27 май 1925 г. Обесени са атентаторите от „Света Неделя“
На 27 май 1925 година са обесени причинителите на атентата в катедралата „ Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.
На 16 април 1925 година остарялата софийска катедрала „ Свети Крал” (днес „ Света Неделя”) е претъпкана от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен военачалник Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на ръководещия „ Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединяване.
В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този момент мощна ударна вълна от детонация поваля мъже, дами и деца, куполът на катедралата отхвръква, а след това се стоварва назад долу.
Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, по този начин общият брой на жертвите доближава 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца, напомня в блога си Дани Иванов.
Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на главния купол, ситуирана при южния вход на постройката. Взривен с бикфордов връв с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, с цел да избягат.
Атентатът е дело на извънредно ляво настроени дейци от Военната организация на Българска комунистическа партия. София е блокирана единствено за минути след детонацията. Разследването е поето от „ Обществената безопасност” („ Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и хванати уредниците и директните причинители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.
Първи е задържан клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „ Княгиня Клементина” (днес „ Ал. Стамболийски”) и „ Цар Самуил” на път за площад „ Възраждане”, където сякаш трябвало да го чака автомобил. При типа на униформените той се разтреперва и колабира, като притегля вниманието на близките. От него стартира разнищването на заговора.
Марко Фридман и Георги Коев са задържани, без да окажат опозиция. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който дружно с Фридман възпламеняват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ защитата при слагането и задействането на взрива) и съумяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - предявител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са измежду уредниците на атентата, те откриват огън и най-после се самоубиват.
Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвиняване желае девет смъртни присъди, само че съдът произнася единствено три - за хванатите физически причинители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който обезпечава достъпа до купола. При това съдът упорства да бъде уверен, че клисарят е знаел какво се прави и изцяло умишлено е съдействал.
Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман декларира, че с ясно схващане е влезнал в една незаконна организация, с последна цел - покачване на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския прелом, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, само че тя изменила на идеалите си и го докарала до ситуацията да застане пред съда и да дава отговор за избиването на почтени хора.
Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 година, Фридман написа молба до царя - той моли бесилото да бъде сменено с разстрел. Царят обаче отхвърля да удовлетвори последната молба на наказания.
Макар в присъдите да не е маркирано общественото им осъществяване и макар съпротивата на двореца, държавното управление си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от солидни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са поставени столчета.
На 16 април 1925 година остарялата софийска катедрала „ Свети Крал” (днес „ Света Неделя”) е претъпкана от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен военачалник Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на ръководещия „ Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединяване.
В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този момент мощна ударна вълна от детонация поваля мъже, дами и деца, куполът на катедралата отхвръква, а след това се стоварва назад долу.
Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, по този начин общият брой на жертвите доближава 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца, напомня в блога си Дани Иванов.
Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на главния купол, ситуирана при южния вход на постройката. Взривен с бикфордов връв с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, с цел да избягат.
Атентатът е дело на извънредно ляво настроени дейци от Военната организация на Българска комунистическа партия. София е блокирана единствено за минути след детонацията. Разследването е поето от „ Обществената безопасност” („ Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и хванати уредниците и директните причинители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.
Първи е задържан клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „ Княгиня Клементина” (днес „ Ал. Стамболийски”) и „ Цар Самуил” на път за площад „ Възраждане”, където сякаш трябвало да го чака автомобил. При типа на униформените той се разтреперва и колабира, като притегля вниманието на близките. От него стартира разнищването на заговора.
Марко Фридман и Георги Коев са задържани, без да окажат опозиция. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който дружно с Фридман възпламеняват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ защитата при слагането и задействането на взрива) и съумяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - предявител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са измежду уредниците на атентата, те откриват огън и най-после се самоубиват.
Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвиняване желае девет смъртни присъди, само че съдът произнася единствено три - за хванатите физически причинители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който обезпечава достъпа до купола. При това съдът упорства да бъде уверен, че клисарят е знаел какво се прави и изцяло умишлено е съдействал.
Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман декларира, че с ясно схващане е влезнал в една незаконна организация, с последна цел - покачване на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския прелом, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, само че тя изменила на идеалите си и го докарала до ситуацията да застане пред съда и да дава отговор за избиването на почтени хора.
Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 година, Фридман написа молба до царя - той моли бесилото да бъде сменено с разстрел. Царят обаче отхвърля да удовлетвори последната молба на наказания.
Макар в присъдите да не е маркирано общественото им осъществяване и макар съпротивата на двореца, държавното управление си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от солидни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са поставени столчета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ