На 26 ноември имен ден празнуват всички, които носят името

...
На 26 ноември имен ден празнуват всички, които носят името
Коментари Харесай

Кой има имен ден днес, 26 ноември

На 26 ноември имен ден честват всички, които носят името Стилиан, Стилиана, Стилиян, Стилияна, Стелян, Стела, Стилян, Щерян, Щеряна, Щилиан, Щилиана, Щилиян, Щилияна и производните им.

На този ден българската православна черква празнува Св. Стилиан.
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към битки нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и мъчно пристъпен път към живота безконечен и благословен.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други, Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител. Източник: bg-patriarshia.bgНо пристигнало време, когато Бог поискал да въздигне Своя преподобен в пример на аскетичен живот, да го изяви като дирек на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при св. Стилиан от близко и надалеч, с цел да се утешат при него душевно и телесно. Мнозина, привлечени от светостта на личността му, отхвърляли от себе си неприятните си привички, покайвали се и се възраждали за нов живот. Покъртителни от трогване били деянията на християните там, в пустинята, в постницата на преподобния. Знаел той да утешава страдащите души, тъй като не забравял, че с цел да завоюва една душа Царството Небесно, тя би трябвало да се оприличи на душичката на дребните дечица, по думите на Господа: " Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно " (Мат. 18:3).
А що се отнася до самите деца той знаел още, че те имат благ души. Колкото и шамари да им зашлевява татко им, те отново се връщат при него. Приятелчето да ги удари, те отново ще го потърсят, без да таят и най-малка завист. Затова и св. Стилиан доста желаел да оказва помощ точно на децата, мощно желаел да бъде техен страж. И с цел да може да реализира това свое чисто предпочитание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна мощ за лечение на заболели деца.
Майки от близо и от надалеч, нарамили своите сакати или заболели дечица, прииждали при светеца, цялостни с религия, зче ще намерят лек за своята болежка. По цели дни те пътували из пустинните местности, с цел да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, цялостен с добросърдечие и съчувствие, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава правил чудото - децата оздравявали.
Най-различни болестни премеждия при децата се стопявали завчас, като че в никакъв случай да не са били преди този момент. Пред молитвата му и Божията мощ нищо не можело да устои. Майките плачели от наслада, целували с признателност ръката на светия дъртак и прославяли Бога. И той, благият, непрекъснато славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, цялостен с деликатност, поглеждал почтените създания и блага усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице.
Така Бог популяризирал името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но освен децата лекувал старецът. Името му на вълшебник още се популяризирало и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните дами придобивали прелестни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и откакто в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца.
Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, с цел да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите препоръки за това по какъв начин да се оправят с изкушенията и по какъв начин да открият мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната хубост.
Св. Стилиан неуморно с ангелска деликатност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната религия. Той посредством препоръките си отдалеко умирявал манастирите, които изпитвали вътрешно недоразумение.
Така живял и по този начин прославял Името Божие св. Стилиан и самичък бил прочут от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока напреднала възраст, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, с цел да си отпочине от дълговременните писания, ограничения и грубост на аскетичния живот. Само че къде бил заровен, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в потребност към него и най-много за своите заболели деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не стопират и той все така продължава да бъде бранител правилен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.
Казват даже, че и името му произлиза от глагола " стилоно ", което в превод от гръцки значи " укрепва " или " укрепителен здравето на децата ". И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец. Паметта му Православната черква празнува на 26 ноември.
И най-после дано знаем, че св. Стилиан оказва помощ освен на физически болните деца, само че и на страдащите душевно и духовно деца и младежи. Защото и децата, и младежите страдат от провинения и пристрастености и могат да бъдат неуправляеми, нервни и " опаки ". Под въздействието на лукавия и на зли индивиди те могат станат даже неузнаваеми за домашните си и да поемат по неприятни пътеки. Нека и в такива случаи родителите да прибягват към св. Стилиан, тъй като той е подготвен да помогне, стига единствено и молещият го да извършва почтено своите отговорности. Ала и отвън частните тези условия, личността на св. Стилян ни приканва към каузи на благочестието, смирението, правдата, милостинята. Призовава ни най-накрая и към горещата религия, с която ще срещнем Бога " лице в лице " в деня финален. Към каузи по волята Божия, с цел да бъде взета и нашата душа от ангели небесни и поведена към блаженството на небесата. Амин.
Из книгата " Жития на светиите, свети Стилиан " на архим. Хараламбос Василопулу, издание " Ορθόδοξου Τύπου ".
Превод от гръцки: Анула Христова
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР