Денят 26 октомври в българската история
На 26 октомври 604 година стартира Втората славянска блокада на Солун, откакто 5-хилядна славянска армия обкръжава града. Според историческите извори по това време славяните към този момент редовно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората блокада е къса. Славяните разчитат на изненадващо нахлуване, само че съпротивата на жителите и на локалния гарнизон ги принуждава да се отдръпват след кръвопролитно еднодневно стълкновение. Датата се свързва с настойника на Солун - Свети Димитър.
Въстанието на Асен и Петър е освободително придвижване на българите от Северна България срещу византийското господство. Повод за експлоадирането на въстанието дава удобната конюнктура, основана в края на 1185 година, когато вследствие на дворцов прелом в империята настъпват съществени вътрешни безредици и тя стартира да търпи провали в борбите против външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в рамките й нормански племена съумяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
2011 година
Повече от 24 часа Централната изборна комисия (ЦИК) в прорез със закона забавя нови резултати от изборите за президент, както и от вота за кмет на София.
2006 година
С 529 гласа „ ЗА ”, 12 - „ ПРОТИВ ” и 10 – „ ВЪЗДЪРЖАЛ съдебна експертиза ” Бундестагът в Германия ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз.
На съвещанието на Министерския съвет Сергей Станишев публично номинира Меглена Кунева за първи еврокомисар от България. Кандидатурата ѝ е утвърдена от Европейския парламент на 12 декември 2006 година с 583 гласа „ ЗА “, 21 „ ПРОТИВ “ и 28 „ ВЪЗДЪРЖАЛИ съдебна експертиза “. Във връзка с избирането й за първи еврокомисар от България 40-то национално заседание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 година.
2002 година
Калина Сакскобургготска подписва брак с испанския мореплавател Антонио „ Китин “ Муньос Валкарсел. Бракосъчетанието е осъществено от софийския и пловдивския католически свещеник Георги Йовчев в двореца „ Царска Бистрица “ в Рила.
2001 година
Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски показва държавната стратегия за ръководството си в Народното събрание, само че не позволява разискването ѝ.
2000 година
В изявление за вестник " Труд " основният секретар на Съюз на демократичните сили Христо Бисеров желае оставката на Иван Костов, като го нападна поради съдружната му политика. Като негови съидейници се изявяват Евгений Бакърджиев, началник на СДС-София и Йордан Цонев, ръководител на Бюджетната комисия на Народното събрание и член на НИС на Съюз на демократичните сили. Отговорът на управлението на Съюз на демократичните сили е, че няма условия за рецесия във властта. Още същия ден на взаимно съвещание на управлението на Съюз на демократичните сили и Народен съюз Христо Бисеров подава оставка като основен секретар на Съюз на демократичните сили и като ръководител на Комисията за сигурност на Народното събрание, а Йордан Цонев - като член на НИС и като ръководител на Бюджетната комисия.
1999 година
Тържествено е намерено строителството на най-големия взаимен българо-турски строителен план — каскадата Горна Арда.
1989 година
В градинката пред " Кристал " в София се организира проява на самостоятелното съдружие " Екогласност ". Активисти на придвижването се събират, с цел да провеждат подписка на жителите до Народното събрание за прекъсването на строителството на хидропроектите " Рила " и " Места ". 22-ма души принудително са качени от полицията в рейсове и са закарани в южния парк, мястото за което Столичният национален съвет (СНС) е дал позволение. По това време в София редом се организира Европейската среща по запазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и съдействие в Европа (СССЕ).
1981 година
Президентът на Сирия Хафез ел Асад идва на тридневно посещаване в България. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническо съдействие.
1957 година
В София е открит Полски културен и информативен център.
1955 година
В София стартират договаряния сред държавните делегации на България и КНДР, приключили с контракт за оказване на безплатна помощ от страна на България за възобновяване на разрушенията от Корейската война 1950-1953 година
1954 година
Държавната музикална академия в София се преобразува в независимо висше образователно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1947 година
Националния комитет на Отечествения фронт приема декларация за преструктуриране в единна политическа организация, чиято програмна цел да е " създаване на социализма ", а в конституционния план да се извършат съществени промени в социалистически дух.
1938 година
В Добрич e учредена Българска окръжна община с ръководител доктор Т. Бъчваров в сходство със Статута на малцинствата от 4 август 1938 година и с мемоара на българите до румънското държавно управление от 18 август същата година.
1924 година
Започва организационен конгрес на Младежкия демократически сговор.
1907 година
В Пловдив стартира конгрес на одринските благотворителни братства, който се изрича за еволюционна битка и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с печатен орган вестник " Одрински глас " (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет в състав: Христо Господинов - ръководител, Димитър Попниколов - подпредседател, А. Попкиров - секретар и Ст. Урумов - касиер.
1872 година
По време на разпита на тетевенския преподавател Иван Лилов Фурнаджиев на Софийския развой управляващите получават първите съответни сведения за Васил Левски. " Той е от Карлово – споделя Иван Лилов. - Променя всяка седмица името си. Със междинен растеж е, светло-кестеняви мустаци, а очите му (са) огромни и пъстри. "
1185 година
Започва въстанието за избавление от византийско господство отпред с братята Асен и Петър.
604 година
Започва Втората славянска блокада на Солун, откакто 5-хилядна славянска армия обкръжава града. Според историческите извори по това време славяните към този момент редовно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората блокада е къса. Славяните разчитат на изненадващо нахлуване, само че съпротивата на жителите и на локалния гарнизон ги принуждава да се отдръпват след кръвопролитно еднодневно стълкновение.
На тази дата са родени :
1965 година
Роден е Емил Кошлуков – български политик, ръководител на политическа групировка “Новото време ”. През 1985 година приключва Английската гимназия в Пловдив. От 1985 година до 1988 година излежава присъда в Старозагорския затвор за опит да провежда протест в казармата. През 1989 година става студент по британска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. На 14 ноември основава Федерацията на самостоятелните студентски сдружения и е определен за неин координационен секретар. Участва като пратеник на Съюз на демократичните сили на Националната кръгла маса през 1990 година През 1996 година приключва “Политология ” в университета “Санта Барбара ” в Калифорния, Съединени американски щати. От 1997 година до 1998 година работи в консултантска компания по политически разбори. Бил е член на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права. Изпълнителен шеф на Българския самарянски съюз. Неформален водач на групата “Новото време ”, основана през 2000 година Заместник-координатор е на предизборната акция на Коалиция Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година Член-учредител е на партия Национална движение „Симеон Втори" от 6 април 2002 година Депутат от Стара Загора в 39-то Народно събрание (Парламентарна група на НДСВ). Член е на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Председател е на Комисията по въпросите на гражданското общество в 39-то Народно събрание. На 11 юли 2004 година е определен за ръководител на политическа групировка “Новото време ”.
1884 година
Роден е Антон Иванов - български комунистически деятел. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 година През 1902 година постъпва във флотската школа във Варна; служи във флота до 1907 година, след което се реалокира в София. Член е на Централен комитет на ОРСС. През 1910 година е определен за член на градската комунистическа организация в София. От 1918 година до 1923 година е секретар на Софийската комунистическа организация и на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Депутат е от 1919 година до 1923 година Член е на Висшия партиен съвет от 1919-1920 година, на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1921 година Включва се в подготовката на Септемврийския селски протест от 1923 година През 1923 година и 1925 година е арестуван; съден по процесите против антидържавни терористични дейности на Българска комунистическа партия. През септември 1925 година е освободен под гаранция. Емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Работи в Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия във Виена от 1927 година до 1931 г.; завежда Българския бранш на ИККИ (1933 г.). До 1935 година е учител в КУНМЗ. От 1935 година е виновен секретар на Задграничното бюро на Българска комунистическа партия, като работи по едно и също време и в Балканския бранш на ИККИ. Участва в активността на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.). През 1940 година се завръща незаконно в България; взема присъединяване в VII пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия (през 1941 г.), на който е определен за член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Арестуван е (1942 г.) след неуспеха на Централен комитет и Централна военна комисия на Българска комунистическа партия. На 23 юли е наказан на гибел от Софийския боен полеви съд. Разстрелян дружно с Н. Вапцаров, П. Богданов, А. Попов, А. Романов и Г. Минчев
1883 година
Роден е Малчо Николов - български книжовен критик. От 1908 година следва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Участва в Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). Работи като преподавател и контрольор в МНП. Редактира списание " Българска тирада ". Ученик на Ив. Шишманов, М. Арнаудов, доктор К. Кръстев и Боян Пенев; попада под въздействие на немската формалистична школа. Автор е на учебници по литература. Някои съчинения: " Лириката на Яворов " (1921 г.), " Кървава ария " (1923 г.), " Литературни характерности на българските писатели от Ботева до Дебелянова " (1927 г.), " Литературни характерности и паралели " (1928 г.), " Из съкровищата на нашата лирика " (1937 г.), " Творческият път на Й. Йовков " (1938 г.), " Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му креативно дело " (1939 г.), " Пенчо Славейков. Живот,личност, дело " (1940 година ), " П. К. Яворов. Човекът и създателят " (1940 година ), " Хр. Ботев. Човекът, поетът и публицистът " (1940 г.), " История на българската литература от Петко Славейков до наши дни " (1941 година ), " От Т. Траянов до Н. Вапцаров " (1957 година ), " По върховете на съветската литература " (1961 година ), " Житейски и литературни. мемоари " (1967 г.).
1881 година
Роден е Стилиян Чилингиров – български публицист, стихотворец, културно-просветен деятел. Работи като преподавател по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София, в Народната библиотека в София, редактор е на вестник " България " (1911 г.), редактор на списание " Бразда " (1914-1915 година, взаимно с Д. Мишев), секретар на Прогресивнолибералната партия и народен представител в XV елементарното Народно събрание. Напуска партията след Междусъюзническата война (1913 г.). Поддиректор и шеф е на Народната библиотека в София, шеф е на Етнографския музей (1923 г.). Той е един от създателите на Съюза на българските писатели и е негов ръководител от 1941 година до 1944 година Печата за пръв път през 1898 година в детското списание " Звездица ". Автор е на драми, пътеписи, романи, разкази и стихосбирки. Първата му стихосбирка излиза през 1901 година - " Блянове и тъги ". Пише романи, сформира антологии, христоматии и читанки за прогимназиите. Автор е на биографии, мемоари, пътеписи, студии по история на Българското възобновление, етнография, фолклор, педагогика, читалищно дело. Превежда литература от немски език. Стилиян Чилингиров умира през 1962 година
1865 година
Роден е Генко Иванов Мархолев - български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война през 1885 година като доброволец в първи пехотен Софийски полк. Проявява се в багра при Гургулят, където е тежко ранен. След войната постъпва във Военното учебно заведение и като юнкер взе участие в преврата на 9 август 1886 година, за което е разжалван и изпратен да дослужва като редови войник в армията. По-късно е амнистиран, продължава образованието си и приключва Военното учебно заведение като кавалерист. През Балканската война командва лейбгвардейския полк. През Първата международна война е пълководец на кавалерийската дивизия.
1859 година
Роден е Димитър С. Тончев - български политик, правист. Учи в Николаевското действително учебно заведение в Русия, приключва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1883 година е назначен за помощник-прокурор и ръководител на Пловдивския департаментален съд. Присъединява се към източнорумелийската Либерална партия. След Съединението е депутат, ръководител на III Велико народно събрание и на V Общински народен съвет. Заема постовете министър на правораздаването от 12 декември 1888 година до 20 септември 1891 година, министър на търговията и земеделието от 19 май до 2 октомври 1894 година, министър на общите здания от 18 януари до 1 октомври 1899 година, както и от 1 октомври 1899 година до 27 ноември 1900 година, министър на външните работи от 27 ноември 1900 година до 9 януари 1901 година и министър на финансите от 4 юли до 20 декември 1913 година, както и от 23 декември 1913 година до 21 юни 1918 година След Първата международна война е наказан на пожизнен затвор; амнистиран е през 1923 година Лидер е на Младолибералната партия. Основава и редактира “Съдебен вестник ” (1885 г.) и вестник “Пловдив ” (1886-1907 г.), сътрудничи на вестниците “Марица ”, “Южна България ”, “Борба ” и “Свободно слово ” (в интервала 1893-1894 г.), на сп. “Наука ” (1881-1884 г.) и други Автор е на съчинения по юриспруденция.
1858 година
Роден е Станимир Стефанов Станимиров - български възпитател и литератор. Завършва в Киев духовна семинария и академия. Той е дълготраен преподавател, шеф на Априловската гимназия, на Софийската мъжка и девическа гимназия. Ректор е на Духовната семинария в Цариград, шеф на Дворцовата гимназия. Автор е на: “Учебник по история на българската черкова ” (1894 г.), “Учебник по история на християнската черкова ” (1897 г.) и други
1855 година
Роден е Христо Цонев Луков - български офицер, генерал-майор. Завършва Военното учебно заведение в София през 1880 година Служи в пехотата - осми, двадесети и седми пехотен полк. Произведен е в звание полковник през 1902 година Продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) командва новосформираната тринадесета пехотна дивизия и в състава на Трета войска води война със сърбите. По време на Първата международна война е шеф на етапно и транспортно поделение в Главното тилово ръководство. След войната излиза в запаса, само че е причислен в опълчението.
1845 година
Роден е Димитър Моллов – български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на опазването на здравето в България след Освобождението. Министър на просветата през 1883-1884 година За малко е и кмет на София (1895-1896 г.). Димитър Моллов е един от уредниците на здравното дело в България. Той е основател на първия здравен закон (1879 г.), ръководител на Върховния медицински съвет (1879-1882 г.), един от основателите за основаването на Александровска болница в София, създател на Българския червен кръст (1883 г.), заместител основен доктор на Българската армия (1884-1887 г.), съосновател (1901 г.) и пръв ръководител на Българския лекарски съюз. През 1881 година Моллов става дописен, а през 1884 година - автентичен член на Българското книжовно сдружение. Той е и негов подпредседател (1898-1911 г.) и ръководител на Природо-медицинския клон (1884-1898 година, 1900-1911 г.).
1820 година
Роден е Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) - български върховен свещеник, литератор, участник в национално-освободителното придвижване, член на БКД от 1884 година Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир през 1837 година Учи в Духовната академия в Киев от 1851 година Учителства в Зографския манастир, а по-късно е шеф на парцелите на Добровецкия манастир в Молдавия през 1869 година Натанаил Охридски е пръв екзархийски митрополит в Охрид, упрекнат е от турската власт за въстаник и е заставен да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия (1879-1891 г.), митрополит в Пловдив (1891-1906 г.). Поддържа връзка с Георги С. Раковски и Васил Левски; Натанаил Охридски е един от уредниците на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година Автор е на религиозни съчинения. Натанаил Охридски умира през 1906 година
На тази дата умират :
2005 година
Убит е 48-годишният български банкер Емил Кюлев.
Емил Александров Кюлев - български банкер, притежател на ДЗИ Банк, Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове и един от най-богатите хора в България. Занимава се с банкерство, осигурителен бизнес и туризъм (бивш притежател е на ваканционен клуб „ Ривиера “ до к-с „ Златни пясъци ”).
1989 година
Умира Боню Ангелов ( Б. А. Стоянов) - книжовен историк. Роден е на 6 януари 1915 година в с. Ягода, Старозагорско. От 1967 година е професор в Института за литература при Българска академия на науките. Автор е на голям брой проучвания върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисий и неговата ера, руско-българските културни връзки. Съавтор е на учебници за учебните заведения и учителските институти.
1965 година
Умира Иван Гошев (И. Г. Иванов) - български свещеник, археолог, историк и учен; учен от 1945 година
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”.
Въстанието на Асен и Петър е освободително придвижване на българите от Северна България срещу византийското господство. Повод за експлоадирането на въстанието дава удобната конюнктура, основана в края на 1185 година, когато вследствие на дворцов прелом в империята настъпват съществени вътрешни безредици и тя стартира да търпи провали в борбите против външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в рамките й нормански племена съумяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
2011 година
Повече от 24 часа Централната изборна комисия (ЦИК) в прорез със закона забавя нови резултати от изборите за президент, както и от вота за кмет на София.
2006 година
С 529 гласа „ ЗА ”, 12 - „ ПРОТИВ ” и 10 – „ ВЪЗДЪРЖАЛ съдебна експертиза ” Бундестагът в Германия ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз.
На съвещанието на Министерския съвет Сергей Станишев публично номинира Меглена Кунева за първи еврокомисар от България. Кандидатурата ѝ е утвърдена от Европейския парламент на 12 декември 2006 година с 583 гласа „ ЗА “, 21 „ ПРОТИВ “ и 28 „ ВЪЗДЪРЖАЛИ съдебна експертиза “. Във връзка с избирането й за първи еврокомисар от България 40-то национално заседание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 година.
2002 година
Калина Сакскобургготска подписва брак с испанския мореплавател Антонио „ Китин “ Муньос Валкарсел. Бракосъчетанието е осъществено от софийския и пловдивския католически свещеник Георги Йовчев в двореца „ Царска Бистрица “ в Рила.
2001 година
Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски показва държавната стратегия за ръководството си в Народното събрание, само че не позволява разискването ѝ.
2000 година
В изявление за вестник " Труд " основният секретар на Съюз на демократичните сили Христо Бисеров желае оставката на Иван Костов, като го нападна поради съдружната му политика. Като негови съидейници се изявяват Евгений Бакърджиев, началник на СДС-София и Йордан Цонев, ръководител на Бюджетната комисия на Народното събрание и член на НИС на Съюз на демократичните сили. Отговорът на управлението на Съюз на демократичните сили е, че няма условия за рецесия във властта. Още същия ден на взаимно съвещание на управлението на Съюз на демократичните сили и Народен съюз Христо Бисеров подава оставка като основен секретар на Съюз на демократичните сили и като ръководител на Комисията за сигурност на Народното събрание, а Йордан Цонев - като член на НИС и като ръководител на Бюджетната комисия.
1999 година
Тържествено е намерено строителството на най-големия взаимен българо-турски строителен план — каскадата Горна Арда.
1989 година
В градинката пред " Кристал " в София се организира проява на самостоятелното съдружие " Екогласност ". Активисти на придвижването се събират, с цел да провеждат подписка на жителите до Народното събрание за прекъсването на строителството на хидропроектите " Рила " и " Места ". 22-ма души принудително са качени от полицията в рейсове и са закарани в южния парк, мястото за което Столичният национален съвет (СНС) е дал позволение. По това време в София редом се организира Европейската среща по запазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и съдействие в Европа (СССЕ).
1981 година
Президентът на Сирия Хафез ел Асад идва на тридневно посещаване в България. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническо съдействие.
1957 година
В София е открит Полски културен и информативен център.
1955 година
В София стартират договаряния сред държавните делегации на България и КНДР, приключили с контракт за оказване на безплатна помощ от страна на България за възобновяване на разрушенията от Корейската война 1950-1953 година
1954 година
Държавната музикална академия в София се преобразува в независимо висше образователно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1947 година
Националния комитет на Отечествения фронт приема декларация за преструктуриране в единна политическа организация, чиято програмна цел да е " създаване на социализма ", а в конституционния план да се извършат съществени промени в социалистически дух.
1938 година
В Добрич e учредена Българска окръжна община с ръководител доктор Т. Бъчваров в сходство със Статута на малцинствата от 4 август 1938 година и с мемоара на българите до румънското държавно управление от 18 август същата година.
1924 година
Започва организационен конгрес на Младежкия демократически сговор.
1907 година
В Пловдив стартира конгрес на одринските благотворителни братства, който се изрича за еволюционна битка и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с печатен орган вестник " Одрински глас " (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет в състав: Христо Господинов - ръководител, Димитър Попниколов - подпредседател, А. Попкиров - секретар и Ст. Урумов - касиер.
1872 година
По време на разпита на тетевенския преподавател Иван Лилов Фурнаджиев на Софийския развой управляващите получават първите съответни сведения за Васил Левски. " Той е от Карлово – споделя Иван Лилов. - Променя всяка седмица името си. Със междинен растеж е, светло-кестеняви мустаци, а очите му (са) огромни и пъстри. "
1185 година
Започва въстанието за избавление от византийско господство отпред с братята Асен и Петър.
604 година
Започва Втората славянска блокада на Солун, откакто 5-хилядна славянска армия обкръжава града. Според историческите извори по това време славяните към този момент редовно се стремят да овладеят и заселят Солун. Втората блокада е къса. Славяните разчитат на изненадващо нахлуване, само че съпротивата на жителите и на локалния гарнизон ги принуждава да се отдръпват след кръвопролитно еднодневно стълкновение.
На тази дата са родени :
1965 година
Роден е Емил Кошлуков – български политик, ръководител на политическа групировка “Новото време ”. През 1985 година приключва Английската гимназия в Пловдив. От 1985 година до 1988 година излежава присъда в Старозагорския затвор за опит да провежда протест в казармата. През 1989 година става студент по британска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. На 14 ноември основава Федерацията на самостоятелните студентски сдружения и е определен за неин координационен секретар. Участва като пратеник на Съюз на демократичните сили на Националната кръгла маса през 1990 година През 1996 година приключва “Политология ” в университета “Санта Барбара ” в Калифорния, Съединени американски щати. От 1997 година до 1998 година работи в консултантска компания по политически разбори. Бил е член на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права. Изпълнителен шеф на Българския самарянски съюз. Неформален водач на групата “Новото време ”, основана през 2000 година Заместник-координатор е на предизборната акция на Коалиция Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година Член-учредител е на партия Национална движение „Симеон Втори" от 6 април 2002 година Депутат от Стара Загора в 39-то Народно събрание (Парламентарна група на НДСВ). Член е на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Председател е на Комисията по въпросите на гражданското общество в 39-то Народно събрание. На 11 юли 2004 година е определен за ръководител на политическа групировка “Новото време ”.
1884 година
Роден е Антон Иванов - български комунистически деятел. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 година През 1902 година постъпва във флотската школа във Варна; служи във флота до 1907 година, след което се реалокира в София. Член е на Централен комитет на ОРСС. През 1910 година е определен за член на градската комунистическа организация в София. От 1918 година до 1923 година е секретар на Софийската комунистическа организация и на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Депутат е от 1919 година до 1923 година Член е на Висшия партиен съвет от 1919-1920 година, на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1921 година Включва се в подготовката на Септемврийския селски протест от 1923 година През 1923 година и 1925 година е арестуван; съден по процесите против антидържавни терористични дейности на Българска комунистическа партия. През септември 1925 година е освободен под гаранция. Емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Работи в Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия във Виена от 1927 година до 1931 г.; завежда Българския бранш на ИККИ (1933 г.). До 1935 година е учител в КУНМЗ. От 1935 година е виновен секретар на Задграничното бюро на Българска комунистическа партия, като работи по едно и също време и в Балканския бранш на ИККИ. Участва в активността на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.). През 1940 година се завръща незаконно в България; взема присъединяване в VII пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия (през 1941 г.), на който е определен за член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Арестуван е (1942 г.) след неуспеха на Централен комитет и Централна военна комисия на Българска комунистическа партия. На 23 юли е наказан на гибел от Софийския боен полеви съд. Разстрелян дружно с Н. Вапцаров, П. Богданов, А. Попов, А. Романов и Г. Минчев
1883 година
Роден е Малчо Николов - български книжовен критик. От 1908 година следва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Участва в Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). Работи като преподавател и контрольор в МНП. Редактира списание " Българска тирада ". Ученик на Ив. Шишманов, М. Арнаудов, доктор К. Кръстев и Боян Пенев; попада под въздействие на немската формалистична школа. Автор е на учебници по литература. Някои съчинения: " Лириката на Яворов " (1921 г.), " Кървава ария " (1923 г.), " Литературни характерности на българските писатели от Ботева до Дебелянова " (1927 г.), " Литературни характерности и паралели " (1928 г.), " Из съкровищата на нашата лирика " (1937 г.), " Творческият път на Й. Йовков " (1938 г.), " Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му креативно дело " (1939 г.), " Пенчо Славейков. Живот,личност, дело " (1940 година ), " П. К. Яворов. Човекът и създателят " (1940 година ), " Хр. Ботев. Човекът, поетът и публицистът " (1940 г.), " История на българската литература от Петко Славейков до наши дни " (1941 година ), " От Т. Траянов до Н. Вапцаров " (1957 година ), " По върховете на съветската литература " (1961 година ), " Житейски и литературни. мемоари " (1967 г.).
1881 година
Роден е Стилиян Чилингиров – български публицист, стихотворец, културно-просветен деятел. Работи като преподавател по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София, в Народната библиотека в София, редактор е на вестник " България " (1911 г.), редактор на списание " Бразда " (1914-1915 година, взаимно с Д. Мишев), секретар на Прогресивнолибералната партия и народен представител в XV елементарното Народно събрание. Напуска партията след Междусъюзническата война (1913 г.). Поддиректор и шеф е на Народната библиотека в София, шеф е на Етнографския музей (1923 г.). Той е един от създателите на Съюза на българските писатели и е негов ръководител от 1941 година до 1944 година Печата за пръв път през 1898 година в детското списание " Звездица ". Автор е на драми, пътеписи, романи, разкази и стихосбирки. Първата му стихосбирка излиза през 1901 година - " Блянове и тъги ". Пише романи, сформира антологии, христоматии и читанки за прогимназиите. Автор е на биографии, мемоари, пътеписи, студии по история на Българското възобновление, етнография, фолклор, педагогика, читалищно дело. Превежда литература от немски език. Стилиян Чилингиров умира през 1962 година
1865 година
Роден е Генко Иванов Мархолев - български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война през 1885 година като доброволец в първи пехотен Софийски полк. Проявява се в багра при Гургулят, където е тежко ранен. След войната постъпва във Военното учебно заведение и като юнкер взе участие в преврата на 9 август 1886 година, за което е разжалван и изпратен да дослужва като редови войник в армията. По-късно е амнистиран, продължава образованието си и приключва Военното учебно заведение като кавалерист. През Балканската война командва лейбгвардейския полк. През Първата международна война е пълководец на кавалерийската дивизия.
1859 година
Роден е Димитър С. Тончев - български политик, правист. Учи в Николаевското действително учебно заведение в Русия, приключва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1883 година е назначен за помощник-прокурор и ръководител на Пловдивския департаментален съд. Присъединява се към източнорумелийската Либерална партия. След Съединението е депутат, ръководител на III Велико народно събрание и на V Общински народен съвет. Заема постовете министър на правораздаването от 12 декември 1888 година до 20 септември 1891 година, министър на търговията и земеделието от 19 май до 2 октомври 1894 година, министър на общите здания от 18 януари до 1 октомври 1899 година, както и от 1 октомври 1899 година до 27 ноември 1900 година, министър на външните работи от 27 ноември 1900 година до 9 януари 1901 година и министър на финансите от 4 юли до 20 декември 1913 година, както и от 23 декември 1913 година до 21 юни 1918 година След Първата международна война е наказан на пожизнен затвор; амнистиран е през 1923 година Лидер е на Младолибералната партия. Основава и редактира “Съдебен вестник ” (1885 г.) и вестник “Пловдив ” (1886-1907 г.), сътрудничи на вестниците “Марица ”, “Южна България ”, “Борба ” и “Свободно слово ” (в интервала 1893-1894 г.), на сп. “Наука ” (1881-1884 г.) и други Автор е на съчинения по юриспруденция.
1858 година
Роден е Станимир Стефанов Станимиров - български възпитател и литератор. Завършва в Киев духовна семинария и академия. Той е дълготраен преподавател, шеф на Априловската гимназия, на Софийската мъжка и девическа гимназия. Ректор е на Духовната семинария в Цариград, шеф на Дворцовата гимназия. Автор е на: “Учебник по история на българската черкова ” (1894 г.), “Учебник по история на християнската черкова ” (1897 г.) и други
1855 година
Роден е Христо Цонев Луков - български офицер, генерал-майор. Завършва Военното учебно заведение в София през 1880 година Служи в пехотата - осми, двадесети и седми пехотен полк. Произведен е в звание полковник през 1902 година Продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) командва новосформираната тринадесета пехотна дивизия и в състава на Трета войска води война със сърбите. По време на Първата международна война е шеф на етапно и транспортно поделение в Главното тилово ръководство. След войната излиза в запаса, само че е причислен в опълчението.
1845 година
Роден е Димитър Моллов – български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на опазването на здравето в България след Освобождението. Министър на просветата през 1883-1884 година За малко е и кмет на София (1895-1896 г.). Димитър Моллов е един от уредниците на здравното дело в България. Той е основател на първия здравен закон (1879 г.), ръководител на Върховния медицински съвет (1879-1882 г.), един от основателите за основаването на Александровска болница в София, създател на Българския червен кръст (1883 г.), заместител основен доктор на Българската армия (1884-1887 г.), съосновател (1901 г.) и пръв ръководител на Българския лекарски съюз. През 1881 година Моллов става дописен, а през 1884 година - автентичен член на Българското книжовно сдружение. Той е и негов подпредседател (1898-1911 г.) и ръководител на Природо-медицинския клон (1884-1898 година, 1900-1911 г.).
1820 година
Роден е Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) - български върховен свещеник, литератор, участник в национално-освободителното придвижване, член на БКД от 1884 година Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир през 1837 година Учи в Духовната академия в Киев от 1851 година Учителства в Зографския манастир, а по-късно е шеф на парцелите на Добровецкия манастир в Молдавия през 1869 година Натанаил Охридски е пръв екзархийски митрополит в Охрид, упрекнат е от турската власт за въстаник и е заставен да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия (1879-1891 г.), митрополит в Пловдив (1891-1906 г.). Поддържа връзка с Георги С. Раковски и Васил Левски; Натанаил Охридски е един от уредниците на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година Автор е на религиозни съчинения. Натанаил Охридски умира през 1906 година
На тази дата умират :
2005 година
Убит е 48-годишният български банкер Емил Кюлев.
Емил Александров Кюлев - български банкер, притежател на ДЗИ Банк, Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове и един от най-богатите хора в България. Занимава се с банкерство, осигурителен бизнес и туризъм (бивш притежател е на ваканционен клуб „ Ривиера “ до к-с „ Златни пясъци ”).
1989 година
Умира Боню Ангелов ( Б. А. Стоянов) - книжовен историк. Роден е на 6 януари 1915 година в с. Ягода, Старозагорско. От 1967 година е професор в Института за литература при Българска академия на науките. Автор е на голям брой проучвания върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисий и неговата ера, руско-българските културни връзки. Съавтор е на учебници за учебните заведения и учителските институти.
1965 година
Умира Иван Гошев (И. Г. Иванов) - български свещеник, археолог, историк и учен; учен от 1945 година
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ