На 25 януари 1874 г. е роден английският писател Съмърсет

На 25 януари 1874 година е роден британският публицист Съмърсет Моъм. Известен с книгите си “Острието на бръснача ”, “Души в окови ”, “Цветният воал ”, “Магьосникът ”, Моъм елементарно печели сърцата на читателите по целия свят.

Роден в Париж, той остава сирак на десетгодишна възраст. Заминава да живее в Англия при чичо си, който е духовник в дребен град. Учи в Кралското учебно заведение в Кентърбъри. На 16-годишна възраст Моъм се отхвърля от образованието в него, тъй като желае да учи литература и чичо му го изпраща в Хайделберг, Германия. Там следва литература, философия и немски език. Тогава стартира да написа скрито разкази. На 18-годишна възраст се завръща в Англия по гледище на чичо си, с цел да учи медицина, само че посещава здравното учебно заведение на лондонската болница Св. Томас без предпочитание. След пет години се дипломира, само че не работи като доктор, а се отдава напълно на писането.

Отначало разгласява къси разкази и още 23-годишен разгласява първия си разказ „ Лайза от Ламбет “. През идващите години написа най-вече пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с огромен триумф. През 1915 година разгласява автобиографичния разказ “Души в окови ”. Романите му изпращат героите на разнообразни места по света, само че са пропити основно от британската и френската култури.

Любовният живот на Моъм минава под знака на бисексуалността. Голямата обич на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата международна война във Франция. Заживяват дружно на Ривиерата, като Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и придружител. След гибелта му Моъм има нов придружител – Алън Сърл. През 1962 година щерка му Елизабет желае да го разгласи за неуравновесен. Моъм се отхвърля от нея публично и осиновява Сърл, само че съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. През 1965 година Моъм умира на 91 години.



Ето 15 от най-запомнящите се цитати на Моъм:

- Нищо не остава без последици. Хвърлете един камък във водата – и към този момент сте трансформирали вселената.

- Лицемерието е най-трудният и изтощителен недостатък от всички, на които човек се поддава. Той изисква непрекъсната зоркост и рядка целенасоченост.

- Винаги ме е удивлявало за какво хората се стремят толкоз към запознанство със популярни персони. Престижът, който завоювате, откакто съобщите на своите другари, че познавате някои известни персони, потвърждава само това, че самият вие сте прекомерно незначителен.

- Почти всички хора обичат да приказват за себе си и им пречи единствено събитието, че другите не желаят да ги слушат.

- Илюзия е, че младостта е щастлива, заблуда на тези, които са я загубили; младите страдат от безчет лъжливи показа, които са им били внушени, и всякога, щом се допрян до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на скрит план, тъй като книгите, които им се дават да четат – минали през асортимент и по тази причина цялостни с идеализирани показа, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи обратно към предишното през розовата мъгла на забравата – ги приготвят за един нереален живот.

- Единственото рационално нещо е да приемеш положителното у хората и да си толерантен към минусите им.

- Следвай пристрастеностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои служител на реда.

- Животът е прекомерно къс, с цел да правиш за себе си това, което другите могат да създадат за теб за пари, и в този момент аз мога да си разреша лукса да върша единствено това, което никой не може да направи за мен.

- Смелите думи, които наподобяват толкоз нови на този, който ги произнася, са били изговаряни към този момент стотици пъти, и то с съвсем същата интонация.

- Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, с изключение на най-хубавото, доста постоянно го получаваш.

- Опасно е да пускаш публиката зад кулисите. Тя елементарно губи своите илюзии и след това ти се сърди, тъй като е имала потребност тъкмо от илюзии.

- Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или простаци. Парите са шесто възприятие – без него не можете да употребявате останалите пет. Ако нямате прилични приходи, вие сте лишени от половината от това, което дава животът.

- Хората повече от всичко обичат да поставят етикети, което един път вечно ги освобождава от нуждата да мислят.

- Човек не е това, което той желае да бъде, а това, което не може да не бъде.

- Когато човек не е до теб, ти го идеализираш. Разстоянието изостря възприятията, само че когато го видиш още веднъж, се учудваш какво си намирал в него.