На 26 юни отбелязваме Световния ден за борба с множествената

На 26 юни означаваме Световния ден за битка с множествената склероза (МС). Това е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. Едно от най-честите на централната нервна система (главния и гръбначния мозък). Засяга както млади по този начин и по-възрастни хора. Характеризира се с плаки на демиелинизация, пръснати в бялото вещество на основния и гръбначния мозък.

Множествената склероза е релативно публикувано и въпреки да не е от най-масовите – боледуват от 2 до 150 заболели на 100 000 души. Засяга повече дамите и има напредващ ход.

Заради сходните признаци с доста други положения, множествената склероза е измежду болесттите, чието диагностициране от време на време лишава сред 5 и 10 години. Болестта повлиява способността на мозъка да управлява функционалности като зрение, вървене, говорене. Нарича се “множествена”, тъй като се засягат голям брой пръснати зони от основния и гръбначния мозък. Нарича се “склероза”, тъй като заболяването провокира “склероза” или уплътнение на мозъчната тъкан в засегнатите области от основния или гръбначния мозък.

Какво я предизвиква?

Въпреки голямата изследователска работа, към момента не е известно какво предизвиква множествена склероза. Обсъждана е ролята на редица фактори, само че точната причина остава неразбираема. Предполага се комплекс от фактори, включващ генетично влечение, външни въздействия и автоимунни процеси.

Основно място в групата на външните фактори заемат вирусните инфекции. Заразяването с някои вируси при животните води до морфологични примени, сходни с тези при Министерски съвет. Освен това при заболели от Министерски съвет постоянно се записват високи равнища на антитела към някои вируси (паротитен, рубеолен, Herpes simplex, Varicella zoster, Ebstein-Bar) и други

При автоимунните процеси организмът образува имунокомпетентни кафези, които интензивно се включват в деструктивни процеси в личните му тъкани. За ролята на геннетичната предиспозиция, приказват по-честите случаи на болести у бялата раса, натрупването на заболели в някои семейства и високата конкордантност на болестта при еднояйчните близнаци – 26%.

Провокиране на припадък може да се получи от: интервал на физически или прочувствен стрес; инфекциозни болести като грип; температурни положения.

Какви са първите белези на заболяването?

Често първите белези на множествена склероза се появяват на възраст сред 20 и 40 години. Клиничният ход на заболяването е извънредно разнороден, според от това какъв брой тежко е било възпалението или какъв брой бързо е бил опустошен миелинът. В към 85% от пациентите заболяването се развива като добре лимитирани интервали на утежняване на положението - екзацербации (обикновено наричани рецидиви или пристъпи) и ремисии.

Не е допустимо да се планува по кое време и къде ще възникне идващият инфекциозен подтик. Понякога признаците не престават няколко седмици. Когато възпалението утихне признаците минават (ремисия). Ремисията не значи безусловно възвръщане към първичното положение преди пристъпа.

Най-често болестта дебютира с преходни сетивни и двигателни нарушавания, следвани по периодичност от зрителни разстройства, проявявани в болшинството от случаите с клиничната картина на неврит на n.opticus - оптичен неврит. Двигателните нарушавания най-често се показват със нараснал мускулен тонус, понижена мускулна мощ и с прояви на парализа и пареза на крайниците. Промените стартират по-често от долните крака, като със всеки идващ припадък клиничната картина се задълбочава и утежнява. Обхващат се в по-тежка степен крайниците, като в симптоматиката се въвличат на по-късен стадий и горните крака. В засегнатите области изчезват естествените рефлекси. При нарушавания, локализирани в шийната или лумбалната част на гръбначния мозък, е допустимо вместо нараснал мускулен тонус в крайниците да се следи намален подобен, заради засягане на зоните на мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък.

Ранни признаци:

• Замъглено или двойно виждане

• Проблеми с мисълта

• Непохватност или липса на съгласуваност

• Загуба на равновесие

• Скованост

• Изтръпване

• Слабост в ръцете или краката

Чести признаци

• Необичайни чувства: Хората с множествена склероза постоянно споделят, че усещат “иглички” като чувство. Те, също по този начин, могат да имат изтръпване, сърбеж, парене, бодежи или разкъсващи болки.

• Проблеми с пикочния мехур: 8 от 10 индивида имат проблеми с пикочния мехур, които могат да бъдат лекувани. Проблеми с червата, както и запекът, също са чест проблем.

• Проблеми с ходенето: Mножествената склероза може да докара до мускулна уязвимост или конвулсии, които затрудняват ходенето. Нарушеното равновесие, изтръпналите крайници и умората също са причина за затруднено вървене.

• Замаяност: Чувствате се замаяни, само че без световъртеж

• Умора: 8 от 10 индивида усещат отмалялост, която се появява най-вече следобяд и предизвиква болежка в мускулите, забавено мислене и бодърствуване. Тази отмалялост не е обвързвана с количеството работа, осъществена денем. Има хора, които споделят, че се усещат изморени и след един добър нощен сън.

• Мускулни конвулсии: нормално засягат мускулите на краката. За към 40% от хората мускулните конвулсии са ранен признак на множествена склероза. При прогресираща, мускулните конвулсии засягат почти 6 от 10 индивида.

• Сексуални проблеми: При дамите това се демонстрира като загуба на сензитивност в интимната зона, загуба на навлажняване на влагалището и неспособност да се стигне до оргазъм. При мъжете може да се изрази в неспособност да получат ерекция. В допълнение към тези проблеми се среща и липса на предпочитание за секс.

• Проблеми с говора: към 40% от хората с множествена склероза имат усложнения с гласа или речта. Симптомите могат да бъдат комплициране на думи, замяна на букви в речта, прекомерно високо говорене или пък прекомерно ниско, само че да е извънредно за индивида. В по-напредналите стадии някои хора имат проблеми с преглъщането.

• Проблеми с мисълта: Около половината от хората с множествена склероза имат затруднена централизация, която идва и си отива. За множеството хора това значи забавено мислене, неспособност за задържане на вниманието или размита памет. Множествената склероза нормално не трансформира вашия разсъдък, дарба за четене и схващане на диалог.

• Треперене: Около половината от хората имат тремор, който може да варира от нищожно трептене до мъчно осъществяване на ежедневни действия.

• Проблеми със зрението: това е един от първите признаци. Обикновено е наранено единствено едното око и други

Какво е разпространяването на заболяването?

Честотата на множествена склероза варира в другите елементи на света. Тя нараства с отдалечаване от екватора в двете земни полукълба. Бялата раса е по-предразположена към развиване на множествена склероза. Очертава се наклонност да се среща по-често в области с по-високо равнище на икономическо развиване и с по-високо равнище на хигиенични привички. Вероятно децата от тези области не са изложени на действието на избрани фактори от околната среда, които взаимодействат с имунната система

Може ли да се лекува?

Не съществува медикамент, който да лекува множествена склероза. Все отново създадени са редица лекарства, които повлияват признаците при множествена склероза или трансформират тежестта и честотата на обособените пристъпи.

Кортикостероиди - са средството на избор, с което се повлияват пристъпите. Те имат противовъзпалително и имуносупресивно деяние, само че временен резултат. Не повлияват прогресията на заболяването. Прилагат се за ускорение на възобновяване при обособения припадък.

Имуномодулатори – интерферони - статистически е потвърдено, че понижават честотата и риска от развиване на нов припадък. Проучванията демонстрират, че те забавят настъпването на инвалидизация. Те стопират несъразмерните реакции на имунната система. Също по този начин покачват устойчивостта на здравите кафези към вируси и по този начин покачват съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни интервали без развиване на нови пристъпи, а при поява на нов подтик недоволствата са по-леки. Така се забавя развиването на инвалидността. Лечението с интерферон не води до цялостно изцеление.

Въпреки провежданата терапия допустимо е още веднъж да настъпят пристъпи на фона на лекуване с интерферон и да нарастне степента на неработоспособност. Освен това следеният резултат върху хода на заболяването е самостоятелен. Пациентите се повлияват в друга степен, а е допустимо при някои да не се реализира триумф по повод честотата и тежестта на пристъпите.

Глатимер-ацетат (Copaxonе) - съставлява синтетичен полипептид. Намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентен ход на заболяването.

Имуносупресори - ползват се Mitoxantrone, Azathioprine, Cyclophosphamide.