Тоталитарният комунистически режим тайно създава концлагер „Белене”
На 27 април 1949 година, преди 71 години, с поверително разпореждане на Министерския съвет, управителен от вицепремиера Васил Коларов (премиерът Георги Димитров е на лекуване в Москва, където малко по-късно умира). С него комунистическото държавно управление взима решение да бъде основано трудово-възпитателно общежитие (ТВО).
С тази задача е натоварено МВР-ДС, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милка, Кичето, Магареца, Белица, Совата и Предела.
Така е сложено началото на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия в България по времето на тоталитарния комунистически режим. Сайтът desebg.com напомня историята му.
Придобил популярност като концлагера „ Белене ”, той е построен на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото оказва се като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 година под ескорт е трансферирана първата група от към 300 лагеристи от лагера „ Богданов дол ”.
Там съперниците на комунистическата тирания са сложени да живеят при безчовечен условия – ежедневен тежък физически труд, непостижими правила под непрекъсната въоръжена защита.
Натикани са в землянки и бараки, които сами построяват с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера минават десетки хиляди души, като след гибелта на Сталин през 1953 година политическото въдворяване в Народна република България е прекратено за малко. През 1956 година след Унгарското национално въстание то е обновено.
В интервала 1953-1956 година в „ Белене ” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани съперници на режима от цялата страна с присъди, получени на инсталирани правосъдни процеси.
През август 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за закриване на лагера „ Белене ”, след на Запад се разгласяват информации, че в България към момента има лагери.
Въпреки че „ Белене ” е закрит през 1959 година в него не престават да бъдат държани въдворени по политически аргументи лица, най-вече земеделци и през 1960 година Тогава той е самостоятелен като затвор.
През 1985 година на мястото на тогавашния Втори обект на лагера „ Белене ” са изолирани без съд и присъди общо 517 български турци, задържани за опозиция против насилственото преименуване, извършено от режима на Българска комунистическа партия. През април 1986 година арестуваните афишират гладна стачка, която продължава 30 дни.
През 1987 година множеството от лагеристите са освободени от „ Белене ” и са интернирани в разнообразни региони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 година „ Белене ” се трансформира в място за памет на жертвите на лагерите по времето на ръководство на Българска комунистическа партия.
На 7 юни 1990 година се организира първото проведено поклонение на Втори обект на остров Персин по самодейност на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се трансформира в протест, на който участват няколко хиляди души от цялата страна, измежду които и доста някогашни лагеристи, както и представители на политическата съпротива.
В идващите години „ Белене ” в края на месец май или началото на юни се прави годишно поклонение на мястото на някогашния Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са сложени кръст и полумесец, символизиращи наличието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци стартира построяването на мемориал, само че бетонният фундамент остава незавършен и до през днешния ден.
През 2005 година на една от пустеещите здания е сложена паметна плоча от името на Български земеделски народен съюз – Народен съюз – Плевенска област.
През февруари 2020 година Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към Министерството на културата на свое съвещание след отчет Национален институт за недвижимо културно завещание приема концлагерът „ Белене ” да придобие статут на групово историческа недвижима културна полезност от най-новото време с категория „ Национално значение ”.
Решението е взето по предложение на журналиста Христо Христов, направено през 2014 година /desebg.com/
С тази задача е натоварено МВР-ДС, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милка, Кичето, Магареца, Белица, Совата и Предела.
Така е сложено началото на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия в България по времето на тоталитарния комунистически режим. Сайтът desebg.com напомня историята му.
Придобил популярност като концлагера „ Белене ”, той е построен на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото оказва се като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 година под ескорт е трансферирана първата група от към 300 лагеристи от лагера „ Богданов дол ”.
Там съперниците на комунистическата тирания са сложени да живеят при безчовечен условия – ежедневен тежък физически труд, непостижими правила под непрекъсната въоръжена защита.
Натикани са в землянки и бараки, които сами построяват с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера минават десетки хиляди души, като след гибелта на Сталин през 1953 година политическото въдворяване в Народна република България е прекратено за малко. През 1956 година след Унгарското национално въстание то е обновено.
В интервала 1953-1956 година в „ Белене ” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани съперници на режима от цялата страна с присъди, получени на инсталирани правосъдни процеси.
През август 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за закриване на лагера „ Белене ”, след на Запад се разгласяват информации, че в България към момента има лагери.
Въпреки че „ Белене ” е закрит през 1959 година в него не престават да бъдат държани въдворени по политически аргументи лица, най-вече земеделци и през 1960 година Тогава той е самостоятелен като затвор.
През 1985 година на мястото на тогавашния Втори обект на лагера „ Белене ” са изолирани без съд и присъди общо 517 български турци, задържани за опозиция против насилственото преименуване, извършено от режима на Българска комунистическа партия. През април 1986 година арестуваните афишират гладна стачка, която продължава 30 дни.
През 1987 година множеството от лагеристите са освободени от „ Белене ” и са интернирани в разнообразни региони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 година „ Белене ” се трансформира в място за памет на жертвите на лагерите по времето на ръководство на Българска комунистическа партия.
На 7 юни 1990 година се организира първото проведено поклонение на Втори обект на остров Персин по самодейност на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се трансформира в протест, на който участват няколко хиляди души от цялата страна, измежду които и доста някогашни лагеристи, както и представители на политическата съпротива.
В идващите години „ Белене ” в края на месец май или началото на юни се прави годишно поклонение на мястото на някогашния Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са сложени кръст и полумесец, символизиращи наличието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци стартира построяването на мемориал, само че бетонният фундамент остава незавършен и до през днешния ден.
През 2005 година на една от пустеещите здания е сложена паметна плоча от името на Български земеделски народен съюз – Народен съюз – Плевенска област.
През февруари 2020 година Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към Министерството на културата на свое съвещание след отчет Национален институт за недвижимо културно завещание приема концлагерът „ Белене ” да придобие статут на групово историческа недвижима културна полезност от най-новото време с категория „ Национално значение ”.
Решението е взето по предложение на журналиста Христо Христов, направено през 2014 година /desebg.com/
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ