26 май 1876 г. - Панайот Волов се удавя в Янтра
На 26.5.1876 година, на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра. Панайот Волов е изтъкнат деятел на националното революционно придвижване с псевдоним Петър Ванков. Той е измежду основателите, учредителите и основните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.
Роден е през 1850 година или 1851 година в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно учебно заведение при Добри Войников. С материалната поддръжка на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да приключи Южнославянския интернат в Николаев (Украйна), е заставен да се завърне в Шумен заради заболяване. Назначен е за основен преподавател и шеф на класното учебно заведение, провежда вечерно учебно заведение, взе участие интензивно в активността на локалното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 година взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в пандиза при започване на 1875 година поради присъединяване му в острия спор сред локалните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава отпред на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и локална госпожица. След няколкомесечен престой в пандиза е освободен и отпътува за Румъния.
Волов взе участие в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 година Определен за деятел и работи в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за основен деятел на Четвърти Пловдивски революционен окръг с асистент Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са основани десетки революционни комитети. В организацията са включени доста локални патриоти с огромен принос в хода на въстанието. След появяването на несъгласия в управлението, той демонстрира воля и такт и в името на общото дело отстъпва шампионата на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от основателите за свикването на общото заседание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема ефективно присъединяване в него.
При експлоадиране на въстанието е в Панагюрище и дружно с другите апостоли подвига популацията на протест. Формира чета, с която обикаля региона на Копривщица, Карлово, Клисура и други След разгрома на въстанието се насочва към Румъния дружно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След изменничество са постанова да преплуват Янтра, само че буйните води го повличат и там намира гибелта си.
Роден е през 1850 година или 1851 година в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно учебно заведение при Добри Войников. С материалната поддръжка на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да приключи Южнославянския интернат в Николаев (Украйна), е заставен да се завърне в Шумен заради заболяване. Назначен е за основен преподавател и шеф на класното учебно заведение, провежда вечерно учебно заведение, взе участие интензивно в активността на локалното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 година взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в пандиза при започване на 1875 година поради присъединяване му в острия спор сред локалните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава отпред на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и локална госпожица. След няколкомесечен престой в пандиза е освободен и отпътува за Румъния.
Волов взе участие в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 година Определен за деятел и работи в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за основен деятел на Четвърти Пловдивски революционен окръг с асистент Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са основани десетки революционни комитети. В организацията са включени доста локални патриоти с огромен принос в хода на въстанието. След появяването на несъгласия в управлението, той демонстрира воля и такт и в името на общото дело отстъпва шампионата на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от основателите за свикването на общото заседание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема ефективно присъединяване в него.
При експлоадиране на въстанието е в Панагюрище и дружно с другите апостоли подвига популацията на протест. Формира чета, с която обикаля региона на Копривщица, Карлово, Клисура и други След разгрома на въстанието се насочва към Румъния дружно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След изменничество са постанова да преплуват Янтра, само че буйните води го повличат и там намира гибелта си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ