На 25 ноември от 11:00 часа в Концертната зала на

...
На 25 ноември от 11:00 часа в Концертната зала на
Коментари Харесай

Награждават лауреатите от Морето, морето, морето..., вижте таланта на децата

На 25 ноември от 11:00 часа в Концертната зала на Младежки дом - Варна ще се организира награждаването на лауреатите от XII Национален конкурс за литературно творчество и компютърнa рисунка " Морето, морето, морето... " Варна 2017 година Конкурсът е включен в Националния календар на МОН за изяви по ползи на децата и учениците за 2016/2017 образователна година. Организира се от ЦПЛР - Общински детски комплекс и Община Варна.
В раздел " Литературно творчество " жури с ръководител Станислав Пенев - стихотворец, член на Съюза на българските писатели - Варна, ръководител на Сдружение "Литературно oбщество " - Варна, и членове: Радостина Драгоева - поетеса, член на Съюз на българските писатели и Атанас Стойчев, публицист, член на Съюз на българските писатели, прегледа и оцени 265 произведения на 226 участници от 41населени места.

Творбите бяха класирани в два раздела - лирика и прозаичност, в три възрастови групи. 

Наградата на Кмета на град Варна е за Габриела Василева Василева 10 клас, ПЕГ " Д-р Иван Богоров ", Димитровград; Наградата на Националния замък на децата получава Георги Димитров Колев, 4 кл. ОУ " Хр. Смирненски ", ЛА " Компас " Карнобат; Наградата на " Сдружение Литературно общество - Варна " ще бъде връчена на Станислава Стефанова, 11 клас, ПГ " Пейо Яворов ", Петрич; Специалната премия за учител-наставник ще получи Виолета Терзииванова, ОУ " Хр. Смирненски ", ЛА " Компас " Карнобат.

В раздел " Визуални компютърни изкуства " жури с ръководител Мая Боянова - експерт ИТ, и членове: Милена Калчева - художник, Татяна Стоянова - експерт ИТ, прегледа и оцени 163 произведения на 163 участници от 30 обитаеми места. Творбите бяха класирани в два раздела - компютърна рисунка и компютърна презентация, в четири възрастови групи.
В този раздел Наградата на Националния замък на децата е за Група към действия по ползи " Компютърна графика и презентация " по план " Твоят час " на МОН към ОУ " Отец Паисий ", гр. Мартен, обл. Русе.

В деня на награждаването отличените компютърни рисунки ще бъдат експонирани в галерия.
Поздрав към лауреатите от състезанието ще насочат децата от школите по изкуства в ЦПЛР - Общински детски комплекс, гр. Варна.

Каним феновете на детското творчество, участниците в състезанието, жителите и гостите на град Варна да споделим дружно с лауреатите насладата от премиите.

Първа премия, Първа възрастова група, раздел " прозаичност " - Божидара Мариянова Йотова 10 години, 4 клас ЛК " Касталия " при ЦПЛР-ОДК- Варна, ОУ "Йордан Йовков ",

РАЧЕТО, КОЕТО НЯМАЛО ПРИЯТЕЛИ

Живяло в миналото в морето едно раче. То се казвало Оли. Рачето било доста самотно, тъй като нямало другари. Но един ден решило, че желае да има най-малко един единствен другар.
Същият следобяд то срещнало една риба, която търсела нещо за ястие и търчала напред-назад, завирайки глава в пясъка.
-Извинете... Извинете, госпожо.
Изведнъж рибата спряла да търчи напред-назад и впила взор в Оли.
-Какво желаете, младежо? - общително попитала рибката.
-Ами, чудех се... дали...
-Моля Ви, говорете по-бързо, имам работа да правя. - гласът на рибата звучал леко раздразнителен.
-Ами, чудех се дали не желаете да станете моя... моя другарка. - отвърнало срамежливо рачето.
-Аз Ваша другарка? - изкикотила се рибата. - Вие сте противен, ходите постепенно обратно и имате огромни тромави щипки! А пък аз съм красива, елегантна, грациозна и скромна.
Рибата се обърнала и още веднъж почнала да заравя глава в пясъка, а рачето се скрило под една канара и заплакало.
Не след дълго то видяло по какъв начин една голяма рибарска мрежа се спуснала и уловила безчет риби. Сред тях то забелязало рибата, с която говорило доскоро. Мрежата почнала постепенно да се подвига нагоре. Оли, без да мисли, се втурнал към мрежата. В нея той изрязал толкоз огромна дупка, едвам излязат рибите. Когато рачето избавило всички морски жители от мрежата, те му благодарили. А рибата, която го обидила, споделила:
-Съжалявам за това, което споделих. Не бях права. А и щипките ти не са тромави. Те са доста потребни. Съжалявам, елементарни ми. Ще се веселя, да ти бъда най-хубавата другарка.
-И ние желаеме да ти бъдем другари. - споделили останалите морски същества, избавени от рачето.
Ето по какъв начин с една добра постъпка, рачето си спечелило доста другари. А рибата схванала, че някой може и да не наподобява хубав, само че добротата му да го прави мечтан другар.

Първа премия, Втора възрастова група, раздел " Проза " Боян Велиславов Пенев, 13 години, ЛК " Касталия " при ЦПЛР - ОДК- Варна, ОУ " П.Р.Славейков ", 7клас

ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЧЕЗНАЛАТА ТЕРИЗИЯ

Александър повръщаше. Откакто стартира пътуването по следите на потъналия транспортен съд " Албатрос ", той страдаше от морска болест. Но си струваше. Когато откриеше античния транспортен съд и съкровището в него, щеше да се снабди със популярност и самопризнание. Нов припадък на гадене го откъсна от фантазиите.
-Как по този начин през цялото пътешестване повръщаш, а на мен даже не ми се е погадило? - сподели гальовен женски глас.
Алекс с тъга се обърна и видя хубавата си млада брачна половинка Ана да му се усмихва.
-Какво да направя като си морска вълчица?! - намигна ѝ той в отговор. Тя притежаваше лична компания за проучване на моретата, която беше най-хубавата на Балканите.
-Наближаваме. Скоро ще намерим кораба. - показа разгорещено Ана.
-Добре, благодаря, че ми сподели. Как е Петър?
-Препрочита книгата за изчезналия " Албатрос ", както постоянно. - отговори дамата.
Петър беше най-хубавия другар на Алекс и извънреден откривател. Заедно бяха разшифровали писмото, в което се загатваше местонахождението на кораба.
-Мадам! На към пет минути от мястото сме.
-Благодаря, капитане. - Ана се усмихна, приближи мъжа си и му прошепна - Е, Алекс, дълго чаканият момент настъпи, да се приготвим!
-Чакай, ами в случай че корабът не е там? - закачливо попита археологът.
-Тогава ще скочим просто да разгледаме дъното. - засмя се брачната половинка му и го целуна. Затова я обичаше. Винаги беше засмяна и положителна.
След по-малко от три минути всички стояха на мостика и гледаха мониторите.
-Капитане, изчислихте ли дълбочината на морското дъно? - попита Ана.
-Дълбочина - 20м. Спускаме сонарната антена!
На монитора незабавно се появиха контури, наподобяващи транспортен съд тъкмо под тях.
Тримата откриватели се приготвиха и се спуснаха под водата. Там беше много мрачно и мъчно се виждаше, само че това не им попречи да видят така бленуваните остатъци на " Албатрос ". Приближиха до потъналия транспортен съд и огледаха. Беше мощно обраснал с водорасли, само че името му още се виждаше. В корпуса му зееше голяма дупка. През нея съзряха три сандъка. Алекс се промъкна и отвори единия. Видя античното злато вътре.
Щастливи, другарите деликатно опънаха парашути и закачиха сандъците. Те се повдигнаха и заплаваха към повърхността. Екипажът горе беше подготвен да ги извади с крана.
Напускайки потъналия транспортен съд, някакъв проблясък от вътрешността притегли вниманието на Алекс. Той влезе още веднъж, правейки фотоси. Естествено, с цел да потвърди съществуването му. Откри това, което го накара да се върне - глинена плоча с надпис на нея. Това беше същия код като в писмото. Щеше да бъде елементарно за разшифроване. Като излизаше, внимаваше с дишането си. Все отново не искаше да му се разпилян дробовете.
Петър и Алекс пишеха и сравняваха написаното, като по този начин разкриваха лека-полека шифъра. Като завършиха с разшифроването, се замислиха над наличието. Споменаваше се за някакъв остров Теризия, на който се намирал и град със същото име. Внезапно станало мощно земетресение с пагубни последици и островът потопен. Единствените оживели били членовете на екипажа на " Албатрос ". Носещият се седмици наред в безкрайната морска простор транспортен съд бил застигнат от свирепа стихия. Само капитанът останал жив и за благополучие бил открит премрял от различен транспортен съд. Той оставил написаното писмо за " Албатрос ", което в действителност докара тримата откриватели до тук.
Археолозите бяха смаяни. Да откриеш потопен транспортен съд беше нещо огромно, само че да откриеш загубен град - това беше велико, несравнимо, неповторимо!
С треперещи ръце Алекс означи на картата мястото на острова. Изследователската му душа се развълнува. Моментално осъзна, че желае и че би трябвало да го открие. Сякаш това беше предопределението му. Неговата задача в живота!
След още няколко дни корабоплаване и изтезание за Александър, стигнаха точката. Със сонара откриха странна грапавина на дъното, само че нищо повече. Затова приятелите приготвиха триместната изследователска подводница за потапяне, екипираха се и се настаниха в нея.
Напълниха баласта и подводницата се потопи.
Изминаха тридесетина метра в цялостно безмълвие. На четиридесетия видяха първите остатъци от града. Ченето им увисна, когато осветиха и видяха голяма каменна къща, съвсем напълно непокътната, въпреки и под водата. Това в действителност беше изгубената Теризия.
-Петьо, приближи се! Да я огледаме. - сподели най-накрая Алекс, едвам преглъщайки.
-Чакай, внимавай, внимавай! - предизвести Ана, за жал прекомерно късно.
Подводницата закачи напълно леко къщата, само че това беше задоволително и съдбовно. Тя се срути върху подводницата и я прикова към дъното.
Александър удари главата си в стената на подводницата и му причерня. Когато отвори очи, Ана пищеше със заклещен крайник, а Петър подпираше огънатия и спукан покрив. Вода нахлуваше и равнището ѝ бързо се покачваше. Той осъзна какво става. Петър държеше покрива, с цел да не се разтвори пробойната. Но колкото и мощен да беше, не можеше да удържи камъните и водата. Можеше единствено да забави неизбежното. Алекс видя заклещения крайник на Ана и ѝ сподели, че ще я измъкне.
-Знам. - опита се да остане положителна тя, макар болката.
-Алекс, измъквай я по-бързо. - предложи нервно Петър, сочейки тавана.
Таванът проскърца. Пробойната се разширяваше. Алекс изпразни баласта, с цел да завоюва време. Взе спешния чук и напъна, с цел да освободи крайници на жена си. Не съумя. Водата бе до брадичката му и до гърдите на Петьо. Грабна дихателния уред и го пъхна в устата на жена си. Потопи се и пробва още веднъж и още веднъж, до момента в който не я освободи.
-Алекс, чуй ме! Трябва да тръгвате! Едва удържам покрива. - заповяда Петър.
-Няма да те оставя. Ще успеем да се спасим! Заедно!
-Не може. Ако пусна тавана, камъните ще ни смажат. Тръгвайте! Заради мен!
Алекс като че ли превключи и послуша приятеля си. Сложи апарата, счупи стъклото и дружно с Ана изскочиха и заплуваха нагоре. Беше им приключил въздухът, когато се демонстрираха на повърхността и жадно вдишаха...
***

-Хайде, тате, ела. - викаше девет годишният Петър и бягаше към лодката.
-Идвам, пристигам. - замислено отговори Алекс, коленичил пред мемориала, който направи в памет на приятеля си, втренчен в фотографията му.
Бяха минали 10 години от най-щастливия и най-нещастния ден в живота му. Денят, в който направи великото си изобретение, само че загуби най-хубавия си другар и част от него се откъсна окончателно. Когато се върнаха от нещастното странствуване, Алекс разгласи, че откривателят на Теризия е Петър. Целият свят научи за откритието и саможертвата му. Той стана воин! А Алекс към момента се стряскаше нощем и сънуваше кошмари. Но беше време да продължи напред. Заради сина и жена си, поради Петър и поради себе си.
Той последва сина си към лодката. Времето беше прелестно за разходка в морето...

Първа премия, Втора възрастова група, раздел " Поезия " Милица Ивайлова Иванова, VII клас, Литературен клуб " Касталия ", при ЦПЛР - Общински детски комплекс, гр. Варна

НЕДЕЙ

Море, недей си потегля!
Знам, човек сърцето ти изтръгва
с черна нафта и мазут,
гласът ти постоянно остава така нечут.
Море, недей си потегля,
от залива водите си измъква.
Потапят те, не позволявай,
синята буря разкопчай я, давай!
Море, недей си потегля!
Бризът в никакъв случай не ме залъгва,
фарът в дълбините не поглежда,
звездите въодушевяват те с вяра.
Не бива аз да те въздържам,
искаш да отлитнеш, знам, разбирам,
само че в случай че ще тръгваш, обади се,
сълза, обич във мен роди се.
Капката от мен за теб вековна,
част от мен във теб греховна,
че оставям те да си заминеш,
вълнолома за последно да разбиеш.
Хайде, прегърни безкрая!
Любовта безбрежна някак си сърцето ми извая.
Държа те с две ръце на прага,
предавам те на кръговрата, стига се отсрочва.
Ще очаквам мъдрите ти раковини,
ще помня пясъчните ти лавини,
ще диря теб, провисвайки крайници от кея
и даже след 100 години отново ще те намеря...

Първа премия, Трета възрастова група, раздел " Поезия " Деница Милкова Русева, 16 години ЛК " Касталия " при ЦПЛР-ОДК- Варна, Първа ЕГ, Варна, 10 клас

Грейна луната -
ясна, лъчиста,
нейният искра окъпа морето,
блестящ се стели
пясъкът еднакъв.
Тихо прошепва небето.

Неистово тътне,
безшумно проклина,
стене безумно от болежка сърцето.
Всяка вълна
против бурята съска.
Тихо роптае морето.

Поглед зареян,
взор безразсъден,
времето дори е спряло и гледа.
Битка стихийна
разцепва земята.
Всеки ламти за победа.

Мълния гневна
цепи водите.
Вой гороломен надава морето.
Плисък обезверен,
екот мъчителен.
Жално простенва сърцето.

Бледо зарево.
Тихата заран.
Влюбено слънце, на път за небето
стопира за малко,
шепти на вълните.
Нежно целува морето.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР