свръх ниската радиолокационна отразяваща повърхнина, тоест станциите не могат да ги засичат. В подобен случай прехватът би трябвало да стане преди отделянето на бойните блокове от самолета на огромна височина.
Унищожаването или изтласкването от въздушното пространство на перспективните безпилотни високоскоростни разузнавачи SR-72 в рамките на Европейските елементи на Русия ще става просто и бързо, където в региона на северните елементи на Сибир това е невероятно заради комплицираните природно-климатични условия и големите пространства, изискващи разполагането на прекалено огромен брой ракетни бригади с комплекси от ново потомство С-300В4, С-400 и С-500.
Възможно е точно този беззащитен сектор от въздушно-космическото пространство на Русия да наложи възраждането и модернизирането на подобен значим план за ракети за въздушен пердах със свръхголяма отдалеченост като КС-172С1.
Превод и редакция: БЛИЦ
През 1995 година потреблението на SR-71A е обновено, само че през есента на 1998 година самолетът завършва забележителната си кариера. Това станало след тестванията на стратегическия дрон RQ-4A с радиус на деяние 4445 км и баражиране над 10 ч покрай разузнаваната територия. Малката крейсерска скорост до 700 км/час и таван от 16-19 км обаче правели апарата уязвим като далечния му предходник U-2.
В началото на 21 век намерено се заприказва, че още в близка вероятност би трябвало да се създаде отдалечен височинен шпионин, който по главните си параметри да превъзхожда SR-71A. Всъщност казусът в Съединени американски щати е подложен още при започване на 90-те години и е образуван план за перспективен стратегически височинен шпионин.
На 1 ноември 2013 година американското списание Aviation Week & Space Technology разгласява публикацията на Гай Норис Exclusive: Skunk Works Reveals SR-71 Successor Plan, където с позоваване на представители на секретното поделение на „ Лохийд” Skunk Works, където се съобщаваше за дейното планиране на перспективния 6М височинен шпионин SR-72: машина с хибриден турбореактивно-правопоточен мотор за ускорение до 3100 км/час и хиперзвуков ПВРД занимателен преход на скорости до 5500-6400 км/час.
Според изданието topwar.ru, прототипът от първия стадий (Flight Research Vehicle) би трябвало да се издигне във въздуха през 2020 година Той ще съставлява летателен уред с дължина към 20 м и обсег на крилото до 10 м. Изделието би трябвало да се форсира до скорости 5,5-6М и да я поддържа няколко минути. Окончателна фаза ще станат тестванията на пълноразмерния първообраз с дължина 30-35 м, с който би трябвало да стартира серийното произвеждане на височинния шпионин. Това ще стане не по-рано от 2025-2030 година
Изданието topwar.ru проучва нивото на закани, които съставлява новият стратегически шпионин за Русия.
Ако се проучват главните тактико-технически параметри на сегашните и перспективни съветски ЗРК, се обрисува, че те ще имат единствено отчасти предимство над известните към този момент характерности на новия шпионин на Щатите. Първо, всички ЗРК от фамилията С-300В и С-300ПМ1 могат д поразяват цели в скоростния диапазон от 2,8 до 4,8 км/сек. което разрешава без усложнения свалянето на SR-72.
Проблемите идват от височината на задачите. Да доближат летящите на височина 45-50 км SR-72 ще могат единствено тези модификации на С-300 и С-400, които имат в арсенала си ЗУР-прехващачи като 48Н6ДМ, 40Н6 и 9М82МВ. Качествено се открояват единствено последните две ракети, притежаващи висока скорост на полета до 10 000 км/час, защото могат да настигнат стратосферния или мезосферния извършител даже като го догонват. Следователно най-разпространените боеви ЗРС С-300ПМ-1 не са задоволително подготвени за среща с толкоз височинни и скоростни средства за въздушно нахлуване като разузнавача SR-72 и разработваните от за него от Lockheed Martin профилирани хиперзвукови бойни блокове. Проблемът обаче е в свръх ниската радиолокационна отразяваща повърхнина, тоест станциите не могат да ги засичат. В подобен случай прехватът би трябвало да стане преди отделянето на бойните блокове от самолета на огромна височина.
Унищожаването или изтласкването от въздушното пространство на перспективните безпилотни високоскоростни разузнавачи SR-72 в рамките на Европейските елементи на Русия ще става просто и бързо, където в региона на северните елементи на Сибир това е невероятно заради комплицираните природно-климатични условия и големите пространства, изискващи разполагането на прекалено огромен брой ракетни бригади с комплекси от ново потомство С-300В4, С-400 и С-500.
Възможно е точно този беззащитен сектор от въздушно-космическото пространство на Русия да наложи възраждането и модернизирането на подобен значим план за ракети за въздушен пердах със свръхголяма отдалеченост като КС-172С1.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ